What do you think?
Rate this book
„Кръв” е първият български роман в традицията на модерната демонично-романтична литература, достигнала върхове с произведения като „Здрач“ на Стефани Майър и „Дневниците на вампира“ на Л. Дж. Смит.
След тежка автомобилна катастрофа животът на Дара се обръща с главата надолу. От тогава, в продължение на години, я преследват чудовищни кошмари, в които вижда смъртта на десетки непознати хора. Но Дара разбира, че това не са просто сънища, а поглед в бъдещето. Тя е измъчвана от непосилно чувство за вина, че не е могла да помогне на тези хора, а е знаела какво ще им се случи. Един ден Дара разкрива дълго пазената си тайна пред най-добрите си приятели, за да спаси живота им.
Кошмарите се оказват заплаха и за самата нея. След среща със загадъчен млад мъж, който помни само и единствено името си, Дара потъва все по-дълбоко в света на необяснимото, но ще разбере истинската причина за неконтролируемата си дарба.
Може би има неща, които са отвъд всичко, което можем да възприемем.
След тежка автомобилна катастрофа животът на Дара се обръща с главата надолу. От тогава, в продължение на години, я преследват чудовищни кошмари, в които вижда смъртта на десетки непознати хора. Но Дара разбира, че това не са просто сънища, а поглед в бъдещето. Тя е измъчвана от непосилно чувство за вина, че не е могла да помогне на тези хора, а е знаела какво ще им се случи. Един ден Дара разкрива дълго пазената си тайна пред най-добрите си приятели, за да спаси живота им.
Кошмарите се оказват заплаха и за самата нея. След среща със загадъчен млад мъж, който помни само и единствено името си, Дара потъва все по-дълбоко в света на необяснимото, но ще разбере истинската причина за неконтролируемата си дарба.
Може би има неща, които са отвъд всичко, което можем да възприемем.
288 pages, Paperback
First published August 22, 2011
2 people are currently reading
39 people want to read
About the author
Aleksandrina Zhelezova
2 books23 followersАлександрина Железова е родена на 25 декември 1985 год. във Варна. Завършила е профил литература на Националната гимназия за хуманитарни науки и изкуства, след това маркетинг и управление на продажбите. Влюбена е в четенето, музиката, новите технологии и интернет.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 9 of 9 reviews
October 16, 2013
Рейтинг - 4,15
Корица - Изчистена линия, добре подбрани елемент, хубаво направена, шрифта е приемлив и цялостният вид е повече от добре. Момичето модел, което е на корицата също е много красиво и някак си се вписва в обстановката.
Резюме (отзад на корицата) - Резюмето е винаги един от основните фактори, заради които си взимам дадена книга. Това, което ме изразни още в началото бе следното изречение в ревюто: "„Кръв” е първият български роман в традицията на модерната демонично-романтична литература, достигнала върхове с произведения като „Здрач“ на Стефани Майър и „Дневниците на вампира“ на Л. Дж. Смит....„българският отговор на „Здрач“ и „Дневниците на вампира“".
УТФ?
Сериозно???
Винаги съм мразела изключително много сравненията, които правят издателствата. Очевидно така се опитват да привлекат интереса на читателите, но за мен тази тактика е отблъскваща. Точно и заради това се чудех много дали да си я взема. Бях много предубедена, защото не харесвам нито Здрач, нито Дневниците. Не е коректно да сравняваш една книга с други две, които са коренно различни от предлаганият продукт. Първо в Дневниците и Здрач всичко е прекалено просто и става въпроси за вампири и т.н. Нито историята, нито стилът на писане на авторката не се доближават поне малко до "Кръв".
След като я прочетох -> В началото бях много скептична, защото резюмето ми говореше за нещо съвсем друго и твърде познато. Очаквах някаква повърхностна демоно-вампирска тинейджърска драма, която е нормалната любовна драма. Останах приятно изненадана. "Кръв" е нещо съвсем различно от познатите вампирски книги. Има някакъв замисъл. Сюжета е различен, оригинален. Динамиката е добра, въпреки че ми се искаше нещата да се развиват малко по-бързо. Героите не са лоши. Както се вижда Кръв не е една от най-обемистите книги. Мога да кажа, че я прочетох бързо и бе приятна книга. Не бе прекалено натоварваща, въпреки че имаше какво още да се желае. От героите единствено Дара изпъкваше на преден план, всички останали не успяха да ми хванат вниманието. Има какво още да се желае от към развитие на сюжета, но като за първа книга е на доста добро постижение. Авторката определено има потенциал.
Корица - Изчистена линия, добре подбрани елемент, хубаво направена, шрифта е приемлив и цялостният вид е повече от добре. Момичето модел, което е на корицата също е много красиво и някак си се вписва в обстановката.
Резюме (отзад на корицата) - Резюмето е винаги един от основните фактори, заради които си взимам дадена книга. Това, което ме изразни още в началото бе следното изречение в ревюто: "„Кръв” е първият български роман в традицията на модерната демонично-романтична литература, достигнала върхове с произведения като „Здрач“ на Стефани Майър и „Дневниците на вампира“ на Л. Дж. Смит....„българският отговор на „Здрач“ и „Дневниците на вампира“".
УТФ?
Сериозно???
Винаги съм мразела изключително много сравненията, които правят издателствата. Очевидно така се опитват да привлекат интереса на читателите, но за мен тази тактика е отблъскваща. Точно и заради това се чудех много дали да си я взема. Бях много предубедена, защото не харесвам нито Здрач, нито Дневниците. Не е коректно да сравняваш една книга с други две, които са коренно различни от предлаганият продукт. Първо в Дневниците и Здрач всичко е прекалено просто и става въпроси за вампири и т.н. Нито историята, нито стилът на писане на авторката не се доближават поне малко до "Кръв".
След като я прочетох -> В началото бях много скептична, защото резюмето ми говореше за нещо съвсем друго и твърде познато. Очаквах някаква повърхностна демоно-вампирска тинейджърска драма, която е нормалната любовна драма. Останах приятно изненадана. "Кръв" е нещо съвсем различно от познатите вампирски книги. Има някакъв замисъл. Сюжета е различен, оригинален. Динамиката е добра, въпреки че ми се искаше нещата да се развиват малко по-бързо. Героите не са лоши. Както се вижда Кръв не е една от най-обемистите книги. Мога да кажа, че я прочетох бързо и бе приятна книга. Не бе прекалено натоварваща, въпреки че имаше какво още да се желае. От героите единствено Дара изпъкваше на преден план, всички останали не успяха да ми хванат вниманието. Има какво още да се желае от към развитие на сюжета, но като за първа книга е на доста добро постижение. Авторката определено има потенциал.
August 31, 2011
България има много талантливи автори, просто Александрина Железево все още не е един от тях.
Тъй като не искам да отчайвам бъдещите читатели, за тези от Вас, които проявяват желание да прочетат мнението ми за книгата, такова каквото наистина е ---> цъкнете тук
Тъй като не искам да отчайвам бъдещите читатели, за тези от Вас, които проявяват желание да прочетат мнението ми за книгата, такова каквото наистина е ---> цъкнете тук
October 15, 2013
Full review/Пълно ревю - Click, click
Основната идея на книгата и завръзката са си интересни – за Дара и неконтролируемите ѝ, граничещи с проклятие сили. Същото важи и за намекнатото от пророчеството в самато начало – за отрочето на демон и човек, което ще има власт над живота и смъртта, и ще може да сътворява, както сам Бог. Но някакси събитията, които в хода на повествованието трябваше да развият тези идеи, не можаха да ме заинтригуват – нито инцидентите с приятелите на Дара, нито библиотечните моменти, нито общо взето болничните. Трябва да призная обаче, че нещата малко се промениха в последната около една четвърт от книгата. Появата на майката на Дара и разкритията, които направи тя, ме хванаха неподготвена. Горе-долу от този момент нататък сюжетът на книгата започна да набира скорост и бавно, но сигурно, да става по-интересен. За съжаление обаче, това не беше достатъчно, че да мога с чиста ръка да закръгля финалната си оценка към по-горния знак.
Наричат тази книга „българският отговор на „Здрач“ и „Дневниците на вампира“ . Подобни сравнения наистина мразя, но ако бях обърнала внимание по-рано, сигурно нямаше да пристъпя със същите очаквания, тъй като не съм фен на „Дневниците“ в книжна форма и на „Здрач“ под никоя форма. Въпреки че „Кръв“ като история няма нищо общо с нито едно от двете гореспоменати произведения, наистина ми напомни на тях. Най-вече като стил на писане – макар че не мога да посоча какво точно в стила на писане, но при всички тези книги той не можа да ме хване. „Кръв“ не е дебела книга, но ми отне доста време да я свърша, като понякога минавах поредната глава повече от упорство, колкото от интерес.
Героите. Някои ми бяха по-интересни, други по-малко, трети пък хич, но никой от тях не можа изцяло да ме спечели за своята кауза и да ме направи съпричастна. Едно почти-изключение беше Фил, но това може да се дължи и на факта, че по-това време бях подвластна на чара и на един друг литературен съдържател на бар (True Blood, anyone?). Но наистина, това беше героят, който ми стана най-симпатичен.
В заключение: „Кръв“ комбинира доста добри идеи с бавно и в известна степен затормозяващо развитие на събитията и стил, който на мен лично не ми е съвсем по сърце. Щеше ми се да дам повече, но реалната оценка за това, доколко ми хареса книгата, си е две звезди.
П.П. Прочетох „Кръв“ някъде през пролетта, а преди няколко часа завърших втората книга от поредицата. Не е особено редно да си пренасям впечатленията от нея върху първата част, но „Душа“ наистина ме изненада изключително приятно. Това, естествено, не може да промени мнението за „Кръв“ (водата под моста си изчете... т.е. изтече), но променя нещо друго – сега без угризения мога да препоръчам тази книга на този, който може да се зареди с достатъчно търпение, че да стигне втората.
А ето и за втората - click :)
Основната идея на книгата и завръзката са си интересни – за Дара и неконтролируемите ѝ, граничещи с проклятие сили. Същото важи и за намекнатото от пророчеството в самато начало – за отрочето на демон и човек, което ще има власт над живота и смъртта, и ще може да сътворява, както сам Бог. Но някакси събитията, които в хода на повествованието трябваше да развият тези идеи, не можаха да ме заинтригуват – нито инцидентите с приятелите на Дара, нито библиотечните моменти, нито общо взето болничните. Трябва да призная обаче, че нещата малко се промениха в последната около една четвърт от книгата. Появата на майката на Дара и разкритията, които направи тя, ме хванаха неподготвена. Горе-долу от този момент нататък сюжетът на книгата започна да набира скорост и бавно, но сигурно, да става по-интересен. За съжаление обаче, това не беше достатъчно, че да мога с чиста ръка да закръгля финалната си оценка към по-горния знак.
Наричат тази книга „българският отговор на „Здрач“ и „Дневниците на вампира“ . Подобни сравнения наистина мразя, но ако бях обърнала внимание по-рано, сигурно нямаше да пристъпя със същите очаквания, тъй като не съм фен на „Дневниците“ в книжна форма и на „Здрач“ под никоя форма. Въпреки че „Кръв“ като история няма нищо общо с нито едно от двете гореспоменати произведения, наистина ми напомни на тях. Най-вече като стил на писане – макар че не мога да посоча какво точно в стила на писане, но при всички тези книги той не можа да ме хване. „Кръв“ не е дебела книга, но ми отне доста време да я свърша, като понякога минавах поредната глава повече от упорство, колкото от интерес.
Героите. Някои ми бяха по-интересни, други по-малко, трети пък хич, но никой от тях не можа изцяло да ме спечели за своята кауза и да ме направи съпричастна. Едно почти-изключение беше Фил, но това може да се дължи и на факта, че по-това време бях подвластна на чара и на един друг литературен съдържател на бар (True Blood, anyone?). Но наистина, това беше героят, който ми стана най-симпатичен.
В заключение: „Кръв“ комбинира доста добри идеи с бавно и в известна степен затормозяващо развитие на събитията и стил, който на мен лично не ми е съвсем по сърце. Щеше ми се да дам повече, но реалната оценка за това, доколко ми хареса книгата, си е две звезди.
П.П. Прочетох „Кръв“ някъде през пролетта, а преди няколко часа завърших втората книга от поредицата. Не е особено редно да си пренасям впечатленията от нея върху първата част, но „Душа“ наистина ме изненада изключително приятно. Това, естествено, не може да промени мнението за „Кръв“ (водата под моста си изчете... т.е. изтече), но променя нещо друго – сега без угризения мога да препоръчам тази книга на този, който може да се зареди с достатъчно търпение, че да стигне втората.
А ето и за втората - click :)
July 3, 2014
1.5
Българска е и самата идея на романа е добра, но това, което не ми хареса беше, че някой постоянно припада. И многото кръв (това обяснява заглавието,I guess). Съмнявам се да прочета продължението обаче.
Българска е и самата идея на романа е добра, но това, което не ми хареса беше, че някой постоянно припада. И многото кръв (това обяснява заглавието,I guess). Съмнявам се да прочета продължението обаче.
September 28, 2011
Romantic, Infernal and Bloody.
December 28, 2013
Леко се чете ,но нищо особено,все едно някой е писал фен фик.Но все пак не мисля да пропусна втората част.
June 21, 2012
Не знам на мен ми хареса,защото някак си Дара е прокълната и това ми хареса,като елемент... и с нетърпение чакам 2рата :)
September 23, 2015
Добра идея, определено, но изпълнението куцаше. Не знам аз ли съм станала прекалено критична? В мен ли е проблемът, че все намирам кусури? Не знам, но има нещо.
Поне половината недостатъци отдавам на редактора. Текстът е четаем, но далеч не е изпипан както трябва. Коректорът също не знам къде е спал вместо да чете.
Структурата на текста с тези дати и часове ми хареса. Доста по-лесно е за ориентиране, още повече като се имат в предвид ретроспекциите и времевите дупки.
Началото беше добро, средата – посредствена и на моменти дразнеща, но финалът си струваше.
На места имаше абсолютни нелогизми. Героите, диалозите и части от текста (към средата) бяха толкова плоски, че не е за вярване. Няма дълбочина, няма емоция, няма чувство и това, което ме убиваше бавно, беше пълната липса и на капчица хумор.
По средата имах чувството, че е напълнено с баластра, колкото да се запълни мястото между началото и края.
Друго, което не ми хареса, са някои от действията, които са като изсмукани от пръстите. Разсъждения и логики, дошли като че ли свише. От къде дойдоха, какво ги породи... нищо. Поне някакви hint-чета да беше пуснала. Нещо като с доктор Хаус – в главата му всичко е подредено и следва някаква логика, но ��а страничния наблюдател нищо не става ясно. Но докато при него това е забавно и в това му е чарът, тук повече ме дразнеше.
А и каква е последно Дара - крехка или силна? В началото тръгна много добре. През първата 1/3 беше представена като силна, борбена, преживяла много и все пак се държи на крака. Оттам насетне започна здраво да си противоречи. Започнаха някакви психясвания, реки от сълзи и сополи, напълно алогични реакции и прочие. Така например в напълно нормални ситуации става истерична и паникьосана, пищяща и ревяща, а в напрегнати моменти, когато се очаква да покаже някаква емоция, се държи абсолютно спокойно и хладнокръвно, сякаш нищо не се случва. И това не в добрия смисъл.
Доста неща има за доизглаждане, но, както казах, за половината от тях виня редактора. Когато си слагаш името под нещо, гледай поне да не се излагаш, че си редактирал през пръсти. В крайна сметка общото впечатление е за една чернова с особено голям потенциал... и толкова.
Съзнавам, че е дебютен роман и като за такъв е задоволително добър. (Да си говорим истината – можеше да е и много по-зле.) Личи си, че се е учила по време на писането, усеща се прогрес и промяна. Ако поне половината беше написан така, както края... щеше да се получи една доста добра книга. Надявам се, че за следващата ще се представи още по-добре. И искрено я съветвам да си смени екипа – като се започне от редактора и нататък поголовно. Тук не става въпрос за редакция на превод, където трябва да се придържаш към първоначалния текст. Тук можеш да махаш, да слагаш, да връщаш за пренаписване... Редакторът има голяма свобода в един такъв процес. Затова и казах, че идеята беше много добра, но иска още работа по нея. Има доста хляб вътре, голям потенциал, но посредственият екип буквално я е съсипал. И редакцията, и корекцията за нищо не стават. Да ме прощават въпросните господа и дами, но си е така.
И въпреки помията, която избълвах, факт е, че я прочетох. От това пък следва, че далеч не е толкова зле, колкото прозвуча. Последната 1/3 дори успя да ми промени мнението към положително и възнамерявам да си купя и втората книга, когато излезе.
Поне половината недостатъци отдавам на редактора. Текстът е четаем, но далеч не е изпипан както трябва. Коректорът също не знам къде е спал вместо да чете.
Структурата на текста с тези дати и часове ми хареса. Доста по-лесно е за ориентиране, още повече като се имат в предвид ретроспекциите и времевите дупки.
Началото беше добро, средата – посредствена и на моменти дразнеща, но финалът си струваше.
На места имаше абсолютни нелогизми. Героите, диалозите и части от текста (към средата) бяха толкова плоски, че не е за вярване. Няма дълбочина, няма емоция, няма чувство и това, което ме убиваше бавно, беше пълната липса и на капчица хумор.
По средата имах чувството, че е напълнено с баластра, колкото да се запълни мястото между началото и края.
Друго, което не ми хареса, са някои от действията, които са като изсмукани от пръстите. Разсъждения и логики, дошли като че ли свише. От къде дойдоха, какво ги породи... нищо. Поне някакви hint-чета да беше пуснала. Нещо като с доктор Хаус – в главата му всичко е подредено и следва някаква логика, но ��а страничния наблюдател нищо не става ясно. Но докато при него това е забавно и в това му е чарът, тук повече ме дразнеше.
А и каква е последно Дара - крехка или силна? В началото тръгна много добре. През първата 1/3 беше представена като силна, борбена, преживяла много и все пак се държи на крака. Оттам насетне започна здраво да си противоречи. Започнаха някакви психясвания, реки от сълзи и сополи, напълно алогични реакции и прочие. Така например в напълно нормални ситуации става истерична и паникьосана, пищяща и ревяща, а в напрегнати моменти, когато се очаква да покаже някаква емоция, се държи абсолютно спокойно и хладнокръвно, сякаш нищо не се случва. И това не в добрия смисъл.
Доста неща има за доизглаждане, но, както казах, за половината от тях виня редактора. Когато си слагаш името под нещо, гледай поне да не се излагаш, че си редактирал през пръсти. В крайна сметка общото впечатление е за една чернова с особено голям потенциал... и толкова.
Съзнавам, че е дебютен роман и като за такъв е задоволително добър. (Да си говорим истината – можеше да е и много по-зле.) Личи си, че се е учила по време на писането, усеща се прогрес и промяна. Ако поне половината беше написан така, както края... щеше да се получи една доста добра книга. Надявам се, че за следващата ще се представи още по-добре. И искрено я съветвам да си смени екипа – като се започне от редактора и нататък поголовно. Тук не става въпрос за редакция на превод, където трябва да се придържаш към първоначалния текст. Тук можеш да махаш, да слагаш, да връщаш за пренаписване... Редакторът има голяма свобода в един такъв процес. Затова и казах, че идеята беше много добра, но иска още работа по нея. Има доста хляб вътре, голям потенциал, но посредственият екип буквално я е съсипал. И редакцията, и корекцията за нищо не стават. Да ме прощават въпросните господа и дами, но си е така.
И въпреки помията, която избълвах, факт е, че я прочетох. От това пък следва, че далеч не е толкова зле, колкото прозвуча. Последната 1/3 дори успя да ми промени мнението към положително и възнамерявам да си купя и втората книга, когато излезе.
August 30, 2011
Read my review! My rating - 4,5 stars!
http://vampire-ladies.blogspot.com/20...
http://vampire-ladies.blogspot.com/20...
This entire review has been hidden because of spoilers.
Displaying 1 - 9 of 9 reviews