Книга за Нери

by Евгений Тодоров

Нери си отиде на 2 юни 2022 г. Веднага я обявиха за легенда, връх на българската журналистика, прима на интелигенцията, не журналист, а институция, и т.н.

Депутатите станаха на крака да я почетат.

Не знам дали някой се сети, че след 1989-а Нери има само няколко журналистически години. И въпреки това беше запомнена. Защо?

Дали нейното появяване в „По света и у нас“ през 1990-а, като част от легендарния „Екип 2“, за много хора не беше истинската промяна? Някои са ми споделяли, че разрушаването на нашата Берлинска стена се случи на екрана, а не на площадите. И едно от доказателствата, че България вече не е същата, беше усмивката на Нери.

А дали неочакваната емоция след смъртта ѝ не идваше и от носталгията по времето, когато Петър Стоянов и Нери до него ни даваха самочувствието, че най-после ставаме граждани на една нормална европейска държава?

И дали не си отиде, когато разбра, че много от мечтите ѝ няма да се случат в този живот?

Не знам дали тази книга ще отговори на всички въпроси. Написах я, след като много приятели ми казаха, че трябва да го сторя. Знам, че ако Нери гледа отгоре, ще ме упрекне. Меко казано.

Реших се да го направя, защото нещичко от тази книга може да накара някои млади хора да изберат нелесния път в живота си...

Евгений Тодоров

253 pages, Hardcover

First published March 1, 2023

Reviews

[Sve · Rating 4 out of 5]

Нери Терзиева беше изключителен човек и когато разбрах, че е починала, се натъжих искрено.
Тази книга, написана от съпруга й, разказва за различните етапи от живота й, но и за политическите и социални събития в България в последните 50-60 години. Беше ми много интересна. Но наистина бих се радвала ако г-н Тодоров си беше спестил честите забележки, от които личи, че мъжкото му его е уязвено от това, че съпругата му е по-успешна от него.

[Ilia Markov · Rating 3 out of 5]

Малко е в категория "нахвърляни мисли", но е симпатична

[Andriana Dimitrova · Rating 5 out of 5]

Цитат от книгата:
„Ако в България имаше Пантеон и памет, едно от запазените челни места в тях винаги щеше да е на Нери Терзиева, примата на българската интелигенция. В България няма Пантеон, няма и памет, но все още има хора със сърца, страст към въображение и чувствителност. И в тях ще живее красивата и блага жена с кадифения глас и толкова дълбоката и бистра душа.

Димо Райков, Париж, 2 юни, 16,43 местно време"

[Yana Petrova · Rating 4 out of 5]

Оценката е заради безспорно интересната биография на Нери и контекстът, в който е вплетена. След един момент нещата, за които авторът избира само да подметне, но без конкретика, стават твърде много и поне за мен - встрани от основната тема.

[Нели · Rating 5 out of 5]

Препоръчвам!