Appalachian Song едва ли би оставила равнодушни читателите си. Каквото и мнение да поддържа , всеки би преминал през вихрушката от емоции в нея. А темите не са една и две.
Съвсем неотдавна с дъщеря ми обсъждахме темата за родителството, избора да имаш дете и последиците от осиновяването. И двете имахме преки наблюдения в кръга ни на близки и роднини. В разговор с други хора ни прави впечатление клишираното иделизиране на ситуации. Сякаш всички искат да реагират като по учебник на такива екстремни ситуации като решението да дадеш детето си за осиновяване или да осиновиш дете. Без задълбоченост в плюсовете и минусите на възможностите е много лесно да се критикува, да се упреква или да се вика браво и ура. Винаги съм била на мнение, че да се осинови дете е огромен риск и се изисква кураж, голямо сърце и , донякъде, готовност да се срещнеш с неподозирани трудности. Но мога да изкажа уважение към онези, които са отворили дома и живота си за дете, което идва от някъде. Дори когато това дете носи неизвестно ДНК-А, характер и особености.
В Appalachian Song е представена драмата на една майка, решила да даде детето си за осиновяване и така обрекла себе си на живот в постоянна вина и ежедневна мисъл за изгубеното мъниче. В тази ситуация е замесена съдбата на детето, което расте и в един момент научава, че не е кръвен син на родителите си.И на осиновителите, които са отдали всички дни да отгледат детето без да има съмнение в любовта им на родители. Въпросите следват целия сюжет. Разглеждат всеки ъгъл, всеки деликатен елемент и всякакъв нюанс на дилемите на героите.
Трябва ли осиновителите да съобщят на детето, че е осиновено? В кой момент от израстването му? Ако предпочитат да запазят това за себе си, от какво се боят? От реакцията на детето? Или се срамуват? Дали всяко осиновено дете би направило опит да потърси биологичните си родители? Дали би го водил гняв? Или любопитсто? Или зовът на кръвта? А как живее майката, дала правото на непознати хора да отгледат нейното дете?
Но над всичко това най - силно въздейства въпросът на едно дете:
" Трябва да ми кажеш защо майка ми не ме искаше."
Има няколко книги, които през тази година чаках с огромно нетърпение. Имаше и други, които открих съвсем неочаквано, следвайки надежния си усет за заглавия. Appalachian Song ще бъде една от любимите ми книги на 2023 - та!