Първият ден от моя живот

by Paolo Genovese, Паоло Дженовезе, Мария Добрева (translator)

Ню Йорк в наши дни. Те са четирима: мотиваторът Наполеон, гимнастичката Емили, полицайката Арита и дванайсетгодишният Даниел. И са твърдо решени да се самоубият. Но миг преди да направят непоправимия жест, непознат човек – или ангел? – ги убеждава да сключат пакт: в продължение на седем дни той ще им покаже как животът продължава в тяхно отсъствие, след което ще ги остави да решат дали да го прекратят. Така започва пътешествието им в бъдещето, където ще изживеят приключения на ръба на реалността, ще се превърнат в обединена група и ще започнат да гледат на себе си и на другите по различен начин.

А след седмия ден ще се върнат в първия. И това може би ще бъде първият ден от новия им живот.

Genres: Fiction, Italian Literature, Contemporary

328 pages, Paperback

First published May 22, 2018

Reviews

[Стефани Витанова · Rating 5 out of 5]

Можеш ли да умреш два пъти? Всъщност можеш да умираш многократно приживе.
Докато не решиш да сложиш край на всички тези илюзорни смърти и не го направиш реално - умирането.
И докато стоиш там -
... сам на моста, провесен над пропастта,
... или на покрива, с поглед вперен към булеварда, върху който само след секунди ще се размажеш,
... или със зареден пистолет в ръка,
се появява един човек, който ти предлага седем дни. Седем дни, в които да си наблюдател на живота си без да взимаш участие в него.

Мъртъв си. Всичко продължава без теб.
Но имаш възможността на седмия ден да размислиш и да останеш, вместо да сложиш край.
Какъв избор правят Наполеон, Арета, Даниел и Емили?
Защо изобщо стигат до фаталното решение?
Кое е по-трудно - да сложиш край на живота си или да продължиш да го живееш? Защото вярна формула за щастие няма. Смъртта боли и животът боли. И боли да вземеш решението да престанеш да си жив, боли и да продължиш да дишаш.

Роман за всичко онова, което ни прави човеци. Раними, податливи, нещастни, отчаяни. За провалите и загубите. За липсата на смисъл. За родителите, които не разбират и децата, които си отиват преди тях. За неродените и изоставените. За отказалите се от себе си.

Роман за всички ни, който ни показва колко е лесно да кривнеш. Колко малко е необходимо, за да излезеш от равновесие. И колко е важно да се довериш, защото да живееш включва и умирането всеки ден.

[Zuzulivres · Rating 4 out of 5]

Mam rada filmy od Paola Genovesa Naprosti cizinci a Misto splnenych prani, Prvni den meho zivota by bol takisto na platne skvely, dufam, ze sa sfilmovania dockame. Spomedzi vsetkych spomenutych je posledny najviac mysticky tajomny a mozno az prilis zavana klise a motivacnymi myslienkami preco je zivot krasny a preco sa tu oplati zostat , no dostal sa mi do ruk zrejme v spravnej chvili, preto som obsah knihy autorovi zozrala aj s navijakom.

"Kdyby lidské bytosti byly jako balené párky - s vyznačeným datumem spotřeby na obalu - možná by se chovali jinak. Líp, nebo hůř, to Emily nedokáže odhadnout. Ví jen to, že žijeme, aniž bychom znali ono kdy, a že na tuhle podmínku chtě nechtě přistupujeme ve chvíli narození. Víme, že umřeme, nevíme kdy. To nám dává iluzi nesmrtelnosti. "

"Pokud jsme šťastní, je to proto, že události, které se právě staly, nám byly nakloněny. Věci do sebe dokonale zapadly: takhle často vypadá štěstí. Ale v okamžiku, kdy jsme šťastní, je ten pocit už pryč. Tím, že si ho připomínáme, ho můžeme znovu a znovu prožívat; stejně tak, jako nás zaplaví smutek, když si vybavíme ošklivý pocit nebo událost. Když se stane něco zlého, zmocní se nás beznaděj. A beznaděj vede k nečekaným koncům."

[Габриела Тодорова · Rating 5 out of 5]

Сърцераздирателна история.
Една от най-трогателните книги, които съм чела. Абсолютно си заслужава прочита. Разстроих се на няколко пъти, което означава колко емоционално съм въвлечена в написаното от Паоло Дженовезе. Радвам се, че притежавам тази книга в библиотеката си.

[Demeter · Rating 4 out of 5]

Paolo Genovese je taliansky režisér a scénarista a na tento fakt som myslel celú knihu. Viac ako kniha je to beletrizovaný scenár povedzme minisérie. Mysterióznej, vzťahovej, dobre napísanej: takej ktorú by ste chceli vidieť na HBO. Nie veľa postáv, zato uveriteľné a dobré dialógy. Žiadne veľké umenie, kniha na víkend, dobrý oddych aj emćoie sú v tejto storke. Bavilo! #trebacitat

[Martina · Rating 5 out of 5]

A voler essere pignoli, darei a questo libro 4 stelle su 5 per lo stile dell'autore che, francamente, non mi aggrada. Il lessico è eccessivamente semplice, le descrizioni e i paragrafi non dialogati non "ingranano" bene il più delle volte - e la consecutio temporum fa spesso inarcare le sopracciglia, come se la semplicità del linguaggio parlato dai personaggi si estendesse al linguaggio del narratore. Ciò che si apprezza di Genovese scrittore e regista (e ragione dietro la stella bonus) è la profondità psicologica dei personaggi che si esplica nei loro ragionamenti e, soprattutto, negli splendidi dialoghi. La storia non solo è accattivante, è una storia che fa tremare, e un argomento tanto delicato è raccontato con un tono da commedia che garantisce una lettura lampo. Quando ho chiuso il libro ho sentito una sensazione di vuoto, quasi ad aver perso cinque amici. Grazie.

[Veni Petkova · Rating 4 out of 5]

На пръв поглед всичко започва като на шега.

🖤 Герои :
полицайка (Buy),
демотивиран мотиватор (Mastandrea),
дете с наднормено тегло (Cistini) и
бивша гимнастичка, която се озовава в последствие в инвалидна количка (Serraiocco)…

🖤 Тема: самоубийството, преосмислено от всеки един герой.

🖤 Времетраене на сюжета: една седмица, през която всички могат да погледнат живота си отстрани и да решат дали наистина си струва саможертвата им.

[Maria Yankulova · Rating 2 out of 5]

Ако кажа, че не го очаквах, няма да е достатъчно да опиша разочарованието си от този роман. Много ми е тъжно, защото безкрайно харесах “Супергерои”, но тук не откривам магията и стила на Дженовезе. Заменени са от евтина (съжалявам за думата, но така го усещам) манипулация, клишета и наратив, който наподобява проповед на пастор с микрофон на сцена, буквално да чуя “Алилуя”…

Майка, която губи детето си, парализирана гимнастичка, дете с диабет и мъж, който е затънал в безмислието на собственото си съществуване - плоски герои с драматични съдби. Генерално съм изключително чувствителен читател и не е много трудно да ме трогнеш, само че тук се получи точно обратното. Темата за самоубийството е изключително сериозна и предизвикателна, но за съжаление Дженовезе не е се справил с нея, поне не по моите очаквания за добро, задълбочено и сериозно писане. През цялото време докато четях изпитвах усещането, че разлиствам книга за самопомощ. Ще продължавам да чета автора, но този роман за мен е доста слаб.

Знам, че много хора обичат книгата и се надявам да не ги обидя с личното ми и субективно мнение, но няма как да си изкривя душата.

[Viera Némethová · Rating 3 out of 5]

První den mého nového života je akýmsi textom Petra Nagyho pre Pala Haberu "... zomrieť na skúšku, iba tak zomrieť...". Pri čítaní sa vám v hlave jasne odvíja dej filmu. Nečudo, autor je scenárista a režisér. Kniha je akoby beletrizovaným scenárom filmu o štyroch ľuďoch, ktorí sa rozhodli dobrovoľne svoj život ukončiť. Bohužiaľ, pre mňa je plná melodrámy a sentimentu, ktorému sa autor nevyhol, pretože viac ako knižný príbeh má v hlave filmové obrazy, hudbu ( kniha je plná odkazov na piesne a albumy pop spevákov, ktoré ešte viac podčiarkujú miestami až gýčovitosť niektorých scén.)
Dobré hodnotenie dávam knihe kvôli autorovmu štýlu. Filmové umenie a literatúra vedia spolu dobre súznieť, ale sú to úplne iné druhy umenia. Genovese nie je spisovateľ v pravom slova zmysle. Chýba mu literárny jazyk, jeho písanie je plné silných myšlienok, bonmotov, oxymoronov, ale myslí a píše ako človek filmového obrazu.
Váham medzi dvoma a troma hviezdičkami. Za mňa asi tak 2,5.

[Antonio Parrilla · Rating 3 out of 5]

Un primo capitolo che promette grandissime cose, fa quasi presagire di trovarsi davanti al libro dell'anno, ma proseguendo la lettura l'entusiasmo scema.
L'idea di fondo è interessantissima, ma le motivazioni dei personaggi (ognuna diversa dall'altra) non vengono approfondite sufficientemente.
Inoltre si percepisce quello che è uno dei problemi tipici nei romanzi scritti da autori ben più immaturi di Genovese: l'ambientazione americana te la puoi permettere solo se sai quali sono le cose scontate della cultura americana. Il sottolineare con meraviglia da turista/straniero alcune particolarità toglie credibilità e spessore alla scrittura.

[Quanti · Rating 4 out of 5]

Konec mě trochu mrzel, ale dává smysl. Zvláštní koncept celé knížky (proč vlastně dostanou tu šanci předtím, než se rozhodnou, a ne až potom, chm?), ale neměla jsem problém přistoupit na její logiku a hodně se mě dotknul. Život za to stojí a tenhle příběh je skvělý pro nás všechny, kdo mají sklon na to občas zapomínat.

[Denisa T. · Rating 3 out of 5]

Fajn příběh, ale scénaristický styl to bohužel zabil, docela mě udivuje, že to redaktorům prošlo.

[lanius_minor · Rating 5 out of 5]

Čtení téhle knížky byl svátek - a nejen proto, že jsem ji dočítala na první svátek vánoční ;) Více na blogu (https://www.laniusminor.cz/single-pos...).

[Solange · Rating 3 out of 5]

3.5⭐

[Ипек Гюнай · Rating 5 out of 5]

“Първият ден от моя живот” е от онези книги с огромно значение.. от онези книги, които те карат да преосмислиш всичко. Това е книга за смъртта, но и за смисъла на живота и за избора да живееш изобщо въпреки трудностите, въпреки загубите и неразбирането, които срещаш по пътя си.

Героите са чудати - срещаме се с мотиваторът Наполеон, гимнастичката Емили, която е в инвалидна количка, чернокожата полицайка Арита, която е изгубила дъщеря си и дванайсетгодишният Даниел, който има диабет. Всички те по една или друга причина са решили да се самоубият, но всъщност им се дават седем дни, през които ще имат възможността да видят как ще се промени животът след тях ,когато тях вече ги няма.. какво ще преживеят през тези седем дни и как ще им се отразят тези събития? Какво ще бъде крайното им решение? Дали ще намерят сили да продължат напред, да простят, да забравят? Дали ще заобичат отново живота и най-вече себе си?
На всички тези въпроси си отговаряме четейки този роман, а действието се развива плавно и почти като на филм пред очите на читателя. И това не е странно, тъй като авторът е и сценарист. Определено харесах стила му на писане и мисля в най-скоро време да прочета и другата му книга, която е преведена на български - “Супергерои” 😌

[Daniele Frantellizzi · Rating 3 out of 5]

Un libro “cinematografico”, e forse è banale dirlo visto l’autore: sembra pensato per essere la sceneggiatura di un film, più che un romanzo.
Non memorabile, ma un bel libro: ad un inizio accattivante, che incuriosisce molto, segue uno sviluppo della trama con dei momenti un po’ banali, a tratti dà una forte sensazione di prevedibilità…
Il finale però ha riacceso la mia curiosità, tra l’altro si presta a diverse interpretazioni.
L’ambientazione è leggermente patinata, si percepisce un po’ forzata.
Tutto sommato, una piacevole lettura.

[Veselina Proycheva · Rating 5 out of 5]

Пътят към щастлив живот ли е причината да живеем? Можем ли да съществуваме премазани от тежки дни?
Един невероятен роман, написан с лекота. Среща ни с четирима души, които са напът да сложат край на живота си.

“Ако редовно се сблъскваш с отчаянието, ставаш по-съпричастен и тогава, както казва Хемингуей, когато бие камбаната, бие и за мен, защото съчувствам в болката на света”.

[Blančitos · Rating 4 out of 5]

Nečekala jsem, že mě to tak chytne.

[Marina Fabiano · Rating 3 out of 5]

Carino. Trama abbastanza scontata benché insolita. Sembra uno di quei film emozionabili dove i disperati trovano ragione di esistere. Scorrevole, non strappa batticuori per la bellezza del testo. Che se ci pensi, le parole sono quelle - lascia stare quelle che non si usano mai - tutto dipende da come le mescoli. Come la musica, no?
Ci hanno estratto pure un film (o viceversa) che sembra carino pure lui. Anzi, fin troppo melenso, il film. Il romanzo va bene, non dico come finisce per ovvie ragioni, ma i romanzi di solito non arrivano a farmi piangere. Comunque direi un buon passatempo, dimenticabile.

[Kristýna Hrdličková · Rating 5 out of 5]

"Do háje s tím vším: důležité je létat."

4 a půl hvězdy. Já vlastně nevím, proč se mi tato knížka tak moc líbila. Jazykově poměrně všední, novou pravdu o životě jsem se asi také nedozvěděla.

Ale zkátka na tom něco je... Na tom námětu. Kdyby měli lidé možnost rozhodnout se znovu; kdyby získali novou perspektivu, kdyby se seznámili s těmi správnými lidmi, kdyby věděli to, co dříve nevěděli, šli na místa, na která nešli... Rozhodli by se, že chtějí žít? Celý náš život je protkaný takovými "kdyby." A snahou dokázat si, že tohle všechno opravdu má smysl.

"Dopis na rozloučenou by neměl psát ten, kdo odchází, ale ten, kdo zůstává: ti by měli vysvětlovat proč."

Čtyři osudy v jednom balení, co kapitola, to překvapení. Jak moc držíme v rukou vlastní osud? Jak moc jsme svázáni s lidmi v našem okolí? Dlužíme jim něco?

"Prosím tě, nech si pomoci. - Prosím tě, nech mě jít." Co z toho má větší váhu? Co z toho je větší tragédií?

[Marilù · Rating 4 out of 5]

Sebbene io abbia trovato questo libro condito di stereotipi sulla città di New York come canzoni, immagini, luoghi credo che la storia sia molto profonda e i temi attuali e poco banali, che inducano alla riflessione... Per questo quatro stelle su cinque. La lingua e lo stile sono molto semplici, potrebbe sembrare in primo luogo un pò banale ma mi é parso un modo per affrontare con più "semplicità" dei temi molto complessi ottenendo quindi una buona efficacia comunicativa.

[Мария · Rating 5 out of 5]

Кое е по-лесно да избереш смъртта или да избереш да изживееш живота?

[Dimana Peycheva · Rating 4 out of 5]

Единственото, заради което слагам 4, ане 5 точки, е стилът на писане... Този разказ в сегашно време, ала кино сценарий (може и да има филм по книгата, нарочно не проверих), вече ми е изтъркан, а така и никога не започна да ми харесва... Стилът на автора е доста превзет, но историята е чудесна... А финалът прекрасен!
Не съжалявам, че я прочетох!

[Leonardo Franchini · Rating 5 out of 5]

Sarò sempre grato a questo libro per avermi liberato da un blocco importante. Non leggevo da parecchio e mi sono immerso in questa storia. Ho amato L a capacità di Genovese di creare immagini come se fosse la scrittura di un film.

[Вероника Стоянова · Rating 4 out of 5]

Прекрасна история! Топла, човешка, истинска, трогателна. История за човешките чувства и за кръговрата на живота! Последните страници ме накараха да настръхва и да се усмихна едновременно!

[Ric · Rating 3 out of 5]

L'idea di base non è male: cosa faresti se dopo esserti suicidato avessi una settimana di tempo, sospeso nell'indeterminatezza a guardare come andrebbe avanti il tuo mondo senza di te, per riflettere sulla scelta fatta, con la possibilità di tornare indietro?
Protagonisti della storia quattro (quasi) novelli suicidi che si ritrovano a trascorrere, loro malgrado, questa ultima settimana insieme. A guidarli un Virgilio dei tempi moderni, che li aiutera' non solo a fare la "seconda" scelta, ma a conoscersi in modo più profondo, fino a dire: "Io non posso garantirvi che sarete felici. Un giorno sarete la lucina accesa, un giorno quella spenta, l'unica cosa davvero importante è che abbiate nostalgia della felicità. Solo così vi verrà voglia di cercarla."
Questo è almeno l'obiettivo, la storia infatti non sembra decollare mai pienamente, anche nei passaggi più importanti si resta osservatori quasi privi di quel coinvolgimento che ti fa entrare in empatia con i protagonisti e la storia, per quanto gradevole, scivola via senza lasciare segni.

[Giorgia Cherubini · Rating 5 out of 5]

Emozionante

[Kevan Houser · Rating 3 out of 5]

Note: I read the Italian edition, but will review in my native English.

A motivational speaker is about to jump off a bridge in NYC when a sort of supernatural being (an angel?) intervenes to save him. Actually, he strikes up a deal where the man in crisis (named Napoleon) can live a full week in a sort of limbo to think things over, then return to this moment in time to decide if he really wants to commit suicide.

This supernatural being who appears to be an older man (he never gets a name in the book, nor an actual designation of what he is, but he definitely has supernatural powers, so it's assumed he's some sort of angel) also "collects" three other potential suicides: a female African American NYPD cop, a young woman who was a former Olympic medalist in gymnastics but is now in a wheelchair, and a chubby 12-year-old boy who appeared in a soft-drink commercial.

This unlikely group (the four and their mysterious shepherd) spend a few days running around NYC in an old station wagon, attending funerals, shopping at second-hand stores, going to Coney Island, etc. They bond, naturally.

I don't want to give away the end, but I saw it coming a mile away. There were zero surprises and consequently almost zero tension or suspense. The ending was telegraphed half-way through the narrative. Still, it was a quick, pleasant, easy read, mildly entertaining, like a mediocre movie seen on a long flight.

According to the mini-bio on the back cover flap, the author, Paolo Genovese, is one of Italy's foremost movie directors. Perhaps this explains why the book reads like a movie adaptation. The sentences are short and simple, and I kept thinking it had been translated from English (apparently not) due to the style and the huge number of Anglicisms.

Anyway, it's set in a contemporary NYC, all the characters are Americans, and it's filled with American cultural references (music, movies, etc.), so the novel is Italian only in its language.

Light reading, perfect for a lazy day at the beach or while commuting.

[Nicolò · Rating 2 out of 5]

Banale nello svolgimento e nella psicologia dei personaggi. Finale scontato

[Alessandra · Rating 2 out of 5]

L'idea è intrigante:quattro sconosciuti, un'opportunità fuori tempo massimo. Un po' "non buttiamo giù ",un po' "the place". (E infatti quest'ultimo è sempre un film di Genovese)
Ci sono però due cose nell'esecuzione che mi infastidiscono:la prima è l ambientazione americana, che suona posticcia. Ma ambientarlo a Livorno no? O in val d Aosta, che di baratri per buttarsi secondo me c'è ne sono.
La seconda è la lettura dei personaggi femminili.
[Spoiler] delle due donne che hanno deciso di suicidarsi, entrambe trovano una ragione per continuare a vivere ,una riprendendo il suo ruolo di madre, anche se "surrogata "per un ragazzino dodicenne, l'altra nello sguardo di un 'uomo conosciuto per caso. Quindi le ragioni di vita sono essere madre e innamorata. Pfff.

[David Grazzini · Rating 5 out of 5]

Bellissimo....

In questo bellissimo romanza c’è tutto, amore, tristezza, grinta, felicità e soprattutto speranza...conditi con tanti sorrisi e qualche lacrima
E’ così leggero che potresti leggerlo tutto d’un fiato, ma poi ti toccherebbe rileggerlo ancora e ancora perché certi passaggi sono profondi e bellissimi