Едно възможно начало

by Тодора Радева

Тодора Радева събира в сборник стари и нови истории за болките, травмите, лутанията и самотата на съвременния човек. Герои, които се разравят до безкрай, търсещи нещо, по-голямо от себе си, нещо, на което да принадлежат. Началото на тези разкази често е малък жест, дребен детайл, разговор или обикновена ситуация, които отключват сюжета – към Борисова градина по време на първия дъжд през септември, към Капана или Главната, селце в Перу, мотел или панелен квартал – и го насочват навътре, към раздробения на парчета собствен свят, който би могъл да се слепи чрез любовта, чрез миналото, чрез изкуството, но много често си остава рана.

Потапящи истории, които белязват. Истории, които имат пряма и сурова връзка с неврозите на днешното.

Мъж, който тръгва да търси неизследван ръкопис, но открива любовта. Жена, хипнотична и пристрастяваща, която живее в болка и празнота. Друга жена, която не може да скъса оковите на упражняваното срещу нея насилие. Птица, заседнала в комин. Художник със сковани от артрит ръце. Двор с люляци. Седем чифта разхвърляни обувки. Образи, които оставят следи.

Genres: Short Stories, Bulgarian Literature, Intensive Care

176 pages, Paperback

Published February 22, 2023

About the author

Тодора Радева е завършила културология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ .
Има множество публикувани разкази в български печатни издания, също и в интернет сайтове.
Първата й книга „Седем начина да увиеш сари около тялото“ печели националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ в Хасково през 2005 г. в раздел проза.
През септември 2005 г. участва в празниците „Аполония“ с пърформанса „Картографии на тялото“ , заедно с Емануил А. Видински и група „Гологан“ .

Reviews

[Maria Yankulova · Rating 4 out of 5]

Винаги ми е трудно да споделям впечатления от сборници с разкази. Някак всичко опира до хареса ми/не ми хареса. Имам почти всички сборници издадени от ICU и смело мога да кажа, че са сред любимите ми. Много харесвам и формата им, който намирам за очарователен.

“Едно възможно начало” още с първите си редове усетих като настроение и емоция много, много близко. Веднага се свързах с писането на Тодора Радева. Историите са хем реални, хем с щипка магически реализъм. Страшно ми допадна идеята на авторката част от разказите да са с едни и същи герои, представяйки ни различни гледни точки. Това, че бяхме в Пловдив допълнително засили хубавите емоции от четенето.

Най-силно “чух” темите за предопределеността на събитията, любовта, втория шанс и ролите, с които се борим и търсят надмощие в нас, както и следните разкази:

*Капана*
*В дни като този*
*Втори шанс*
*Едно възможно начало*
*Ето това се случи*

[Ivan Dimitrov · Rating 5 out of 5]

Сборник с разкази, част от които взаимносвързани, с една фрагментарна новела, която нанизва всички страници наедно. Хубав език с дълги изречения, които галят съзнанието на читателя, без да се засукват и да го объркват. Може и да е клиширано, но едно определено женско, силно писане, или поне писане, белязано от женската чувствителност. Историите се лутат из различни години, близко до нас или из дебрите на деветдесетте. Книгата се чете за няколко часа, което винаги грабва. Хващаш я към шест и половина и в дванайсет си я приключил, можеш да отпуснеш тялото си на леглото, а ако имаш желание и необходимост, да изпушиш цигара преди това. Радвам се, че Тодора Радева се върна в литературата като писател, надявам се да не си тръгва и да присъства по-често, вместо да чакаме следващия ѝ сборник с разкази цели 18 години.

[Vasil]

В Деня на книгата приключвам една книга, надявам се – последната, която ме съпътства в дълги месеци на отнесено, разпиляно и несполучливо четене. Усещайки умората от натрупалия се живот (то не е нищо конкретно, а по-скоро всичко накуп), все едно съм герой в един от разказите на Дора. "Човечни" – това е думата, която най-напред ми хрумва за тях; движещи се, тъгуващи, непримирими или примирени, малко или много загубени в това да не знаят кои са или пък твърде добре да го знаят, те са сякаш наоколо, по-близо от подозираното.

Не мога да кажа, че някой от разказите изпъква много на фона на другите. Те всички са като една голяма история, разказана частично, откъслечно, в различно свое време и различен свой модус, но все пак една. Днес един от тях е по-близък на сърцето, утре е друг. Без значение кои са героите и какво правят, те принадлежат на единен свят.

"Едно възможно начало" ми дава възможност за ново начало, извежда ме от лабиринта на объркване и несполука. Не мога да обясня точно как, но интуицията ми е силна. Имах нужда да я прочета.

[Emanuil Vidinski · Rating 4 out of 5]

Чудесни разкази.

[Milena Tseneva · Rating 4 out of 5]

Чета разкази само когато усетя, че е дошло време. Имам си такива моменти, обикновено между няколко силни романа. Като плуването след шамандурите – тогава сякаш имаш нужда да си починеш леко и сменяш стила. С други думи, имаш нужда от кратки истории, които да приковат вниманието ти и да те оставят с онзи леко натрапчив вкус, че ти се чете още, че този разказ е перфектното начало на роман, или онази героиня тъкмо ти стана интересна, ама шанс – разказът е свършил. Така се озовах с „Едно възможно начало“ на Тодора Радева в ръцете си.

Допирът ми до сборника ме остави удовлетворена. Радева има несъмнено талант и усет за важните неща, за болките и разочарованията, за многото лица на любовта и сродните души. Когато затвориш последната страница с мисълта, че би започнал на драго сърце да четеш отначало, тогава знаеш, че сборникът е бил добър и те е белязал. С огромно удоволствие бих прочела роман на Тодора Радева, надявам се в близко бъдеще. А дотогава препоръчвам на всеки тези житейски истории, защото съм уверена, че вдишването им от страниците си заслужава.

Цялото ревю - тук: https://azcheta.com/edno-vazmozhno-na...

[Kristina Zheleva · Rating 5 out of 5]

Много ми допадна стилът на авторката. Бях чела за книгата в Капитал, още не беше излязла, после забравих за нея и скоро ми попадна. Разказите й са тъжни, тежки, сграбчват се за гърлото и не те пускат. Историите са разказни по интересен начин, използва различни похвати, но всичките ми допаднаха. Определено не е лека книга, но препоръчвам. Още повече ме радва, че авторката е българка.

[Teodora Gocheva]

"Едно възможно начало", това заглавие звучи толкова красиво, толкова необятно като безкрай. Отваряш книгата на Тодора Радева и изпадаш в безтегловност, а разказите й те понасят навсякъде. Те са преплетени спомени, желания, истории, които копнеят да бъдат споделени, изляти от нечие сърце и в нечие сърце, да си намерят пристан у читателя, да се свържат със собствените му лутания, неизживени мечти и преболедувани спомени. Осемнадесет отделни разказа, които се свързват един с друг на различни нива, някои сюжетно, други емоционално.

Тодора Радева, ще си позволя да я наричам Дора, защото това име ми е много скъпо, а след края на тази книга се чувствам по особен начин свързана и с нейния вътрешен свят. Дора Радева пише изкусно, по женски, ненатрапчиво, много фино, нежно и право в целта. От разказите й струи ефирност, каквато никой мъж не може да сътвори. Наситени са с премислена и натежала от годините емоционалност. Героите й са самотници, които в даден момент от живота си са изпитали онова щастие, за което всички мечтаем. Всеки от тях е изживял своя катарзис и е изпитал тежестта от преходността на този свят. И всеки гледа на нея по-различен начин - някои продължават непримиримо да търсят, други са се свили от страх, трети са заключени в спиралата на собствените си избори.


Някои разкази са наситени с тихо примирение, други с гняв и пасивно-агресивно разочарование, има истории, които те карат да летиш, да мечтаеш и такива, които те смазват под тежестта си, оставяйки те напълно разкъсан и отчаян. Тази преходност е едновременно избавление и крах, тя е живот, променлива, която съпътства всяко наше решение, всяка усмивка, сълза, всеки стон и смях, всеки миг. Защото всичко опира и се заключва в това, в един миг. Миг, които може да преобърне живота на човек, може да го окрили или съсипе. Миг, който ни кара после да си задаваме хилядите, напълно излишни и безмилостни "ами ако"- въпроси, да човъркаме миналото, да се потапяме във вина, да хвърляме вината другиму, да се опияняваме от възможното и да изтрезняваме в реалността. Едва когато човек затвори и последната страница усеща и последните тънки нишки, които свързват разказите в този сборник и си дава сметка колко концептуално всичко в тази книга се допълва и създава усещането за цялост, за пълноценност.

Прочетох няколко ревюта и ми прави впечатление, че хората асоциират този сборник с отделни пътища, линии, коридори, стаи, които се свързват в едно. Аз я усещам по-скоро като врата, която се отваря в началото на всеки разказ и ми носи едно възможно начало и се затваря в края му, оставяйки вкус и усещане за нещо отминало, телетяло и изпуснато. За преходност. В началото на следващия разказ вратата отново се отваря, една и също врата е, но историята зад нея е друга. И без значение какво е отношението към тази преходност, каквато и да е гледната точка, тя е винаги отправна точка за едно възможно начало. Отново и отново.

Към блога
Godsmack - Running Blind

[Bookmaniac70 · Rating 4 out of 5]

Този сборник е като къща с много стаи, в които бродиш насън и срещаш хора, които си сънувал, и си спомняш, че си ги сънувал. Много ми хареса цялостната концепция на книгата, историите-огледала, изграждането на един малък свят от герои, разпадащи се и продължаващи връзки, вътрешни движения, понякога съвсем неуловими.

Не ми допадна: претенциозният (на места) диалог, както и това, че радостта беше малко и беше скрита в някакви изречения, които внезапно проблясваха, за да угаснат почти веднага.

Като цяло, много смислена и изпипана книга.

[Диана Маркова · Rating 5 out of 5]

Разказите на Тодора Радева са нещо повече от проза. Те са и фотография, и звук от саксофон. Със своята мекота, но прецизност, приличат на разговор с интелигентна и много емпатична приятелка. Такава, която ти показва каква си отвътре. Показва, но не разголва самоцелно; не и болезнено.
Историите в сборника "Една възможно начало" са женски, без да са префърцунени; секси, без да са кич. И някак те карат да се приемеш.

[Anna Rusinova · Rating 4 out of 5]

Всички книги на ICU са чудесни. Харесвам писането на Тодора Радева.

[Невена Дишлиева-Кръстева · Rating 5 out of 5]

Тези разкази представляват осемнайсет самостоятелни, но и потенциално свързани помежду си коридора, по които нишките на историите се заплитат в лабиринт от „спомени, реалност и желания“. Потенциално свързани са, защото е въпрос на избор – посоката зависи от нас. Изкусно написани, тези истории отвеждат там, където невинаги ни се връща – в чувството за вина поради недостатъчно решителност, в болките от несправянето, в невидимите ежедневни жестове, които след години се оказва, че са се превърнали в планини от притискащи ни тежести. Разкази за градското ни живеене днес – все едно дали в Пловдив или другаде… но все пак повече в Пловдив, заради местата, които оставят незаличима следа и се превръщат в нещо сякаш живо. Героите на Дора са самотници, но повечето от тях или са усетили мимолетната синхроничност на живеенето с правилния човек в правилното време, или са си я измечтали. Тук сякаш преобладава тъгата, но в нейната сладостност и красивост – тъга от неслучилата се любов, от мисълта, че щастието и споделеността са другаде, от послевкуса на усещането, че аха да се достигнете и вече сте се разминали. Разкази, в които се разрояваме на възможни свои „аз“.

„По земята съществуват безброй мислени точки от географската мрежа, където хората
се срещат или разминават. И безброй коридори – действителни или само в копнежа, които се отварят и отвеждат на неподозирани места, или си остават запечатани и пусти. Ние постоянно се движим и линиите на живота ни – непрекъснати, случайно или старателно издълбани – може би образуват някаква фигура. Ако ги погледнем отгоре.“

[eline · Rating 4 out of 5]

Кратки истории с много чувства, вложени вътре. Много леко четиво, въпреки засегнатите тежки теми като домашно насилие и спонтанен аборт. Не очаквах да има такива, но ги приех като част от "нормалното" (колкото може да е нормално, а то не е, поне от гледна точка на насилието...). Книгата и стилът ѝ бяха чудесно написани, особено това забелязах в началото. Историята между Рая, Калоян и Иво ми беше най-интересна, разбира се, а и най-любима. Имах чувството, че аз лично бях влюбената в Рая само от начина, по който авторката описваше чувствата на Калоян и Иво.

п.с. Перфектна книга за лятото, btw. :)