Историята, започнала в нашумелия роман "Отшелникът", продължава! Защо обичаме? Любовта и смъртта са две вечни тайни, които са скрити зад булото на страха. Дори и да се насилваме, не можем да проникнем в същността на тези велики тайни. В новата, разтърсваща книга на Анхел де Куатие, двамата герои от "Отшелникът" стават свидетели на Съдбата на истинската жена. Предстои им опасно пътешествие, където шансовете да срещнат както любовта, така и смъртта, са равни. И едва когато Анхел и Данила решават да погледнат своя страх в очите, животът им разкрива първия Скрижал на Завета, първия от седемте, първия по пътя към Спасението. Само сърцето знае истината, само съзнанието вижда целта, само човекът...
"- Хората са се отучили да обичат. Зад любовта на съвременния човек винаги се крие желанието за някаква изгода. Ние не обичаме другия - ние обичаме своето желание, проектирано в него. Ние лъжем себе си. Нашата любов е лишена от искреност, от спонтанност. В нея няма нищо истинско - само илюзия, само изображение, подражание..."
Едно невероятно продължение на "Отшелникът". Харесва ми начина на разказване на автора - лек, приятен - дори не усещаш кога си разгърнал последната страница. Радвам се, че попаднах на тази поредица. Точно сега имам нужда от нещо, което да ми напомни някои много важни неща. Предполагам всеки може да се припознае малко или много в някои от героите в даден момент. Дали ще е в действията или начина на мислене - няма никакво значение.
Тази поредица бих я препоръчала на всеки - просто мисля, че трябва да се прочете :)
Okay, I'm done wasting my time on a pseudophilosophical merde (excuse my French) like this. Failed attempts to reveal and clearly define some universal truth or a code to live by, cheap and non-convincing action, very weak characters whose portrait is so generalized that I cringed with every dialogue piece that I read. This is the worst book I put my hands on, and I'm almost mad at my friend who recommended, well, insisted, actually, that I read it.