What do you think?
Посветените - Зората на префекта
Магьосници, върколаци, кръвници, мрачници или виделници. Наречени още "Посветени" - те бродят по земята и живеят между нас - хората от векове. Онова, което пробужда вниманието на строгите закрилници бранещи своите вълшебници обаче е зло тъкмо атакувало улиците на Варна.
Този път, вниманието на всички е насочено към обикновено момче, чиято съдба съвсем скоро ще вземе нова посока. Двадесет годишният Стоил се оказва ново попълнение във веселяшка компания, чиито ходове сякаш биват дирижирини от всяка следваща жертва на злокобното ехо, долитащо сред медицинските учреждения на града.
Художествена измислица, легенди, реализъм и български фолклор се преплитат. Човешките послания не са били по-ясни.
Заповядайте на едно пътешествие в дълбините на магията, след което нищо няма да е същото!
Този път, вниманието на всички е насочено към обикновено момче, чиято съдба съвсем скоро ще вземе нова посока. Двадесет годишният Стоил се оказва ново попълнение във веселяшка компания, чиито ходове сякаш биват дирижирини от всяка следваща жертва на злокобното ехо, долитащо сред медицинските учреждения на града.
Художествена измислица, легенди, реализъм и български фолклор се преплитат. Човешките послания не са били по-ясни.
Заповядайте на едно пътешествие в дълбините на магията, след което нищо няма да е същото!
356 pages
First published January 1, 2023
About the author
Кристиан Желязков
2 books15 followersКристиан Желязков е роден през 1990 година в град Варна и от 2010 се занимава активно с художествена литература.
През 2012-та година печели второ място за най-добър сценарий в конкурс за късометражни ленти на Великобританското кино.
Автор е на книгите „Отвъд и обратно“, „Посветените – Зората на префекта“.
Пише стихове, поезия, проза, сценарии;
Завършва творческа работилница "Заешката дупка" с лектор-ментори Марин Трошанов и Владимир Полеганов.
* През 2024-та година негов разказ печели първо място в "Списание кино" и става претендент за създаването на филм.
* Носител е на първа награда за „Проза“ с разказа „Пречупване“ в Литературният конкурс „Варна – нови културни хоризонти“.
* Носител на първа награда в национален литературен конкурс "Слова".
* Носител на първа награда в литературен конкурс на Буквите/Български издател, за разказа "Коледно желаение".
* Носител на втора награда в 15-ия Никулденски национален конкурс на Gramofona.com за разказа "Изгубения матрос"
През 2012-та година печели второ място за най-добър сценарий в конкурс за късометражни ленти на Великобританското кино.
Автор е на книгите „Отвъд и обратно“, „Посветените – Зората на префекта“.
Пише стихове, поезия, проза, сценарии;
Завършва творческа работилница "Заешката дупка" с лектор-ментори Марин Трошанов и Владимир Полеганов.
* През 2024-та година негов разказ печели първо място в "Списание кино" и става претендент за създаването на филм.
* Носител е на първа награда за „Проза“ с разказа „Пречупване“ в Литературният конкурс „Варна – нови културни хоризонти“.
* Носител на първа награда в национален литературен конкурс "Слова".
* Носител на първа награда в литературен конкурс на Буквите/Български издател, за разказа "Коледно желаение".
* Носител на втора награда в 15-ия Никулденски национален конкурс на Gramofona.com за разказа "Изгубения матрос"
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 13 of 13 reviews
August 18, 2024
Оценка 2.9
Когато дадена творба „набере“ последователи (ама наистина много) дали би могла да се превърне в своего рода митология? Времената, в които живеем имат болезнена нужда от „наша“ си митология… В такъв случай, творби като „Властелинът на пръстените“; „Междузвездни войни“, „Хари Потър“ можем ли да съотнесем към подобно твърдение? Ами проектът „Монтоук“ (твърде обширна тема, давам я за пример само). Пред вид звездните висоти достигнати от разказаните истории на Дж. Толкин, Дж. Роулинг и Дж. Лукас (я виж ти! И тримата са с имена започващи с подобно звучащи букви… и имена! Не, прави сте, съвпадение е…) те вече дали са митология? Може би…
Възхищават им се твърде много хора за да (аз лично) не си помислят това. Някои се вдъхновяват, други откровено заимстват, трети най-нагло преписват… сек‘ви ги има. Няма лошо, разбира се.
Прозата/езикът: очевидно авторът има познания по български език (бравос!) и ги показва. Изливат се под формата на изречения – въздълги или къси, многоцветни със странни сравнения, които лично у мен не породиха друго чувство, освен кратичко кикотене (понякога, разбира се). Не малко от тях ми бяха недостоверни и четох диагонално.
Пример:
„Други, че сърдития Хадес отдавна беше бутнал лодката им по Стикс, и скоро духът, отделен от тялото щеше да встъпи в поредната реинкарнация“ (Хадес не е сърдит, той е сериозен; също така Харон, лодкарят бута лодката. Хадес като цяло не се вясва по Стикс, освен ако няма много основателна причина, което е голяма рядкост).
„От доскучаване или нещо друго, понякога в кръчмите или по седянките, или до огледалните преки, минувачите казваха, че енергията - остатък от някога съществувалия магьосник, бродела по гори или се пускала по бързеи или се удряла в дяланите камъчета бреговете.“ (Не думай!)
„Държеше се в нашия свят сред природата (б.а. енергията на умрелия маг), та дори едва за върха на пръстчетата, но се държеше и за това, имаше предостатъчно факти, които би дръзнал да оспори само глупак.“ (Мм, добре…? Я пак?)
„Залата , която беше дълбока, като стомаха на хладна пещера, но по – голяма от която и да е такава.“ (Дяволското гърло си е бая голяма пещера! И не само! Подобно твърдение, сиреч генерализиране (намиг-намиг) би следвало да е вярно, ако главният герой е обиколил ВСИЧКИ пещери! Било то и в България само. Не станах свидетел на подобно приключение).
И едно друго: „спаруженото му мъжество“ – тук си се посмях. Вярно, че собственикът на това мъжество беше в що-годе кофти положение в този момент, ама все пак… (=
Подобен ти словосъчетания ми бяха странни, малко пресилени.
Защо, след като се показва такова „владеене“ на българския език и богатство на речника и т.н., Има.Толкова.Много.Чуждици?? Как не ви омръзна да ползвате: инфилтриране, комуникация, адаптиране, уикенд, реинкарнация, трансформация, окей, респект, перспектива (последните може и да ги е нямало, имам предвид, принципно тук) и т.н.
Жокер за тая простичка ‚уикенд‘ = week-end, открийте първата думичка на коя друга английска мноооооооооого подобно звучи и ги свържете пак. И, о, чудооо! Ето ви домашно!
Толкова ли не може да се използват ‚почивните дни‘, ‚събота и неделя‘, ‚края на седмицата‘? Да, уикенд е по-кратка, ама е също толкова тъпа и безвкусна. А когато ѝ разкодирате значението (подсказката, която дадох, едва ли да я ползвате отново… ама знае ли човек?)
Чуждиците намирам за признак на бедна лексика, а не на интелигентност и разнообразие. Заемки ще разбера, ама чуждици (и то повече от 3-4)? Това орязва родния език (какъвто и да е той). Замислете се.
На мен това ми убива интереса... но, лично мнение (както всичко), разбира се.
Съчетанието на съвременни с по-остарели думи също ми се струваше недостоверно на (не малко) места.
Технически имаше някъде правописни грешки, както и места, където е неясно откъде започва/свършва пряката реч и къде не. Думи от порядъка на „Министерството на магията“, „Отдела по нещо си“ са написани с малки букви. Министерство се пише с главно „М“. Значи това на Благоустройството (на непосветените, ще се изясни после) беше с главна, но всичките магически – не бяха.
Имената са български (много добре), с изключение на две дами – Тамара и Алисия (всъщност може и български да са, просто аз да не знам…)
****РАЗКРИТИЯ ОТ СЮЖЕТА. ЧЕТЕТЕ НА СОБСТВЕНА (ако въобще) Отговорност ****
Книгата за Зората на Префекта мернах в някое от оскъдните (жалко, че не са по-дълги) отзиви по неин адрес. Корицата ми допадна, заглавието - също. Гледайки младежа пред изрисуваната магическа улица си викам: „Оп-па, това Диагон-али, ли е?“ След като стигнах до започването на ‚вълшебната‘ действителност на книгата си допълних: „То и Мракон-али“ го има също.
Писателят очевидно е невероятен почитател на Хари Потър (-превърнал ли се е в митология вече?). Препратките и поклонът към Опус магнусът на Роулинг е очебиен. Може да не е искал, може и намерението му да е било просто ‚лек поклон‘ да направи (или нищо от това), само че в моите очи не е така. Дори имаме сцена между главният герой, префектът, Стоил и Рокерът (за мен си беше крив клонинг на Хагрид, с моооже би нотки на нещо от Рон), в която откровено си обсъждат дали Роулинг не била някакъв тип ‚непробудена‘ чародейка (щото са мега рядкост, принципно. У нас са само 300!), та такъв небивал успех пожънала история за малкия, очилат магьосник… видиш ли ти...
Това с каква цел беше написано? Реклама? Какво ни помогна да разберем (освен, че е любимата книга на автора, нали?) за героите? Едно-две-три изречения – разбирам, като си почитател, добре, ама цяла страница (ако не се лъжа, може и повече да е било). Напълно излишно!
Стоил – нашето главно действащо лице, който е префект. Първият му дар е водната стихия, а вторият – не го разбрах, въобще. Също и не можах да схвана какво им е толкова особеното и важното на префектите. С какво се отличават? Кой точно ги обучава и как? Стоил попадал бил във ‚веселяшка‘ компания (Хари, Рон, Хърмаяни, Невил и нещо средно между Драко Малфой и някой добър герой?) – пак (аз) не се разбра защо и как. И посещават някакъв бар, зовящ се „Миризливият Терлик“, защото „Свинската зурла“, „Черния гарван“ (примери са това само) са заети явно. Разбира се, магията е строго забранена там, да не дава Мерлин да е другояче! Той май във всички такива романи е едно и също. Стоил ми беше интересен до момента, в който не разбра за силите си (някакво избухване в някакъв бар, кръв, безсъзнание…?) и после като навлезе в света на магьосниците ми доскуча. Имаме връщане към детството му не малко пъти, ама като е бил малко момче. Изглежда пубертетските години не са важни,... в един момент ми стана дразнещо, той просто си спомня, но не споделя с другите (нали?)! И сънува сънища на няколко пъти (за къде без тях? Няколко пъти). Въобще как станаха приятели с тая тайфа още ми е забулено в тайна… После имаме някакъв много насилен почти-романс с една мрачница (Стоил е виделник, демек светилник, демек От. Добрите.).
Професор Попов, който още малко и да се зачудя да не би да е Дъмбълдор под прикритие. Оказва се, че е бил отстранен от Ректорското място във Водната школа. Търсят го, обаче заради познанията му срещу кръвници и демони (то и Дъмбълдор уж срита задника на Гелърт Гриндълуорт и… е, всички – примерно- сте го чели ‘ся, няма да ви го преразказвам!) И след Великата Битка пак става Ректор! Изненада!
Водната школа е най-слабата измежду четирите. Защо? Огнената и земната са най-силните, особено огнената. Не се казва защо, сигурно, защото огъня като такъв е, ами, парещ? Огън? Въздушната школа? Тя е там за да ги имаме четирите елемента. Не става ясно каква точно е.
В интерес на истината, Водата като стихиен елемент, се смята (има достатъчно източници) че е най-могъща. Нищо не може да ѝ устои. Било то и огън ;)
Ии, представяйте си "Аватар: Последния повелител на въздуха"... не 1:1, разбира се, обаче... Добре де, аз си го представям. Вие не сте длъжни (само ако искате :Р). Просто ми напомни за света на Анг, не че няма други подобни внедрявани идеи във фентъзи истории.
Префектите са рядкост и те не учат в никоя от школите… Добре, след като си толкова особен (важен?), как само четенето на книги е достатъчно? Два-три преподадени урока, известна доза практика и... ами май стига, а?
Жеко (който е огнен) през по-голяма част отсъстваше. Появи се да изкара Стоил от депресия като му казва, че на близките им било по-добре да не ги помнят, и че те (маг обществото?) били отритнатите. Как? Защо? Къде е обяснено? Нали са различни и владеят магията? Пример, нещо? Мне.
А, да и Посветените е равнозначно на магьосници, чародеи, вълшебници… така да звучи по-яко и обединяващо, ‚щото ‚магьосник‘ не е достатъчно. И когато ти се отнемат магическите способности се превръщаш в не-посветен, демек обикновен човек (много зле, наистина) и умираш.
Сияна и още един-чието име –не помня – още малко може и без тях.
Как пък професорът само до тях се допитва и на тях им има доверие? Само те са, други няма.
Имаме и закрилниците, т.е. агенти на Министерството на магията, маг-полицията. Кой точно успяха да защитят те?
Тамара – майката на Стоил, която го изоставила с основателна причина… намирам поведението на Стоил към нея за инфантилно (да се разпиша с чуждиците и аз!), въпреки че тя го е наранила (дали обаче?). Като изключим това, образът ѝ е недоразвит и да не казвам излишен... не можа да ме спечели изобщо.
Рокерът – или Ангел. Воден маг. Малко или много такъв груб, ама верен приятел. Досаден леко, ама нищо… май той е най-добре изградения персонаж. Е, и Хагрид си беше готин, ‘ся, не може да се отрече. Макар и с що-годе по-малко сюжетно време от Стоил, го намирам за поне 1-2 идеи по –интересен.
Алисия – мрачницата и новата изгора на Стоил… скучна и тя върви към излишното. Оказва помощ на Стоил и компания срещу кръвника превърнал се в демон.
Антон – направо си е излишен.
Господарят – Демонът-Лошко. Плосък, плосък като тиган, не - палачинка (тя има втора страна поне) и въобще можехме и без него. Не разбрах защо е там, освен, че май бил бивш кръвник превърнал се в демон? Стоил го побеждава, ако има съмнение да го разсея… Нищо не схванах за него, освен, че иска да бие нашите.
Намирам наличието на няколко героя, а не над 20 за добра тактика. Когато са повече трудно се получава. Тук има възможност за повече общуване между тях, сиреч развитие.
Има цяла глава обяснение на това какво е Последния дар – скука разтеглена в 5-6 страници, а можеше да е само една. И това го разказва героят Росен (и той е забравим като вече по-горе изброените), не можеше да е професорът (който имаше доста малко сюжетно време.. сигурно за да е по-тайнствен? Не е.), а друг префект (така ли беше?) и то като се гледат в огледала със златен прашец, Скайпът на вълшебниците. Така го разбрах поне аз.
Не се разбира каква е тази "Зора" на префекта. В какво (не) се изразява тя?
Силно бих препоръчала книгата да си има собствена публична страница (а не само, и/или ФБ; то е по-лесното) и някаква реклама. Това с липсата на каквито и да било страници при българските автори (2-3 изключения) е вече чиста нелепост! Необходимо е, смятам, и едва ли е толкова трудно! Всички известни и велики, на които са почитатели – имат. Така де, само препоръчвам… А и на мен би ми помогнала с разяснението на някои сцени, които въобще не ги разбрах. Чудех се какво правят (ами аз?) там.
Книгата има замисъл, свежест. Само че се загубих из многословнието на разказваческия похват. Доскучаваха ми, някои съм ги чела по три пъти… и пак нищо. Имам усещането, че не-малко сцени са просто зашити с бели конци за да има ‚свързване‘ и ей ти, 356 стр. Някои от тях – искрено и откровено заявявам, не разбрах (за) какво (не) беше действието. Особено последната при посещението на Черни връх от Стоил и Алисия.
И като цяло не разбрах много – сюжета и замисъла на идеята.
От корицата:
„Художествена измислица, легенди, реализъм и български фолклор се преплитат.“
– къде по-точно? Само са споменати някои митични същества и това е (е имаме вампир сега, добре, тук се самопоправям… май и самодива също? Не помня, както писах). Та… къде?
„Човешките послания не са били по-ясни.“ – кои са те и как са ‚по-ясни‘? Излизането на Стоил от депресията му (което не си е лесна работа)? Добре, ама…
„Заповядайте на едно пътешествие в дълбините на магията, след което нищо няма да е същото!“
-да, личното време което вложих и по-скоро ми беше „плитчините“ на магията…
Разбира се, ще има втора част. Някак си редно е, самият край го изисква. По-всяка вероятност ще е по-добра от първата и аз ще разбера за какво иде реч повече, от колкото в тази ;)
Да, ще я прочета. Стига да излезе. Стига автора да си направя страница, където да се оповести. Пожелавам го!
Книгата има своето наивно очарование за дебютен роман (ако съм разбрала правилно) за подрастващи (13+). Втората би трябвало да се справи много по-добре. Ако ви се чете нещо леко, без много излияния и философстване, и все пак познато-непознато и с прилични дози екшън – тази книга е за вас =)
Книгописането и книгоиздаването НЕ са лесни начинания (според мен). Честито! Среща на втора книга (скоро? Тази година още?)!
Приятно четене!
Когато дадена творба „набере“ последователи (ама наистина много) дали би могла да се превърне в своего рода митология? Времената, в които живеем имат болезнена нужда от „наша“ си митология… В такъв случай, творби като „Властелинът на пръстените“; „Междузвездни войни“, „Хари Потър“ можем ли да съотнесем към подобно твърдение? Ами проектът „Монтоук“ (твърде обширна тема, давам я за пример само). Пред вид звездните висоти достигнати от разказаните истории на Дж. Толкин, Дж. Роулинг и Дж. Лукас (я виж ти! И тримата са с имена започващи с подобно звучащи букви… и имена! Не, прави сте, съвпадение е…) те вече дали са митология? Може би…
Възхищават им се твърде много хора за да (аз лично) не си помислят това. Някои се вдъхновяват, други откровено заимстват, трети най-нагло преписват… сек‘ви ги има. Няма лошо, разбира се.
Прозата/езикът: очевидно авторът има познания по български език (бравос!) и ги показва. Изливат се под формата на изречения – въздълги или къси, многоцветни със странни сравнения, които лично у мен не породиха друго чувство, освен кратичко кикотене (понякога, разбира се). Не малко от тях ми бяха недостоверни и четох диагонално.
Пример:
„Други, че сърдития Хадес отдавна беше бутнал лодката им по Стикс, и скоро духът, отделен от тялото щеше да встъпи в поредната реинкарнация“ (Хадес не е сърдит, той е сериозен; също така Харон, лодкарят бута лодката. Хадес като цяло не се вясва по Стикс, освен ако няма много основателна причина, което е голяма рядкост).
„От доскучаване или нещо друго, понякога в кръчмите или по седянките, или до огледалните преки, минувачите казваха, че енергията - остатък от някога съществувалия магьосник, бродела по гори или се пускала по бързеи или се удряла в дяланите камъчета бреговете.“ (Не думай!)
„Държеше се в нашия свят сред природата (б.а. енергията на умрелия маг), та дори едва за върха на пръстчетата, но се държеше и за това, имаше предостатъчно факти, които би дръзнал да оспори само глупак.“ (Мм, добре…? Я пак?)
„Залата , която беше дълбока, като стомаха на хладна пещера, но по – голяма от която и да е такава.“ (Дяволското гърло си е бая голяма пещера! И не само! Подобно твърдение, сиреч генерализиране (намиг-намиг) би следвало да е вярно, ако главният герой е обиколил ВСИЧКИ пещери! Било то и в България само. Не станах свидетел на подобно приключение).
И едно друго: „спаруженото му мъжество“ – тук си се посмях. Вярно, че собственикът на това мъжество беше в що-годе кофти положение в този момент, ама все пак… (=
Подобен ти словосъчетания ми бяха странни, малко пресилени.
Защо, след като се показва такова „владеене“ на българския език и богатство на речника и т.н., Има.Толкова.Много.Чуждици?? Как не ви омръзна да ползвате: инфилтриране, комуникация, адаптиране, уикенд, реинкарнация, трансформация, окей, респект, перспектива (последните може и да ги е нямало, имам предвид, принципно тук) и т.н.
Жокер за тая простичка ‚уикенд‘ = week-end, открийте първата думичка на коя друга английска мноооооооооого подобно звучи и ги свържете пак. И, о, чудооо! Ето ви домашно!
Толкова ли не може да се използват ‚почивните дни‘, ‚събота и неделя‘, ‚края на седмицата‘? Да, уикенд е по-кратка, ама е също толкова тъпа и безвкусна. А когато ѝ разкодирате значението (подсказката, която дадох, едва ли да я ползвате отново… ама знае ли човек?)
Чуждиците намирам за признак на бедна лексика, а не на интелигентност и разнообразие. Заемки ще разбера, ама чуждици (и то повече от 3-4)? Това орязва родния език (какъвто и да е той). Замислете се.
На мен това ми убива интереса... но, лично мнение (както всичко), разбира се.
Съчетанието на съвременни с по-остарели думи също ми се струваше недостоверно на (не малко) места.
Технически имаше някъде правописни грешки, както и места, където е неясно откъде започва/свършва пряката реч и къде не. Думи от порядъка на „Министерството на магията“, „Отдела по нещо си“ са написани с малки букви. Министерство се пише с главно „М“. Значи това на Благоустройството (на непосветените, ще се изясни после) беше с главна, но всичките магически – не бяха.
Имената са български (много добре), с изключение на две дами – Тамара и Алисия (всъщност може и български да са, просто аз да не знам…)
****РАЗКРИТИЯ ОТ СЮЖЕТА. ЧЕТЕТЕ НА СОБСТВЕНА (ако въобще) Отговорност ****
Книгата за Зората на Префекта мернах в някое от оскъдните (жалко, че не са по-дълги) отзиви по неин адрес. Корицата ми допадна, заглавието - също. Гледайки младежа пред изрисуваната магическа улица си викам: „Оп-па, това Диагон-али, ли е?“ След като стигнах до започването на ‚вълшебната‘ действителност на книгата си допълних: „То и Мракон-али“ го има също.
Писателят очевидно е невероятен почитател на Хари Потър (-превърнал ли се е в митология вече?). Препратките и поклонът към Опус магнусът на Роулинг е очебиен. Може да не е искал, може и намерението му да е било просто ‚лек поклон‘ да направи (или нищо от това), само че в моите очи не е така. Дори имаме сцена между главният герой, префектът, Стоил и Рокерът (за мен си беше крив клонинг на Хагрид, с моооже би нотки на нещо от Рон), в която откровено си обсъждат дали Роулинг не била някакъв тип ‚непробудена‘ чародейка (щото са мега рядкост, принципно. У нас са само 300!), та такъв небивал успех пожънала история за малкия, очилат магьосник… видиш ли ти...
Това с каква цел беше написано? Реклама? Какво ни помогна да разберем (освен, че е любимата книга на автора, нали?) за героите? Едно-две-три изречения – разбирам, като си почитател, добре, ама цяла страница (ако не се лъжа, може и повече да е било). Напълно излишно!
Стоил – нашето главно действащо лице, който е префект. Първият му дар е водната стихия, а вторият – не го разбрах, въобще. Също и не можах да схвана какво им е толкова особеното и важното на префектите. С какво се отличават? Кой точно ги обучава и как? Стоил попадал бил във ‚веселяшка‘ компания (Хари, Рон, Хърмаяни, Невил и нещо средно между Драко Малфой и някой добър герой?) – пак (аз) не се разбра защо и как. И посещават някакъв бар, зовящ се „Миризливият Терлик“, защото „Свинската зурла“, „Черния гарван“ (примери са това само) са заети явно. Разбира се, магията е строго забранена там, да не дава Мерлин да е другояче! Той май във всички такива романи е едно и също. Стоил ми беше интересен до момента, в който не разбра за силите си (някакво избухване в някакъв бар, кръв, безсъзнание…?) и после като навлезе в света на магьосниците ми доскуча. Имаме връщане към детството му не малко пъти, ама като е бил малко момче. Изглежда пубертетските години не са важни,... в един момент ми стана дразнещо, той просто си спомня, но не споделя с другите (нали?)! И сънува сънища на няколко пъти (за къде без тях? Няколко пъти). Въобще как станаха приятели с тая тайфа още ми е забулено в тайна… После имаме някакъв много насилен почти-романс с една мрачница (Стоил е виделник, демек светилник, демек От. Добрите.).
Професор Попов, който още малко и да се зачудя да не би да е Дъмбълдор под прикритие. Оказва се, че е бил отстранен от Ректорското място във Водната школа. Търсят го, обаче заради познанията му срещу кръвници и демони (то и Дъмбълдор уж срита задника на Гелърт Гриндълуорт и… е, всички – примерно- сте го чели ‘ся, няма да ви го преразказвам!) И след Великата Битка пак става Ректор! Изненада!
Водната школа е най-слабата измежду четирите. Защо? Огнената и земната са най-силните, особено огнената. Не се казва защо, сигурно, защото огъня като такъв е, ами, парещ? Огън? Въздушната школа? Тя е там за да ги имаме четирите елемента. Не става ясно каква точно е.
В интерес на истината, Водата като стихиен елемент, се смята (има достатъчно източници) че е най-могъща. Нищо не може да ѝ устои. Било то и огън ;)
Ии, представяйте си "Аватар: Последния повелител на въздуха"... не 1:1, разбира се, обаче... Добре де, аз си го представям. Вие не сте длъжни (само ако искате :Р). Просто ми напомни за света на Анг, не че няма други подобни внедрявани идеи във фентъзи истории.
Префектите са рядкост и те не учат в никоя от школите… Добре, след като си толкова особен (важен?), как само четенето на книги е достатъчно? Два-три преподадени урока, известна доза практика и... ами май стига, а?
Жеко (който е огнен) през по-голяма част отсъстваше. Появи се да изкара Стоил от депресия като му казва, че на близките им било по-добре да не ги помнят, и че те (маг обществото?) били отритнатите. Как? Защо? Къде е обяснено? Нали са различни и владеят магията? Пример, нещо? Мне.
А, да и Посветените е равнозначно на магьосници, чародеи, вълшебници… така да звучи по-яко и обединяващо, ‚щото ‚магьосник‘ не е достатъчно. И когато ти се отнемат магическите способности се превръщаш в не-посветен, демек обикновен човек (много зле, наистина) и умираш.
Сияна и още един-чието име –не помня – още малко може и без тях.
Как пък професорът само до тях се допитва и на тях им има доверие? Само те са, други няма.
Имаме и закрилниците, т.е. агенти на Министерството на магията, маг-полицията. Кой точно успяха да защитят те?
Тамара – майката на Стоил, която го изоставила с основателна причина… намирам поведението на Стоил към нея за инфантилно (да се разпиша с чуждиците и аз!), въпреки че тя го е наранила (дали обаче?). Като изключим това, образът ѝ е недоразвит и да не казвам излишен... не можа да ме спечели изобщо.
Рокерът – или Ангел. Воден маг. Малко или много такъв груб, ама верен приятел. Досаден леко, ама нищо… май той е най-добре изградения персонаж. Е, и Хагрид си беше готин, ‘ся, не може да се отрече. Макар и с що-годе по-малко сюжетно време от Стоил, го намирам за поне 1-2 идеи по –интересен.
Алисия – мрачницата и новата изгора на Стоил… скучна и тя върви към излишното. Оказва помощ на Стоил и компания срещу кръвника превърнал се в демон.
Антон – направо си е излишен.
Господарят – Демонът-Лошко. Плосък, плосък като тиган, не - палачинка (тя има втора страна поне) и въобще можехме и без него. Не разбрах защо е там, освен, че май бил бивш кръвник превърнал се в демон? Стоил го побеждава, ако има съмнение да го разсея… Нищо не схванах за него, освен, че иска да бие нашите.
Намирам наличието на няколко героя, а не над 20 за добра тактика. Когато са повече трудно се получава. Тук има възможност за повече общуване между тях, сиреч развитие.
Има цяла глава обяснение на това какво е Последния дар – скука разтеглена в 5-6 страници, а можеше да е само една. И това го разказва героят Росен (и той е забравим като вече по-горе изброените), не можеше да е професорът (който имаше доста малко сюжетно време.. сигурно за да е по-тайнствен? Не е.), а друг префект (така ли беше?) и то като се гледат в огледала със златен прашец, Скайпът на вълшебниците. Така го разбрах поне аз.
Не се разбира каква е тази "Зора" на префекта. В какво (не) се изразява тя?
Силно бих препоръчала книгата да си има собствена публична страница (а не само, и/или ФБ; то е по-лесното) и някаква реклама. Това с липсата на каквито и да било страници при българските автори (2-3 изключения) е вече чиста нелепост! Необходимо е, смятам, и едва ли е толкова трудно! Всички известни и велики, на които са почитатели – имат. Така де, само препоръчвам… А и на мен би ми помогнала с разяснението на някои сцени, които въобще не ги разбрах. Чудех се какво правят (ами аз?) там.
Книгата има замисъл, свежест. Само че се загубих из многословнието на разказваческия похват. Доскучаваха ми, някои съм ги чела по три пъти… и пак нищо. Имам усещането, че не-малко сцени са просто зашити с бели конци за да има ‚свързване‘ и ей ти, 356 стр. Някои от тях – искрено и откровено заявявам, не разбрах (за) какво (не) беше действието. Особено последната при посещението на Черни връх от Стоил и Алисия.
И като цяло не разбрах много – сюжета и замисъла на идеята.
От корицата:
„Художествена измислица, легенди, реализъм и български фолклор се преплитат.“
– къде по-точно? Само са споменати някои митични същества и това е (е имаме вампир сега, добре, тук се самопоправям… май и самодива също? Не помня, както писах). Та… къде?
„Човешките послания не са били по-ясни.“ – кои са те и как са ‚по-ясни‘? Излизането на Стоил от депресията му (което не си е лесна работа)? Добре, ама…
„Заповядайте на едно пътешествие в дълбините на магията, след което нищо няма да е същото!“
-да, личното време което вложих и по-скоро ми беше „плитчините“ на магията…
Разбира се, ще има втора част. Някак си редно е, самият край го изисква. По-всяка вероятност ще е по-добра от първата и аз ще разбера за какво иде реч повече, от колкото в тази ;)
Да, ще я прочета. Стига да излезе. Стига автора да си направя страница, където да се оповести. Пожелавам го!
Книгата има своето наивно очарование за дебютен роман (ако съм разбрала правилно) за подрастващи (13+). Втората би трябвало да се справи много по-добре. Ако ви се чете нещо леко, без много излияния и философстване, и все пак познато-непознато и с прилични дози екшън – тази книга е за вас =)
Книгописането и книгоиздаването НЕ са лесни начинания (според мен). Честито! Среща на втора книга (скоро? Тази година още?)!
Приятно четене!
June 6, 2023
📚 Започвайки от корицата на книгата, на която също давам пет звезди (според мен е идеална за градско фентъзи), до оформлението, илюстрациите и съдържанието.
📚 Прочетена на едно сядане, за няколко часа, което говори достатъчно. Харесва ми, че Кристиан има изграден стил на писане и оформление, внимание към детайла, което е едно от многото качества на книгата. Обожавам книги, в които авторът е се е постарал да придаде уникален собствен почерк, защото няма нищо по-хубаво от това да имаш собствено мнение. Наистина, Крис, не се променяй!
📚 Понякога и в книгите, и в живота, всичко се случва за един миг и вече нищо не е същото. Такава е историята на Стоил, за който съдбата е приготвила много изненади, странности, в които реалността се преплита с легендите, български фолклор, разхождайки ни из улиците на прекрасната Варна, показвайки ни тайните ѝ.
📚 Разказ за болката от спомените, за миналото и бъдещето, в които главният ни герой се губи и намира.
📚 Изборите — нашите собствени и тези на другите, отражението им върху нас самите.
📚 За прошката, за дълго пазените тайни и човешката сила. Написана стилно, без пошли и грозни сцени, до които все повече автори прибягват и като цяло е проблем не само в този жанр, ами изобщо в много съвременни (и не чак толкова съвременни) книги.
📚 Напоследък доста ми прави впечатление, когато дадена книга е написана без подобни излишни сцени. Може би точно защото имаше някаква “мода” или тенденция, която не ми харесваше. Не само на мн, обсъждала съм го и с други книжни хора, които са на същото мнение. Приключвам темата, защото е дълга и няма смисъл да задлбавам излишно.
📚 И понеже това е първото градско фентъзи, което чета, един от любимите ми моменти беше интересут ми да видя как точно ще се преплете обикновеният живот на главният ни герой до израстването му в Префект, изобщо преминаването му в огледалните светове, чисто човешките му проблеми от минал живот и “триенето на спомени”. Кое е реалност и кое не е, докато ежедневно кръстосваме улиците на живота (много съм поетична рано сутрин, знам)
📚 Ще се опитам да коментирам героите без спойлери. Освен със Стоил, се сеещане и с Рокерът, който се превеъща освен в приятел, така и отчасти в родител, защото се явява опора в труден момент, точно когато всичко се стоварва като гръм от ясно небе в живота на младото момче (я, има и рима)
📚 Изгубил семейството си, майка си, баща си, Стоил е принуден да се справя сам и да превъзмогне болката от загубите. (Тук вече ще се въздържа да коментирам, колкото и да искам, защото това ще означава да издам части от сюжета.)
📚 Както може би се досещате, освен приятели, ще срещне и врагове, с които необикновеното момче трябва да се пребори. “Злото се крие в сенките” и опасността е на всеки ъгъл.
📚 Ще има ли ново начало за него - любов, приятели, семейство и всичко, за което си е мечтал, какво ще избере и за себе си главният ни герой?
📚 Ще разберете, когато прочетете книгата, защото първо е от български автор, който пише с много желание, душа и талант, второ, опровергава твърдението, че българските автори не могат да пишат.
📚 Прочетена на едно сядане, за няколко часа, което говори достатъчно. Харесва ми, че Кристиан има изграден стил на писане и оформление, внимание към детайла, което е едно от многото качества на книгата. Обожавам книги, в които авторът е се е постарал да придаде уникален собствен почерк, защото няма нищо по-хубаво от това да имаш собствено мнение. Наистина, Крис, не се променяй!
📚 Понякога и в книгите, и в живота, всичко се случва за един миг и вече нищо не е същото. Такава е историята на Стоил, за който съдбата е приготвила много изненади, странности, в които реалността се преплита с легендите, български фолклор, разхождайки ни из улиците на прекрасната Варна, показвайки ни тайните ѝ.
📚 Разказ за болката от спомените, за миналото и бъдещето, в които главният ни герой се губи и намира.
📚 Изборите — нашите собствени и тези на другите, отражението им върху нас самите.
📚 За прошката, за дълго пазените тайни и човешката сила. Написана стилно, без пошли и грозни сцени, до които все повече автори прибягват и като цяло е проблем не само в този жанр, ами изобщо в много съвременни (и не чак толкова съвременни) книги.
📚 Напоследък доста ми прави впечатление, когато дадена книга е написана без подобни излишни сцени. Може би точно защото имаше някаква “мода” или тенденция, която не ми харесваше. Не само на мн, обсъждала съм го и с други книжни хора, които са на същото мнение. Приключвам темата, защото е дълга и няма смисъл да задлбавам излишно.
📚 И понеже това е първото градско фентъзи, което чета, един от любимите ми моменти беше интересут ми да видя как точно ще се преплете обикновеният живот на главният ни герой до израстването му в Префект, изобщо преминаването му в огледалните светове, чисто човешките му проблеми от минал живот и “триенето на спомени”. Кое е реалност и кое не е, докато ежедневно кръстосваме улиците на живота (много съм поетична рано сутрин, знам)
📚 Ще се опитам да коментирам героите без спойлери. Освен със Стоил, се сеещане и с Рокерът, който се превеъща освен в приятел, така и отчасти в родител, защото се явява опора в труден момент, точно когато всичко се стоварва като гръм от ясно небе в живота на младото момче (я, има и рима)
📚 Изгубил семейството си, майка си, баща си, Стоил е принуден да се справя сам и да превъзмогне болката от загубите. (Тук вече ще се въздържа да коментирам, колкото и да искам, защото това ще означава да издам части от сюжета.)
📚 Както може би се досещате, освен приятели, ще срещне и врагове, с които необикновеното момче трябва да се пребори. “Злото се крие в сенките” и опасността е на всеки ъгъл.
📚 Ще има ли ново начало за него - любов, приятели, семейство и всичко, за което си е мечтал, какво ще избере и за себе си главният ни герой?
📚 Ще разберете, когато прочетете книгата, защото първо е от български автор, който пише с много желание, душа и талант, второ, опровергава твърдението, че българските автори не могат да пишат.
December 25, 2025
Чудно градско фентъзи, чието действие се развива във Варна. Препоръчвам на всички, които поне веднъж са посещавали града, а и да не са - пак! Стилът на писане е красив, магичен, мъдър. Главният герой ми стана много симпатичен и бих чела и последващи негови приключения 😊
May 15, 2023
"Споменът е не врата към миналото, а към едно по-светло и близко бъдеще. А онези малки моменти, които споделяме са същите, които пазим завинаги."
"Посветените - зората на префекта" от Кристиан Желязков е най-новото попълнение в редицата на родните градските фентъзита. За щастие на българския читател българският автор обича да пише за магия.
Книгата ни среща със Стоил в един не особенно приятен ден за него - приятелката му му вдига скандал, шефът го привиква в почивния му ден за разговор и още какво ли още не. Дали обаче съдбата може да се промени и Стоил да се окаже не само специален и надарен с невероятна дарба, но и от изключително важно значение в битката между доброто и злото?
Най-голямата сила на Кристиан като разказвач, но и неговата най-голяма слабост /поне според мен/ е внимателно изградения детайл. Той може да ни пренесе във всяка една ситуация и да ни я предаде много изкусно и толкова красноречиво, че да забравим за цялата история докато сме се потопили в момента.
Книгата е изпъстрена с колоритни образи, сладкодумни описания и много магия. Магьосници, върколаци, кръвници, мрачници и виделници, или просто просветни. Отново сме на арената на вечната битка между добро и зло, и всъщност нищо не е такова каквото изглежда. А след прочита разходката из красива Варна вече няма да каквато преди.
"Посветените - зората на префекта" от Кристиан Желязков е най-новото попълнение в редицата на родните градските фентъзита. За щастие на българския читател българският автор обича да пише за магия.
Книгата ни среща със Стоил в един не особенно приятен ден за него - приятелката му му вдига скандал, шефът го привиква в почивния му ден за разговор и още какво ли още не. Дали обаче съдбата може да се промени и Стоил да се окаже не само специален и надарен с невероятна дарба, но и от изключително важно значение в битката между доброто и злото?
Най-голямата сила на Кристиан като разказвач, но и неговата най-голяма слабост /поне според мен/ е внимателно изградения детайл. Той може да ни пренесе във всяка една ситуация и да ни я предаде много изкусно и толкова красноречиво, че да забравим за цялата история докато сме се потопили в момента.
Книгата е изпъстрена с колоритни образи, сладкодумни описания и много магия. Магьосници, върколаци, кръвници, мрачници и виделници, или просто просветни. Отново сме на арената на вечната битка между добро и зло, и всъщност нищо не е такова каквото изглежда. А след прочита разходката из красива Варна вече няма да каквато преди.
June 27, 2023
Ще започна с това, че харесвам магическия свят, който авторът е изградил.
В него всеки ще намери по нещо познато, но и съвсем различно, което не е очаквал.
Всички подробности относно магическите школи и видовете магия, които притежават героите са увлекателно описани и приковаха любопитството ми още от самото начало.
Груповата динамика също е много добре изразена и беше удоволствие да следя как се развиват тези взаимоотношения между героите.
Въпреки хуморът и магията с която е изпълнена историята се набляга и върху израстването на главния герой.
В началото Стоил се намира на един кръстопът. Претърпял загуби и падения, той се бори както със себе си така и с новите обстоятелства и перипетии пред, които е поставен.
Според мен различните етапи през които Стоил преминава, за да се приспособи в този нов свят са описани достатъчно реалистично и това беше много важна част от историята.
Ще чакам с нетърпение следващата книга !☺️
В него всеки ще намери по нещо познато, но и съвсем различно, което не е очаквал.
Всички подробности относно магическите школи и видовете магия, които притежават героите са увлекателно описани и приковаха любопитството ми още от самото начало.
Груповата динамика също е много добре изразена и беше удоволствие да следя как се развиват тези взаимоотношения между героите.
Въпреки хуморът и магията с която е изпълнена историята се набляга и върху израстването на главния герой.
В началото Стоил се намира на един кръстопът. Претърпял загуби и падения, той се бори както със себе си така и с новите обстоятелства и перипетии пред, които е поставен.
Според мен различните етапи през които Стоил преминава, за да се приспособи в този нов свят са описани достатъчно реалистично и това беше много важна част от историята.
Ще чакам с нетърпение следващата книга !☺️
August 20, 2024
Историята е изключително богата на детайли и емоции, с герои, които са многопластови и запомнящи се. Крис съумява да комбинира фантазията с реалността по уникален начин, който задържа вниманието и създава усещане за непрекъснато напрежение и очакване.
„Посветените: Зората на Префекта“ е произведение, което заслужава да бъде прочетено и препрочитано. Като любим сериал, който не искаш да свърши.
Въпреки това, бих искал да прочета повече за българските митологически същества в следващите части.
Оставям 4 звезди единствено заради редактора/издателството - впечатляващо много и дразнещи печатни, правописни и пунктуационни грешки.
„Посветените: Зората на Префекта“ е произведение, което заслужава да бъде прочетено и препрочитано. Като любим сериал, който не искаш да свърши.
Въпреки това, бих искал да прочета повече за българските митологически същества в следващите части.
Оставям 4 звезди единствено заради редактора/издателството - впечатляващо много и дразнещи печатни, правописни и пунктуационни грешки.
March 10, 2025
"Посветените" на Кристиан Желязков е незабравимо пътуване в света на мистиката. Грабна ме със завладяващия си стил и вметнатите философски послания. Авторът успява да ни потопи в свят, където всяко действие има своя причина, а търсенето на истината разплита всяка тайна загатната по пътя на главите. Ще следя автора за нови такива диаманти!
May 8, 2023
Един от любимите ми български автори е Кристиан Желязков. “Посветените” е една вълнуваща и магична история, която ще ви държи до края в плен. Препоръчвам с две ръце!
August 23, 2026
Добре... чуствам отговорност да напиша ревю за тази книга. Взех я напук понеже дочух разговор между две дами на едно базарче как рядко посягат към БГ автор, та камо ли самоиздаващ се. Та замислих се, че съм чел в действителност такива, които не струват, но и издадени от големи издателства и пак не струват. Ами поех риск и си закупих това бижу. Някои ще кажат, че не е нищо особено, е ами според мен автора е с по-богат език от половината книги на които тези два месеца съм обърнал внимание. Много интересно написана. Не забелязах излишности, стила му е красив, изказа и въобще светостроенето. Хареса ми идеята за Рокера напомнящ на големия стар Хагрид, усетих някаква носталгия. Лично за моя вкус края бе по-сладникъв, ама предпочитам добра история с подобен край отколкото тромаво влачещи се книги, чиито край също не ми е по вкуса. Взех си и другата му книга след тази. Човека си личи, че знае какво прави. Борави в различни жанрове и му се получава перфектно. Поздравления от мен. И за ония дами дето романтизират чуждото. Четете български писатели хора... все по-малко такива се издават понеже явно се почита повече запада.
January 16, 2024
Леш книга,чете се на един дъх!!!
July 27, 2026
Когато прочетох резюмето, се надявах да е нещо подобно на Софийски магьосници, Мамник, или друго българско фентъзи, но за съжаление не беше така. Историята на пръв поглед е обещаваща, но в действителност не беше завладяваща. Почти до самия край не се разбираше какво се случва, действието нямаше логична последователност, не ме държа в напрежение, не ме вълнуваше какво ще се случи и нямах желание да разбера как ще завърши всичко. Завърших я просто на инат, защото не обичам да изоставам книги.
Read
April 1, 2023📖 Бета роман 📖 Кристиан Желязков
♥️ Когато Кристиан ми каза, че ще ми изпрати първообраза на написаната от него книга бях на седмото небе от щастие. Не само, защото обожавам стила му и начинът, по който разказва историите си, а и защото това да бъдеш избран за бета читател е огромно призвание, чест и отговорност.
♥️ Като динамична личност за съжаление не успявам да чета с темповете, които ми се иска и може би нещата се случват по-бавно, отколкото би било най-полезно за писателя предоставил книжната си рожба, но наистина вярвам, че всичко става точно както трябва и е важен крайния резултат.
♥️ Стига общи приказки. Книгата, която Кристиан ни подготвя е в така придобилия популярност жанр – „градско фентъзи”. Аз бих я нарекла и магически реализъм. Най-хубавото от всичко обаче е, че освен в тези две категории, произведението смело попада и в една още по-обожавана от всички нас. Фолклорно фентъзи, което събира популярни и не толкова митологични същества, легенди и фактология от българския бит, традиции и култура. Намерих в нея белези от любовта на автора към любими мои произведения, от които в случая не е взаимствал, а просто е бил пленен и вдъхновен. Сюжетът разказва за Стоил, който е обикновено момче на двадесет години с тривиални проблеми и съвсем неблестящ с нищо живот. Това обаче ще се промени, когато той осъзнае, че далеч не е човекът, чието ежедневие обитава. Стоил е префект, което научава след поредица от злополучия и странни събития. От бита на младо момче живеещо във Варна и класическия ѝ градски водовъртеж от стандартни събития, за миг ще се превърне в някой с много важна и интересна мисия. Ще опознае магически свят, за чието съществуване не подозира и ще се потопи толкова дълбоко в него, че миналото му буквално ще спре да съществува.
♥️ Кристиан е цар на заплетените и мистериозно поднесени сюжети. Той умее така умело да борави с метафорите и описателните похвати, че винаги четейки го се превръщаш в участник в историята, а не в обикновен читател. Можеш да видиш ясно всеки детайл, да го пипнеш, вкусиш, да усетиш ароматите. Вярвам, че именно това е най-големият успех на добрия автор. Да накара хората, които четат да се пренасят в различни измерения на въображението си. Много ми допадна и динамиката на действието лишена от излишни обяснения и тягостно повествование. Стилът на автора е от този любим мой тип, в който главата ти буквално се взривява в опити да опознаеш и задълбочиш връзките си с героите, да ги разбереш, да ги обикнеш или отхвърлиш напълно. Както във всичко писано от него, което съм имала честта да прочета до момента и тази история не липсват дълбоките му явни и скрити послания. Приложими за човеците и човешкото поначало. Обожавам, когато една магическа история има тези пластове и измерения. Макар разгледани през призмата на вълшебството и художествените измислици /а дали са такива?!/ темите, които Кристиан разглежда са от изключително значение за нас самите. Борбата между доброто и злото; привидната едностранност на черното и бялото; отдадеността на каузите и готовността да бъдеш полезен не само за себе си, но и за човечеството изцяло; приятелството като спасителна жилетка в престрелките на действителността и още много други.
♥️ Най-хубавото е, че книгата не спира да трепти в своето бясно развитие и кулминацията постоянно предстои. Държи те в кондиция и концентрация, за да не си позволиш да мигнеш, защото дори и само за секунда разсейване можеш да изпуснеш невидимите нишки, в които самият ти си вплетен. Тя прелива от остроумие, спиращи дъха моменти, обрати, известна доза хумор появил се съвсем на мястото си, дълбокомислие, енергия и увлекателност. Кристиан ни показва един различен, но същевременно много подобен на нашия свят, в който нещата имат свои имена и умело се преплитат човешки чувства с магически реалности. Книгата задава въпроси, но ни дава и доста отговори за самите нас. Можем ли да простим непростимото? Какво ще направим, ако сме изправени пред невъзможни избори? Няма ли във всеки от нас и по-малко черно насред преобладавощото бяло? Времето в този роман придобива друго измерение и особено когато сме по средата на епична магическа битка, то сякаш спира, притаило дъх, за да изчака развоя на събитията.
♥️ За финал ви поднасям любим цитат, който лично мен най-много ме докосна и жегна: Казват, че съществуват места, на които оковите на времето мълчат. Колко смешно изглеждаше плануването на утрешния ден, когато искаш да се загубиш във водовъртежа просто на един единствен миг.
♥️ Но дали наистина финалът на историята свършва с книгата?! 🤔 Тепърва ни предстои да разберем.
Дарина Д.
Апетитният блог на един художествен анорексик
Издателство "Либра Скорп"
Снимките са предоставени от автора и са обект на авторско право.
#кристианжелязков #фентъзи #фолклор #легенди #митове #автор #префект #магия #вълшебство #демон #предстоящ #роман
♥️ Когато Кристиан ми каза, че ще ми изпрати първообраза на написаната от него книга бях на седмото небе от щастие. Не само, защото обожавам стила му и начинът, по който разказва историите си, а и защото това да бъдеш избран за бета читател е огромно призвание, чест и отговорност.
♥️ Като динамична личност за съжаление не успявам да чета с темповете, които ми се иска и може би нещата се случват по-бавно, отколкото би било най-полезно за писателя предоставил книжната си рожба, но наистина вярвам, че всичко става точно както трябва и е важен крайния резултат.
♥️ Стига общи приказки. Книгата, която Кристиан ни подготвя е в така придобилия популярност жанр – „градско фентъзи”. Аз бих я нарекла и магически реализъм. Най-хубавото от всичко обаче е, че освен в тези две категории, произведението смело попада и в една още по-обожавана от всички нас. Фолклорно фентъзи, което събира популярни и не толкова митологични същества, легенди и фактология от българския бит, традиции и култура. Намерих в нея белези от любовта на автора към любими мои произведения, от които в случая не е взаимствал, а просто е бил пленен и вдъхновен. Сюжетът разказва за Стоил, който е обикновено момче на двадесет години с тривиални проблеми и съвсем неблестящ с нищо живот. Това обаче ще се промени, когато той осъзнае, че далеч не е човекът, чието ежедневие обитава. Стоил е префект, което научава след поредица от злополучия и странни събития. От бита на младо момче живеещо във Варна и класическия ѝ градски водовъртеж от стандартни събития, за миг ще се превърне в някой с много важна и интересна мисия. Ще опознае магически свят, за чието съществуване не подозира и ще се потопи толкова дълбоко в него, че миналото му буквално ще спре да съществува.
♥️ Кристиан е цар на заплетените и мистериозно поднесени сюжети. Той умее така умело да борави с метафорите и описателните похвати, че винаги четейки го се превръщаш в участник в историята, а не в обикновен читател. Можеш да видиш ясно всеки детайл, да го пипнеш, вкусиш, да усетиш ароматите. Вярвам, че именно това е най-големият успех на добрия автор. Да накара хората, които четат да се пренасят в различни измерения на въображението си. Много ми допадна и динамиката на действието лишена от излишни обяснения и тягостно повествование. Стилът на автора е от този любим мой тип, в който главата ти буквално се взривява в опити да опознаеш и задълбочиш връзките си с героите, да ги разбереш, да ги обикнеш или отхвърлиш напълно. Както във всичко писано от него, което съм имала честта да прочета до момента и тази история не липсват дълбоките му явни и скрити послания. Приложими за човеците и човешкото поначало. Обожавам, когато една магическа история има тези пластове и измерения. Макар разгледани през призмата на вълшебството и художествените измислици /а дали са такива?!/ темите, които Кристиан разглежда са от изключително значение за нас самите. Борбата между доброто и злото; привидната едностранност на черното и бялото; отдадеността на каузите и готовността да бъдеш полезен не само за себе си, но и за човечеството изцяло; приятелството като спасителна жилетка в престрелките на действителността и още много други.
♥️ Най-хубавото е, че книгата не спира да трепти в своето бясно развитие и кулминацията постоянно предстои. Държи те в кондиция и концентрация, за да не си позволиш да мигнеш, защото дори и само за секунда разсейване можеш да изпуснеш невидимите нишки, в които самият ти си вплетен. Тя прелива от остроумие, спиращи дъха моменти, обрати, известна доза хумор появил се съвсем на мястото си, дълбокомислие, енергия и увлекателност. Кристиан ни показва един различен, но същевременно много подобен на нашия свят, в който нещата имат свои имена и умело се преплитат човешки чувства с магически реалности. Книгата задава въпроси, но ни дава и доста отговори за самите нас. Можем ли да простим непростимото? Какво ще направим, ако сме изправени пред невъзможни избори? Няма ли във всеки от нас и по-малко черно насред преобладавощото бяло? Времето в този роман придобива друго измерение и особено когато сме по средата на епична магическа битка, то сякаш спира, притаило дъх, за да изчака развоя на събитията.
♥️ За финал ви поднасям любим цитат, който лично мен най-много ме докосна и жегна: Казват, че съществуват места, на които оковите на времето мълчат. Колко смешно изглеждаше плануването на утрешния ден, когато искаш да се загубиш във водовъртежа просто на един единствен миг.
♥️ Но дали наистина финалът на историята свършва с книгата?! 🤔 Тепърва ни предстои да разберем.
Дарина Д.
Апетитният блог на един художествен анорексик
Издателство "Либра Скорп"
Снимките са предоставени от автора и са обект на авторско право.
#кристианжелязков #фентъзи #фолклор #легенди #митове #автор #префект #магия #вълшебство #демон #предстоящ #роман
September 12, 2023
Страхотна книга! Интересна история, разказана в много приятен стил. Идеално четиво за всички фенове на магичното, преплитащо се с онова напълно нормалното, човешкото.. Ще очаквам с нетърпение следваща част.
Displaying 1 - 13 of 13 reviews