Венелин Вълканов е роден през 1942 г. в Севлиево. Завършва „Стенопис” в НХА при проф. Георги Богданов. Художникът илюстрира над сто литературни произведения за деца, сред които: „Умното петле”, издадена в Япония, издателство „Гакен”; „Приказки за слънчевата фея”; „Трак”; „Книга с гатанки на Дядо Пънч” и неиздадената все още „Японски приказки”.Самият той е автор на 20 детски книги Негови творби са отпечатани и в чужбина, илюстрациите му радват децата в Япония, Германия, Полша, Чехия, Естония, Русия, Куба и България. Неговият герой Трак от едноименната приказка е наречен „Българският Малък принц“.
Още един извор на вдъхновение за Таласъмчо... отгатнах ли? :D
Напомни ми и на „Руфо, червенокосия“, и на историите за Лиско... но всъщност заема свое си, чудато и чудоносещо място.
Добавка от юни 2020: При второто четене с детко се изумявам колко пораснали идеи е успял да вмъкне Венелин Вълканов в тая уж лека и безгрижна приказка. Като идеята да пазим природата – нещо, за което през 80-те години са посмявали да говорят само „Зелени балкани“, Антон Дончев и (предполагам) Хайтов.
Разкошна книжка, голям формат, с твърди корици, събрала в себе си всички истории за Трак (космическият пришълец от планетата Анидарг, чието име, преведено на земен език означава, разбира се - Градина) и приятелите му - Професора, Зайо, Мечо, Ежко и Пчелата. "Кой е Трак и кои са другите", "Планетата, на която нямаше никой", "Планетата, на която нямаше нищо интересно" и "Металната планета" ме изстреляха с машината на времето директно в детството. Езикът на Венелин Вълканов притежава свой собствен вълшебен ритъм, прозата постоянно прелива в поезия и обратно. Забавление в най-чиста форма, гарнирано с прекрасни илюстрации. Не мога да не направя паралел с Малкият принц и честно казано "Трак" съвсем спокойно застава до класиката на Антоан дьо Сент-Екзюпери като внушение и послания.