Зигар се е захванал да бори за пореден път кажи-речи необоримото. Комплекса за уникалност, за вечна и неизменна правота във всяко историческо събитие. Даже и като грешиш, пак си прав - просто защото си точно ти. Ако не беше точно ти - е, да, тогава може би нямаше да си прав. И за да избегнем риска от подобно съмнение, ще пренапишем миналото, ще индоктринираме настоящето и ще сме създали бъдещето. В исторически план се нарича империализъм и ултранационализъм, в психиатричен - мегаломания. А по народному - луд за връзване. 20-ти век донесе и концепцията за тоталитарната държава. Така че добре дошли в Русия, последната велика, вечна империя, спасителката на морала на човечеството, и съвсем тихичко - тоталитарна държава от нов информационен тип, с доста по-различен опит от Китай.
———
Както винаги, Зигар подхожда от доста ъгли - история, политика, култура, религия…
———
Корените на руско-украинската война Зигар започва да търси хронологично. Първо се захваща с по-далечната история, в която едни свободни казаци се превръщат в руски крепостни селяни (непознато явление преди 18-ти век за казаците) или в отчасти порусчена имперска аристокрация. Това само в “руската” част, в австро-унгарската се оказва по-либерално.
Октомврийската революция в Украйна довежда до парадокса избиващите се бели и червени еднакво да мразят украинците. Имперският комплекс отдавна е покълнал. Годините на СССР допълнително размиват властовите граници, като цели украински кланове застават начело на СССР.
Когато през 1991 г. Елцин тревожно пита своя украински и белоруски колега: “Добре де, а Крим какво ще го правим?” при подписването на договора за разпадане на СССР, никой не намира отговор и го отлагат за по-добри времена.
Такива времена никога не настъпват нито за Русия, нито за Украйна, когато след 1991 г. се развилняват бандитите из улиците, в икономиката и политиката. Формират се олигархични кланове, и всеки си купува на безценица освен заводи и банки, също така и партии, губернатори, депутати, премиери и президент. Единствената разлика, откроена от Зигар, е че в Украйна засечките понякога не се потушават с имперски юмрук като в Русия, и от време на време някоя крехка свободица и полза плахо си пробиват път. Украинците не страдат от праведната вечна правота и мистична спасителна мисия на бившите господари на империята - руснаците. Затова политиците им - иначе корумпирани до мозъка на костите си - не стигат до руските крайности.
Войната е факт. Зигар презира и громи имперския комплекс да си пропаднал, унижен, безправен, но пък жител на велика империя. Само че - отново - как се громи нещо толкова неустоимо прелъстително? Когато в Русия никой няма да го прочете. А украинците и да не са го знаели, започнаха да го научават.
———
Важно е, че авторът все още има някакви източници във властта - най-вече в миналата. Неформалната, реалистична и неподправена гледна точка е същността зад засуканите фрази в договори и статии, и от надъханата пропаганда.
Това, което за себе си усетих като липса, е причината толкова много източни рускоговорящи украинци да са на страната на Русия. Това си остана необяснено за мен и не намерих отговор в книгата. Има още нещо, което Украйна трябва много сериозно да осмисли к поправи за тези хора, ако оцелее в очертаващата се, уви, дълга война, и дано оцелее!… Също така имах усещането, че липсата на информация или анализ на моменти Зигар завоалира с анекдоти. Но останалото е поучително и опасно близко с родната реалност. Понякога 1:1.
3,5⭐️
——————
▶️ Цитати:
🇷🇺 “We’ve been smoking this drug [imperialism] for centuries, feeding our own vanity. The myth of greatness was spooned down our throats, injected into our veins, and it made us high. We escaped reality, no longer saw what was happening around us, lost our empathy and human aspect. It’s time to get off the needle.
[…]
🇷🇺 We have to learn this lesson. To stop believing in our own uniqueness. To stop being proud of our vast territory. To stop thinking we’re special. To stop imagining ourselves as the center of the world, its conscience, its source of spirituality. It’s all bunk.
🇷🇺 We must strip the state of the right to impose its own view of the past on us.
[…]
🇷🇺 Looking back, we see a horrific sight: our ancestors, indoctrinated to believe they were victors, were themselves victims. They were forced to kill, to rejoice in the killing, to take pride in the killing. And they were good at it. They were proud; they got high; they wrote beautiful poems, songs, and books glorifying blood and violence, the crunching of bones. And they forgot it was their own blood, their own bones.”