Секващо дъха преплитане на детективска мистерия и научна фантастика...
Когато двама мъже изчезват безследно от заключената си килия, управителят на Кафеза, най-големият и опасен затвор на планетата Хаксан, се обръща за помощ към един от затворниците – частния детектив Бънк Ромеро, известен с таланта си да разгадава невъзможни мистерии. Но в този високотехнологичен свят на подкупни надзиратели, кръвожадни убийци и мутанти със свръхчовешки способности най-заплетеният случай в кариерата на детектива може да се окаже негов последен.
Емил Минчев е роден в София. Завършил е Първа английска гимназия и Софийския университет. Превел е над 50 книги от английски език, сред които творби на Артър Конан Дойл, Оскар Уайлд, Брам Стокър, Джейн Остин, Маргарет Мичъл, Мери Шели, Шарлот Бронте, Ръдиард Киплинг, Р. Л. Стивънсън и др. Автор е на девет романа, три сборника с разкази, аудиосериал, статии по проблеми на изкуството и един киносценарий.
Emil Minchev was born in Sofia, Bulgaria and has published nine novels in his native country, ranging from horror to sci-fi and everything in between. He has also translated more than fifty books from English into Bulgarian, among them Arthur Conan Doyle's Hound of the Baskervilles, Margaret Mitchell's Gone with the Wind, Bram Stoker's Dracula, F. Scott Fitzgerald’s The Great Gatsby, Jane Austen's Emma, Mary Shelly's Frankenstein, Diana Wynne Jones’s Castle in the Air and Guillermo Del Toro’s The Fall. In 2018 his horror novella Children of the Night was included in the collection Dracula: Rise of the Beast and in 2019 his first collection of short stories, A Coffinful of Nightmares, was published on Amazon, followed in 2022 by his second, Insides.
Още не мога да преживея случилото се в предходната книга и все се надявах на някаква врътка и евентуално съживяване. Уви! Мъртвите са си безвъзвратно мъртви, а нашият герой Бънк е в затвора, за да си понесе наказанието. Мислех, че като цяло ще е по-скучновата част, защото какво толкова може да се случи в затвора - едно и също всеки ден?! Да, ама авторът и тук го беше измислил много добре и дори като затворник Бънк отново влезе в ролята на детектив. Случаят, който му беше даден от управителя на затвора, на пръв поглед изглежда нерешим - пълна мистерия. Дедуктивните способности на детектива обаче отново са на ниво и не само успява да го разреши, но и разгадава други загадки междувременно. Отново имахме много интересно и наситено действие с всички похвати на жанра, в добавка с изненадващ, любовен плам от неочаквано място. Няма как, отново оценката е пълни 5*.
След три книги вече съм емоционално свързана с главния ни герой…Господ да ми е на помощ 🤣 защото е ясно, че неприятностите ще го преследват на всяка крачка. Сцената в столовата няма да я коментирам. Отново шок!
Тук Емил оставя на заден план конспирацията, която така чудесно забърка в предишната книга, но за сметка на това имаме изцяло завършен криминален роман (предишните две книги бяха под формата на мозаичен роман и случаите се водеха поотделно).
Бате ви Бънк се е почти самонабутал в кафеза, воден от гузна съвест. Затворническият живот е достатъчно гаден, евентуално да му докара катарзис, но детективът в него не иска да му даде почивка. Когато стават две мистериозни изчезвания от най-охраняваният изолатор, шефчето на затвора ще-не ще опира до нашия носест детектив. Естествено, случаят е много по-заплетен от нагледно невъзможните факти. А за капак затвора си е затвор, достоен за всяка една американска булевардна книжка. Доволна работа, почти нямам забележки (онова с шестте ключа за осемте изолатора даже няма да го споменавам). Интересно как повечето затворници приемаха наказанието си почти като самоналожено, като се има предвид описаният живот в Унтерщат от предишните книги, но това измъкване от ноарното добави някаква футуристична нотка, която ми хареса. Книгата я излапах, чакам си следващата.
Нюхът ми подсказва, че започвайки от „Нюх” и преминавайки през „Бях”, накрая ще сте бесни фенове на Бънк Ромеро и стръвно ще се нахвърлите и върху третата книга за детектива-върколак от миньорската космическа колония.
Най-новият случай на Бънк го запраща зад решетките, в зандан, на който по брой на откачени социопати може да съперничи само „Аркам”. Хареса ми фактът, че книгите, макар и привидно отделни случаи, следват определена последователност и действително е най-добре да се четат поред. Една от критиките ми към втората част бе, че не развива достатъчно основната сюжетна линия, подхваната в първи том и в това отношение, в общата схема на нещата може би стои до известна степен като „филър”, но... „Стръв” променя всичко това.
Тук Бънк не е същия онзи Бънк, с който се запознаваме в началото. Острият ум, дедуктивните способности, изключителната наблюдателност, харизмата... те са на лице. Но героят е все още смазан от трагедията, през която преминава в „Бяс”. Има последици. Има развитие на персонажа. И ако новите интриги и загадки, пред които детективът се изправя случайно не са ви съвсем достатъчни сами по себе си, то именно това развитие на главния герой дърпа нещата напред и носи поредицата. Един или два разрешени случая може и да не променят света, но променят героя, а на мен много ми се иска да проследя пътуването му докрай.
„Стръв” е дебнещ и клаустрофобичен наратив, но всяко едно затишие предвещава буря. Екшънът е внезапен, интензивен и задъхващ. А нещо друго, с което Емил Минчев се справя чудесно е една истинска тънкост на детективския жанр, а именно – да вмъкнеш подходящата информация на подходящите места, без тя да се набива на очи прекалено много и без читателят да разгадае случая преди самия детектив.
Поредицата обещава продължения. А аз обещавам да ги прочета!
През цялото време, докато четях книгата, в главата ми на repeat беше една история, разказана от майка ми в детските ми години. За скулптурът, който изял творенията си.
Имало едно време един артист - скулптур и художник - който бил истински ревюлюционер, визионер в мисленето, посланията, творенията си. Те били смайващи в изяществото си, вълнуващи и втрисащи до дън душа с истините, които разказвали без думи.
А това било пагубна способност.
Власт имащите се опитали да го предупредят, че това, което прави е опасно. Заплашвали го, тормозели го, биели го, но той така и не се разколебал и не оставил своето изкуство и своята мисия да се бори за истината.
Накрая артистът бил затворен в най-тъмния и строг затвор.
Но въпреки, че вече нямал своята публика, нямал достъп и до своите инструменти на занаята, това не го спряло да твори! В душата му идеалът горял буйно, а принципите му го водили неотклонно.
Давали му оскъдна храна. С приборите и посудата рисувал по стените. В яда си, че не са успели да го пречупят надзирателите му ги отнели. Оставили го само на хляб и вода. Ала той предъвквал хляба на каша и правил скулптури от него. Освирепели в гнева си надзирателите му взели и хляба и го оставили само на вода.
Накрая, в своя гладен делириум, скултурът изял своите творения.
Не знам защо очаквах от Стръв да е просто занимателен детективски роман, при условие, че Минчев не веднъж в поредицата е повдигал някои бая тежки теми. Но е факт, че останах смразено същисана и утежнена от тези, повдигнати тук. Скръб, депресия, суицидни инклинации, смисълът на живота, малките и големи победи, вярата и липсата на такава, цената на принципите, как поведението и мисленето ти се променя, когато ти се наложи да влезеш в друга социална роля без право на избор, какво се случва с теб, когато свободата и автономията ти са отнети и заменени с номер, гоненето на цели с цената на всичко, смазващи духа травми, не толкова лицеприятните фасети на любовта...
Мдам, последните 100 страници ги усетих на клетъчно ниво.
Въпреки, че самите случаи не бяха толкова ангажиращи, както тези в предните книги, тук определено Минчев е задълбал в тъмните дебри на човешката психология, а за тази цел контекстът на един затвор определено е най-уместен.
P.S. Този финал е небиблейски! Предвкусвам, че в Мъст ще настане голям дармадан.
Отново брутален, но страхотен! Вече едва намирам думи, с които да обясня какво точно ми харесва. Авторът е уникален с това да поддържа напрежението и загадките. Бънк отново е във вихъра си, но в затвора. Там той разследва изчезването на двама затворници мутанти от изолатора. Потресаваща развръзка, гадни убийства и описание на живота в затвора. Краят е прелюдия към следващата част от поредицата.
Много ми хареса смяната на обстановката и клаустрофобичната атмосфера на затвора. Този детективски случай беше най-комплексният и определено гениално измислен! Имаше много забавни моменти. Бънк е един Казанова, ама разбирам ги тези създания, и моето сърце е пленил. :)
Отново се адресираха много противоречиви и сериозни теми. Героят сякаш остана на кръстопът и ми е интересно, в каква посока ще поеме. Финалът беше доста силен! Усещам, че започва голямото мазало и не съм готова за края на тази поредица, но в същото време не мога да спра да чета.
Единствената ми дребна забележка е, че третата книга е малко по-малка като височина от останалите в поредицата и това визуално ме дразни. Също така заглавието на гръбчето е позиционирано различно, ама се преживява. 😁
4,75* „Стръв“ намира Бънк Ромеро в затвора след събитията от предишната книга. Дори в това затворено помещение обаче загадките и случаите за разкриване не спират, а залогът на разкриването им може би е животът на детектива мутант. Отново вълнуващ роман от Емил Минчев, който ме държа на нокти и ме накара да продължа да следя с интерес сюжета. Определено поредицата е пристрастяваща.
Първо, изчетох тази книга за два дни. Да, толкова е поглъщаща.
Да започнем с Новите персонажи - нещото, което е притеснително във всяка една поредица, защото в тази поредица вече имаме съществуващи персонажи, а около Бънк, те са много. От любовници, приятели, семейство, че чак до врагове и хора, които държат услуги на Бънк, но въпреки това Емил е свършил чудесна работа с представянето на новите персонажи. Старчето, Илай, Пади, Мерик, че дори Псето, бяха все персонажи, които звучаха истински и имаха дълбочина в себе си, също така лесно различими и през погледа на Бънк, се научаваш да ги заобичаш. Така де, защото са хора.
Сега малко по историята, без да развалям книгата, ще кажа, че този път имаме един случай от началото до края, но реално един ли е? Емил отново преплита няколко сюжетни линии и дори в затворено пространсто като затвор, тамън си мислиш, че няма какво да те изненада и Емил изкарва карта, отпреди две книги и те изненадва с присъствието на персонажи, които си позабравил. Но да се върнем на историята, която не е разделена на три като в предишните книги, но това не пречи по никакъв начин. През цялото време ти е интересно - в първите страници Емил предава усещането на затвора и как се отразява на Бънк, докато в последствие имаме "малките победи" и задружния екип от новите приятели и в последствие се задълбочаваме в детективския случай.
Който хич не е лесен!!! Отново. И разбира се, когато Бънк успява да разкрие всичко, едновременно си ужасен и впечатлен, защото в книгите за Бънк Ромеро винаги има един лек гор момент, който те накарва да изтръпнеш вътрешно и едновременно е супер логично (а и те учи за по-зловещите дълбини на човешката природа - хехе). Също така, мотивите на злодеите в книгите за Бънк Ромеро, винаги са супер логични и отново, състрадателно човешки. Даже ти става жал, да му се невиди, и те кара да се замислиш ти какво би направил в тази ситуация, дали би пропаднал в този път или би останал ограбен и смирен?
Накрая на книгата имаш едно чувство на удовлетвореност, Бънк не те е предал като главен герой! Мораленият му кодекс и хапещия му характер са си още там, както и съвестта - все още ти е интересен и все още искаш да види какво ще направи в бъдеще. А и то до края на книгата Емил е добавил едни неща, че знаеш, че ще има следваща книга. Нямам търпение!
Няколко думи за редакцията. Специфичното редактиране на някои редове ме почуди в началото, но не направи четенето по никакъв начин трудоемко, а напротив. Сега сигурно е едно от нещата, който ме карат да харесвам книгата повече. Така, че добра работа редактори!
С Нюх и Бяс. Разследване на Бънк Ромеро Емил Минчев ми се представи като изключително талантлив (и духовит) роден жанров автор, а с абсолютно размазващата трета част от серията за детектива-върколак, затвърди прекрасните впечатления. Всичко имаше в книжката, чийто сюжет, гравитираше около класическото престъпление в заключената стая - напрегнато действие, свежи лафове, хорър-гнусотийки... Трепетно чакаме вече анонсираната четвърта част Мъст.
Сагата за Бънк Ромеро продължава в затвора, където от всеки ъгъл дебне по някой враг. Познах още в началото кой е вероятният убиец, но мотивите останаха скрити до финала. Последната глава ме обнадежди, че ще има и следваща книга - очаквам я с нетърпение. Изключително увлекателно написана поредица - има идея, героите са добре развити. Впечатлена съм от добрата работа, която е свършил авторът.
След драматичния завършек на предходната книга, изненадващо или не – Бънк започва тази в затвора. Решен да изтърпи наложеното му наказание, а да не минава метър, той е решен да излежи наложената му присъда, каквото и да му коства това.
Нещото, което най-много ме впечатли в книгата е атмосферата, която авторът е изградил. Абсолютно се усеща сякаш наистина сме в затвора и следим отблизо нашия герой. Всички детайли за изпипани по завиден начин – от взаимоотношенията между отделните затворници, през тяхното ежедневие, навици, привички, закачките по между им, както и тези с пазачите.
Дори и в затвора обаче един детектив си остава детектив. Двама затворници, по случайност и двамата мутанти, изследват безследно и то не от къде да е, а от изолатора на затвора, където никой не е можел да им помогне или да влезе при тях. Директорът на затвора натоварва Бънк със задачата да намери двамата изчезнали, като в замяна му обещава предсрочно освобождаване. Разбира се, Бънк се съгласява, но задачата му хич не се оказва лесна, при все, че и на неговата глава има мерник, насочен натам незнайно от кого.
Мога да поздравя Емил Минчев с разплитането на загадката, защото въобще не се досетих нито кой, нито как е успял, но в моя защита ще кажа, че винаги фантастичния елемент помага на автора, а аз все не мога да се досетя.
С две думи – много тематично и хубаво четиво, с което напълно ще се потопите в атмосферата на затвора и едно трудно разследване. Продължавам с поредицата, разбира се. Оценка 5/5
Този път Бънк е от другата страна на барикадата. Зад решетките. И някак макар и с вече отнет лиценз след събитията в предната книга, професията му го открива без значение иска или не. Изправен е пред предизвикателство и нов случай. Как изчезват без следа двама затворници? Какво се случва зад заключените врати на изолатора? Тези и още много въпроси изникват из редовете на тази книга.
Харесват ми и смелите промени, които се случват. Е не точно ги харесвам в "Бяс" ненавиждах факта, че Мади умира, но явно това е бил важен фактор в емоционалното развитие на Бънк като герой. В тази книга промените около Бънк много ми харесаха, но тях ще ги спомена като приключа следващата за да не са спойлер.
Прочетох я за две вечери, истински page-turner. Странна е прогресията и жанровото преплитане в тези три книги. Всички са сплав на хорър/крими/фентъзи/романс(?!), но пък има значителни разлики в под-жанрове и съотношението им. Обстановката е доста въздействаща, героите са интересни и (с леко притворени очи) историята е доста заплетена :)
Преди може би 2 години на един от панаирите в НДК, Емил беше на щанда, аз се загледах от разстояние, че има много заглавия от бг автори и той буквално си ме привика, а на мен толкова и ми трябваше. Тръгнах да взимам само първата, но едно мило момиче, което си купуваше може би 3та или 4та, толкова запалено ми хвалеше поредицата, че взех и 2рата. После разбрах, че все още излизат, не бях наясно колко са свързани отделните книги и все не им идваше момента. Е моментът дойде, а аз се чудя защо още тогава не ги започнах, а толкова време съм в книжна дупка и всичко ми е безинтересно и предвидимо. Благодаря ти, Емо, че твориш и споделяш това творчество, защото талантът ти е огромен. Скоро не съм била толкова запленена от история. Не знам какво ще правя без разследванията на Бънк!
И тази част не разочарова! Напротив! Бе задъхваща, много добре поднесен сюжет, изненади, които 'сюрпризираха' очакването, развръзка, която даде препратка за следващата част... Изключително много съм впечатлена и макар да съм си имала вземане-даване с литература, откакто се помня, книгите за Бънк Ромеро ме впечатляват. Шапка ви свалям, господин Минчев! Ако сега някой ме попита: "Хей, кой ти е любимия съвременен български автор?", мисля, че няма да е изненада за никого. Веднага ще посоча вашето име.
Така де, в началото си рекох: Боже, скука ще е! Какво може да изненада, когато главния герой се намира в затвора? Ала вие разбихте на пух и прах клишето. Всъщност ако бъда докрай откровена мисля, че откривам много идеи във Вашата книга, които съм срещала и в други подобни, най-вече, когато сюжетът се развива в затвора. Идеите са ясни и предполагам е хубаво да ги подчертая и тук - как да останеш човек, когато си затворен като животно и привкусът на приятелството, което може да деградира и да вземе съвсем друга посока. Естествено, тези теми са свободна интрепретация, те не са откриване на "топлата вода". В днешно време всичко е вече написано, изговорено, филмирано, уточнено... За авторите остава да разработват едни и същи теми. Важното е по какъв начин ще бъдат поднесени. В този случай ви се възхищавам! Наистина сте успели да ангажирате идеите, обособили сте своята интерпретация и начинът, по който сте успели да го направите... Евала! Просто... евала!
В мен се зародиха много въпроси за престъплението от любов и колко може да бъде престъпна любовта, която е домогната с нечовешки средства. Всяка една визия в тази книга за любовта ми допадна! Жена съм все пак и макар да не е оправдание, това обяснява донякъде колко ми хареса третата част. Като структура е коренно различна от първите две и не знам на този етап дали това ми харесва повече. Каквото и да кажа, обаче ще е малко.
Интересното при идеите за затворите е това, че подобни книги те учат как да живееш. Съгласна съм с позицията на Дядката за малките победи. За шоколадчето, за кофеиновите таблетки и кока колата, за книгите, за посещенията, дори за слънчевите лъчи... Това са малки, безплатни нещица, които са способни да лекуват и да те правят повече човек, отколкото всичко друго. Любовта, привързаността, приятелството се усещат повече, когато са ти отнети и когато си между четири стени с други хора. В такива моменти не си човек повече, отколкото другите. Напротив институцията те принизява, обругава, подиграва, озверява... Изключително е важно е да останеш човек, дори когато външната среда не ти позволява това.
Съжалявам, че съм толкова обяснителна, но държах да си кажа какво мисля и да ви уверя, че продължавам към следващата част. Започвам да се чудя обаче дали да не протаквам. Не ми се ще приключенията на Бънк Ромеро да свършат!
Стръв - трета книга от поредицата. В тази книга сме в затвора, успях да се пренеса в атмосферата, мисля, че беше много добре описана и си поживях няколко дни там. Имах леки аналогии със сериала Prison Break, може бе защото това е единственият сериал за затвор, който съм изгледала като пристрастена от до. Книгата не беше толкова мрачна колкото очаквах, но имаше някои брутални и сурови моменти - nice done!☺️ Хареса ми как се разкри загадката и как не всичко, което се случи беше навързано, някои неща просто се случиха, нещо като dead end, без да са част от голямата картинка. Това, което ми се стори, че леко се изгуби беше фантастичния и донякъде фентъзи елемент - в голяма част от книгата се чувствах като в обикновен мизерен затвор от 90-те. Това, обаче по никакъв начин не ми развали удоволствието.
Запалих се по поредицата и сега ме е страх, че ще ги приключа преди да е излезнала последната книга.
Тук вече имаме роман, с кратки интерлюдии, които се изясняват чак накрая. Елементът с fix-up историите го няма и изненадващо даже е по-добре, обещанията в края се очертават интригуващи за следващите части. Във всеки случай, освен литературните вдъхновения, тук се виждат и някои музикални, а съм почти сигурен и за някои футболни, или поне кое първенство следи Емил Минчев. Единствено не ми хареса романтичният елемент, стоеше ми много изкуствено добавен.
10/10 Емил Минчев е прекрасен писател. Прочетох първите три книги на един дъх и просто не мога да спра. Свършвам една и веднага хващам следващата. Харесва ми историята, харесва ми комбинацията от жанрове, харесват ми героите, харесва ми начина на писане и не си спомням кога за последно съм била толкова увлечена от книга.
Обрати. Много обрати. Някои неща заподозрях. други ме изненадаха. Въображението на Емил Минчев е голяма работа. :) Книга три ми хареса много. Повече от втората. Но авторът отвори много врати. Да видим някъде ще ни поведе нататък. :)
Току що завърших и трета книга от поредицата на Емил Минчев. Меко казано съм изумена от това какво е сътворил мозъка му.😄 Нещо средно между Агата Кристи и Стивън Кинг, съчетано добро и българско. (Колкото и прехвалено да звучи) :) Няма излишни обяснения на природата, зеленината на тревата, и т.н.. Действието е динамично, сюжета е интересен през цялото време, без чиклит елементи, и с непредвидими развръзки. Нито веднъж не познах виновника, а уж съм веща във това. Мислех си колко хубаво би било да имаме като тези негови "органайзери".😁 Успява да препокрие феновете на фентъзи и на трилъра според мен, че дори и на кратките разкази с неочакван край. Прочита от Никола Стефанов също е на ниво. Огромно Благодаря и Браво! 👏
Вече съм пристрастена към серията разследвания на Бънк Ромеро и към начина на писане на Емил Минчев. Прекрасно изграден, богат, логичен, интригуващ и интелигентен роман, в който като пъзел с безброй части накрая всяка частичка намира своето място и цялостната картина се намества и избухва цялостна и завършена пред очите на читателя. Макар и да се води нишов, жанров и не знам как още, стилът и езикът са забележителни и книгата съумява да преодолее предразсъдъците и на надхвърли пределите на жанровото си позициониране.
Ах този Бънк Ромеро, дори и заключен в затвора не спира да изненадва с детективските си методи. Емил Минчев и тук ви потапя в свят на мистерии, фентъзи, криминале и фантастика.