За първи път забранените произведения на Димитър Талев ще стигнат до българския читател.
Ирина Димитрова успява да събере и издаде в книга една непозната, премълчавана и непоказвана до днес страна от творчеството на големия романист – неговата публицистика като журналист във вестник „Македония”. Книгите са забранявани от векове с едикти, но и с по-страшното - с мълчание. Издаването на този том е изваждане от забвение на един друг Талев, запрещаван от политическите конюнктури на няколко режима, каза проф. Валери Стефанов за новата книга "Забраненият Талев" с непубликуваните досега статии на писателя. Публикуваното от Димитър Талев в периода 1927 – 1934 г. е дебютът на автора като журналист, разказва съставителката на книгата Ирина Димитрова. Единствено на страниците на вестник „Македония” Талев се подписва с псевдонима си Димо Болгарин и за първи път там публикува уникалната по рода си „Поетическа география на Македония”. Книгата съдържа още над 100 статии с различна тематика, сред които езиковедски, културни, политически и статии за Васил Левски, Любен Каравелов, Пею Яворов. Включени са и 5 откъслека от романа на Талев „Усилни години”, който е антикварна рядкост. Съдържа още пътни бележки на автора, спомени на автора за Йордан Гюрков, както и повестите „1914-1918” и „Черният крайцер”, неиздавани до сега. Македония е раната на Балканите, но и личното страдание на Талев. Книгата ни показва различен образ на благия писател. Тук той е непримирим, борбен, с позиция, отстоява кауза и е неудобен за много режими. Този му образ на загрижен за Македония е дълбоко потиснат от комунистическата конюнктура, казва още за книгата проф. Стефанов. Съдбата на Димитър Талев става изключително тежка след 9 септември 1944 г. Заради националните си виждания по македонския въпрос творецът е изпратен в концлагерите "Куциян" и "Бобовдол", където здравето му се влошава. След освобождаването му оттам Талев е лишен от софийско жителство и изселен в Луковит, където без пари за лекарства и без работа семейството му мизерства. Въпреки това, той продължава да пише, изключен от Съюза на българските писатели. Властта налага забрана да публикува книгите си, а Държавна сигурност упражнява психически тормоз върху семейството и децата му. Тази книга реабилитира писателя, като допълва известното му литературно творчество с една непозната и романтична негова страна, дълго премълчавана и крита – публицистичната, казва съставителката на книгата Ирина Димитрова.
Димитър Талев (Dimitar Talev) Петров-Палисламов е изтъкнат български писател и журналист, автор на тетралогията „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“.
Димитър Талев е роден в град Прилеп, Македония, на 1 септември 1898 година. Расте в семейството на майстор железар и ковач, в чийто дом владее дух на патриархална сърдечност и възрожденски патриотизъм. На 9 г. остава без баща. Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война определят безсистемното му образование - учи с прекъсвания в Прилеп, Солун, Скопие, Стара Загора, завършва гимназия в Битоля през 1920 година. След гимназията Талев посещава лекции в чужбина по медицина и философия. Следва по 1 семестър в Загреб и Виена през 1920–1921 г. Разбира, че това не го вълнува и точно в деня, в който умира Иван Вазов, той се връща от Австрия. После изучава и завършва българска филология в Софийския университет през 1925 година.
Талев издава книгата „Сълзите на мама“ — увлекателни и интересни разказчета за деца. „В тях има нещо много меко и нравствено“, споделя брат му Братислав Талев, „ за отношението към дома, към майка, към Бог.“ Талев не е бил много религиозен, но е споделял напълно моралните принципи на християнството.
През 1927 година той е привлечен като коректор във в. „Македония“, който се оформя постепенно като орган на дясното крило на македонското движение. През 1929 година поема поста редактор към изданието, а още на следващата година става главен редактор. Когато убиват директора на вестника през 1933 година, постът се заема от Димитър Талев.
През 1944 г. новият режим променя политиката на България по Македонския въпрос изцяло и започва активна македонизация на Пиринския край. Талев е обявен за националист и е изключен от Съюза на българските писатели. През октомври 1944 той е арестуван, без официално обвинение, без съд и присъда, с упреци за „прояви на великобългарски шовинизъм“. Задържан е в Софийския централен затвор до края на марат 1945 година. По-късно е изпратен в „трудово-изправително селище“ в Бобовдол.
Димитър Талев отново е арестуван през октомври 1947 година. След тази случка здравословното му състояние се влошава и той получава тежка язва.