„Никога не можеш да разбереш дали една жена има свои собствени проблеми. Толкова сме добри в това да ги крием зад усмивка и смях. Научени сме от раждането си да се държим смело.“
Има книги и автори, които съжалявам, че не могат да бъдат намерени на български език в книжарниците ни. Историите, които те предлагат, дават представа за еволюцията на женските права в свят, командван от мъже и във времена, когато религията е давала тон в личния живот. Обезличаването и пренебрегването на нуждите и желанията на жените много трудно са били победени и на висока цена.
Victoria Purman често рисува хората с цялата гама от слаби и силни черти в характера и природата им, с борбата на всеки обикновен мъж или жена да намери мястото си по време на превратни събития в историята на Австралия. Но дали в следвоенните години, дали в периодите на спечелване на някои лични и обществени права, жените в този далечен континент преминават през всичко - възможността да се съпротивляват на нещо, което не желаят или да се стремят към своя мечта, въпреки мнението на мъжете, на Ватикана или на клюкарите....
Ако бях котка, сигурно щях да стоя с извадени нокти през голяма част от четенето на A Women's Work. Или щях да се катеря по стените от гняв, заради положението на омъжените жени в следвоенните години. Не само в Австралия, а навсякъде по света, сякаш живота на съпругите и майките е бил ограничаван до грижата за мъжа, децата ( без знания за предпазване от забременяване, броят им може да расте постоянно), да перат безброй дрехи, пелени, завеси, спално бельо и покривки, да ходят редовно на пазар и да готвят като награден су - шеф всеки ден задоволяващи количества храна за всички гладни усти. Парите през онези времена са стигали с трудност при само един работещ родител ( не че сега стигат и при двамата работещи) , а часовете в денонощието не са позволявали възможност за четене на книга, следобедна дрямка или някакво здравословно неразположение за майката.
Онова, което е било тогава, днес ми изглежда трудно, обсебващо и демобилизиращо интересите и желанията на една жена. Може да е гарантирало стабилна семейна среда за децата, но и тогава някои съпрузи са залитали по алкохола, залаганията и извънбрачните връзки и у дома са използвали грубост, сила или просто пренебрежение. Само че в 50 - те години на миналия век разводът е бил мръсна дума и още по - мръсна мисъл, която да мине през главата на горката съпруга.
Такива книги ни карат да мислим, да сравняваме и да избираме пътя си. Както и да уважаваме постигнатото от поколенията жени преди нас, да се стремим да запазим извоюватите възможности за себе си и да ги разширим за младите момичета след нас. Това, което имаме днес, както е видно от репортажи от различни краища на света, не е даденост дори в 21ви век. И затова е много страшно!
За мен, като любител на готвенето и обичащ добрата и разнообразна домашна храна, книгата си беше малък празник. С всички нови рецепти и с плахите стъпки на едни от героите и с по - уверените действия в кухнята на други, аз бях във възторг и познавах себе си в много от ситуациите.
A Women's Work е и начин да погледнем към майките си - къде са те в нашия живот на зрели жени и какви майки за децата си сме ние? Как отглеждаме и как говорим за света на своите малки. А когато самите те станат възрастни, могат ли да разчитат все още на мама в трудни моменти и в ярки случаи на успех и победа?
* " Вайълет чакаше отговор, гледайки дъщеря си с едва сдържана надежда, примесена със загриженост и тревога. За първи път Катлийн осъзна колко трудно трябва да е за една майка да гледа собствената си дъщеря да се бори. Да гледа собственото си дете и да не знае как да помогне. "
* „Това правят майките, мила моя. Не можем да бъдем щастливи, ако децата ни не са. Тук съм, когато имаш нужда от мен. Не забравяй това.
И когато майките са щастливи, мила, децата им също са щастливи.“
Иска ми се повече жени да прочетат книгите на Victoria Purman! Заради своето самочувствие и за своята увереност, че никога не сме били слабия пол. Но винаги ще трябва да бъдем уважавания пол!