What do you think?
Rate this book
Амазонката на Варое
Романът е носител на наградата "Вик" за роман на годината за 2006 г.
"Тук, на обложката, обикновено поместват биографията на автора. Няма да постъпя егоистично, ще постъпя справедливо. Отстъпвам мястото на биографията на книгата. Понеже я писах цели три години, имах възможността да я опозная и реших, че го заслужава повече от мен.
Преди две десетилетия написах сценарий, потопен в смешното на историята ни, който бе отхвърлен грандиозно от художествения съвет на киното. Един от корифеите, вече в коридора, ми каза: "Много е подигравателно това, което си написал. Нашият зрител не е дорасъл за национална ирония!" Този човек, желая му от сърце здраве, е жив. Видях го неотдавна - видимо още не е дорасъл за национална ирония.
А зрителят? Ами той, както и читателят... та те са си същите. По-умни от тези, които се опитват да ги затворят в калъп.
И понеже годините отлетяха и се изплаших, че ще си отида от тоя свят недорасъл, седнах и съчиних отново, вече като роман, тая закачка от неосъществения сценарий.
Героите оживяха отново. Не зная дали са щастливи точно в моята книга. Но аз изживях с тях през тия три години най-голямото щастие, за което един заточеник на перото мечтае цял живот."
Боян Биолчев
"Тук, на обложката, обикновено поместват биографията на автора. Няма да постъпя егоистично, ще постъпя справедливо. Отстъпвам мястото на биографията на книгата. Понеже я писах цели три години, имах възможността да я опозная и реших, че го заслужава повече от мен.
Преди две десетилетия написах сценарий, потопен в смешното на историята ни, който бе отхвърлен грандиозно от художествения съвет на киното. Един от корифеите, вече в коридора, ми каза: "Много е подигравателно това, което си написал. Нашият зрител не е дорасъл за национална ирония!" Този човек, желая му от сърце здраве, е жив. Видях го неотдавна - видимо още не е дорасъл за национална ирония.
А зрителят? Ами той, както и читателят... та те са си същите. По-умни от тези, които се опитват да ги затворят в калъп.
И понеже годините отлетяха и се изплаших, че ще си отида от тоя свят недорасъл, седнах и съчиних отново, вече като роман, тая закачка от неосъществения сценарий.
Героите оживяха отново. Не зная дали са щастливи точно в моята книга. Но аз изживях с тях през тия три години най-голямото щастие, за което един заточеник на перото мечтае цял живот."
Боян Биолчев
- GenresBulgarian Literature
356 pages, Hardcover
First published January 1, 2005
3 people are currently reading
113 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 16 of 16 reviews
December 9, 2017
„Амазонката на Варое” търкаля, отупва, омесва и осмива по невероятен начин траки, славяни, българи и ромеи. Действието се развива някъде към VIII век след Христа, ама разлика между човешката глупост и суетност тогава и сега няма.
Имайте предвид, че това не е учебник по история, но е по-полезен от него, защото ще ви светне за някои племенни особености преди векове, които могат да обяснят съвсем научно някои днешни, не особено приятни, но повсеместно разпространени български черти на характера и простота на мисълта.
Общо взето героите са куп идиоти, една неземна красавица на име Кера от племето на траките, дъщеря на местния старейшина Севт; един храбър български боил (плейбой) на име Асен; една хиена, приела образ на жена, мнима квесторка на име Мария; един хилядник на име Ираклий, чиято жажда за власт и слава е обратнопропорционална на скърцащата му мозъчна дейност...
Най-забавното и изненадващо в случая е всяко ново запознанство с поредния идиот, като си мислиш, че едва ли може да има по-глупав герой от него и хоп - изскача следващ още по-тъп от предишния. И си казваш: „Този писател е гениален!”
Надежда все пак има – за влюбените и за творците.
Любовта между Кера и Асен започва кошмарно, но завършва сполучливо-любовно, и то благодарение на боговете, които този път стрелят точно в целта – две човешки сърца.
Иконописецът Теофан не разбива с осакатената си икона празната глава на Ираклий, но за сметка на това успява да нарисува възвишен образ на амазонката Кера, която олицетворява Света Богородица преди да роди. Намерена след векове, картината вдъхновява Боян Биолчев да напише тази великолепна книга.
Прочетете я!
Надежда има и за четящите...
Имайте предвид, че това не е учебник по история, но е по-полезен от него, защото ще ви светне за някои племенни особености преди векове, които могат да обяснят съвсем научно някои днешни, не особено приятни, но повсеместно разпространени български черти на характера и простота на мисълта.
Общо взето героите са куп идиоти, една неземна красавица на име Кера от племето на траките, дъщеря на местния старейшина Севт; един храбър български боил (плейбой) на име Асен; една хиена, приела образ на жена, мнима квесторка на име Мария; един хилядник на име Ираклий, чиято жажда за власт и слава е обратнопропорционална на скърцащата му мозъчна дейност...
Най-забавното и изненадващо в случая е всяко ново запознанство с поредния идиот, като си мислиш, че едва ли може да има по-глупав герой от него и хоп - изскача следващ още по-тъп от предишния. И си казваш: „Този писател е гениален!”
Надежда все пак има – за влюбените и за творците.
Любовта между Кера и Асен започва кошмарно, но завършва сполучливо-любовно, и то благодарение на боговете, които този път стрелят точно в целта – две човешки сърца.
Иконописецът Теофан не разбива с осакатената си икона празната глава на Ираклий, но за сметка на това успява да нарисува възвишен образ на амазонката Кера, която олицетворява Света Богородица преди да роди. Намерена след векове, картината вдъхновява Боян Биолчев да напише тази великолепна книга.
Прочетете я!
Надежда има и за четящите...
January 31, 2016
Така и не свикнах да не се водя по възторженото чуждо „ах” и „ох” за някоя книга. След това постоянно ме гложди чувството, че нещо ми има, задето не мога да изитам същия възторг. За съжаление „Амазонката на Варое” се оказа от тези книги. Не ми беше особено смешна – не харесвам подобен тип хумор. Леко ми напомня на Пратчет, но то е все едно си гладен, минаваш покрай пекарна, лъхва те слабо ухание на топъл хляб и до там. Уханието не може да засити глада. Разбира се, има и добри попадения, които предизвикват усмивка, но като цяло не успях да се развеселя, нито да се въодушевя.
October 23, 2019
Това не е хумор, това е простащина. А колко много суперлативи има за книгата! Рядко пиша толкова категорично мнение за книга, но сега просто не успявам да замълча. Или аз съм сериозно „счупена”, или хората, които намират нещо достойно в това ....хммм... произведение. Съжалявам за тормоза, който си причиних. Дано бързо си оправя вкуса!
December 16, 2019
Въпрос на вкус е дали харесвате такъв тип хумор, сходен с тв скечове и сполучливо определян понякога като "кенефен". Оставам с чувството, че авторът твърде дълго е носил обществената маска на интелектуалец и професор, през което време доста натрапчиво си е мислил за цици, мъжки тръстики, трънове в задници и прочие "забавни" неща. В един момент е решил да посвети книга на тези теми, с което навикналите на строгата му осанка хора останали изненадани. Едни приятно, други неприятно.
___
Признавам си, че горното ревю написах, докато бях по средата на това жалко писание. Сега, когато го приключих, смятам, че съм бил твърде мек и снизходителен. Трудно може да се напише по-безвкусна и несмешна книга, а авторът трябва да се срамува от това, което е изхрачил. Основните теми са стърчащи пръчки, фазани и задници. Очевидно задниците заемат много специално място в сърцето на автора, защото когато специално реших да броя колко често се споменават, установих, че в една глава на всеки две страници има поне по един "задник". Не вдъхновяват полета на въображението, нито са смешни оригинални авторови хрумки като "мекодупести дебелосери" (стр. 332), "ще те навра във фазанска трътка" (стр. 290) или бойната команда на предводителя на българите: "Пръсни се! Сери!... Като ви разпорят оттатъка, няма да ми смърдите на лайна" (стр. 347). Това е всичко, което предлага тази позорна книга. Претенцията на автора "Написах сценарий, потопен в смешното на историята ни" е изключително нагла и подвеждаща. Жалко, че това нещо е издадено и дори преведено.
___
Признавам си, че горното ревю написах, докато бях по средата на това жалко писание. Сега, когато го приключих, смятам, че съм бил твърде мек и снизходителен. Трудно може да се напише по-безвкусна и несмешна книга, а авторът трябва да се срамува от това, което е изхрачил. Основните теми са стърчащи пръчки, фазани и задници. Очевидно задниците заемат много специално място в сърцето на автора, защото когато специално реших да броя колко често се споменават, установих, че в една глава на всеки две страници има поне по един "задник". Не вдъхновяват полета на въображението, нито са смешни оригинални авторови хрумки като "мекодупести дебелосери" (стр. 332), "ще те навра във фазанска трътка" (стр. 290) или бойната команда на предводителя на българите: "Пръсни се! Сери!... Като ви разпорят оттатъка, няма да ми смърдите на лайна" (стр. 347). Това е всичко, което предлага тази позорна книга. Претенцията на автора "Написах сценарий, потопен в смешното на историята ни" е изключително нагла и подвеждаща. Жалко, че това нещо е издадено и дори преведено.
December 29, 2015
Помлях се от смях. Познавах Биолчев със строгостта му на ректор, но тук зьа първи път открих хумориста.
Много добър език, много добър разрез на балканските нрави.
Силно я препоръчвам.
Само към края е леко разтеглена, явно за да влезе в някакъв обем за книга.
Но има много афоризми, много интересни заключения и луда подигравка със специфични нашенски особици.
Много добър език, много добър разрез на балканските нрави.
Силно я препоръчвам.
Само към края е леко разтеглена, явно за да влезе в някакъв обем за книга.
Но има много афоризми, много интересни заключения и луда подигравка със специфични нашенски особици.
September 1, 2011
Оригинална, свежа, забавна - тази книга се оказа истинска находка.
January 4, 2016
Не можах да я изтърпя до края, този вид хумор не ми допада и не ми е смешен. Наподобява хумора на Михаил Вешим в "Руския/английския съсед" или пък "Комиците".
August 25, 2011
Една от най-смешните книги, които съм чела въобще. Не вярвам да има и един човек който да я захване и да остане в лошо настроение или пък да не му хареса. Любима книга без каквито и да било шансове да ми омръзне някога!
January 7, 2021
От хумористичните книги на български автори, които чета напоследък, тази ми допадна най-много. В допълнение ми помогна да си представя 8-ми век живо, така както не съм си го представял досега. Съгласен съм с едно от другите ревюта, че една част от книгата по към края изглежда писана, за да се постигне обем.
Иначе в моето издание на "Амазонката на Варое" от издателство "Захарий Стоянов", 2008 година, липсват повечето затварящи тирета на пряката реч, тоест някой умен човек вероятно е ползвал "replace all" и после е сурнал текста по линията, само за да ме издразни 13 години по-късно.
За корицата, вярвам, че може би е най-грозната, която съм виждал. Такава, която не може да се постигне от случаен човек, а само от някой с голям художествен талант, който вече безвъзвратно се е откъснал дори от спомена за плебейската естетика и живее някъде в облаците на друга планета.
Иначе в моето издание на "Амазонката на Варое" от издателство "Захарий Стоянов", 2008 година, липсват повечето затварящи тирета на пряката реч, тоест някой умен човек вероятно е ползвал "replace all" и после е сурнал текста по линията, само за да ме издразни 13 години по-късно.
За корицата, вярвам, че може би е най-грозната, която съм виждал. Такава, която не може да се постигне от случаен човек, а само от някой с голям художествен талант, който вече безвъзвратно се е откъснал дори от спомена за плебейската естетика и живее някъде в облаците на друга планета.
June 7, 2019
Леко четиво. Доста бързо летят страниците, а човек не е необходимо да е особено концентриран, за да следи историята.
От време на време имаше забавни моменти, но като цяло хуморът ми дойде малко в повече. Все пак няколко пъти се смях, което оправдава прочитането на книгата.
От време на време имаше забавни моменти, но като цяло хуморът ми дойде малко в повече. Все пак няколко пъти се смях, което оправдава прочитането на книгата.
Read
April 19, 2020Много забавен вариант на онова, което можеби е било.
June 14, 2020
Прекрасно четиво. Страхотен хумор и забавен и правдив сюжет
May 29, 2016
Започна добре, хуморът ме забавляваше, очакваш много и... дотам. В едни момент нихилизмът започна да ме дразни, а натурализмът ми дойде множко. Разбирам, че идеята е била да погледнем на историята с хумор, но това не беше хумор, а подигравка, пародия, саркастична гаргара с всички и всичко. Ромеите са злобни и тъпи, варойците са невежи и тъпи, славяните са алчни и тъпи, прабългарите са кръвожадни и тъпи. Е как нямаше един да е що-годе поносим. Като цяло ме разочарова
March 19, 2012
Супер книжка, много напомня Тери Пратчет, но в нашенски вариант. Наистина помага за настроение, разсейва от всякакви проблеми...
January 6, 2022
Тази книга за мен бе истинско удоволствие. Чете се неусетно и на моменти с искрен смях. Биолчев е един от любимите ми автори, с уникално чувство за хумор - лек, но и с много контекст.
December 16, 2013
Мила, родна старобългаро-византийска картинка! Чудесно четиво-леко, приятно, с елементи на истеричен кикот. Гарантирано оправя всяко настроение.
Displaying 1 - 16 of 16 reviews