4,25/5*
"Ти ми беше обещан" е един разказ за болката, загубата, спомените, щастието и най-вече за мен за любовта. Но не за онази грандиозна любов, която завършва с хепи енд. В книгата на Сафарли става въпрос за тази любов, която е зряла, която се гради на малките неща и недостатъци, за любовта, която идва не от пръв поглед, а след време бавно и постепенно. Героят намира тази любов едва, когато е успял да намери себе си и да се помири с миналото си.
Повествованието засяга въпроси като спомените, тяхното значение. Засяга миналото, като фактор който ни оформя като хора. Засяга болката и начините да се справяме с нея по едни начин, който сякаш чрез художественият герой ни кара да се замислим колко близо всъщност е това до нас. Самият автор посочва, че това е била и една от целите му при написването на книгата.
"Ние прелистваме страниците на книгите с надеждата да срещнем себе си - ето, това съм аз, толкова си приличаме, и аз чувствам нещата по същия начин! Сега ще го прочета и ще разбера още нещо за себе си. Винаги се нуждаем от възможност да се погледнем отстрани. Ако благодарение на един от персонажите в тази книга някой от читателите е научил нещо повече за себе си, аз ще бъда щастлив"
Отнемам малко от оценката си, заради някой твърде детайли описания на душевните преживявания на героя. На места ми се струваха излишни.
И въпреки това смятам да препрочета тази книга, може би след известно време, когато имам повече житейски опит да се върна и да преразгледам мнението си и цялостното си впечатление. Може би тогава ще ми хареса още повече.