Кръвта вода не става

Нямата рече #2

by Галина Танева

Неизпятата приказка на Велика Нямата продължава във втората книга от поредицата „Нямата рече”, наречена „Кръвта вода не става“. Този път в село Устрем хора̀ ще залюлеят лазарки, агнета ще се пекат за Гергьовден и млади момичета ще наричат на Еньовден. Магичните думи на песните отново ще огласят селото, а още една голяма любов ще се опита да поправи счупеното в миналото.

Младият писател Крум се озовава в Устрем в търсене на вдъхновение. Там открива красотата на едно запазило традициите си село, което спазва старите обичаи и посреща празниците в пъстрите одежди на своите деди. Той ще осъзнае, че ни най-малко не познава собствената си история, както и тази на рода си.
Търсенията му ще го отведат до манастира „Св. Троица“ и легендите му за вехти войводи. Ще се включи в живота на село и ще срещне Керана – красивата и магична внучка на Велика Нямата, а именно последната, най-мистичният човек в историята на селото, неусетно ще го поведе по следите на родово проклятие, свързващо него и любимата му.
Докато един ден Крум просто ще разбере, че не той е намерил своето вдъхновение, а то него. Крум ще напише своя роман, Велика ще поправи това, което е счупено, а всички ще научат още един урок, който е най-важен – кръвта вода не става!
Колоритен диалект, истински и неповторими традиции и обичаи, фолклор, който сякаш оживява – това е поредицата „Нямата рече“. И любов. Защото България и българското са любов.

Genres: Bulgarian Literature

192 pages, малък формат, меки корици

Published March 2, 2023

Reviews

[Данна Донку · Rating 4 out of 5]

Прекрасен роман от Галина Танева с ново вълшебно потапяне в традициите и бита на село Устрем, Сакарско.
Крум Иванов е писател, изгубил муза, тръгнал да я търси назад в корените си. Всичко това го отвежда до бащината къща в с. Устрем, а животът в селото го повлича в пъргаво ежедневие. Запознава се с Велика Нямата, внучка й Керана и други живописни местни герои. Научава за родството си с Йото Вакъвчето и за нещо, недовършено в миналото. Нижат се празници, обичаи, песни и обреди, но сред всички тях някой успява да поправи счупеното и да преплете отново скъсани нишки...

[Боян Боев · Rating 5 out of 5]

„Нямата рече: Кръвта вода не става“ от Галина Танева
Това е книга, която те омагьосва. Към нея не бива да посягаш, търсейки грандиозен сюжет или много действие. Трябва да я четеш, заради самата наслада от четенето.
Галина Танева е така сладкодумна, че все едно разказва приказка за едно вълшебно място, където истина и измислица се преплитат така добре, че неминуемо се оставяш да бъдеш завладян. Сцените със Старата, която тъче нишките на човешките животи някъде вдън горите, са ми любими още от предишната книга за Велика Нямата. В тях има много вложена символика и красиви метафори.
А книгата неминуемо ще се хареса на онези, които искат да се потопят в българския фолклор, да научат за стари обичаи, да прочетат текстовете на забравени песни и истории, носени като легенди от уста на уста.

[Антоанета · Rating 3 out of 5]

Приятна за четене книга, която отново се чете много бързо и отново ни потапя в традициите и обичаите на село Устрем. Сега ги виждаме през очите на Крум - млад мъж, писател, изгубил музата си и отишъл да почерпи вдъхновение от родното село. Описано е ежедневието му сред жителите на китното селце, но е показана и музата му в лицето на Керана - първа хубавица сред момите от село.
Имаше някои моменти, които малко или много ми изглеждаха неправдоподобни и развалят достоверността и реализма от гл. т. на съвременния човек.

[Nevena Bogdanova · Rating 5 out of 5]

Второ "връщане" в миналото. Отново интересна история. Само края не ми се искаше да е точно такъв, но чакам книга 3.

[Hristina Georgieva · Rating 3 out of 5]

Това е втората книга от поредицата за Велика Нямата, която чета, отново развиваща действието си в с.Устрем. От всяка страница си личи обичта на авторката към това място. Впечатляващо е и желанието и да събере забравени песни, предания, ритуали и местни легенди. Както се казва и втората част от книгата: "Кръвта вода не става": всички тези вярвания и предания живеят във всеки един от нас и в кръвта ни, която е българска и силна. Книгите на Галина Танева ни пренасят в един забравен свят на по-простичък живот, с по-истински радости и по-земни хора.
Единственото, което не ми допадна в тази втора част в недостоверността. Докато в първата част героинята се върна (магически) назад във времето и всичко си беше на място, тук действието се развива в настоящето и колкото и да ми се иска да вярвам, че все още има село, където и да е в България, където няма мобилни телефони и младите жени се събират на седенки в носии и предат на вретено, все пак е леко невероятно. Селото е представено твърде автентично, което го прави недостоверно.
Иначе историята е топла, магична, отново има силна любов, отново е застъпен елемента на кармата: че всяко действие има цена, която се заплаща понякога и от поколенията след нас, което смятам, че е най-силното послание в книгата. Хареса ми като цяло, но не толкова, колкото първата част.

[Prescilla · Rating 3 out of 5]

Ако на първия роман му липсваше разработен сюжет, тук такъв направо отсъства. Може би щеше да е по-добре, ако вместо неуспешен опит за роман бяха създадени няколко несвързани разказа - за Гюла и кръста, за двете сестри, за Крум и Керана и за манастира.

[Mariya Valcheva · Rating 5 out of 5]

Прекрасна, лека, пълна с уют книга.
Препоръчвам.

[Radina Valkanova · Rating 5 out of 5]

Току що я прочетох втората част...разплаках се ..толкова силно ме разчуства...пасажа когато Керана доброволно моли Бог да вземе нейния живот вместо този на Крум ....Толкова силна и чиста любов....

[Valentina · Rating 5 out of 5]

Уникална книга! Наистина те завладява

[Vasi Kostadinova · Rating 5 out of 5]

Авторката ни потапя в минали времена на село Устрем. Любовта ,която ти е писана, всякак ще те намери. Жалко за сестринската омраза,таяна толкова дълго. но в беда- любовта пак побеждава.

[Valentina · Rating 4 out of 5]

Клатушка се някъде между 4.3-4.5 само заради факта, че очаквах да се случи отново връщане в някой минал живот :)

Но иначе е... Велика! :)

[Моника · Rating 3 out of 5]

Определено "Сърцето що дума, право е" е по- добрата книга, поне за мен. С тази не изпитах същия интерес и увлечение към историята, героите също ми останаха някак далечни. Сякаш между тези 200 страници нищо запомнящо се не се случи. Беше заложено предимно на излагането на факти за българските обичаи по летните празници. Дори историята на Крум и Керана не беше достатъчно задълбочено развита.
Отвъд това - книгата чете се бързо, върви леко и определено е извор на интересни подробности от българския фолклор.