Наслади се на многоликата фантастика на третото хилядолетие. Най-хубавото от над 7000 страници, изпратени за конкурса „Златен кан“.
— Да заложа и аз късмета си? — обърнах се към бармана. Пронизващият поглед се повтори и към купчинката чипове тупна още един. Нащърбен. — Толкова имаш — отсече той… … Днес се чувствах като никога силен. Разполагах със сложни и разнообразни ловни модули. Те бяха пръснати по цялата ми територия, като събираха за мен хващачи на скрун, ловяха флаи във въздуха и дебнеха дребните взуми пред хралупите им… — Погледни ме, човеко от Земята — каза тя. — Защото ще те излекувам. На Кандар не съществува нещастие, нито чувство за вина. Затова само ние в цялата галактика сме щастливи и свободни… … През нощта дракончето се бе излюпило и сега го гледаше учудено насред парчетата от черупката. Беше покриво с блестящи тъмнозелени люспи, на гърба му потрепваха нежни ципести крила, а главата му красяха две малки рогчета…
1. ГЕНОВЕВА ДИМОВА, България – ПРЕКРАСНАТА ВЕЧЕР, КОГАТО УМРЯХ - това разказче спечели поощрителната награда за най-незаслужено подценен разказ, ако не се лъжа. Една прекрасна история за млад рокаджия и неговото пътешествие из отвъдното, ммммм. Незаслужено ниска 19 позиция, незаслужено. 2. МАРИНА МАРТОВА, Русия – ИЗВРАТЕНЯК - 5 място. Не е написана зле фантастиката, но някакси не успя да ме грабне монологът на главния/главната/главното/ герой, който комай е единствения герой в разказа. 3. ВЕРОНИКА БАТХЕН, Русия – ПРИКАЗКА ЗА РЪКАВИЦА - добро разказче. Една история за Жана Д'Арк през Втората Световна Война. Бива, не е лошо. За жалост не е попаднала в топ 30. 4. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ, България – РИБЕНИЯТ МЪЖ - доста добър разказ, който започна и продължи като съвсем обикновен, нормален дори бих казал, а завърши изненадващо. Авторът на моменти лекичко вкарва в действие хапливия си език, което ме кара да се подсмихвам под мустак. Чак 27 позиция. 5. СЕРХИО ГАУТ ВЕЛ ХАРТМАН, Аржентина – СХВАТКА КРАЙ КАМЕННИЯ ПОТОК - 21 място. Военна фантастика, бива. Е, не е добра като тази на Жоро Малинов от предния сборник, но става за четене. Може да се каже че съм доволен. 6. ЦЕНКА БАКЪРДЖИЕВА, България – ПРАЗНИК - хубав разказ, чак на 26 място, заслужаващ повече. Преплитат се събития в наши дни, в миналото, заплетена е и фантастика, добро, добро. Е, извънземните накрая някакси ме подразниха, но нищо. 7. АЛЕКСЕЙ ЗАЙЦЕВ, Русия – КЛУБ ЗА БЯГСТВО - хихихи, искрено се забавлявах! Руските ловци, тръгнали на лов за тигър, алкохолът, който унищожават, мила братска картинка! А краят на разказа с главния герой ме накара да се смея със глас, браво! 7 позиция. 8. ХРИСТО ПОЩАКОВ, България – ДУМАТА - хубав разказ, добър разказ! Останах искрено изненадан как от нещо толкова незначително, като една обикновена преводаческа неволя, с която сме се сблъсквали може би всички, може да се превърне в един страхотен фантастичен разказ с технологии, пътуване между планети, извънземни... Чудесия! 15 място - а аз бих го включил поне в личния си топ 10. 9. ИВАЙЛО ИВАНОВ, България – ПЪТИЩА НАЗАД - 2 място. Искрено се радвам, че се запознах най-после с Ивайло Варненския, може би "черната овца" на писателския БГ фендъм и още повече се радвам, че спечели второ място, а имаше потенциал за първо! Страхотен разказ, в типичен за автора сладкодумен разказвачески стил, с дълбоки психологически, философски и социални заряди. Една награда на правилното място, в правилното време. 10. ВЛАДИМИР ЦВЕТКОВ, Беларус – РЕДАКЦИОННИЯ - весел и забавен разказ, сладурски просто! Една красива хумористична фантастика, а е чак на 30 позиция! Срамота! 11. АНТОНИО БЕЛЛОМИ, Италия – НАЕМНИКЪТ - добра фантастика, макар и с тъжен край. Впечатление прави начинът, по който се разкрива безсмислието на войната. 12 място. 12. БРАНИМИР СЪБЕВ, България – ЗЛАТИН И ЗМЕЯТ - 14 място. Няма да давам мнение за себе си, разбира се - не е етично. За сметка на това ще цитирам мнението на БОЖКО БОЖКОВ, един от петимата членове на журито, професионален преводач и преподавател по полски език, бивш културен аташе във Варшава: "Умело съчетание на фантастичния елемент с елементи от приказките с подчертано народностен характер. Богат и подходящ за темата език. Сполучливо прокарване на традиционната идея за доброто начало в човека, за победата на доброто над злото, както и за признателността. Една чудесна "приказна" фантастика"."
Мина доста време, откакто прочетох първата част на сборника “Златен Кан” 2009 и останах с чудесни впечатления. Но по-добре късно, отколкото никога (от толкова ревюта и аз се банализирам :) и според очакванията разказите и във втората част определено си заслужават.
Още в началото Геновева Димитрова разсмива искрено с разказа “Прекрасната вечер, когато умрях”, в която мъж подскача като пинг-понг между този и онзи свят, жертва на нежеланието на лекарите да го оставят да си умре от това, което сам е пожелал. Определено ми напомни стила на Робърт Шекли, адмирации.