What do you think?
Rate this book
Гардеробът
Историята на Фокер, млад, самотен източногерманец, който избягва през Стената в Западна Германия, но преди това изяжда любимия си, оставен от баба му, гардероб, защото не може да се раздели с него. На Запад среща журналиста Некар, който го свързва с Крафт, служител от телевизията. Двамата веднага го правят (разбира се, и себе си) богат и медийна звезда, ангажирайки вниманието на западното общество с поучителната история на Фокер. Правят му изследвания, като доказателство, че е изял гардероба, в продължение на десет години го оставят да говори по телевизиите, пред публика, организират фондация "Гардеробът". Гардеробът се превръща в символ на свободата. Дори канцлерът вижда възможност за политически удар срещу Изтока...
Когато след десет години триумф на Фокер обикновен човек от публиката поисква доказателство за истинността на историята и се установява, че в кръвта на Фокер няма и атом дървесина, разобличен, той е готов да се махне от Запада, дори - да се върне на Изток, но не може, защото е подписал договори... А и решение има - просто сутрин и вечер да хапва по малко дърво...
Книгата е тревожеща сатира, тъжна ирония на предимствата и недостатъците и на източното, и на западното общество, на политизирането на живота на обикновените хора, употребявани за една или друга политическа кауза, включително с помощта на медиите. Отделни пасажи карат читателя да осъзнае колко висока (и всъщност - дълбока) е Стената между хора, живеещи в диаметрално противоположни светове, издигана от силните на деня, от властта, която и отсам и оттатък си присвоява и манипулира дори живота на хората.
Когато след десет години триумф на Фокер обикновен човек от публиката поисква доказателство за истинността на историята и се установява, че в кръвта на Фокер няма и атом дървесина, разобличен, той е готов да се махне от Запада, дори - да се върне на Изток, но не може, защото е подписал договори... А и решение има - просто сутрин и вечер да хапва по малко дърво...
Книгата е тревожеща сатира, тъжна ирония на предимствата и недостатъците и на източното, и на западното общество, на политизирането на живота на обикновените хора, употребявани за една или друга политическа кауза, включително с помощта на медиите. Отделни пасажи карат читателя да осъзнае колко висока (и всъщност - дълбока) е Стената между хора, живеещи в диаметрално противоположни светове, издигана от силните на деня, от властта, която и отсам и оттатък си присвоява и манипулира дори живота на хората.
127 pages, Paperback
First published January 1, 1977
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
November 20, 2012
Книга, която се чете трудно, въпреки малкото на брой страници (125 стр., а реално не са и толкова, заради графичното отделяне на главите). Към средата си вече е доста суха, а аз чаках финала като надежда за спасение.
Стилът на автора е доста особен, нямам нищо против безстрастието, с което разказва - нито е първият, нито последният, решил да въздейства по този начин. Проблемът е, че точно въздействието някъде се губи.
А иначе, като замисъл, "Гардеробът" всъщност залага на изначалното ни желание да бъдем свободни, да живеем по-добре, да видим какво има отвъд стената - в случая и в пряк, и в преносен смисъл. Главният герой, Фокер, е в началото на своите двадесет, изминаващи бавно, тъжно и сиво в Източна Германия. Като много други по същото време, той се чуди какво има от другата страна и крои планове как да се озове там. Възпиран единствено от сантименталната стойност, която притежава за него наличният му стар гардероб, той го изяжда. За да не му се наложи да се разделят, за да не му бъди насилствено отнет, за да се окаже уникален в другата, свободната страна.
Свободата ни е не само измамна, но и невъзможна, щом принадлежим към определен режим. Спецификата му няма значение, капитализмът се оказва също толкова бездушна машина, както и другото, познатото, презираното. Човешкият живот не е безценен, напротив - на него отдавна е наложена цена, той е претеглен, предплатен, кредитиран... Медийни манипулации, търгуване с личната история и преекспониране с нея - точно толкова актуално днес, колкото и преди десетилетия.
Като цяло, важна тематика, която е зле реализирана. Хареса ми обаче следното:
"Той оглежда уютната стая, телевизора, климатика, фотографиите с момичетата, Библията, поставена на масата. Точно в този момент му е мъчно за тухлената му стаичка, за караулките, за Стената, за надеждата, която имаше в сърцето си. "Искам да напусна Запада - казва той, - искам да се върна на Изток, искам да престана да бъда машина за разказване на истории, машина за правене на долари, машина за предъвкване на думата "свобода", предпочитам да съм един от онези хора, които чакат да умрат. Заминавам утре".
Той говори. Сълзите се стичат по лицето му. Не знае дали с тези си думи не е предател спрямо безименните хора, които живеят на Изток, спрямо онези, които живеят като гледат Стената, спрямо онези, които живеят в блока на милицията, спрямо онези, които живеят в Гулаг. Не знае дали като спре да бъде мръсникът, който разказва безкрай историята с гардероба, няма да се превърне в мръсник, който премълчава всичко, което се случва на Изток?",
Трагедията на човека, напуснал родното си място се състои в това, че без значение от какво бяга, никъде вече не е на мястото си. По това Фокер ми напомня героите на Херта Мюлер (въпреки че за мен нейните са в пъти по-въздействащи в примиреното си, сиво съществувание). Не препоръчвам книгата, но тя може да бъде прочетена в случаите, в които имаме нужда да си припомним колко малки и незначителни се чувстваме понякога - като болтчетата на голямото механично колело.
Стилът на автора е доста особен, нямам нищо против безстрастието, с което разказва - нито е първият, нито последният, решил да въздейства по този начин. Проблемът е, че точно въздействието някъде се губи.
А иначе, като замисъл, "Гардеробът" всъщност залага на изначалното ни желание да бъдем свободни, да живеем по-добре, да видим какво има отвъд стената - в случая и в пряк, и в преносен смисъл. Главният герой, Фокер, е в началото на своите двадесет, изминаващи бавно, тъжно и сиво в Източна Германия. Като много други по същото време, той се чуди какво има от другата страна и крои планове как да се озове там. Възпиран единствено от сантименталната стойност, която притежава за него наличният му стар гардероб, той го изяжда. За да не му се наложи да се разделят, за да не му бъди насилствено отнет, за да се окаже уникален в другата, свободната страна.
Свободата ни е не само измамна, но и невъзможна, щом принадлежим към определен режим. Спецификата му няма значение, капитализмът се оказва също толкова бездушна машина, както и другото, познатото, презираното. Човешкият живот не е безценен, напротив - на него отдавна е наложена цена, той е претеглен, предплатен, кредитиран... Медийни манипулации, търгуване с личната история и преекспониране с нея - точно толкова актуално днес, колкото и преди десетилетия.
Като цяло, важна тематика, която е зле реализирана. Хареса ми обаче следното:
"Той оглежда уютната стая, телевизора, климатика, фотографиите с момичетата, Библията, поставена на масата. Точно в този момент му е мъчно за тухлената му стаичка, за караулките, за Стената, за надеждата, която имаше в сърцето си. "Искам да напусна Запада - казва той, - искам да се върна на Изток, искам да престана да бъда машина за разказване на истории, машина за правене на долари, машина за предъвкване на думата "свобода", предпочитам да съм един от онези хора, които чакат да умрат. Заминавам утре".
Той говори. Сълзите се стичат по лицето му. Не знае дали с тези си думи не е предател спрямо безименните хора, които живеят на Изток, спрямо онези, които живеят като гледат Стената, спрямо онези, които живеят в блока на милицията, спрямо онези, които живеят в Гулаг. Не знае дали като спре да бъде мръсникът, който разказва безкрай историята с гардероба, няма да се превърне в мръсник, който премълчава всичко, което се случва на Изток?",
Трагедията на човека, напуснал родното си място се състои в това, че без значение от какво бяга, никъде вече не е на мястото си. По това Фокер ми напомня героите на Херта Мюлер (въпреки че за мен нейните са в пъти по-въздействащи в примиреното си, сиво съществувание). Не препоръчвам книгата, но тя може да бъде прочетена в случаите, в които имаме нужда да си припомним колко малки и незначителни се чувстваме понякога - като болтчетата на голямото механично колело.
August 9, 2022
Изтокът, Западът и един гардероб. Абсурдна история, но и силна метафора. Свободата трябва да се извоюва всеки ден и това, че няма милиция да слухти на всяка крачка, далеч не означава, че има свобода.
Пригответе си по един гардероб за похапване и разлистете тези страници. Истината е въпрос на доказателства?
Пригответе си по един гардероб за похапване и разлистете тези страници. Истината е въпрос на доказателства?
February 18, 2019
Не ме грабна тази книга, зарадвах се, че е толкова кратка. Горе долу ми е ясно защо авторът я е написал, замислена е като някаква сатира на живота и на Изтока и на Запада по време на студената война. Авторът е решил да хиперболизира негативното и от двете страни, но разказът върви монотонно, героят/героите са описани безстрастно, без да се набляга на чувствата им и общо взето не четеш книгата с особено вълнение.
December 22, 2014
Ако човек от Запада иска да разбере как се живееше от тази страна на Стената - да я прочете. Ако човек от Изтока е любопитен как работи Запада - да я прочете. Кратка книжка, която за времето, през което бяхме заедно ми даде урок как се пише история, литературна и човешка. Алегория, която в главата ми се родее с класическите образци за антиутопии.
Радвам се, че пътищата ни се срещнаха.
Радвам се, че пътищата ни се срещнаха.
December 15, 2020
Идея, побираща се във вселена. Реализация, побираща се в чекмедже.
Да пренесеш стария гардероб на баба си, към който изпитваш силен сантимент, отвъд Берлинската стена, като го изядеш, е гениално хрумване, великолепна, сочна, смразяваща и сгряваща метафора - толкова гениална, че всеки път като се сетя за тази книга, ме обзема истински гняв.
Да пренесеш стария гардероб на баба си, към който изпитваш силен сантимент, отвъд Берлинската стена, като го изядеш, е гениално хрумване, великолепна, сочна, смразяваща и сгряваща метафора - толкова гениална, че всеки път като се сетя за тази книга, ме обзема истински гняв.
Displaying 1 - 5 of 5 reviews