Обичам текстовете на Бойка Асиова, нейният начин на осмисляне на видимото и невидимо битие человеческо, свежото словесно дихание на родния ѝ край.
Обичам ги и ѝ завиждам – неведнъж съм ѝ го казвал – за онези нейни пърхащи сто врабчета на чистия и сладостен спомен за планински люде, естествени и първични, с естествените им и първични страсти, със странната им лексика, уж с груби помисли и действия, а дълбоко в душите си докоснати от ангелско крило.
Завиждам ѝ, че знае онези забравени думи, които като полъх от Красивата котловина, полегнала в прегръдките на три планини, освежават застоялия въздух на нашето съвременно и стерилно словесно общуване.
Бойка Асиова е родена е през 1945 год. По образование е инженер химик, но е работила като журналист в няколко централни всекидневника. Автор е на книгите ”Добрата дума” /1985/-публицистика, сборниците с разкази ”Сребърна пара” /1987/, ”Да излъжеш дявола” /1999/, ”Мир вам сто врабчета” /2001/, ”Приписки” /2003/, ”Време на заем” /2004/, ”Песните на мама” /2005/, ”Мъжко можене” /2002/.