Богомил Николаев Райнов е български писател и професор по естетика, функционер на БКП. Син е на академик Николай Райнов, от когото се отрича през 50-те години на ХХ век, и брат на скулптора Боян Райнов. От 1953 до 1960 г. е аташе по културата в българското посолство в Париж. Има научни публикации в областта на естетиката, изкуствознанието и културологията. Автор е на многобройни монографии за изобразителното изкуство, история на теософията, криминални и шпионски романи, чийто главен герой е Емил Боев, както и романизирани автобиографии. Романите му са много популярни, издават се по няколко пъти в големи тиражи. Богомил Райнов е силно противоречива фигура в българската култура. Дългогодишен заместник-председател на Съюза на българските писатели и член на Централния комитет на Българската комунистическа партия, той изиграва голяма роля за налагането на социалистическия реализъм в българската литература и в идеологическия разгром на много „идеологически заблудени“ български писатели, като Александър Жендов, Христо Радевски, Атанас Далчев и други, по време на ранните години на комунистическото управление до падането на Вълко Червенков от власт, както и по-късно. Известният български литературен критик Борис Делчев го нарича в дневника си „подлец и полемист от висока класа“, „човекоядец“, „дясната ръка на култа и негова ударна сила, един от моралните убийци на Жендов“. Българската поетеса и преводачка Невена Стефанова го нарича „талантлив угодник“. Радой Ралин му лепва прословутото „Погодил Номерайнов“. След смъртта на Богомил Райнов са публикувани книгите му „Лека ни пръст“ и „Писмо от мъртвец“, изпълнени с груби нападки срещу Александър Жендов, Борис Делчев и Радой Ралин. Заедно със Светлин Русев участва в подбора и закупуването на картини на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Парите са държавни, отпуснати по настояване на Людмила Живкова.
Авторът пише наистина прекрасно. Изказът му е толкова красив и неповторим, феноменален дори. Откъм сюжет обаче доста ме изгуби. Господин Никой давам 6/10. Интересен сюжет, смисълът се разбира, запознаваме се и добре с Емил. Добра идея за книгата. Няма нищо по-хубаво от лошото време пада на 5/10. Не знам дали аз съм тъпа, сигурно в мен е проблема ама не разбрах изобщо какво става и защо става … 😞 Въобще не схванах смисъла и какво толкова правят Зодиак. Ако някой иска да ми обясни, моля да ми пише!! Историята с Едит обаче беше брутална. Финалът е написан великолепно наистина много красиво :)
Книгата е в стила на агент 007, само че български вариант и без да има толкова много екшън и интрига. Развива се по времето на социализма и излиза че навсякъде има шпиони и всеки следи всеки. Няма много завързани моменти, обрати и изненади затова давам и две звездички.
Тази книга от поредицата прочетох втора. Безспорно това са най-добрите романи на автора. А моят фаворит остава „Няма нищо по-хубаво от лошото време“, още от самото заглавие.