"Може би защото животът му в повече отношения бе доста традиционен, Бен Розели обичаше бързите коли и ги караше така, както бяха изчислени от конструкторите им — с десния крак близо до пода."
"— Само глупаците се опитват да скриват доходите си или мамят с данъците си по някакъв друг начин — често казваше той. — Защо да поемам такъв риск, след като законните начини да се избегне плащането на данъци са повече и от дупките на швейцарското сирене. Човек трябва само да ги проучи и да положи усилия, за да използва съществуващите възможности."
"Един от колегите им бе казал за него: „Роскоу може да прочете доклада за печалбите и загубите така, както диригентът на симфоничен оркестър чете партитурите — той усеща нюансите, силните ноти, незавършените пасажи, кресчендата и скритите възможности, които другите пропускат да забележат“."
"Думите му бяха потвърждение на това, че в живота всичко има своя край. Те бяха един вид присмех към собствените му амбиции, към амбициите на Роскоу Хейуърд, към амбициите въобще."
"Кога ли хората ще усвоят отново урока, който учи, че не съществува лесен дълг?"
"Защо, о, защо сме принудени да прибягваме до фатален избор? Защо животът ни поднася такива неизбежни ситуации? Защо се бе оженил за Силия? Защо се разболя тя? Защо все още не можеше да направи решителната крачка и да се разведе? Защо й беше на Марго да се бори в защита на другите? Защо трябваше да реши дали би могъл да живее без нея?"
"Биха могли да се добавят и още важни неща за банковото дело. Първо, банките са много по-загрижени да гарантират собствените си печалби, отколкото тези на своите клиенти. И второ, банките осигуряват за себе си многократно по-големи печалби, отколкото за аутсайдерите, които им предоставят парите си."
"— А има ли някакъв универсален съвет, който даваш на хората? — попита Алекс. — Разбира се, че има — грижи се сам за парите си! — Но ако става дума за някой, който не е достатъчно информиран... — Тогава да се информира. Това не е чак толкова трудно. А да се грижиш сам за парите си е истинско удоволствие. Човек, разбира се, би могъл да чуе различни съвети, но трябва да подхожда с известен скептицизъм и с резерви, и добре да си помисли, преди да реши кой съвет да последва. След известно време човек се научава на кого да вярва и на кого — не. Трябва много да се чете, включително и такива финансови списания като моето. Никога не трябва да предоставяш на друг правото да взима решения вместо теб."
"— В критична ситуация човек се опитва да спаси всички. С разплати и отмъщения ще се занимаваме по-късно."
"— Работата е в това — подчерта Алекс, — че много хора не могат да разберат едно: банките и паричната система, със своите вложения и заеми, са точна машина, поддържана в деликатно равновесие. Ако с нея се работи неумело, ако поради алчност, политически съображения или просто глупост от строя излезе един-единствен компонент, това разрушава цялата машина. Ако веднъж си поставил системата или някоя банка в опасност, това не остава в тайна, а кризата в доверието свършва останалото."
"Имаше още нещо, и Алекс си даваше сметка, че то е много важно: хората не вярваха повече на това, което им се казваше, беше им омръзнало да ги заблуждават и лъжат. Тях непрекъснато ги лъжеха — лъжеше ги президентът, висшите правителствени служители, политиците, бизнесмените, индустриалците. Лъжеха ги работодателите им и синдикалните дейци. Заблуждаваха ги чрез различни реклами. Мамеха ги чрез финансови операции, включително и при закупуването на акции и други ценни книжа, мамеха ги и в годишните доклади за акционерите и „официалните“ изявления на корпорациите. Не рядко бяха заблуждавани и от средствата за масова информация, които просто „пропускаха“ да съобщят нещо важно. Нямаше край списъкът на измамите. Те се трупаха безпощадно една върху друга, и така лъжата, или в най-добрия случай изопачаването и премълчаването се бяха превърнали в начин на живот."
"Късно следобед Алекс бе готов да се предаде. Това, което беше писано да става, щеше да стане и нищо повече не можеше да се направи. Реши, че има неща, които са неминуеми и че трябва да се приемат такива, каквито са — и от хората, и от институциите."
"Алекс мълчеше. Какво би могъл да каже, какво въобще би могъл да каже човек пред истината?"
"Но очевидно човек никога не може да е сигурен, че познава добре хората, с които общува. Колкото и да му се струва, че това е така."
"— Хем смешно, хем тъжно — повтори Марго, — но не е ли и животът такъв?"
"Заслужаваше ли си да хаби толкова сили? Струваше ли си да положи тези нечовешки усилия, да направи безброй лични жертви и да се подложи на толкова тревоги и напрежение? И за какво всичко това? За да спаси от провал една банка, един магазин за пари, една машина за пари. Не беше ли работата на Марго, например, в помощ на бедните и онеправданите много по-важна от неговата работа, не допринасяше ли тя значително повече за обществото? И да, и не, защото банките все пак бяха необходими, в известен смисъл те бяха толкова важни, колкото и хлябът. Без паричната система цивилизацията би се разпаднала. А банките, макар че не бяха съвършени, все пак позволяваха на тази система да действа."