Нека първо да започна с едно признание - аз съм огромен почитател на Джеймс Клавел и неговата така наречена "Азиатска сага" ( 1. Цар Плъх 2. Тай Пан 3. Шогун 4. Търговска къща 5. Вихрушка 6. Гай Джин). За мен той е "мерилото" що се отнася до книги разказващи за изтока. Самият факт, че всеки, който напише каквото и да е по тази тема и след това критиците започват да го сравняват с Клавел, говори достатъчно къде се намира той, а според мен лично той е на върха. Винаги съм смятал, че за да напишеш книга за изтока е нужно изключително добре да познаваш техният начин на мислене, културата им, тяхното житие и битие, а Джеймс Клавел е имал възможността да живее на много места от така наречената "Общност на нациите". През 1940 г. като войник на Британската кралска артилерия той е изпратен в Малайзия, а по-късно като военнопленник е изпратен в лагер на остров Ява, а след това и в затвора Чанги близо до Сингапур. Това не ви ли напомня малко за хронологията на "Цар Плъх"?! Питър Марлоу първо се укрива на остров Ява, а след това заловен го изпращат в Чанги! В предговора на книгата Клавел казва, че това е измислена история и всяка прилика с героите е случайна, но до колко е вярно това….аз бих поспорил. Да, възможно е самият сюжет на книгата да е измислен, но имам МНОГО силни подозрения, че самите герои не са съвсем измислени.
Какво ме впечатли в книгата?!
Написана леко, неангажиращо, на места с ирония и сарказъм, тук-там с малко хумор Клавел ни "завира" в един свят, където една писалка е богатство, няколко кокошки са имане, чифт изпрани дрехи за преобличане са лукс. Свят, в който мерилото за имане и нямане, за чест и безчестие е така различно от заобикалящият ни свят…свят, в който милост няма, не съществува тази дума, погребана е някъде дълбоко в душите на затворниците. Свят, в които човешки живот струва по-малко от няколко грама ориз! Разказва ни колко нормално е да клекнеш и да се облекчиш със стотици хора около себе си, как вонята, мизерията, буболечките и болестите са си чисто и просто част от живота около затворниците. Нещо напълно нормално и обикновено. И между всичко това Джвймс Клавел успява да ни покаже и какво е чест, какво е човек да държи на думата си, да има ИМЕ и хората да те уважават.
В края на книгата си писателят ни поставя и една дилема за размисъл - дали Царят е виновен за нещо, дали е престъпник и измамник или просто е човек можещ да се оправя?! Правилно ли бе отношението към него от приближените му след появата на американските войници и освобождаването им?! Аз лично не оправдавам действията на хората около царя след тези събития. Не бяха прави да се отнесат така с него. В крайна сметка всеки, който е направил каквото и да било за Царя след това е получавал своето възнаграждение от него. Било то цигара, пари, храна, кафе или каквото и друго да е, но Царя винаги си е "заплащал". В един свят извън военнопленническият лагер нима не е същото?! Едни са лидерите, а други ги следват! Едни могат и знаят да се оправят, а тези, които не могат, следват и работят за можещите! Нима това в свят извън лагера е по-различно?! За мен това не бе оправдано отношение и Клавел, без да дава и натрапва своето мнение ни показа и двете страни в лицето на Питър и останалите от бараката на Царя.
Предполагам много хора не чели книгата ще се запитат "що за бруталности и гадории са описани в тази книга", но точно в това се откроява и още едно качество на тази книга и автора й. Клавел съвсем леко и неусетно ни потапя в този свят, разказва ни внимателно и без да се усетим и замислим ние сме приели всичката гадост на затвора и хората в него като нещо нормално. Не го ли усетихте и вие това?
Другият момент от книгата, който наистина ми въздейства силно (за поред път, това бе третото ми прочитане) бе последните абзаци. С прочитането им в мен остана усещането за носталгия, за раздяла с приятели, познати, обстановка, та ако щете и с врагове.
Наистина за мен Джеймс Клавел е невероятен автор, автор безкрайно въздействащ на читателите си. Книгите му, историите в тях, героите му, начинът му на писане за мен са неповторими, и е истинско удоволствие да ги чета.