What do you think?
Rate this book
Дара притежава необикновена дарба, към която се стремят различни сили. Когато тя се оказва на прага между живота и смъртта, непознат демон обсебва тялото й, а душата й се оказва затворена в паралелно измерение заедно с тази на загадъчния й любим Евиан. Двамата трябва да разберат коя е тайнствената тъмна сила, която ги е затворила. Те попадат на скрито заклинание и скоро научават, че единственият начин да получат обратно свободата си е като сключат сделка, която завинаги ще преобърне баланса между доброто и злото във вселената.
Ангели и демони се оказват съюзници по неволя и се впускат в търсене на Ангела на Смъртта, единственият, който може да освободи душата на Дара. Но само до следващото Пълнолуние.
Ангели и демони се оказват съюзници по неволя и се впускат в търсене на Ангела на Смъртта, единственият, който може да освободи душата на Дара. Но само до следващото Пълнолуние.
224 pages, Paperback
First published January 1, 2011
1 person is currently reading
26 people want to read
About the author
Aleksandrina Zhelezova
2 books23 followersАлександрина Железова е родена на 25 декември 1985 год. във Варна. Завършила е профил литература на Националната гимназия за хуманитарни науки и изкуства, след това маркетинг и управление на продажбите. Влюбена е в четенето, музиката, новите технологии и интернет.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
November 29, 2020
Най-накрая дойде времето да прочета отново и тази книга. Затова реших, че е време да ѝ напиша ревю. Истината е, че дори и първия път отлагах прочитането ѝ с надеждата де излезе и третата книга, но това не се случи. До този момент все още няма излязла трета книга, което за мен е голямо разочарование. Защото идеята на книгите ми допадна и според мен историята имаше потенциал да се разгърне извън обявените три книги.
Но както казват хората - надеждата умира последна. Та, така и аз ще продължа да се надявам, че някога ще успея да прочета и финала на трилогията.
Ще започна с това, че втората книга определено ми хареса много повече от първата. Тук стилът на писане е много по-изчистен, сюжетната линия е последователна и има надграждане в случващото се. Действието също се разгръща и получаваме отговор на много въпроси, които само бяха загатнати в предходната книга. Останалите герои, които в първа част просто се намираха около Дара, сега бяха много по-добре разгърнати и бяха част от сюжета и спомогнаха да разгадаване на много важни части от историята.
Разбира се, и тук любовта беше на пиедестал. И все пак тя може да превърне дори ангела в злодей, а демона в светец.
За мен приятните изненади в книга бяха Крис и Лилит.
На пръв поглед Лилит е типичната жена, която е готова на всичко, за да удовлетвори любимия човек. Но под повърхността има толкова много чувства. Хареса ми споменът за онова 17 годишно момиче, което е искало повече от живота и се е подала на очарованието на Саклас.
А Крис, той е като онези лоши момчета, които на пръв поглед са готови на всичко, за да постигнат целите си, дори да преминат през хората изпречили се на пътя им. Отричат, че имат чувства, но когато любовта ги фрасне в челото са също толкова уязвими като всички станали. В сравнение с него Евиан ми е не толкова симпатичен. Има нещо в него, което още от първата книга ме дразни, но все още не мога да разбера какво точно.
Дара също се развива в тази книга и се сблъсква с жестоката реалност. Радвам се, че въпреки демонския си произход се поддава на човешките си чувства и прави всичко възможно, за да помогне на близките си.
В заключение ще кажа, че финалът беше изключително интересен. Оставя те с очакването, че следващата книга ще бъде още по-интересна.
Но както казват хората - надеждата умира последна. Та, така и аз ще продължа да се надявам, че някога ще успея да прочета и финала на трилогията.
Ще започна с това, че втората книга определено ми хареса много повече от първата. Тук стилът на писане е много по-изчистен, сюжетната линия е последователна и има надграждане в случващото се. Действието също се разгръща и получаваме отговор на много въпроси, които само бяха загатнати в предходната книга. Останалите герои, които в първа част просто се намираха около Дара, сега бяха много по-добре разгърнати и бяха част от сюжета и спомогнаха да разгадаване на много важни части от историята.
Разбира се, и тук любовта беше на пиедестал. И все пак тя може да превърне дори ангела в злодей, а демона в светец.
За мен приятните изненади в книга бяха Крис и Лилит.
На пръв поглед Лилит е типичната жена, която е готова на всичко, за да удовлетвори любимия човек. Но под повърхността има толкова много чувства. Хареса ми споменът за онова 17 годишно момиче, което е искало повече от живота и се е подала на очарованието на Саклас.
А Крис, той е като онези лоши момчета, които на пръв поглед са готови на всичко, за да постигнат целите си, дори да преминат през хората изпречили се на пътя им. Отричат, че имат чувства, но когато любовта ги фрасне в челото са също толкова уязвими като всички станали. В сравнение с него Евиан ми е не толкова симпатичен. Има нещо в него, което още от първата книга ме дразни, но все още не мога да разбера какво точно.
Дара също се развива в тази книга и се сблъсква с жестоката реалност. Радвам се, че въпреки демонския си произход се поддава на човешките си чувства и прави всичко възможно, за да помогне на близките си.
В заключение ще кажа, че финалът беше изключително интересен. Оставя те с очакването, че следващата книга ще бъде още по-интересна.
July 28, 2012
Книгата е наистина невероятна, всичко за което си мислих в 1-вата книга, че е много неизяснено във втората се разгръща и показва историята от много ъгли. Написана е с много фантазия, нямам търпение за 3-тата.
October 15, 2013
Full review/Пълно ревю - click :)
Следпрочитно:
Наистина приятна изненада! Особено имайки предвид известните предразсъдъци, с които пристъпих към книгата. В края на първия том се чудех повече дали не би било добре Дара да инвестира в кранче към бедрената си артерия, отколкото за съдбата ѝ. Още от началото на книгата обаче тук действието ме въвлече. Колкото „Кръв“ ми беше бавна и протяжна, толкова „Душа“ е стремглава и препълнена със събития – чак първата книга в един момент изглежда само като прелюдия към случващото се тук, и на човек му се приисква нещата да бяха малко по-уравновесени. Това предполагам се дължи донякъде и на разликата в обема -“Кръв“ е с около 60 страници по-дълга.
Почти във всяка глава има разкрития, от повечето от които останах наистина доволна. Абсолютно всички герои, представени в първата книга, взимат участие тук, и то дейно – а освен тях и още няколко новопоявили се в това томче. Пътищата им се преплитат непрекъснато, решенията, които взимат, променят съдбите им. Вече наистина това са герои, които представляват интерес, герои, заради които си струва да четеш по-нататък.
За мое съжаление се потвърди, че това не е стилът, при който изпитвам удоволствие, докато чета - макар че от моята гледна точка имаше подобрение.. Имаше някои моменти, които наистина ми харесаха – диалозите ми допаднаха повече, отколкото тези в първата книга;имаше намеци за хумор(който болезнено ми липсваше) сравнението за измеренията с топ листи беше добро и уместно, а някои епизоди - особено с Крис – ми станаха любими. На първо място – епизодът с кафето (ооой, добро демонче, мило демонче, носи кафееее ^____^ ), после – надразнен Крис издевателства над мотора и размахва чорап пред лицето на Сам. За протокола – поне засега той не ми е от любимите герои, но моментите с него определено бяха най-добри. Плюс пилето (на) жар.
Разкритието за миналото на Лилит също беше интересно (особено това за зестрата ми хареса), но фактът, че буквално беше повторено два пъти дума по дума на различни места в книгата уби удоволствието. Пък и постоянните вметки в скоби по-скоро ме подразниха, а структурираните по този начин моменти:
„Отчаяние.
Отчаяние.
Отчаяние“
или
„ЗЛОБА!
ЯД!
ЯРОСТ!
Но мълчеше...
...и стискаше зъби.“
те по скоро ме караха да врътвам очни ябълки към тавана, отколкото да почувствам напрежението и емоцията на дадена ситуация. А употребата на "снага", "нозе", "порцеланова кожа", "чиста душа" и подобни до известна степен мога да толерирам, но в един миг и те водят до гореспоменатото таваносъзерцание. Е , въпрос на вкус, казало котето...
Но дори и по този параграф „Душа“ надмина предшественичката си.
В края на книгата всички карти са свалени, тайните са разкрити; всички играчи са ясни, но последните ходове още не са разиграни. Някои неща си останаха недоизказани, макар че имаше хинтчета за тях. (оуу, да не би Еви да е хванал еднопосочен надолу? Честно, ако бях ангел и имах колега на име Евиан, нямаше да спра с подмятанията какъв се пада на Ева).
А аз пък в крайна сметка преминах от отбора на хората, които не щат да се занимават повече с тази поредица към този на любопитните да разберат какво става по-нататък, не ме срам да си призная. Надявам се положителната (поне от моя гледна точка) градация да продължи и третият том да не ме разочарова, защото към него ще пристъпя с високи очаквания.
„Душа“ има от мен оценка ~ 3.60 , но с чиста съвест закръглям на 4 от 5 звездички. Своята роля изиграха елементът изненада, както и това, че все пак "Кръв" я лиших от няколко стотни.
Следпрочитно:
Наистина приятна изненада! Особено имайки предвид известните предразсъдъци, с които пристъпих към книгата. В края на първия том се чудех повече дали не би било добре Дара да инвестира в кранче към бедрената си артерия, отколкото за съдбата ѝ. Още от началото на книгата обаче тук действието ме въвлече. Колкото „Кръв“ ми беше бавна и протяжна, толкова „Душа“ е стремглава и препълнена със събития – чак първата книга в един момент изглежда само като прелюдия към случващото се тук, и на човек му се приисква нещата да бяха малко по-уравновесени. Това предполагам се дължи донякъде и на разликата в обема -“Кръв“ е с около 60 страници по-дълга.
Почти във всяка глава има разкрития, от повечето от които останах наистина доволна. Абсолютно всички герои, представени в първата книга, взимат участие тук, и то дейно – а освен тях и още няколко новопоявили се в това томче. Пътищата им се преплитат непрекъснато, решенията, които взимат, променят съдбите им. Вече наистина това са герои, които представляват интерес, герои, заради които си струва да четеш по-нататък.
За мое съжаление се потвърди, че това не е стилът, при който изпитвам удоволствие, докато чета - макар че от моята гледна точка имаше подобрение.. Имаше някои моменти, които наистина ми харесаха – диалозите ми допаднаха повече, отколкото тези в първата книга;имаше намеци за хумор(който болезнено ми липсваше) сравнението за измеренията с топ листи беше добро и уместно, а някои епизоди - особено с Крис – ми станаха любими. На първо място – епизодът с кафето (ооой, добро демонче, мило демонче, носи кафееее ^____^ ), после – надразнен Крис издевателства над мотора и размахва чорап пред лицето на Сам. За протокола – поне засега той не ми е от любимите герои, но моментите с него определено бяха най-добри. Плюс пилето (на) жар.
Разкритието за миналото на Лилит също беше интересно (особено това за зестрата ми хареса), но фактът, че буквално беше повторено два пъти дума по дума на различни места в книгата уби удоволствието. Пък и постоянните вметки в скоби по-скоро ме подразниха, а структурираните по този начин моменти:
„Отчаяние.
Отчаяние.
Отчаяние“
или
„ЗЛОБА!
ЯД!
ЯРОСТ!
Но мълчеше...
...и стискаше зъби.“
те по скоро ме караха да врътвам очни ябълки към тавана, отколкото да почувствам напрежението и емоцията на дадена ситуация. А употребата на "снага", "нозе", "порцеланова кожа", "чиста душа" и подобни до известна степен мога да толерирам, но в един миг и те водят до гореспоменатото таваносъзерцание. Е , въпрос на вкус, казало котето...
Но дори и по този параграф „Душа“ надмина предшественичката си.
В края на книгата всички карти са свалени, тайните са разкрити; всички играчи са ясни, но последните ходове още не са разиграни. Някои неща си останаха недоизказани, макар че имаше хинтчета за тях. (оуу, да не би Еви да е хванал еднопосочен надолу? Честно, ако бях ангел и имах колега на име Евиан, нямаше да спра с подмятанията какъв се пада на Ева).
А аз пък в крайна сметка преминах от отбора на хората, които не щат да се занимават повече с тази поредица към този на любопитните да разберат какво става по-нататък, не ме срам да си призная. Надявам се положителната (поне от моя гледна точка) градация да продължи и третият том да не ме разочарова, защото към него ще пристъпя с високи очаквания.
„Душа“ има от мен оценка ~ 3.60 , но с чиста съвест закръглям на 4 от 5 звездички. Своята роля изиграха елементът изненада, както и това, че все пак "Кръв" я лиших от няколко стотни.
September 23, 2015
Беше доста по-добре от първата. В общи линии всичко, което не ми харесваше в предишната книга, тук беше ако не изчистено, то сведено до минимум. Нямаше нелогизми (или поне не фрапантни такива), историята се развиваше сравнително плавно и последователно, разсъжденията бяха що годе подобаващо обосновани, дори героите бяха представени по-добре.
Естествено има и забележки, но са незначителни. Например ме дразнеше прекалената емоционалност на героите, граничеща с неуравновесеност. Така например на всяко второ изречение единия "изпищя", а другия си "извика" репликата. Как не се умориха от толкова пищене и викане не ми става ясно...
Намираха се и наченки на хумор. На моменти дори се забавлявах, най-вече с Крис, който ми легна много на сърце. Например любим момент ми е:
"Дара отново се обърна към мястото на инцидента. Явно не бяха карали с много висока скорост, тъй като никой не беше пострадал. Сам вече изтърсваше дрехите си от полепналата кал, докато Крис вече яростно раздаваше ритници на "ранения" мотоциклет, който лежеше безсилен до огънатата мантинела.
- Скапана! Шибана! Купчина! Ламарини! – Всяка обидна дума беше последвана от ритник.
- Хей! Хей! Хей! – разгневи се Сам, който обичаше "Черната мамба" повече от всяка жена на света и размаха заплашително показалец пред лицето на демона. – Никога. Недей. Да обиждаш. Мамбата.
- Каква мамба, беее! Тая бракма не вдигна повече от сто досега! Айдеее, слагай каската и не се разправяй! Нямам време за губене – стросна се той и изправи мотора, без да спира да мърмори под носа си. – Мамба... Ще ти дам една мамба... Ей с'я ще видиш една мамба."
... и така нататък целия епизод. Има и още няколко подобни, отново с участието на Кристиян. С това темпо на развитие вече очаквам последната книга.
Естествено има и забележки, но са незначителни. Например ме дразнеше прекалената емоционалност на героите, граничеща с неуравновесеност. Така например на всяко второ изречение единия "изпищя", а другия си "извика" репликата. Как не се умориха от толкова пищене и викане не ми става ясно...
Намираха се и наченки на хумор. На моменти дори се забавлявах, най-вече с Крис, който ми легна много на сърце. Например любим момент ми е:
"Дара отново се обърна към мястото на инцидента. Явно не бяха карали с много висока скорост, тъй като никой не беше пострадал. Сам вече изтърсваше дрехите си от полепналата кал, докато Крис вече яростно раздаваше ритници на "ранения" мотоциклет, който лежеше безсилен до огънатата мантинела.
- Скапана! Шибана! Купчина! Ламарини! – Всяка обидна дума беше последвана от ритник.
- Хей! Хей! Хей! – разгневи се Сам, който обичаше "Черната мамба" повече от всяка жена на света и размаха заплашително показалец пред лицето на демона. – Никога. Недей. Да обиждаш. Мамбата.
- Каква мамба, беее! Тая бракма не вдигна повече от сто досега! Айдеее, слагай каската и не се разправяй! Нямам време за губене – стросна се той и изправи мотора, без да спира да мърмори под носа си. – Мамба... Ще ти дам една мамба... Ей с'я ще видиш една мамба."
... и така нататък целия епизод. Има и още няколко подобни, отново с участието на Кристиян. С това темпо на развитие вече очаквам последната книга.
Displaying 1 - 4 of 4 reviews