What do you think?
Rate this book
Островът
След две от магическите книги на последните десет години – Колекционер на любовни изречения и Малката светица и портокалите, писателят Александър Секулов и издателска къща „Сиела” представят „Островът”- роман за любовта като щастливо корабокрушение.
Разказът отвежда на малък варовиков остров в края на Егея, където три деца плуват сред безвремието като щастливи риби. Съдбата ги изправя срещу други конквистадори на лятото. Битката е за каменно парче земя сред морето, но и за сърцето на кралица с присмехулни очи. Всеки е сам срещу всички, а всички – заедно в бурята. Докато не открият, че любовта е остров, на който се молиш да не те открият.
Книгата връща напълно забравен жанр в българската литература – романът за деца, доставящ удоволствие на читатели от всички възрасти. А и книгите за деца ги четат възрастните, за да спрат времето, е написал авторът.
Разказът отвежда на малък варовиков остров в края на Егея, където три деца плуват сред безвремието като щастливи риби. Съдбата ги изправя срещу други конквистадори на лятото. Битката е за каменно парче земя сред морето, но и за сърцето на кралица с присмехулни очи. Всеки е сам срещу всички, а всички – заедно в бурята. Докато не открият, че любовта е остров, на който се молиш да не те открият.
Книгата връща напълно забравен жанр в българската литература – романът за деца, доставящ удоволствие на читатели от всички възрасти. А и книгите за деца ги четат възрастните, за да спрат времето, е написал авторът.
247 pages, Paperback
First published January 1, 2012
9 people are currently reading
236 people want to read
About the author
Александър Секулов
24 books88 followersАлександър Секулов е роден на 6 януари 1964 г. в Пловдив. Работи като драматург на Драматичен театър - Пловдив. Автор е на пиесите "Светли хотелски стаи" (2005), "Няма ток за електрическия стол" (2015), "Дебелянов и ангелите" (2018).
Два пъти е носител на националната награда "Аскеер" за съвременна драматургия (2016, 2019). Автор е на книгите със стихове "Седмо небе" (1988), "Високо, над далечината" (1997), "Карти и географии" (2010), "Море на живите" (2016), "Хроники и химни" (2018).
За книгата "Море на живите" получава националните литературни награди "Перото", "Николай Кънчев", "Христо Фотев", "Орфеев венец". Автор е на романите "Колекционер на любовни изречения", "Малката светица и портокалите", "Господ слиза в Атина", "Островът", преиздадени от Издателска къща "Хермес" (2018, 2019).
По мотиви от романа "Островът" БНТ създаде осемсериен детски игрален филм.
Два пъти е носител на националната награда "Аскеер" за съвременна драматургия (2016, 2019). Автор е на книгите със стихове "Седмо небе" (1988), "Високо, над далечината" (1997), "Карти и географии" (2010), "Море на живите" (2016), "Хроники и химни" (2018).
За книгата "Море на живите" получава националните литературни награди "Перото", "Николай Кънчев", "Христо Фотев", "Орфеев венец". Автор е на романите "Колекционер на любовни изречения", "Малката светица и портокалите", "Господ слиза в Атина", "Островът", преиздадени от Издателска къща "Хермес" (2018, 2019).
По мотиви от романа "Островът" БНТ създаде осемсериен детски игрален филм.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 29 of 29 reviews
July 21, 2019
3.5 от 5 за книга, която е изключително красива и поетична, но в никой случай не е детска, просто героите й са по-малки. До някаква степен наистина ми напомни, по-скоро атмосферно, "Синьо лято", но...
Книгата е много кинематографична и си записвам, че непременно трябва да гледам сериала по нея и почти сто процента съм сигурна, че се е получил СТРАХОТЕН. Точно защото тя има онзи фин визуален елемент и драматургичната хореография, които те потапят безусловно в действието.
Има и онази натрапчива яркост на чувствата, мислите и световъзприятието, типична за юношите; за времето от живота, когато всичко ти е черно или бяло, няма отсенки помежду, всичко това е предадено превъзходно.
И на този фон историята, колкото и да е кинематографична, е изпълнена с условности, в които не можах безрезервно да повярвам. (Трия и пиша, пиша и трия, но всичко се свежда до това: исках повече от тази история и не го получих).
Накратко: приятна книга и се радвам, че "Хермес" я преиздадоха, защото иначе нямаше да ми попадне.
Книгата е много кинематографична и си записвам, че непременно трябва да гледам сериала по нея и почти сто процента съм сигурна, че се е получил СТРАХОТЕН. Точно защото тя има онзи фин визуален елемент и драматургичната хореография, които те потапят безусловно в действието.
Има и онази натрапчива яркост на чувствата, мислите и световъзприятието, типична за юношите; за времето от живота, когато всичко ти е черно или бяло, няма отсенки помежду, всичко това е предадено превъзходно.
И на този фон историята, колкото и да е кинематографична, е изпълнена с условности, в които не можах безрезервно да повярвам. (Трия и пиша, пиша и трия, но всичко се свежда до това: исках повече от тази история и не го получих).
Накратко: приятна книга и се радвам, че "Хермес" я преиздадоха, защото иначе нямаше да ми попадне.
January 28, 2018
Има страхотни проблясъци по страниците, в описателните моменти, от които сякаш всеки момент ще потече виното от глухарчета на Бредбъри.
Извън тях обаче и като цяло книгата е една огромна чуденка.
Първо, за кои читатели е написана? Ако е за деца, това не е нито техният свят, нито техните мечти и се съмнявам колко страници ще изтърпят. Съвременните тийнове, а и по-малките - още преди училище, намират удоволствие не в лудите игри навън, не в живите контакти, а във висенето пред (лично мен плашещите ме, дебилни и грозни) анимации и залепването към смартфони, таблети и лаптопи. Липсата на тези устройства и нет им причинява тиха лудост и депресираща скука.
Друг въпрос е дали ВИП-дечица и заниманията им са подходяща тема за забава и размисъл на подрастващите. Имам неизлечим спомен от изпит за прием в първи клас на училище с претенции. Питаха приятелче на сина ми с какво асоциира думата пързалка. То посочи една на детския кът навън, сети се и за зимна пързалка в снега. Изпитващата кифла злобничко изсъска: "Ти за водна пързалка на морето не ли чувал?!" А то смутено отговори, че не са ходили отдавна на море. И като него има още много, чиито родители нямат възможност дори за седмична отпуска, не за ежегодно целомесечно излежаване с фрапета по екзотични гръцки острови.
Както казва авторът, книгите за деца ги четат възрастните, за да спрат времето. Само че тази книга би приседнала и на родителите. Тя не е връщане към детството им, нищо от претенциозните случки и обстоятелства не би върнала онези сладки спомени и топли летни нощи.
Не знам точно как да определя книгата - като лошо скалъпена приказка или бледо копие на много любимата ми "Повелителят на мухите".
Има един нелеп момент, който се оказва и ключов - кметът на селото подарява мощна и бърза яхта на отбора-победител в плувно състезание. На деца, не по-големи от 13-14 годишни, случайно събрани там за различно време, от различни държави и по различен повод. За си я карат самички и по-късно да си я разбият в близкия необитаем остров.
Споменавайки острова, там дечицата ходят, даже преспиват, като задължително се отчитат на безхаберните си родители по мобилните телефони. Бих искала и аз такъв телефон - да си плувам с него в солената вода, че даже и да се гмуркам надълбоко и той пак да продължава да си работи.
Разговорите между децата (както и част от постъпките им) са изключително нелогични за възрастта им - като теми и изразни средства. И учудващо гладки, предвид езиковата смесица, на която общуват.
Странно и ненужно е изобилието на думи в курсив (би трябвало читателят сам да си поставя ударенията в историята).
Подобаващо за детска книжка и тази има илюстрации. В болшинството си приличат на това, което събореното шише с туш оставяше по чертежите ми преди една цяла вечност.
Извън тях обаче и като цяло книгата е една огромна чуденка.
Първо, за кои читатели е написана? Ако е за деца, това не е нито техният свят, нито техните мечти и се съмнявам колко страници ще изтърпят. Съвременните тийнове, а и по-малките - още преди училище, намират удоволствие не в лудите игри навън, не в живите контакти, а във висенето пред (лично мен плашещите ме, дебилни и грозни) анимации и залепването към смартфони, таблети и лаптопи. Липсата на тези устройства и нет им причинява тиха лудост и депресираща скука.
Друг въпрос е дали ВИП-дечица и заниманията им са подходяща тема за забава и размисъл на подрастващите. Имам неизлечим спомен от изпит за прием в първи клас на училище с претенции. Питаха приятелче на сина ми с какво асоциира думата пързалка. То посочи една на детския кът навън, сети се и за зимна пързалка в снега. Изпитващата кифла злобничко изсъска: "Ти за водна пързалка на морето не ли чувал?!" А то смутено отговори, че не са ходили отдавна на море. И като него има още много, чиито родители нямат възможност дори за седмична отпуска, не за ежегодно целомесечно излежаване с фрапета по екзотични гръцки острови.
Както казва авторът, книгите за деца ги четат възрастните, за да спрат времето. Само че тази книга би приседнала и на родителите. Тя не е връщане към детството им, нищо от претенциозните случки и обстоятелства не би върнала онези сладки спомени и топли летни нощи.
Не знам точно как да определя книгата - като лошо скалъпена приказка или бледо копие на много любимата ми "Повелителят на мухите".
Има един нелеп момент, който се оказва и ключов - кметът на селото подарява мощна и бърза яхта на отбора-победител в плувно състезание. На деца, не по-големи от 13-14 годишни, случайно събрани там за различно време, от различни държави и по различен повод. За си я карат самички и по-късно да си я разбият в близкия необитаем остров.
Споменавайки острова, там дечицата ходят, даже преспиват, като задължително се отчитат на безхаберните си родители по мобилните телефони. Бих искала и аз такъв телефон - да си плувам с него в солената вода, че даже и да се гмуркам надълбоко и той пак да продължава да си работи.
Разговорите между децата (както и част от постъпките им) са изключително нелогични за възрастта им - като теми и изразни средства. И учудващо гладки, предвид езиковата смесица, на която общуват.
Странно и ненужно е изобилието на думи в курсив (би трябвало читателят сам да си поставя ударенията в историята).
Подобаващо за детска книжка и тази има илюстрации. В болшинството си приличат на това, което събореното шише с туш оставяше по чертежите ми преди една цяла вечност.
Read
November 22, 2016Nisam zadovoljna.
October 17, 2019
„Островът” на Александър Секулов се завърна с прилива, не само с нашумелия телевизионен сериал, създаден по сюжета на книгата, но и с ново издание на самата книга, този път от изд. „Хермес”. В духа на „Синьо лято” и „Васко да Гама от село Рупча”, време беше на някоя нова морска история да улови магията на лятото и мистериите на неусетно отлитащото детство и всичко онова, което идва след него. „Островът” е красива и истинска история, уж юношеска, но всъщност е и за всички онези, които скоро ще бъдат юноши, както и за онези, които отдавна вече не са. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
June 8, 2015
Не знам дали Сашо Секулов осъзнава какво е направил с този роман за юноши. Ударил му е печата "Задължително за Възрастни" и е подписал квитанцията за кратка разходка до най-волните и щастливи години в живота. И го е направил толкова спонтанно и красиво, че те кара да прегърнеш спомените си и с умиление да се сгушиш в топлината им.
August 3, 2011
"Така из тетрадката на лятото се търкалят децата - букви, изплетени от светлина, сенки, вятър и семенца. Животът бавно ги срича, а прочетеното видимо му доставя наслада."
"На небето Господ правеше хляб и както винаги през юли и август, бе забравил вратичката на пещта отворена."
Ей заради думи като тези по-горе книгата е чудесна, вълшебна, поетична...
"На небето Господ правеше хляб и както винаги през юли и август, бе забравил вратичката на пещта отворена."
Ей заради думи като тези по-горе книгата е чудесна, вълшебна, поетична...
May 25, 2012
Не бях чела скоро юношески книги, още по-малко от български автори, и "Островът" ми подейства много освежаващо. Хубаво е да четеш за лято и море, още повече когато книгата е написана на хубав български език. Ще търся и други книги от този автор.
August 31, 2014
Прекрасен детски роман за малки и големи. Увлекателна топла история за лято, море, любов и приключения.
November 24, 2012
По детски чиста морска история... Красиво написана!!!
July 15, 2016
Александър Секулов... ако някой може да борави с думите красиво, умело и хармонично това е той.
May 29, 2021
За втора поредна година имах честа да участвам в инициативата на издателство Хермес, по-случай 24 Май. - "Дни на българската книга", за което съм изключително благодарна. Много пъти съм споменавала че ми трябваше много време докато се обърна към българските съвременни автори и да спра да подхождам с негативизъм. Но от както попаднах на една страхотна авторка да ме опровергае с трилогията си, мога с чисто сърце да кажа че имаме страхотни автори. Страхотно добри автори, които създават прекрасни книги и то в различните литературни автори.
"Островът" е книга, която съм срещала неведнъж, но признавам ��и нямам никаква идея защо по-рано не съм се сдобила с нея. Но пък смятам че я прочетох в точното време, тъй като това е една лятна, приключенска и много истинска история.
Още от първата страница се усеща лятната атмосфера и всичко което носи сезона, ще станем свидетели на едно голямо приятелство, между три момчета, което ще бъде подложено и то не веднъж на големи и трудни изпитания. Харесва ми тази детска невинност и лекота която носи историята. Лов на раци и скариди, гмуркане, събиране на миди, изграждане на собствен бивак. Изследването на острова и дълг да го опазят от недоброжелатели. Признавам си всичко това ме накара да изпитам лека носталгия към детското ми аз.
Само че, няма такъв вариант в който всичко да е цветя и рози. Един ден срещу "Залива на Рибарите", където се намират момчетата и в близост до техният бивак на "Пиратския остров" се отваря "Международно училище по гмуркане" и всичко се променя. Алекс, Армандо и Николас ще се срещнат и ще им се наложи да подемат война с Габриела, Франк и Пол. Едните за да си върнат бивака и острова, а другите пък за да завоюват нова територия. А компания ще им правят Зоица и Паскалис.
Ще влязат в разпри, състезание, ще се почувстват предадени, ще бъдат уплашени, объркани, ще изпитат нови трепети, та дори и любовните такива няма да ги подминат. Гамата от емоции е наистина голяма и във повечето случай, това ме караше да си спомням мой преживявания като дете. Няма да навлизам много, много в историята и направо ще мина малко по-напред. След като цялата групичка претърпява корабокрушение, ще им се наложи да работят като един екип, ако искат да се спасят. Ще бъде доста трудно и то най-вече за Николас и Армандо, тъй като се оказва че и двамата са привлечени от красивата, но и загадъчна Габриела.
Алекс е 8 годишно момче и най-малък от цялата групичка, доста подценяван ще докаже че далеч са сбъркали за него. От всички Алекс ми хареса най-много, това малко момче показа през цялата история че не трябва да се отказваме никога от това което искаме, да бъдем постоянни, да рискуваме, без значение дали ще спечелим или ще загубим, важното е че поне ще сме пробвали и също така да не изоставяме приятелите си. Определено Алекс даде добър урок на всички ни, как не трябва да си слагаме граници, защото така няма да разберем на какво сме способни. А след всички премеждия през които преминават и групичката станала вече само една и всички са открили нови приятели, идва и носталгията към отиващото си лято и създадените спомени.
Но, нищо не е изгубено, защото следващото лято отново ще настъпи и познатите ни персонажи ще имат нов шанс да се завърнат на острова, който се намира на в самият край на Егея.
Както вече споменах, "Островът" е събрала толкова много емоции в себе си. - летни емоции, приключения, безгрижие и същевременно толкова много неща за които децата трябва да мислят и да се борят, приятелства и поука. Стилът на писане на автора е изключително приятен и завладяващ, събужда у читателя стари спомени по-вече отминалото детство. Лично аз си спомних за моето с голямо удоволствие и в най-скоро време смятам да се сдобия и с продължението.
"Островът бе тяхното лято, техният щастлив живот заедно и вътре, в малките си сърца, те усещаха да зреят онези кълнове на храбростта, които, ако полагаш грижи да избуят и закрепнат, никоя житейска буря след това не може да прекърши."
"В свят, окован от думи, безмълвието често пъти е единственият ключ към свободата."
--- --- --- --- ---
Благодаря Ви, за отделеното време!!!
"Островът" е книга, която съм срещала неведнъж, но признавам ��и нямам никаква идея защо по-рано не съм се сдобила с нея. Но пък смятам че я прочетох в точното време, тъй като това е една лятна, приключенска и много истинска история.
Още от първата страница се усеща лятната атмосфера и всичко което носи сезона, ще станем свидетели на едно голямо приятелство, между три момчета, което ще бъде подложено и то не веднъж на големи и трудни изпитания. Харесва ми тази детска невинност и лекота която носи историята. Лов на раци и скариди, гмуркане, събиране на миди, изграждане на собствен бивак. Изследването на острова и дълг да го опазят от недоброжелатели. Признавам си всичко това ме накара да изпитам лека носталгия към детското ми аз.
Само че, няма такъв вариант в който всичко да е цветя и рози. Един ден срещу "Залива на Рибарите", където се намират момчетата и в близост до техният бивак на "Пиратския остров" се отваря "Международно училище по гмуркане" и всичко се променя. Алекс, Армандо и Николас ще се срещнат и ще им се наложи да подемат война с Габриела, Франк и Пол. Едните за да си върнат бивака и острова, а другите пък за да завоюват нова територия. А компания ще им правят Зоица и Паскалис.
Ще влязат в разпри, състезание, ще се почувстват предадени, ще бъдат уплашени, объркани, ще изпитат нови трепети, та дори и любовните такива няма да ги подминат. Гамата от емоции е наистина голяма и във повечето случай, това ме караше да си спомням мой преживявания като дете. Няма да навлизам много, много в историята и направо ще мина малко по-напред. След като цялата групичка претърпява корабокрушение, ще им се наложи да работят като един екип, ако искат да се спасят. Ще бъде доста трудно и то най-вече за Николас и Армандо, тъй като се оказва че и двамата са привлечени от красивата, но и загадъчна Габриела.
Алекс е 8 годишно момче и най-малък от цялата групичка, доста подценяван ще докаже че далеч са сбъркали за него. От всички Алекс ми хареса най-много, това малко момче показа през цялата история че не трябва да се отказваме никога от това което искаме, да бъдем постоянни, да рискуваме, без значение дали ще спечелим или ще загубим, важното е че поне ще сме пробвали и също така да не изоставяме приятелите си. Определено Алекс даде добър урок на всички ни, как не трябва да си слагаме граници, защото така няма да разберем на какво сме способни. А след всички премеждия през които преминават и групичката станала вече само една и всички са открили нови приятели, идва и носталгията към отиващото си лято и създадените спомени.
Но, нищо не е изгубено, защото следващото лято отново ще настъпи и познатите ни персонажи ще имат нов шанс да се завърнат на острова, който се намира на в самият край на Егея.
Както вече споменах, "Островът" е събрала толкова много емоции в себе си. - летни емоции, приключения, безгрижие и същевременно толкова много неща за които децата трябва да мислят и да се борят, приятелства и поука. Стилът на писане на автора е изключително приятен и завладяващ, събужда у читателя стари спомени по-вече отминалото детство. Лично аз си спомних за моето с голямо удоволствие и в най-скоро време смятам да се сдобия и с продължението.
"Островът бе тяхното лято, техният щастлив живот заедно и вътре, в малките си сърца, те усещаха да зреят онези кълнове на храбростта, които, ако полагаш грижи да избуят и закрепнат, никоя житейска буря след това не може да прекърши."
"В свят, окован от думи, безмълвието често пъти е единственият ключ към свободата."
--- --- --- --- ---
Благодаря Ви, за отделеното време!!!
January 23, 2018
„Островът“ на Александър Секулов е необикновена детска книга за пораснали деца и непораснали възрастни.
Не, не! Това не е само книга! Не е дори само едно късче земя или незабележима точица върху картата! Това е едно вълшебно пространство на вечно лято и вечно детство. Тук всичко е море и светлина, мечти и звезди, игри и безгрижност...
Алекс, Армандо, Николас, Габриела и компания са деца с крехки криле, които тепърва се учат да летят в бурното небе на живота. Лятото, островът, морето и слънцето, като най-големи конспиратори, успяват да съберат на едно място тези малчугани и им дават първите житейски уроци по смелост, по пакости, по детски радости и по любов...
Онези първи житейски уроци, които често се оказват най-важните ни човешки опити и ни оформят от слънчеви жълтурчета до летящи глухарчета.
Със сигурност всеки читател с детска душа би левитирал от удоволствие, докато чете тази толкова красиво написана книга!
А рисунките на Чавдар Гюзелев, включени в изданието, го правят още по-вълшебно!
„Ние сме птици в светлината на Егея.
Реем се над блестящата вода, докато крила и ветрове ни отведат над малкото гръцко островче Афитос – триъгълна кърпичка от варовиков камък, забравена от богове и разсеяни картографи.
В смрачения въздух литват лястовици – сякаш Господ е пощальон, разпилял черно-белите си телеграми.
Вдигаме се във въздуха. Островът под нас се смалява като ирис на птица. Мъдри и силни, уверени, каквито сме или поне мечтаем да бъдем, ние вече знаем, че в лятото няма време, а само светлина. Светлината е невидимият пясък в часовника на лятото. Вероятно затова най-голямата измислена мерна единица за пътуване в тъмния и пуст космос е светлинната година. И всяко лято, което пускаме в себе си със слънцето, ветровете и мириса на горещи треви, ни подарява светлинна година живот.
Той едва ли ще разбере, че има острови, изплетени от светлина и сън, от лято и въздух, от илюзия и вълшебство; в малко години от живота си човек може да тръгне с крехката армада на копнежа към тяхното откриване; малцина са мъдри, за да разберат, че и пътят е остров; после вечната вода на времето се затваря и връщането е невъзможно.
Островът бе тяхното лято, техният щастлив живот заедно и вътре, в малките си сърца, те усещаха да зреят онези кълнове на храбростта, които, ако полагаш грижи да избуят и закрепнат, никоя житейска буря след това не може да прекърши.
В тези поздрави имаше нескрито щастие, че часовникът отново се е превъртял и всички ние, които отчаяно се държим за стрелките му, отново сме в лятото; сред светлината, която като вечна река отмива болките, страховете, предчувствията и заедно с това носи на талази радост, висок смях, широки жестове, хоризонт за мислите; носи надежда и зачерква самотата; светлина, коята те прави споделен.
И ако преди сребърното глухарче, което Господ вгражда във всяко дете, бе предпазвано от самозащитна безчувственост, то след появата на Габриела и последвалите събития обвивката бе сменена от пропусклива, трептяща от поглед, дъх или мисъл материя, която, най-общо, а и най-честно, бихме могли да назовем с една-единствена дума: копнеж.
Но нали единствените мигове, които Господ ни подарява, за да ги добавим към определените ни от съдбата, са именно беззащитните и отчаяно красиви мигове на влюбването?
На небето Господ правеше хляб и, както винаги през юли и август, бе забравил вратичката на пещта отворена.
Стоеше на верандата и за първи път в краткия си четиринадесетгодишен живот усещаше единение с целия свят. Въздухът, светлината, вятърът, морето, дърветата, тръстиките, облаците, уханията, тревите, прахът, пясъкът, скалите и звуците бяха огромен подарък от Господ лично за нея и тя напълно го осъзнаваше; онова, което чувстваше като задължение да му върне, бе да изпитва щастие. И тя го изпитваше без въпроси, без съмнения, без страх. Така, както Господ иска от всички нас, запалвайки свещичката ни.“
Из „Островът“ - Александър Секулов
Не, не! Това не е само книга! Не е дори само едно късче земя или незабележима точица върху картата! Това е едно вълшебно пространство на вечно лято и вечно детство. Тук всичко е море и светлина, мечти и звезди, игри и безгрижност...
Алекс, Армандо, Николас, Габриела и компания са деца с крехки криле, които тепърва се учат да летят в бурното небе на живота. Лятото, островът, морето и слънцето, като най-големи конспиратори, успяват да съберат на едно място тези малчугани и им дават първите житейски уроци по смелост, по пакости, по детски радости и по любов...
Онези първи житейски уроци, които често се оказват най-важните ни човешки опити и ни оформят от слънчеви жълтурчета до летящи глухарчета.
Със сигурност всеки читател с детска душа би левитирал от удоволствие, докато чете тази толкова красиво написана книга!
А рисунките на Чавдар Гюзелев, включени в изданието, го правят още по-вълшебно!
„Ние сме птици в светлината на Егея.
Реем се над блестящата вода, докато крила и ветрове ни отведат над малкото гръцко островче Афитос – триъгълна кърпичка от варовиков камък, забравена от богове и разсеяни картографи.
В смрачения въздух литват лястовици – сякаш Господ е пощальон, разпилял черно-белите си телеграми.
Вдигаме се във въздуха. Островът под нас се смалява като ирис на птица. Мъдри и силни, уверени, каквито сме или поне мечтаем да бъдем, ние вече знаем, че в лятото няма време, а само светлина. Светлината е невидимият пясък в часовника на лятото. Вероятно затова най-голямата измислена мерна единица за пътуване в тъмния и пуст космос е светлинната година. И всяко лято, което пускаме в себе си със слънцето, ветровете и мириса на горещи треви, ни подарява светлинна година живот.
Той едва ли ще разбере, че има острови, изплетени от светлина и сън, от лято и въздух, от илюзия и вълшебство; в малко години от живота си човек може да тръгне с крехката армада на копнежа към тяхното откриване; малцина са мъдри, за да разберат, че и пътят е остров; после вечната вода на времето се затваря и връщането е невъзможно.
Островът бе тяхното лято, техният щастлив живот заедно и вътре, в малките си сърца, те усещаха да зреят онези кълнове на храбростта, които, ако полагаш грижи да избуят и закрепнат, никоя житейска буря след това не може да прекърши.
В тези поздрави имаше нескрито щастие, че часовникът отново се е превъртял и всички ние, които отчаяно се държим за стрелките му, отново сме в лятото; сред светлината, която като вечна река отмива болките, страховете, предчувствията и заедно с това носи на талази радост, висок смях, широки жестове, хоризонт за мислите; носи надежда и зачерква самотата; светлина, коята те прави споделен.
И ако преди сребърното глухарче, което Господ вгражда във всяко дете, бе предпазвано от самозащитна безчувственост, то след появата на Габриела и последвалите събития обвивката бе сменена от пропусклива, трептяща от поглед, дъх или мисъл материя, която, най-общо, а и най-честно, бихме могли да назовем с една-единствена дума: копнеж.
Но нали единствените мигове, които Господ ни подарява, за да ги добавим към определените ни от съдбата, са именно беззащитните и отчаяно красиви мигове на влюбването?
На небето Господ правеше хляб и, както винаги през юли и август, бе забравил вратичката на пещта отворена.
Стоеше на верандата и за първи път в краткия си четиринадесетгодишен живот усещаше единение с целия свят. Въздухът, светлината, вятърът, морето, дърветата, тръстиките, облаците, уханията, тревите, прахът, пясъкът, скалите и звуците бяха огромен подарък от Господ лично за нея и тя напълно го осъзнаваше; онова, което чувстваше като задължение да му върне, бе да изпитва щастие. И тя го изпитваше без въпроси, без съмнения, без страх. Така, както Господ иска от всички нас, запалвайки свещичката ни.“
Из „Островът“ - Александър Секулов
January 15, 2014
Попаднах на Островът на Александър Секулов абсолютно случайно, но не съжалявам за нито една минута от изгубването си там…
Бях забравила колко е хубаво да си тринадесет годишен…
… да ходиш бос и рошав, да шляпаш необезпокояван из локвите, омазан до уши и с обелени колене и това вместо да те тревожи, да ти създава усещане за свобода…
… морето да е до колене, всеки шепот на непознат да е плод на конспирация, а всеки поне загадъчен средно усмихнат дядо да е бивш таен агент (няма бивши агенти!)…
… всяко момче / момиче, което те погледне в очите или те оскубе/спъне/ набие да е любовта на живота ти, а всяко влюбване да е по-дълбоко от океана и дълго колкото тежка въздишка…
Бях забравила колко е хубаво да си на 13!
Освен с пътуването във времето, книгата ще ви зарадва с много богат речник и красиви сравнения и ще ви напомни колко красив е българският език!
Благодаря на Александър Секулов за удоволствието.
Бях забравила колко е хубаво да си тринадесет годишен…
… да ходиш бос и рошав, да шляпаш необезпокояван из локвите, омазан до уши и с обелени колене и това вместо да те тревожи, да ти създава усещане за свобода…
… морето да е до колене, всеки шепот на непознат да е плод на конспирация, а всеки поне загадъчен средно усмихнат дядо да е бивш таен агент (няма бивши агенти!)…
… всяко момче / момиче, което те погледне в очите или те оскубе/спъне/ набие да е любовта на живота ти, а всяко влюбване да е по-дълбоко от океана и дълго колкото тежка въздишка…
Бях забравила колко е хубаво да си на 13!
Освен с пътуването във времето, книгата ще ви зарадва с много богат речник и красиви сравнения и ще ви напомни колко красив е българският език!
Благодаря на Александър Секулов за удоволствието.
October 30, 2011
За островите и първата бурна любов
http://www.knigolandia.info/2011/04/b...
Да си призная, нямах ни най-малко намерение да чета “Островът” на Александър Секулов, и то по най-тривиалната причина – твърде многото пиар около някое заглавие ме отблъсква, вместо да ме привлича. Има твърде много страхотни книги, за да вярвам на всеки, който усърдно настоява да прочета точно тази. И не за първи път бърках в мнението си.
Убеди ме Алекс, което само по себе си е цяло чудо при принципната несъвмести��ост на вкусововете ни. И смятам, че това е най-доброто му ревю от известно време насам. Причината – тази книга наистина те докосва.
http://www.knigolandia.info/2011/04/b...
Да си призная, нямах ни най-малко намерение да чета “Островът” на Александър Секулов, и то по най-тривиалната причина – твърде многото пиар около някое заглавие ме отблъсква, вместо да ме привлича. Има твърде много страхотни книги, за да вярвам на всеки, който усърдно настоява да прочета точно тази. И не за първи път бърках в мнението си.
Убеди ме Алекс, което само по себе си е цяло чудо при принципната несъвмести��ост на вкусововете ни. И смятам, че това е най-доброто му ревю от известно време насам. Причината – тази книга наистина те докосва.
March 31, 2015
От толкова време да му се каня на тоя Сашо Секулов и накрая да се окаже, че съм почнала детска книжка... която ми хареса ужасно много. Щедър език в разнородни пластове и багри. Такова усещане за езика съм имала най-ярко при Набоков. Метафорите - отличен 6. Изключително лесна за четене (отдавам го не само на факта, че вероятно е предназначена, ако не ексклузивно, то със сигурност и за деца). Сюжетът също беше на ниво. Текстът някак ми напомни на сериала Синьо лято. Първи любовни трепети, своеобразна инициация на героите... такива работи. Гръцки. Същото безгрижие, безвремие, странно преплетени със смели - каквито са само детските - сърца.
June 25, 2012
След "Сбогом, лято" и "Вино от глухарчета", изглеждаше, че аз съм единственият човек на света, когото разказите за вълшебния свят на дългите летни дни и топли нощи, не могат да докоснат.
Оказа се, че не е точно така. Чудесно е да прочетеш нещо толкова детско, морско, солено и приключенско на родния си език. Много ми хареса!
Оказа се, че не е точно така. Чудесно е да прочетеш нещо толкова детско, морско, солено и приключенско на родния си език. Много ми хареса!
November 12, 2013
много приятно четиво, вълнува и оставя вкус на морска сол.
August 24, 2021
“Островът” е опит за помирение на два свята - “нашият” и “техният”. В първия имаше и романтични полубезлюдни острови, и самотни плавания с лодки, и преобразяване в пирати, индианци и всякакви други приключенски образи, и трепетна младежка любов, че и пълнокръвни детски приятелства. В света на вторите, както уместно бе подчертано в друг коментар, преобладават технологиите. Фантазиите не се създават, а се консумират в готов вид чрез гейминг в мрежа. Но как иначе да се получи добра история, че да е и модерна? Ако изключим влиянието на новото, наистина рискуваме да повторим “Синьо лято” или “Васко да Гама от село Рупча”. И няма да ни се получи по-добре от оригинала. Ако искаме да сме безкрайно правдиви към новото време, Николас и Армандо биха си лежали на плажа със забодени носове в телефоните и само от време на време биха пускали по някое: “Махни се оттам, че ми дрейнваш пауъра и не мога да мина левъла!” или “Брат, гледай сега файнъл боса как го килвам!” Очевидно е необходимо помирение. Очевидно трябва да намерим начин да разкажем на малките за чувствата, които биха могли да завладеят и техните души, стига да си позволят за малко да напуснат матрицата, в която всичко е смляно, изфантазирано вместо тях, а отговорите на трудните въпроси за съзряването са изведени с удебелен шрифт. Чужди мисли, чужди животи, чуждо порастване, чужда мъдрост. И в средата на всичко това идва една книга. Едно бойно поле, на което да жертваш част от свръхкомпетентността си, да оглупееш за момент и да се оставиш да бъдеш пират, да се катериш по морски скали, да ловиш октоподи, да се гмуркаш, за да изследваш потънали кораби, да се състезаваш за нечия любов, да дялкаш дърво, да забиваш пирони с чук, да се сприятеляваш, да мечтаеш, да си свободен и да дишаш. Да си ти, а не някой друг. Да си като себе си, а не като някой друг. Днес в живота на децата царува несвободата. Прекалено обсебени от своите родители, те сякаш нямат правото да направят нищо, което да не е санкционирано и строго следено в реално време от възрастните. Не могат да скитат, да се губят, да прекарват дните си в безвремие. Вместо това биват влачени по семейни екскурзии, където са стриктно следени да не правят нещо забранено или рисковано за здравето и живота им. Но кои са тези родители, така загрижени за всяка малка подробност от живота на децата си? Не сме ли ние - вчерашните свободни, вчерашните авантюристи, вчерашните мечтатели, дялкащи дървени стрели за индианските си лъкове? Къде изчезна детството? Нещо се счупи, но пропуснахме да разберем какво, кога и как. Ще го върнем ли? “Островът” ни предлага такава възможност. Стига да забравим за малко свръхкомпетентността си и да му се доверим.
September 26, 2019
Разочароваща. Със сигурност не бих я определила нито като детска, нито като юношеска. На геройте им липска плътност, индивидуалност - твърде шаблонни и схематични. Същото важи и за самото действие и за птичата перспекнива. Има няколко любопитни цитата, които обаче стоят пришито, красиви хрумки, събрани в дебелия бележник на автора и после сякаш насила натъпкани в романа.
October 24, 2017
Обичам Секулов и невероятната му дарба с думите. Историята е страхотна и със сигурност ще запазя книгата за бъдещи проекто-тийнейджъри :) Отне ми доста време изобщо да разбера за тази книга, и някак успях да я прочета достатъчно бавно, че да й се насладя напълно. Страхотна книга.
November 17, 2017
Много приятно ме изненада тази книга. Малка спретната, красива книга за юноши, описваща първите тръпки на любовта, приятелството, стремежът да се изявиш, смелостта.
January 1, 2018
...има острови, изплетени от светина и сън, лято и въздух, от илюзия и вълшебство ...
August 16, 2021
Прелестна книжка, но определено е за по-големи деца, със сигурност не е за четвъртокласници.
August 6, 2023
Много хубава книга.
June 24, 2025
Книгата е уникална, но според мен изобщо не е за деца, единственото нещо, намекващо това твърдение, е малката възраст на героите. Препоръчителна възраст, отново според мен е поне седми клас.
September 9, 2014
Най-накрая я дочетох. Не знам защо ми отне толкова време. Всъщност това е една прекрасна лятна история, която може да се вдиша наведнъж.
„Островът” е мускетарска история за малки мъже и жени. Също като героите си тя може да е малка, може да е леко наивна, но упорито не позволява на възрастните да я гледат от високо. В този роман те – и ние, които го четем, сме малките хора, пилеещи своето лято. Докато ние възрастните лежим на плажа и се чудим как да „релаксираме”, децата живеят с пълни сили – водят люти войни, откриват и завладяват, влюбват се, сприятеляват се и се разделят, порастват. Тази книжка ме накара да осъзная колко по-смислено прекарвах летата си като дете – колко важни неща съм свършила тогава.
Главните герои – Николас, Арманко и хлапето Алекс, наистина са трима мускетари. Те са деца от три различни свята, които някак си намират начин да бъдат „най-добри приятели” поне за още едно лято. Николас е самотното, но решително дете на космополитните модерни хора, за които целият свят е дом. Албанчето Армандо е мъдрият и издръжлив „местен” човек, който от рано знае, че на този свят всички сме равни, но само на думи. Честно казано, той беше моят любимец. Армандо изживява като за последно приятелството, което знае, че е обречено, съпреживява чуждата любов, която усеща, че е принципно недостижима за него, и понася всичко с мълчаливото достойнство на мъдрата душа.
На хлапето Алекс се радвах така, както лелка се хвърля да нащипе бузките на палаво дете. Той си е точно това – инат, съобразителен, смел, калпазанин и въобще едно голямо слънчево дете.
Лятното им приключение, което включва пиратски схватки, морски състезания и, разбира се, корабокрушение, ми доставиха удоволствие, но не им повярвах много. До един момент. Може би защото сюжетът ми беше леко предвидим, а и аз наистина бях предварително запозната с ключовите моменти при предишно прелистване. Секулов обаче се е погрижил и за читатели като мен – там, където няма какво повече да се разкаже, той започва да дълбае. Лекичко, но достатъчно, за да те задържи. Прави го красиво, без да е претенциозно. На едно място обаче му повярвах и истински се притесних за Хлапето. Поглъщах всяка дума с надеждата Секулов да ме насочи към развръзката, да подаде сламка, за която да се хванем с малкия Алекс и да доплуваме до следващата глава, въпреки че вече знаех как ще свърши всичко.
Ако решите да прочетете тази книга и стигнете до там, ще разберете защо след това тя вече не ми се струваше толкова наивна.
„Островът” е мускетарска история за малки мъже и жени. Също като героите си тя може да е малка, може да е леко наивна, но упорито не позволява на възрастните да я гледат от високо. В този роман те – и ние, които го четем, сме малките хора, пилеещи своето лято. Докато ние възрастните лежим на плажа и се чудим как да „релаксираме”, децата живеят с пълни сили – водят люти войни, откриват и завладяват, влюбват се, сприятеляват се и се разделят, порастват. Тази книжка ме накара да осъзная колко по-смислено прекарвах летата си като дете – колко важни неща съм свършила тогава.
Главните герои – Николас, Арманко и хлапето Алекс, наистина са трима мускетари. Те са деца от три различни свята, които някак си намират начин да бъдат „най-добри приятели” поне за още едно лято. Николас е самотното, но решително дете на космополитните модерни хора, за които целият свят е дом. Албанчето Армандо е мъдрият и издръжлив „местен” човек, който от рано знае, че на този свят всички сме равни, но само на думи. Честно казано, той беше моят любимец. Армандо изживява като за последно приятелството, което знае, че е обречено, съпреживява чуждата любов, която усеща, че е принципно недостижима за него, и понася всичко с мълчаливото достойнство на мъдрата душа.
На хлапето Алекс се радвах така, както лелка се хвърля да нащипе бузките на палаво дете. Той си е точно това – инат, съобразителен, смел, калпазанин и въобще едно голямо слънчево дете.
Лятното им приключение, което включва пиратски схватки, морски състезания и, разбира се, корабокрушение, ми доставиха удоволствие, но не им повярвах много. До един момент. Може би защото сюжетът ми беше леко предвидим, а и аз наистина бях предварително запозната с ключовите моменти при предишно прелистване. Секулов обаче се е погрижил и за читатели като мен – там, където няма какво повече да се разкаже, той започва да дълбае. Лекичко, но достатъчно, за да те задържи. Прави го красиво, без да е претенциозно. На едно място обаче му повярвах и истински се притесних за Хлапето. Поглъщах всяка дума с надеждата Секулов да ме насочи към развръзката, да подаде сламка, за която да се хванем с малкия Алекс и да доплуваме до следващата глава, въпреки че вече знаех как ще свърши всичко.
Ако решите да прочетете тази книга и стигнете до там, ще разберете защо след това тя вече не ми се струваше толкова наивна.
November 11, 2021
"Светлината е авантюра." Поетичната проза на Секулов винаги удря дълбоко някъде из дълбините... През цялото време имах усещането, че пишат двама различни човека.
Отнемам една звезда, защото сюжетът стана безумно скучен по средата и се зачудих дали да продължа да чета книгата.
Отнемам още една звезда заради неподходящата лексика (според мен) на някои места.
P.S. Радвам се, че я дочетох.
Отнемам една звезда, защото сюжетът стана безумно скучен по средата и се зачудих дали да продължа да чета книгата.
Отнемам още една звезда заради неподходящата лексика (според мен) на някои места.
P.S. Радвам се, че я дочетох.
October 11, 2014
Лека, весела, морска и забавна история. Непренудено автора те кара да потънеш в безгрижните летни дни на миналото детство.
April 5, 2017
Увлекателно романче за деца и юноши във ваканция в Гърция. На остров! 13-годишно българче, расло из Западна Европа, 13-годишно албанче, дете на персонала на вилата, 8-годишен хлапак българин от България, 14-годишна ирландка. Лодки, сърфове, гмуркане, превземане на пиратски остров, първа любов, приятелство, разплата, приключение, буря, отнасяне от течението, манастир, соленоводен пещерен сифон, ...
Displaying 1 - 29 of 29 reviews