What do you think?
Rate this book
Лорд с планеты Земля #1-3
Лорд с планеты Земля. Принцесса стоит смерти. Планета, которой нет. Стеклянное море
Ship from Germany, hardcover. "V tebja mozhno vljubit'sja?" Strannyj vopros devchonki, kotoruju on spas ot huliganov... Vopros, kotoryj ne dast emu pokoja na zemle. Vopros, kotoryj budet muchit' ego v chuzhom mire, ohvachennom plamenem vojny. V mire, gde emu predstoit stat' "lordom s planety Zemlja" - Planety, Kotoroj Net... Chitajte samuju original'nuju kosmicheskoju operu za vsju istoriju otechestvennoj fantastiki!
832 pages, Hardcover
First published January 1, 2004
8 people are currently reading
168 people want to read
About the author
Sergei Lukyanenko
268 books2,559 followersСергей Лукьяненко (Russian)
Szergej Lukjanyenko (Hungarian)
Sergejs Lukjaņenko (Latvian)
Sergey Lukyanenko
Sergej Luk'janenko (Italian)
Сергей Лукяненко (Bulgarian)
Sergej Lukianenko (German)
Siergiej Łukjanienko (Polish)
Sergej Lukjaněnko (Czech)
Sergei Lukyanenko (as his name appears on books and films in U.S. markets) is a science-fiction and fantasy author, writing in Russian, and is arguably the most popular contemporary Russian sci-fi writer. His works often feature intense action-packed plots, interwoven with the moral dilemma of keeping one's humanity while being strong.
Lukyanenko is a prolific writer, releasing usually 1-2 books per year, as well as a number of a critical articles and short stories. Recently his works have been adapted into film productions, for which he wrote the screenplays. He lives in Moscow with his wife Sonia and two sons, Artemiy and Danil, keeps mice as pets and enjoys cooking.
Szergej Lukjanyenko (Hungarian)
Sergejs Lukjaņenko (Latvian)
Sergey Lukyanenko
Sergej Luk'janenko (Italian)
Сергей Лукяненко (Bulgarian)
Sergej Lukianenko (German)
Siergiej Łukjanienko (Polish)
Sergej Lukjaněnko (Czech)
Sergei Lukyanenko (as his name appears on books and films in U.S. markets) is a science-fiction and fantasy author, writing in Russian, and is arguably the most popular contemporary Russian sci-fi writer. His works often feature intense action-packed plots, interwoven with the moral dilemma of keeping one's humanity while being strong.
Lukyanenko is a prolific writer, releasing usually 1-2 books per year, as well as a number of a critical articles and short stories. Recently his works have been adapted into film productions, for which he wrote the screenplays. He lives in Moscow with his wife Sonia and two sons, Artemiy and Danil, keeps mice as pets and enjoys cooking.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 20 of 20 reviews
January 12, 2023
Доколкото разбрах, това са дебютните творби на Лукяненко.
Космическата приказка от двете първи части преминава плавно в sci-fi одисея, повлияна силно от братя Стругацки.
Малко ми дойде в повече патоса накрая ѝ, затова свалих оценката на 3*. :)
Дядото на сегашния YA все още става за четене и за приятно прекарване на времето.
Цитат:
"Вярата не се пречупва с факти."
Космическата приказка от двете първи части преминава плавно в sci-fi одисея, повлияна силно от братя Стругацки.
Малко ми дойде в повече патоса накрая ѝ, затова свалих оценката на 3*. :)
Дядото на сегашния YA все още става за четене и за приятно прекарване на времето.
Цитат:
"Вярата не се пречупва с факти."
May 25, 2018
Оказа се, че солидното томче съдържа три романа от серията "Лордът от планетата Земя":
1. "За принцесата си струва да умреш" Принцесса стоит смерти
2. "Планетата, която я няма" Планета, которой нет
3. "Стъкленото море" Стеклянное море
Първият е най-кратък, сюжетът не блести с кой знае каква оригиналност, но е уловил точно духа на класическия представител в този жанр - Едгар Райс Бъроуз и "марсианската" му серия. Землянин се озовава на чужда планета, следват битки с плоскостни (атомарни) мечове, гонитба с флайери, екшън на макс... Вторият ми се вслади най-много - част от въпросите, зададени в "За принцесата..." намериха своя отговор и Лукяненко разкри произхода на тайнствената и всемогъща раса на Сеячите. Третият роман ми дойде прекалено философски и поне за мен уби набраната в предните два инерция... С оценки съответно 4, 5 и 3, сумарната става Четворка.
1. "За принцесата си струва да умреш" Принцесса стоит смерти
2. "Планетата, която я няма" Планета, которой нет
3. "Стъкленото море" Стеклянное море
Първият е най-кратък, сюжетът не блести с кой знае каква оригиналност, но е уловил точно духа на класическия представител в този жанр - Едгар Райс Бъроуз и "марсианската" му серия. Землянин се озовава на чужда планета, следват битки с плоскостни (атомарни) мечове, гонитба с флайери, екшън на макс... Вторият ми се вслади най-много - част от въпросите, зададени в "За принцесата..." намериха своя отговор и Лукяненко разкри произхода на тайнствената и всемогъща раса на Сеячите. Третият роман ми дойде прекалено философски и поне за мен уби набраната в предните два инерция... С оценки съответно 4, 5 и 3, сумарната става Четворка.
June 13, 2018
Лордът от планетата Земя има да спасява галактиката: http://knigolandia.info/book-review/l...
Сергей Лукяненко увлича във фантастично приключение с умерени фентъзи елементи като битки с мечове, които се притъпяват от въздуха, и неизбежните големи космически сблъсъци. Защото Галактиката ни е повече от опасно място, а всички сякаш са полудели и се бият едни с други – далеч в миналото е останала всемогъщата цивилизация на Сеячите, които са посяли митични високотехнологични Храмове на всички планети… с изключение на Земята. Тези Храмове са неунищожими с каквото и да е, а крият и невиждани тайни – ако една истинска религия е имало във вселената, това е тази към Сеячите и битките, които те са водили срещу неизвестен враг. Около техните тайни се въртят и премеждията на главния герой, този храбър Лорд от планетата Земя, който преди години е спасил едно момиче в парка, то му е дало пръстен, а сега го е повикало на помощ, защото родната ѝ планета е в опасност.
CIELA Books
http://knigolandia.info/book-review/l...
Сергей Лукяненко увлича във фантастично приключение с умерени фентъзи елементи като битки с мечове, които се притъпяват от въздуха, и неизбежните големи космически сблъсъци. Защото Галактиката ни е повече от опасно място, а всички сякаш са полудели и се бият едни с други – далеч в миналото е останала всемогъщата цивилизация на Сеячите, които са посяли митични високотехнологични Храмове на всички планети… с изключение на Земята. Тези Храмове са неунищожими с каквото и да е, а крият и невиждани тайни – ако една истинска религия е имало във вселената, това е тази към Сеячите и битките, които те са водили срещу неизвестен враг. Около техните тайни се въртят и премеждията на главния герой, този храбър Лорд от планетата Земя, който преди години е спасил едно момиче в парка, то му е дало пръстен, а сега го е повикало на помощ, защото родната ѝ планета е в опасност.
CIELA Books
http://knigolandia.info/book-review/l...
January 25, 2023
Има идея и мащаб. До тук с положителното.
Подскачане от сцена в сцена, прескачане на някакви, може би, важни неща, разтягане на философски въпроси много повече от необходимото. Не особено консистентен сюжет и очевидно писано, че да му е лесно на главния гетой.
Трудно я довърших...
Подскачане от сцена в сцена, прескачане на някакви, може би, важни неща, разтягане на философски въпроси много повече от необходимото. Не особено консистентен сюжет и очевидно писано, че да му е лесно на главния гетой.
Трудно я довърших...
May 19, 2019
Добре написана.
July 13, 2018
Първо искам да благодаря на Сиела, че поради жаждата за пари, издадоха толкова стара книга на Лукяненко, която иначе не бих прочел.
Не знам как да оценя книгата. Сравнена със "Софийски магьосници" книгата е за нобелова награда, но сравнена с по-късните книги на Лукяненко е слаба. Той тук тъкмо се учи да пише, има много заемки от други книги, а по-късно в произведенията си е развил част от идеите, заложени в тази книга и то определено по-добре.
За да може да се оцени добре книгата, тя трябва да се сравнява не със силните серии като Дълбината и Дозорите, а с ранните му разкази от "Прекрасное далеко", където въвежда идеята на "роудърите".
Като цяло - средна работа, нещо средно между спейсопера (както започва, директно копирана от няколко подобни книги), преминава през разсъждения за смисъла на живота и любимия му (по-късно доста добре развит) задочен диалог с братя Стругацки.
Не дава нищо ново за хората запознати с творчеството му, но то е нормално, извън няколкото си серии като Дълбините, Императора на бляновете, Дозорите, той развива все темата за малкия човек, който се изправя срещу една "уж добра система" и успява да я победи. В последните си книги, особено в Спкетър и Чернова/белова го прави добре.
Не знам как да оценя книгата. Сравнена със "Софийски магьосници" книгата е за нобелова награда, но сравнена с по-късните книги на Лукяненко е слаба. Той тук тъкмо се учи да пише, има много заемки от други книги, а по-късно в произведенията си е развил част от идеите, заложени в тази книга и то определено по-добре.
За да може да се оцени добре книгата, тя трябва да се сравнява не със силните серии като Дълбината и Дозорите, а с ранните му разкази от "Прекрасное далеко", където въвежда идеята на "роудърите".
Като цяло - средна работа, нещо средно между спейсопера (както започва, директно копирана от няколко подобни книги), преминава през разсъждения за смисъла на живота и любимия му (по-късно доста добре развит) задочен диалог с братя Стругацки.
Не дава нищо ново за хората запознати с творчеството му, но то е нормално, извън няколкото си серии като Дълбините, Императора на бляновете, Дозорите, той развива все темата за малкия човек, който се изправя срещу една "уж добра система" и успява да я победи. В последните си книги, особено в Спкетър и Чернова/белова го прави добре.
January 29, 2015
Отличная книга. Интересный сюжет, герои. Звезды, космос, романтика - все в лучших традициях Лукьяненко. Рекомендую.
October 12, 2014
Fun space opera, better than expected. Very much in Russian mentality though. Some cool, imaginative ideas (in fact, a bit too many at some points). Nice characters, not flat. Nicely delivered large world.
January 18, 2014
Начинал Лукьяненко с этих книг. Было лихо и захватывающе. С нетерпением ждались новые книги.
June 10, 2018
Адмирации за „Сиела“, първо за това, че се заеха да издават Лукяненко, след като „ИнфоДар“ го зарязаха (и не само него де) и второ, че пуснаха тази негова трилогия в един том. Тук са събрани трите книги от поредицата:
„За принцесата си струва да се умре“
„Планетата, която я няма“
„Стъкленото море“
Тази трилогия е от ранните произведения на Сергей, а аз лично отдавна исках да прочета някои от тях. Трите книги са доста различни една от друга.
„За принцесата си струва да се умре“ е класическа спейсопера в стил меч и звездолет от Златната ера на фантастиката. Напомня на осъвременена версия на приключенията на Джон Картър на Баразум. Тя е наивен екшън със семпла и праволинейна история, която включва герой, принцеса в беда и покрай нея и една империя за спасяване, артефакти от древна и велика, но изчезнала цивилизация и верни другари, който се притичват на помощ в беда. Сама по себе си първата част е наивна, на места дори прекалено и ако беше изляза само тя, първоначално щях да съм много разочарован от тази творба, но след като веднага зачетох и втората част изведнъж нещата си дойдоха на мястото.
„Планетата, която я няма“ развива историята вече в съвсем друга посока и плоскост. От една страна скача няколко нива в категориите на фантастичните сюжети и вече не е меч и звездолет, а е бойни кораби, лазери и чудовищни оръжия способни да унищожат цели планети и разкриване на древната загадка за произхода на Сеячите. Като цяло стилът и идеите много напомнят на произведенията на Тимъти Зан. Тук Лукяненко изчиства повествованието от повечето наивни елементи и обяснява защо те присъстваха в първата част.
„Стъкленото море“ е най-силната част от поредицата и тук вече се усеща характерният стил на Лукяненко, познат ни от по-късните му произведения излизали у нас. Той омесва космически екшън с философия за красотата на битието, за лъжите, които човек сам кове и вярва в тях, за разрива при първия контакт с чужда цивилизация и за бъд��щето на човечеството и разума. Тук също могат да се намерят препратки и заемки от други произведения от жанра. На моменти идеите много приличат на тези, заложени от Стражински във финала на „Вавилон 5“ и на основните нишки в сагата „Хиперион“ на Симънс, но те са по-скоро като намигване, като реверанс и в никакъв случай не може да се говори за заимстване.
В „Лордът от планетата Земя“ има доста биографични елементи от живота на автора. Вплел е в повествованието някои свои разочарования, както от рухването на една „велика“ империя в лицето на СССР, така и от безсмислието на войните, които тя е започнала да води за „свои“ територии след разпадането ѝ. Усеща се и характерното за Сергей заяждане с идеите на братя Стругацки, залегнали в цикъла за Максим Камерер, нещо което се появява и в другите му космически книги, но си остава най-ярко изразено в двулогията „Студени играчки са звездите“ и „Звездната сянка“.
Като цяло поредицата е перфектно космическо приключение и е идеална книга за лятната отпуска, която от една страна предлага много екшън, приключения и загадки, а от друга – успява да предложи и доста идеи за размисъл и да вплете интересни философски гледни точки.
„За принцесата си струва да се умре“
„Планетата, която я няма“
„Стъкленото море“
Тази трилогия е от ранните произведения на Сергей, а аз лично отдавна исках да прочета някои от тях. Трите книги са доста различни една от друга.
„За принцесата си струва да се умре“ е класическа спейсопера в стил меч и звездолет от Златната ера на фантастиката. Напомня на осъвременена версия на приключенията на Джон Картър на Баразум. Тя е наивен екшън със семпла и праволинейна история, която включва герой, принцеса в беда и покрай нея и една империя за спасяване, артефакти от древна и велика, но изчезнала цивилизация и верни другари, който се притичват на помощ в беда. Сама по себе си първата част е наивна, на места дори прекалено и ако беше изляза само тя, първоначално щях да съм много разочарован от тази творба, но след като веднага зачетох и втората част изведнъж нещата си дойдоха на мястото.
„Планетата, която я няма“ развива историята вече в съвсем друга посока и плоскост. От една страна скача няколко нива в категориите на фантастичните сюжети и вече не е меч и звездолет, а е бойни кораби, лазери и чудовищни оръжия способни да унищожат цели планети и разкриване на древната загадка за произхода на Сеячите. Като цяло стилът и идеите много напомнят на произведенията на Тимъти Зан. Тук Лукяненко изчиства повествованието от повечето наивни елементи и обяснява защо те присъстваха в първата част.
„Стъкленото море“ е най-силната част от поредицата и тук вече се усеща характерният стил на Лукяненко, познат ни от по-късните му произведения излизали у нас. Той омесва космически екшън с философия за красотата на битието, за лъжите, които човек сам кове и вярва в тях, за разрива при първия контакт с чужда цивилизация и за бъд��щето на човечеството и разума. Тук също могат да се намерят препратки и заемки от други произведения от жанра. На моменти идеите много приличат на тези, заложени от Стражински във финала на „Вавилон 5“ и на основните нишки в сагата „Хиперион“ на Симънс, но те са по-скоро като намигване, като реверанс и в никакъв случай не може да се говори за заимстване.
В „Лордът от планетата Земя“ има доста биографични елементи от живота на автора. Вплел е в повествованието някои свои разочарования, както от рухването на една „велика“ империя в лицето на СССР, така и от безсмислието на войните, които тя е започнала да води за „свои“ територии след разпадането ѝ. Усеща се и характерното за Сергей заяждане с идеите на братя Стругацки, залегнали в цикъла за Максим Камерер, нещо което се появява и в другите му космически книги, но си остава най-ярко изразено в двулогията „Студени играчки са звездите“ и „Звездната сянка“.
Като цяло поредицата е перфектно космическо приключение и е идеална книга за лятната отпуска, която от една страна предлага много екшън, приключения и загадки, а от друга – успява да предложи и доста идеи за размисъл и да вплете интересни философски гледни точки.
May 29, 2018
Обичам книгите на Сергей Лукяненко и тези не правят изключение. Първата беше по-скоро въвеждаща, но ми хареса. Втората беше по-действена, разкри се произходът на Сеячите, което може би за мен поне беше най-интересната част. Книги 1 и 2 обаче бяха някак измамно леки, със забързана история, без да мислиш твърде много по поставените въпроси. Третата книга се оказа доста различна и явно притъпените ми сетива не бяха съвсем готови за нея. По-философска, с твърде много теории и причинно-следствени връзки. Дори емоционалният фон беше различен. Не беше краят на историята, който ми се искаше да прочета, много заплетена ми дойде. Все пак имаше типичните за автора "разкрития" и, както винаги - вампири под една или друга форма. :)
August 11, 2023
Когато ти отнеме твърде много време да прочетеш една книга, междувременно родиш 2 деца, смениш адрес, прочетеш много книги и други неща, знаеш че това не е баш твоята книга.
Обичам Лукяненко и неговите книги, вълнуват ме, оставят следа в мен, препоръчвам ги на други, но тази книга специално малко ми се опъна. Всичко си е в стил Лукяненко, има си доза екшън, доза любов, фантастика, сюжет, герои, но не е една Нощна стража.
Обичам Лукяненко и неговите книги, вълнуват ме, оставят следа в мен, препоръчвам ги на други, но тази книга специално малко ми се опъна. Всичко си е в стил Лукяненко, има си доза екшън, доза любов, фантастика, сюжет, герои, но не е една Нощна стража.
April 8, 2020
Local Russian badass meets a space princess. A bit of a power fantasy, but very fun to read. The book is divided into three distinct parts with big changes in the setting. I found the last part -- the one with the alien foes -- somewhat underwhelming compared to the first two, but still enjoyable.
August 27, 2020
Това ми е първата книга от Сергей Лукяненко, гледам по чуждите ревюта, че и на него му е била първата, която е написал :D Хареса ми, особено третата част "Стъклено море", така че смятам да прочета още от него.
September 30, 2021
Podle mě jedna z nejlepších knih od Lukjaněnka. Čtivý napínavý příběh, zajímavé postavy, uvěřitelné galaktické rasy...
Za mě super, a rozhodně 5 hvězdiček.
Za mě super, a rozhodně 5 hvězdiček.
November 24, 2022
Not bad overall, a bit predictable though
October 29, 2025
Ми не ми хареса....прекалено дълга и малко скучна
April 3, 2011
Przyjemnie naiwne science fiction. Czytając tę książkę miałem nieodparte wrażenie że czytam opowiadania publikowane w Młodym Techniku. Łukjanienko traktuje science fiction jako sztafaż - historia którą opowiada mogła by się wydarzyć w dowolnym innym świecie, niekoniecznie takim wyposażonym w teleporty i lasery. Pomimo to, sztafaż nie jest traktowany po macoszemu i wychodzi z tego względnie udana powieść.
Druga i trzecia część powieści jest zdecydowanie bardziej chaotyczna - być może dlatego że bohater nie ma już jednego konkretnego celu do którego by zmierzał. Mimo to, jeżeli komuś podobały się inne książki Łukjanienki, to i ta przypadnie mu do gustu.
Druga i trzecia część powieści jest zdecydowanie bardziej chaotyczna - być może dlatego że bohater nie ma już jednego konkretnego celu do którego by zmierzał. Mimo to, jeżeli komuś podobały się inne książki Łukjanienki, to i ta przypadnie mu do gustu.
Want to read
December 10, 2011Does any one know if there is an English translation of this book?
December 19, 2014
Pierwsze dwie części genialne, trzecia dużo, dużo słabsza i z mocno przeciętnym, przesłodzonym, happyendowym zakończeniem.
Displaying 1 - 20 of 20 reviews