„Музика на душата“ е една от най-силните и въздействащи книги на Тери Пратчет, които съм чел! В тази история Сюзън трябва да изпълнява задълженията на Смърт, докато той е изчезнал някъде... Междувременно в Анкх-Морпорк се заражда и набира популярност нов музикален стил, наричан Музиката С Камъни В Нея... Начинът на живот на музикантите е доста реалистично представен, въпреки че се намират в „Света на диска“. Разбира се, чувството за хумор на Пратчет е все така страхотно!
„— Не, няма да го направиш — каза гарванът. — Никой, който има смела кръв във вените си, не би го направил. Ако сега се върнеш обратно, никога няма да разбереш нещата. Просто ще станеш образована.
— Но аз нямам време — изскимтя Сюзън.
— О, времето — рече гарванът. — Времето е главно навик. За теб времето не е особено важна характеристика на нещата.“
„Освен това, Лорд Ветинари — върховният управител на Анкх-Морпорк, обичаше музиката.
Хората се чудеха каква ли музика би допаднала на човек като него. Високо стилизирана камерна музика, в��роятно, или гръмотевични оперни партитури.
Всъщност, музиката, която той наистина харесваше, беше онази, която никога не се свиреше. Музиката, според него, се съсипваше, като я измъчваха, омотавайки я в изсъхнали кожи, парчета от умрели котки и топки метал, наблъскани в жици и тръби. Трябваше да си седи записана, на листа хартия, в редици от малки точици и четвъртинки, всички здраво хванати между линиите. Само там тя беше чиста. Едва когато хората се захванеха да правят нещо с нея, настъпваше развалата. Колко по-добре беше да си седиш тихичко в някоя стая и да си четеш нотите, и между теб и съзнанието на композитора да стои единствено изписаното мастило.“
„Краш нямаше твърде много мозъчни клетки, а и те често трябваше да махат с ръка, за да си привлекат една друга вниманието, но у него проблесна нищожното пламъче на съмнението, че звукът, който „Умопомрачение“ беше постигнала, наистина бе добър звук, но не беше същият звук, който той снощи чу в „Барабана“.
„Съществуват милиони акорди. Съществуват милиони числа. И всички забравят онова, което е нула. Но без нулата, числата са просто аритметика. Без празния акорд, музиката е просто шум.“