What do you think?
Rate this book
Спящият убиец
Интерактивен роман, пръв по рода си в България.
Могат ли вашите избори да помогнат на едно момиче и едно момче да намерят свободата и щастието и да се измъкнат от хватката на най-опасния човек под слънцето: създателя на сектата на Асасините – Хасан ибн Сабах, Старецът от планината?
Могат ли вашите избори да помогнат на едно момиче и едно момче да намерят свободата и щастието и да се измъкнат от хватката на най-опасния човек под слънцето: създателя на сектата на Асасините – Хасан ибн Сабах, Старецът от планината?
- GenresGamebooks
160 pages, малък формат, меки корици
First published January 1, 2011
24 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
April 1, 2020
ВНИМАНИЕ! Зона на (безобидни) спойлъри!
Сюжетът:
Свеж, динамичен, с не един обрат зад ъгъла. Всъщност обратите са му отличителна черта.
Особено много се зарадвах на появата на Омар Хайам. Друго си е да си имаш литературна звезда в пантеона... :D
(Но тогава и литературните качества на историята трябва да се мерят с крут аршин: щом излиза от устата на такъв майстор, следва да е толкова майсторска. Това го казвам като disclaimer за критиките по стила надолу. :)
Героите:
Двамата главни са сладури. :) Хем ти се иска да ги пазиш (особено девойката, особено в началото)... хем усещаш, че всъщност ти трябва да се пазиш от тях. Има нещо скрито и опасно, и трагично зад нейната крехкост и неговото веселячество.
Ерик, викингът от Севера... кърти риби, пичът. Искаме го още! Любо Нейков да го взима за „Комиците“! (Или още по-добре – за следващия сериал а ла „Столичани в повече“. :D )
Хайам с двете си „живи скъпоценности“ също весели. Баси винолокът. :D И Басина – неподправеното котенце. Алекс... откъде ти идват пък такива?
Другите са по-епизодични и – като изключим Баш Злодея във финалната патаклама – няма да ги помня дълго. (Баш Злодея няма как да го забравя – има си хас, след 50 епизода циклене в патакламата.) О, имаше там и едни забавни кандидат-изнасилвачи...
Сетингът:
От „Синът на пустинята“ насам не се бях носил по арабски пясъци и сокаци – а определено имам нужда.
Най-любимата ми, setting-wise, сцена е появата на момичето без памет насред пустинята, по залез слънце. Има нещо първично, може би дори архетипно там, което не мога да уловя в думи. Просто ме втриса отвътре.
От самия Исфахан се надявам да видим повече и по-детайлно обрисувани места в следващите части.
[offtopic]Исфахан впрочем е родният град на първата ми любов. Йей... и това натоварва с очаквания, да му се не види.[/offtopic]
Темите:
(A.k.a. Големите Въпроси По Смисъла):
Харесват ми намигванията към прищявките на съдбата – които няма как да знаем дали всъщност не са прищявки на някой конкретен човек. ;) Има хляб за мислене там, и нещо ми нашепва, че тепърва ще му мислим още...
Любовта, зараждащата се, си е тема-победител от зората на света. :) Плюсът на „Асасините“ е деликатността, с която се заражда тя. О – и якият контраст „героят-женкар – героят-кавалер“. :D
А сцената, в която Ракса къса ризата на Самир, за да превърже раните му... ееееех. Прекрасност.
Играта:
Аз съм си маниак на тема visual novels и новите компютърни RPG/куестове, в които яко се набляга на историята, даже за сметка на интерактивността – така че нямах никакви проблеми да чета поредици от по десет епизода без избор. „Интерактивен роман“ е удачно име, определено. (Макар да – както вече стана ясно :P – е измислено още преди нас.)
Харесва ми: Разнообразието от бойни техники, съпровождащи умения и мечове. Дава множество възможни подходи в битките.
[offtopic](А специално мечовете ми припомниха топлото чувство, докато трупах арсенала си в Epic Battle Fantasy 3... :D)[/offtopic]
Харесва ми: За да „трупаш“ опит, трябва да четеш внимателно – да съпреживяваш всеки от героите, да се поставяш на тяхно място, дойде ли време за избор. „Асасините“ се оказва книга, която развива наблюдателността.
[offtopic]Нещо, адски нужно за читателите в Бг, пък и не само. Ех, да знаехте как ви мразим, невнимателни читатели... *смея се*[/offtopic]
Проблем: В правилата не става ясно как се процедира при избор на Контраудар като отбранителна техника – важи ли тогава правилото „Ако Отбраната е по-голяма от Атаката, разликата се прибавя като бонус точки към силата на следващата Атака на отбраняващия се“? Аз приех, че не.
Структурата и стилът:
Тук, поради професионални изкривявания ;), критиките ми ще са най-сериозни.
Като цяло, „Асасините“ е написана добре. На места блести. На други спъва.
Примери за мои спъвания:
– (Излишни) повторения:
– Лошо сгазване на принципа „Показвай, не казвай“:
Това как тъмнокожата приятелка ползва благосклонността си е редно да го видим ЧАК КОГАТО тя се засмее/усмихне – а не разказвачът-всезнайко да ни го натрапва предварително.
– Липсващ логически преход:
Този „майсторски разказ“ остава да виси в празното – той не се закача за нищо в остатъка от книгата, нито преди, нито после. (Или толкова ми се е спяло, че съм изпуснал някоя връзка.)
– Тежко, тежко:
Плаче си за разбиване в няколко по-кратки изречения.
Overwritten; само „като черен прилив“ е запомнящ се образ, докато „това откритие“, „пълната му сила“, „всички възможни последствия“, „стряскаща пустота“ са абстракции или клишета, които добавят разсейваща баластра, нежели ефект.
„подходяща и за царски особи“ например спокойно може да се махне.
Тук-там са се промъкнали и коректорски грешки. Недоглеждането е мое, съжалявам. :(
Препоръка: Следващите книги да минават през редактор маниак. Аз имам една наум :) – остава да видим дали ще се запали достатъчно по жанра...
Лично желание: Повече конкретика. Вместо описания-обобщения като „забавни анекдоти за малките площадчета, където му се беше случило нещо особено интересно, остроумни забележки за историята на най-впечатляващите сгради и най-тъмните бордеи, дори стихове за Исфахан, които бяха написали най-великите поети на своето време“ ми се иска да чуя един анекдот, едно остроумие, някой стих...
Харесах особено много:
Особено последните три метафори-сравнения.
(Все пак – като е майстор, ясно е, че е опитен... бих го съкратил до „опитен грънчар“. Пуста моя обремененост. :D )
А също и:
(Уейн! Блонд! Хуморът! :D )
Екстри:
„Асасините“ ми харесаха и заради:
– ненатрапчивите си възпитателни качества
– тънкия психологически усет на автора
Обобщение:
Да се четат.
И ще се препоръчват, особено на младите ми любознайни дружки.
Сюжетът:
Свеж, динамичен, с не един обрат зад ъгъла. Всъщност обратите са му отличителна черта.
Особено много се зарадвах на появата на Омар Хайам. Друго си е да си имаш литературна звезда в пантеона... :D
(Но тогава и литературните качества на историята трябва да се мерят с крут аршин: щом излиза от устата на такъв майстор, следва да е толкова майсторска. Това го казвам като disclaimer за критиките по стила надолу. :)
Героите:
Двамата главни са сладури. :) Хем ти се иска да ги пазиш (особено девойката, особено в началото)... хем усещаш, че всъщност ти трябва да се пазиш от тях. Има нещо скрито и опасно, и трагично зад нейната крехкост и неговото веселячество.
Ерик, викингът от Севера... кърти риби, пичът. Искаме го още! Любо Нейков да го взима за „Комиците“! (Или още по-добре – за следващия сериал а ла „Столичани в повече“. :D )
Хайам с двете си „живи скъпоценности“ също весели. Баси винолокът. :D И Басина – неподправеното котенце. Алекс... откъде ти идват пък такива?
Другите са по-епизодични и – като изключим Баш Злодея във финалната патаклама – няма да ги помня дълго. (Баш Злодея няма как да го забравя – има си хас, след 50 епизода циклене в патакламата.) О, имаше там и едни забавни кандидат-изнасилвачи...
Сетингът:
От „Синът на пустинята“ насам не се бях носил по арабски пясъци и сокаци – а определено имам нужда.
Най-любимата ми, setting-wise, сцена е появата на момичето без памет насред пустинята, по залез слънце. Има нещо първично, може би дори архетипно там, което не мога да уловя в думи. Просто ме втриса отвътре.
От самия Исфахан се надявам да видим повече и по-детайлно обрисувани места в следващите части.
[offtopic]Исфахан впрочем е родният град на първата ми любов. Йей... и това натоварва с очаквания, да му се не види.[/offtopic]
Темите:
(A.k.a. Големите Въпроси По Смисъла):
Харесват ми намигванията към прищявките на съдбата – които няма как да знаем дали всъщност не са прищявки на някой конкретен човек. ;) Има хляб за мислене там, и нещо ми нашепва, че тепърва ще му мислим още...
Любовта, зараждащата се, си е тема-победител от зората на света. :) Плюсът на „Асасините“ е деликатността, с която се заражда тя. О – и якият контраст „героят-женкар – героят-кавалер“. :D
А сцената, в която Ракса къса ризата на Самир, за да превърже раните му... ееееех. Прекрасност.
Играта:
Аз съм си маниак на тема visual novels и новите компютърни RPG/куестове, в които яко се набляга на историята, даже за сметка на интерактивността – така че нямах никакви проблеми да чета поредици от по десет епизода без избор. „Интерактивен роман“ е удачно име, определено. (Макар да – както вече стана ясно :P – е измислено още преди нас.)
Харесва ми: Разнообразието от бойни техники, съпровождащи умения и мечове. Дава множество възможни подходи в битките.
[offtopic](А специално мечовете ми припомниха топлото чувство, докато трупах арсенала си в Epic Battle Fantasy 3... :D)[/offtopic]
Харесва ми: За да „трупаш“ опит, трябва да четеш внимателно – да съпреживяваш всеки от героите, да се поставяш на тяхно място, дойде ли време за избор. „Асасините“ се оказва книга, която развива наблюдателността.
[offtopic]Нещо, адски нужно за читателите в Бг, пък и не само. Ех, да знаехте как ви мразим, невнимателни читатели... *смея се*[/offtopic]
Проблем: В правилата не става ясно как се процедира при избор на Контраудар като отбранителна техника – важи ли тогава правилото „Ако Отбраната е по-голяма от Атаката, разликата се прибавя като бонус точки към силата на следващата Атака на отбраняващия се“? Аз приех, че не.
Структурата и стилът:
Тук, поради професионални изкривявания ;), критиките ми ще са най-сериозни.
Като цяло, „Асасините“ е написана добре. На места блести. На други спъва.
Примери за мои спъвания:
– (Излишни) повторения:
Тя се опита да го заобиколи, но мъжът препречи пътя й. Другарят му беше застанал малко по-назад и встрани, така че за момичето не оставаше нищо друго, освен да се опита да отстъпи
И видя най-огромния чернокож, който беше виждала през живота си.
... тя просто вървеше след Самир и не се вглеждаше в пъстрото разнообразие около себе си, а просто го оставяше да се върти пред очите й
– Лошо сгазване на принципа „Показвай, не казвай“:
Имаше зашеметяваща усмивка и бисерен смях и за разлика от тъмнокожата си приятелка, която можеше да използва благосклонността си като инструмент, при момичето те идваха направо от сърцето.
Това как тъмнокожата приятелка ползва благосклонността си е редно да го видим ЧАК КОГАТО тя се засмее/усмихне – а не разказвачът-всезнайко да ни го натрапва предварително.
– Липсващ логически преход:
Тайнственият непознат бе избрал именно него и бе останал напълно неподвижен, докато попиваше всяка дума от майсторския разказ за девойката в бяло и червено, самоубийствения й скок от върха на най-високото минаре в Исфахан и лудешкия й танц със смъртта.
Този „майсторски разказ“ остава да виси в празното – той не се закача за нищо в остатъка от книгата, нито преди, нито после. (Или толкова ми се е спяло, че съм изпуснал някоя връзка.)
– Тежко, тежко:
Точно когато търговецът внезапно забеляза, че жената, която омагьосва с приказките си за Далечния изток, изглежда също е оттам, вниманието на момичето беше привлечено от нещо друго, при това толкова силно, че тя нетърпеливо бутна едрия мъж встрани с такава лекота, все едно отместваше сламена кукла, и дори не забеляза как той зяпна от учудване.
Плаче си за разбиване в няколко по-кратки изречения.
В мига, в който най-сетне започна да осъзнава това откритие с пълната му сила и всички възможни последствия от него и ужасът се надигна в нея като черен прилив, тя видя младия мъж и за миг забрави стряскащата пустота в душата си.
Overwritten; само „като черен прилив“ е запомнящ се образ, докато „това откритие“, „пълната му сила“, „всички възможни последствия“, „стряскаща пустота“ са абстракции или клишета, които добавят разсейваща баластра, нежели ефект.
Беше облечен в най-фините платове, скроени и ушити по негов вкус от най-скъпоплатените шивачи в столицата на света, носеше великолепни златни пръстени и обеци, украсени с любимите му рубини, пиеше огромни количества от най-редките и отлежали вина, които понякога струваха теглото си в сребро, и се чувстваше у дома си в тайната одая на кервансарая на Абдулла, подходяща и за царски особи.
„подходяща и за царски особи“ например спокойно може да се махне.
Тук-там са се промъкнали и коректорски грешки. Недоглеждането е мое, съжалявам. :(
Препоръка: Следващите книги да минават през редактор маниак. Аз имам една наум :) – остава да видим дали ще се запали достатъчно по жанра...
Лично желание: Повече конкретика. Вместо описания-обобщения като „забавни анекдоти за малките площадчета, където му се беше случило нещо особено интересно, остроумни забележки за историята на най-впечатляващите сгради и най-тъмните бордеи, дори стихове за Исфахан, които бяха написали най-великите поети на своето време“ ми се иска да чуя един анекдот, едно остроумие, някой стих...
Харесах особено много:
Защото в танца на момичето имаше от всичко това: в един миг тя се въртеше като пеперуда по вятъра и около нея дори се завърташе някоя истинска нощна пеперуда, привлечена от сиянието й, а в следващия вече се извиваше като жарка, изкусителна змия, а голото й тяло обещаваше неземни, опасни наслади. Поривите на мелодията я развяваха като ефирна завеса, дърпаха я като струна и я караха да се извива като глината в ръцете на опитен майстор-грънчар.
Особено последните три метафори-сравнения.
(Все пак – като е майстор, ясно е, че е опитен... бих го съкратил до „опитен грънчар“. Пуста моя обремененост. :D )
А също и:
– ... пълната версия на историята неизбежно ще включва и онзи паметен ден, в който ми се наложи да ступам многоуважаемия ни приятел посред бял ден, в центъра на столицата, пред очите на многобройни свидетели от най-добро обществено положение, които и до днес могат да го потвърдят.
Самир се усмихна:
– Не си го спомням точно така.
– Прав си – коригира се бързо Ерик. – Не беше посред бял ден, а в най-тъмна доба. И не беше в центъра на столицата, а в дебрите на един от най-съмнителните й квартали. И свидетелите на тази неприятна случка, или по-точно свидетелките, не бяха от най-добро обществено положение, а си бяха чиста проба...
(Уейн! Блонд! Хуморът! :D )
Екстри:
„Асасините“ ми харесаха и заради:
– ненатрапчивите си възпитателни качества
– тънкия психологически усет на автора
Обобщение:
Да се четат.
И ще се препоръчват, особено на младите ми любознайни дружки.
September 16, 2013
"Асасините на Персия" е дългоочаквано заглавие за любителите на жанра и част от т.нар. "Нова Вълна" на книгите-игри. Какво представлява Новата Вълна ли? Ами, най-общо казано, няколко момчета (сред които и аз), измъчвани от непреодолима носталгия към специфичния жанр се събраха, запознаха и решиха да опитат невъзможното - да възродят жанра. Впоследствие набраха още любители като тях в ядрото си, издириха почти всички автори и издатели на въпросните книги-игри и създадоха сайта Книги-Игри.Нет, в чийто форум има регистрирани вече над 1000 потребителя и има всекидневно същия брой посещения. За повече информация по темата, за комуникация с авторите на книги-игри, ако искате да се снабдите със стари заглавия от жанра (или да се отървете от излишните такива) - моля, заповядайте във форума на въпросния сайт.
Но да не разводнявам излишно. "Асасините" всъщност е заглавието на поредица от готови за отпечатване шест книги, първата от която носи наименованието "Спящият Убиец" и тъкмо за него ще ви говоря сега. Жанрът, както личи от корицата, е лека иновация - не точно книга-игра, а т.нар. интерактивен роман. Всъщност, това е на практика е също книга-игра, чиято история е линейна, т.е. няма разклонения в сюжета или ако изобщо има, то те са минимални и без особено значение. Също така е наблегнато повече на литературната част, отколкото на игровия елемент.
Историята, която ни е поднесена разказва за приключенията на младия боец Самир - индиец по произход и един от най-доверените хора на принца, бъдещия султан в Исфахан, столицата на селджукския султанат през средните векове. Внезапно той се сблъсква с младата и красива Ракса - момиче, загубило паметта си и помежду им пламва искрата... Но какъв ще е ефектът от тази искра? Стоплящият огън на любовта или пожарът, който ще ги отнесе? Двамата ще бъдат преследвани безмилостно от всички и как ще се развие историята, определяш ти, читателю!
Плюсове:
+ Прекрасна корица, рожба на доайен в жанра - художникът Евгений Йорданов. Отлично оформление, което пък е дело на динозавъра Джордж М. Джордж, създал близо 40 книги-игри. Частично нанесен лак на ключови места, орнаменти и прочее - просто по тази линия няма какво да се спори.
+ Приветствам идеята в долната част на всяка страница да има отпечатани зарчета, изобразяващи произволни точки. Така отпада нуждата да мъкнете такива работи, пък и да тракате с тях.
+ Воинът ви може да избира между дузина умения, които ще му помагат по различен начин по време на приключението.
+ Воинът ви може да избира между дузина мечове - всичките нарисувани, екзотични и красиви източни остриета, всяко от които ще променя показателите на героя в зависимост от характеристиките си.
+ Хареса ми и системата за водене на битките и различните похвати, които можеш да прилагаш в атака и защита в зависимост дали си избрал героят ти да бъде як звяр, мачкащ всичко по пътя си или бърз и ловък като котка, повалящ враговете преди да го усетят. На пръв поглед някой би помислил, че системата е сложна, но всъщност не е и прави воденето на схватките наистина интересно. Пък и в крайна сметка, ако не ви се занимава с битки винаги можете да приемете, че сте победили противника и да продължите напред, нали така?
+ Дневникът според мен е точно колкото трябва да бъде - нито прекалено кратък и опростен, нито прекалено дълъг и сложен. Фактът, че играта ви накрая може да се оцени каква е била също спомага.
+ Считам, че книгата е отлично издържана от литературна гледна точка. Носи в себе си чудесната атмосфера на Персия, красотата и романтиката на Изтока. И въпреки подмятанията, заяжданията и съмненията, че Богдан Русев изобщо не е участвал в написаното - повярвайте ми, чел съм книги-игри и на Уейн, и на Блонд, и на двамата в комбина и смея да твърдя, че "Спящият Убиец", книга първа от "Асасините на Персия" е писана и от двамата автори заедно. Комбинацията от добра литература и специфична система за водене на битките мисля, че е достатъчен залог за това.
+ Така дълбоко потънах в историята, че не усетих кога свърши и много, много ми се прииска и следващата книга от серията да е наблизо, ала кога ще стане това...
Минуси:
- Донякъде съм склонен да приема, че приключението всъщност бива разказвано през цялото време от поета Омар Хаям на тайнствен непознат. Поета, разбира се, през цялото време е прегърнал две мацки на дивана и пие промишлени количества вино. Не мога да приема обаче факта, че докато трае разказа на места има момента, където просто скачаш от епизод на епизод и само четеш, без да правиш нищо - или т.нар. "салам" от епизоди. Нямаше ли да е по-добре всичкото това да е събрано в един-единствен епизод, пък бил той и дълъг няколко страници?
- За всички любители на исторически достоверните данни - книгата все пак е фентъзи и като цяло ориентирана към по-млада аудитория и въпреки присъствието и споменаването на реални исторически личности като Омар Хаям, Хасан ибн Сабах - Старецът от Планината и т.н. не трябва да се съди прекалено строго от тази гледна точка.
- Вътрешните илюстрации не ми допаднаха особено - правени са за комикса "Танц с вятъра", който Уейн издава преди години и е нещо като демо на тази книга. Просто комиксови илюстрации в книга-игра не ми харесаха.
- Няма смисъл, нито пък реално изражение главният герой да има правото да мъкне ТРИ меча със себе си. Един е достатъчен. Е, разбира се, може да имате един, два или три меча, но да ги влачиш постоянно със себе си, това не е японска анимация, все пак.
- Любителите на битки няма да останат много очаровани - на практика има едва няколко схватки.
- Да не звуча скъпернически, ама ВЪПРЕКИ всичко коричната цена можеше преспокойно да е с левче надолу.
Въпреки недостатъците смело мога да твърдя, че "Асасините на Персия" ми харесаха МНОГО и очаквам с нетърпение следващата част. Плановете на автора и издател Ейдриън Уейн са до края на годината да пусне още два романа от поредицата, но и един да успее, пак ще съм доволен. С други думи, ако си падате по книгите-игри, приключенията, задъханото повествование и сюжети като "Принцът на Персия" и "Assassins Creed", то тази книга е само за вас.
Но да не разводнявам излишно. "Асасините" всъщност е заглавието на поредица от готови за отпечатване шест книги, първата от която носи наименованието "Спящият Убиец" и тъкмо за него ще ви говоря сега. Жанрът, както личи от корицата, е лека иновация - не точно книга-игра, а т.нар. интерактивен роман. Всъщност, това е на практика е също книга-игра, чиято история е линейна, т.е. няма разклонения в сюжета или ако изобщо има, то те са минимални и без особено значение. Също така е наблегнато повече на литературната част, отколкото на игровия елемент.
Историята, която ни е поднесена разказва за приключенията на младия боец Самир - индиец по произход и един от най-доверените хора на принца, бъдещия султан в Исфахан, столицата на селджукския султанат през средните векове. Внезапно той се сблъсква с младата и красива Ракса - момиче, загубило паметта си и помежду им пламва искрата... Но какъв ще е ефектът от тази искра? Стоплящият огън на любовта или пожарът, който ще ги отнесе? Двамата ще бъдат преследвани безмилостно от всички и как ще се развие историята, определяш ти, читателю!
Плюсове:
+ Прекрасна корица, рожба на доайен в жанра - художникът Евгений Йорданов. Отлично оформление, което пък е дело на динозавъра Джордж М. Джордж, създал близо 40 книги-игри. Частично нанесен лак на ключови места, орнаменти и прочее - просто по тази линия няма какво да се спори.
+ Приветствам идеята в долната част на всяка страница да има отпечатани зарчета, изобразяващи произволни точки. Така отпада нуждата да мъкнете такива работи, пък и да тракате с тях.
+ Воинът ви може да избира между дузина умения, които ще му помагат по различен начин по време на приключението.
+ Воинът ви може да избира между дузина мечове - всичките нарисувани, екзотични и красиви източни остриета, всяко от които ще променя показателите на героя в зависимост от характеристиките си.
+ Хареса ми и системата за водене на битките и различните похвати, които можеш да прилагаш в атака и защита в зависимост дали си избрал героят ти да бъде як звяр, мачкащ всичко по пътя си или бърз и ловък като котка, повалящ враговете преди да го усетят. На пръв поглед някой би помислил, че системата е сложна, но всъщност не е и прави воденето на схватките наистина интересно. Пък и в крайна сметка, ако не ви се занимава с битки винаги можете да приемете, че сте победили противника и да продължите напред, нали така?
+ Дневникът според мен е точно колкото трябва да бъде - нито прекалено кратък и опростен, нито прекалено дълъг и сложен. Фактът, че играта ви накрая може да се оцени каква е била също спомага.
+ Считам, че книгата е отлично издържана от литературна гледна точка. Носи в себе си чудесната атмосфера на Персия, красотата и романтиката на Изтока. И въпреки подмятанията, заяжданията и съмненията, че Богдан Русев изобщо не е участвал в написаното - повярвайте ми, чел съм книги-игри и на Уейн, и на Блонд, и на двамата в комбина и смея да твърдя, че "Спящият Убиец", книга първа от "Асасините на Персия" е писана и от двамата автори заедно. Комбинацията от добра литература и специфична система за водене на битките мисля, че е достатъчен залог за това.
+ Така дълбоко потънах в историята, че не усетих кога свърши и много, много ми се прииска и следващата книга от серията да е наблизо, ала кога ще стане това...
Минуси:
- Донякъде съм склонен да приема, че приключението всъщност бива разказвано през цялото време от поета Омар Хаям на тайнствен непознат. Поета, разбира се, през цялото време е прегърнал две мацки на дивана и пие промишлени количества вино. Не мога да приема обаче факта, че докато трае разказа на места има момента, където просто скачаш от епизод на епизод и само четеш, без да правиш нищо - или т.нар. "салам" от епизоди. Нямаше ли да е по-добре всичкото това да е събрано в един-единствен епизод, пък бил той и дълъг няколко страници?
- За всички любители на исторически достоверните данни - книгата все пак е фентъзи и като цяло ориентирана към по-млада аудитория и въпреки присъствието и споменаването на реални исторически личности като Омар Хаям, Хасан ибн Сабах - Старецът от Планината и т.н. не трябва да се съди прекалено строго от тази гледна точка.
- Вътрешните илюстрации не ми допаднаха особено - правени са за комикса "Танц с вятъра", който Уейн издава преди години и е нещо като демо на тази книга. Просто комиксови илюстрации в книга-игра не ми харесаха.
- Няма смисъл, нито пък реално изражение главният герой да има правото да мъкне ТРИ меча със себе си. Един е достатъчен. Е, разбира се, може да имате един, два или три меча, но да ги влачиш постоянно със себе си, това не е японска анимация, все пак.
- Любителите на битки няма да останат много очаровани - на практика има едва няколко схватки.
- Да не звуча скъпернически, ама ВЪПРЕКИ всичко коричната цена можеше преспокойно да е с левче надолу.
Въпреки недостатъците смело мога да твърдя, че "Асасините на Персия" ми харесаха МНОГО и очаквам с нетърпение следващата част. Плановете на автора и издател Ейдриън Уейн са до края на годината да пусне още два романа от поредицата, но и един да успее, пак ще съм доволен. С други думи, ако си падате по книгите-игри, приключенията, задъханото повествование и сюжети като "Принцът на Персия" и "Assassins Creed", то тази книга е само за вас.
April 6, 2015
Тук литературата е на много високо ниво, като допълнителна тръпка внася загадката кой всъщност е главният герой и кой - мистериозният Четец на хора. В името на разгръщането на мащабната история елементът на избор при направляването на хода на действието е намален. Получава се така, че във всяка ситуация има само един правилен избор или отговор, а другите „разклонения“ служат за маскиране на този факт - което на мен лично ми напомня (и то не с добро) стила на Сим Николов. Игровият елемент в съчетанието книга-игра все пак е спасен от усложнената система за битки и множеството хладни оръжия и умения, межсу които можеш да избираш.
January 15, 2026
Не знам защо толкова дълго отлагах прочита на тази книга, а в един момент моята я изяде един голям огън. Най-накрая я прочетох. Това сред пилотните заглавия, които дадоха импулс за възраждането на жанра. Интересна концепция за по-литературна книга, но със смислени избори и и динамика чрез битките. Самата бойна система е интересна и новаторска. Историята ми хареса, хареса ми и как е написана. Жалко, че не беше продължена, защото излезе в правилното време, когато Assassin's Creed набираше популярност и има��е много засилен интерес тогава. Само не разбрах какъв беше целият тоя зор да се спасява тая булка, но предполагам това трябваше да се изясни в следващите томове от поредицата.
Displaying 1 - 4 of 4 reviews