Книгата разглежда фотографията не от тясно професионално гледище, а като дял от националната образна култура. Това бе повод за преосмисляне на миналото, на основните процеси и движещи сили, на идеалите и стремежите, на насоките за духовно развитие на българския народ, на разкриване и чрез фотообразите на приемствеността между минало, настояще и бъдеще. Защото фотографията най-добре запазва миналото за настоящето и настоящето за бъдещето. Търсейки опорна точка за оценка и отправна точка за размисъл, книгата е в известен смисъл диагноза за състоянието и прогноза за насоките на развитие. Тя дава равносметка за изминалия път на фотографията през 20 в. и опит да предвидим навлизането ни в 21 в. В тази втора част се разглежда предимно периодът от 1945 до 1995 год. - периодът на т.нар. социалистическа фотография.