Дългото издирване на "Камбаната на Исландия" си струваше. Великолепна книга, чудно написана. Интересен стил, пленяващ хумор, унищожаваща самоирония. Истинска исландска сага, в която няма една излишна дума. За това допринася и преводът на Айгир Сверисон - наполовина исландец, наполовина българин, потомък на славен исландски род, както става ясно и от една от бележките под линия. Бележките! Те са истинско богатство, истории в историята, истински и уникален наръчник по история, топография, вярвания и митология на Исландия. Стигат дори до въстанието на Петър Делян...
"Камбаната на Исландия" за мен е едно обяснение в любов на автора към Исландия и исландските хора. Историята обхваща мрачните години от края на ХVII и началото на XVIII век, когато хората от Севера мизерстват под властта на Дания. Историите всъщност са три, или по-точно голямата история е проследена през съдбита на тримата главни герои. Един селянин бедняк, крадец и вероятно убиец, чието митарстване из Исландия, Холандия и Дания е една истинска одисея. Една своенравна, свободолюбива и независима благородна дама и един датски книжовник и представител на закона. Съдбите на тримата се преплитат, всеки е зависим от другия. Поставени са общочовешки въпроси. Къде точно е границата между борбата за оцеляване и престъпността, виновен ли си, ако си беден, заслужаваш ли наказание, ако си богат... И още, и още. Така и не става ясно виновен или невинен е Йон, убил ли и е или не е, пролюбодействала ли е Снайфхридур или не, злоупотребил ли е или не с правата си съдията...
Книгата засяга реална личност - Арни Магнусон, учен, книжовник и антиквар, благодарение на когото са съхранени много исландски, и не само, ръкописи. В края на книгата е приложено писмо до него от селянина Йон Хреквидсон, в което той разказва патилата си, послужили за основа на "Камбаната на Исландия".
Има много цитати, които си отбелязах, но някои от тях заслужават особено внимание. А именно:
Животинките имаха цвета на голи хора и телеса като на богат човек, но гледаха с разбиращите очи на бедняка. (авторът говори за свинете)
Съвестта е ненадежден съдник за правилно и грешно - вметна той. - Тя е у нас онова куче, което, възпитавано по различен начин, се подчинява само на своя стопанин, определящия правилата в ситуацията. Тя може да има добър или лош стопанин според случая.
Плюя върху Ония Големите, които съдят грешно - рече Йон Хреквидсон. - Плюя върху им и когато съдят правилно, защото тогава се страхуват.
В страната, където хората живеят щастливо, не се извършват престъпления.
Битият роб е велик човек, защото в сърцето му живее свободата.