„Пет годишни времена“ е завладяващ роман за четири връзки. Четирима мъже един след друг срещат необикновена млада жена и от този момент нататък вече нищо не е същото. Четирите годишни времена и Стела – неизменно присъстваща като пети сезон в живота на всеки от тях.
История за невъзможна връзка, за компромисите в името на любовта, за прекрачването на граници, за силата на ревността, за семейните отношения и израстването на едно момиче, разказана в обратна хронология от последната ѝ среща до голямата ѝ любов, с която винаги е бил сравняван всеки мъж в живота ѝ.
Имах усещането, че не ми се иска да се откъсна от текста, защото е така поднесен, че не те оставя безразличен за това, което ще стане, каквото и да е то. Гръбнакът на сюжета е перманентно очакване на изненада, за която не е подсказано. И още нещо. Трябва да подчертая, че се срещаме с произведение, в което диша градът. Без самонаслада, без пренебрежение към периферното, с тънка самоирония и в радостите от такова битие сме приобщени в тази книга към един сполучлив образец на градска проза. Надявам се същото да усети и интелигентният читател.
Проф. Боян Биолчев
------------------------ Валентина Мизийска обожава математиката и литературата. От малка чете много и постоянно предизвиква себе си с нестандартни задачи. Завършва Природо-математическата гимназия в Бургас, специализира икономика в София и в продължение на 15 години работи в рекламния бизнес, където планира и организира промоции, ръководи екипи и управлява финанси, пише рекламни текстове и сценарии за клипове и събития. Била е главен редактор на корпоративното списание на Toyota, където също така е и автор на няколко лайфстайл рубрики. Има публикации в списанията Grazia и Casaviva. В началото на 2017 г. създава сайт, където подготвя статии със съвети за творческо писане, препоръчва книги и прави интервюта с български и чуждестранни автори за майсторството в занаята.
„Пет годишни времена“ е роман, вдъхновен от песен, но преди всичко е вдъхновен от любовта. Това е история за невъзможните връзки, които ни променят и без чийто драматизъм не можем. Книга за душата и за усещането за уют, което двама души могат да дадат на себе си.
За мен романът би се харесал еднакво и на двата пола. Очарована съм от стила и размаха на Мизийска и несъмнено ще прочета и дебютния ѝ роман „Трети шанс“, писан паралелно с този. Ако си търсите съвременен български роман с плътно изградени герои, житейски истории и динамичен сюжет, или пък имате нужда да си припомните чувството да обичаш безгранично, до болка, с всичките му последици в положителен и негативен аспект, то „Пет годишни времена“ е точната история за вас.
Изключителна книга — фино изграден сюжет, преплел в себе си истински, „дишащи“, герои, подвластни на естествените си пориви. Една чисто човешка история, която те придърпва към себе си съвсем леко и неусетно те ангажира в дълбочина — не можах да се откъсна от страниците за дълго време.
Вътрешните монолози кънтяха в ушите ми, а диалозите разгръщаха емоционалността — както силно изразената такава, така и потиснатата. Градът със своите сезони бе една прекрасна канава, която съвсем гостоприемно да приеме героите в пълната им същност — детайлите не могат да бъдат подминати; сякаш си там, сякаш всичко се случва пред теб. Свидетел си и се вълнуваш почти толкова, колкото и главните действащи лица.
Пълнота, цялостност, непринуденост — това са думите, с които бих описала романа. Естествен! Определено си заслужава да бъде прочетен!
Вълнуваща история! Не просто добра история, а истинска такава. С невероятно живи и достоверни герои, с места, които можеш да видиш, да помиришеш, да преживееш. История, която разказва истина, а тя, истината, не е добра или лоша, тя е животът ни. Валентина Мизийска пише прекрасно! Разказва и увлича! Показва свят, който всеки от нас може да види в прозорците на своя град. Магията, която носят думите на добрият разказвач, е в това да разкаже и да потънеш в привидно лесното и просто човешко ежедневие. А то е пълно с любов, тъга, трепет, сила, слабост, красота, очакване, надежда. А финалът на романа не е край, а начало, пълно с любов!
Най-реалистичната книга, четена някога. Изключително се радвам, че е от български автор. Толкова добре написана, толкова добре представена идея. Иска ти се да си в обувките на Стела, но нямаш смелостта да го понесеш. Прекрасна книга! 🫶
Повече ми хареса от първия роман на авторката. Много детайлно описани герои, характери и преживявания. Впечатлена съм от дълбочината на характерите, от интересния ракурс на историята.
Уж не харесвам любовни истории, а ми беше интересно как ще се развие любовната линия (всъщност са четири) в романа на Валентина Мизийска. Невероятен разказвач! Майсторски ни потапя в сюжета с обратна хронология – есен, лято, пролет, зима и Стела през всеки един от четирите сезона. Не, тя не е пети сезон. Тя е въздуха във всеки от тях – нежен и деликатен, нажежен и опасен, свеж и сътворяващ, бурен и разтърсващ. Толкова са живи героите на Мизийска - детайлно описани, а характерите им разкрити в дълбочина с плътно бликащи чувства и емоции, че сякаш заживяваш с тях. Влизаш в картината и едва накрая виждаш цялата й същност.
Книгата определено ми хареса. Добър, описателен начин на разказване, интересно измислена и поднесена история. Поръчах си другата книга на авторката, и се надявам да има и трета!
4,5* Прекрасно написан роман, откровено съм много впечатлена! Ето, че все още има съвременни български автори, които завладяват с писането си.
Ще започна с какво НЕ ми хареса, следователно и половин звезда по-малко. Имаше някои пунктуационни и граматически грешки в редакцията, това ми се наби в очите. Жалко е, че трябва да се примиряваме с грешките в редакцията, казвайки си "е, можеше да бъде и по-зле, можеха да са много повече". Истината е, че трябва да са 0 на брой - това е смисълът някой да редактира написаното. Затова им се плаща, не да се бърка "химикал" с "химикалка". Драги редактори, ако не знаете разликата, тогава по-добре прочетете някой учебник, преди да се захванете със следващия си проект. Също и при двойния съюз "дали..., или" се слага запетая пред "или". Материал за 7ми клас.
Но в крайна сметка това не е грижа на автора. Нейната работа е да напише роман със завладяващ сюжет. И тя се е справила отлично! Най-много ми хареса колко реалистична е историята. Като нищо може да е написана и по действителен случай. На моменти се припознавах в образа на Стела, в други смятах, че постъпва крайно погрешно и не бях съгласна с нея. И точно това много ми допадна - не искам главна героиня, която е перфектна и с която се съгласявам на всяка крачка. Искам образ на истински човек със неговите красиви и не толкова красиви черти, с неговите поводи за гордост и провали, с грешките му и несигурностите, защото това е истинският живот. Такива сме. Не сме перфектни, не казваме винаги правилните неща в правилното време. Нужно е понякога да видим чуждата реакция в същата ситуация, за да си дадем сметка какво можем ние да променим и/или как ние да постъпим, ако изпаднем в подобно положение.
Съгласна ли съм с начина, по който Виктор манипулираше Стела през по-голяма част от книгата? Категорично не! Първо ми се стори романтично, но много бързо забелязах токсичните модели на поведение у него. А и у Стела, която позволяваше да я въртят по този начин, но колкото повече четях, толкова повече ми се изясняваше защо постъпват по този начин.
Романът е структуриран феноменално! Не бях чела такъв преди. Браво за отлично свършената работа! Със сигурност отива в списъка ми с ЛЮБИМИ книги въпреки "несъвършенствата" си. Нямам търпение да прочета другия роман на Мизийска, "Трети шанс" и дано скоро издаде още книги. Имам нужда от повече от нея!
Мисля никога не съм писала ревю за книга тук, то и това няма да е точно ревю. Ще споделя бурята, през която ме пренесе Valentina. Първо ще кажа, че аз сюжети на книги и на филми не помня, колкото и да са ми харесали. Изпаряват ми се и толкова. Обаче има едни такива книги, в които буквално заживяваш живота на героите. Като в паралелен свят, все едно имаш два живота едновременно. И като оставиш книгата, пак мислиш за героите, но не като за персонажи, а за живи хора. Случвало ми се 2-3 пъти в живота. Усещането е изключително странно. Предполагам вече се досещате, че "Пет годишни времена" е една от тези книги. От първата страница буквално се телепортираш и край. Вече си Сава. След това край, вече си Александър, след него си Марко, Виктор и накрая, евентуално Стела. Аз бях всеки един от мъжете, един след друг. Дори не мога да си избера любим човек, защото аз бях (съм) всеки един от тях. Никога не ми се е случвало като читател толкова да вляза в героя, не страдам от раздвоение на личността (поне не е документирано). Четях, оставях книгата, четях, оставях, не исках да свършва, но исках да видя какво се случва. Невероятно напрежение и емоционално изпитание! Изключително майсторство, Валентина е истинско откритие и аз съм сигурна, че тепърва много ще се чува за нея! Та с всичко това исках да кажа - мили четящи приятели - тази книга трябва да се прочете! Единствено се пригответе известно време да ходите като отнесени. И...приятно четене!
Колебаех се между четири и пет звезди. Съвременен градски роман с много интересна структура. Един любовен... не точно триъгълник, но някакъв друг многоъгълник, се представя през погледите на различните участници в него. Първоначално виждате една картина с много елементи в нея и все неясни. В следващата част на книгата (и в следващия сезон) фокусът пада върху един от тези непонятни в началото елементи и той ви се разкрива в най-големи подробности. И после – следващия. Всичките участници в тази история биват разнищени, вие ставате свидетели на най-интимните им мисли, на цялото им развитие. И това – в обратна хронология. От съвременния момент постепенно стигате до перидисторията на всеки от героите и на връзката му с главната героиня, която е сърцето на романа. Трябва да стигнете буквално до последната страница, за да ви се намести целият пъзел. Браво на авторката за психологизма, доброто структуриране и интересната идея. Много добра изработка.
По-завладяващ, увличащ, страстно-интригуващ, разтърсващ, земен роман не бях чела. Всяка страница сякаш те дебне зад ъгъла и ти не знаеш какво те очаква. Вървиш по стръмни стъпала ту надолу, ту нагоре и се чудиш докъде ще стигнеш… ще се върнеш или ще останеш, ще рискуваш да отгатнеш или ще оставиш да те хванат неподготвена. Сякаш си в кола, чиято спирачка може и да не работи. Толкова увлекателно, че последните ТриДесет страници си ги оставих със НаложеНО съзнание, че ме очакват още ТриСта и се успокоявах мислено , че няма да я свърша скоро, но… Сякаш бе 5D роман с насложени специални очила, за да чета внимателно и слънце да не пречи, нито “дъжд”.. морските вълни - разбиващи се в брега напомняха, че съм в сезона ЛЯТО сега и тук….попиваща редовете без дъх, увлечена в Туй Прекрасно Четиво……
Сложно е винаги с втория роман! Много интересна структура, но само тя си остава. За съжаление, особено след едно голямо разтягане на локуми след половината, се е получил един доста посредствен ликлит.