Принцът и девица-звездица: вълшебни приказки

by Фани Пейчева, Венелин Вълканов (художник)

Речният дар
Отмъщението на Снежната царкиня
Първорожденият принц и млечните братя
Омагьосаната гора
Принц радол и девица-звездица
Златистото гущерче
Синята Снежинка
Сватбената рокля
Голямото изключение

Голямото изключение
(послеслов от Димитър Коруджиев)

Деца,
Обикновено, за да стане писателят известен, трябва да е написал не една, а много, и то все хубави книги. Чак тогава хората решават, че е съвсем редно за него да се пишат и предговори, и послеслови. Дотук добре, но авторката, чиито приказки прочетохте току-що, съвсем не е прочута. Защо са ми поръчали тогава да пиша за нея?
Вижте, деца, едни от най-красивите, но често и най-тъжните неща в живота са, както би казал Мечо Пух, ГОЛЕМИТЕ ИЗКЛЮЧЕНИЯ. Срещнем ли голямото изключение, всички предишни правила отпадат и ние създаваме за него ново правило. И тъй като в случая с Фани Пейчева става дума за нещо такова, заслужава си да се напише за нея ако не предговор, то поне послеслов.
Понякога действителният свят доста много заприличва на приказния. Още “по-понякога” – на жестоките приказки. Не е приятно да си го признаем, но е така. И примерът сега е пред очите ви...
Преди цели двадесет години (или петнадесет, не е толкова важно) младата още Фани Пейчева е написала великолепните приказки, които съставят тази книга. За голяма нейна изненада обаче не ги харесали. Тогава, огорчена и навярно поразплакана, Фани Пейчева скрила приказките си в едно чекмедже, заключила го и те останали там дълги, дълги години. Всичко това е лошо, но има и нещо друго – още по-лошо. Отчаяна от случилото се, тя престанала да пише. Оказала се по-малко упорита от собствените си герои. И ни е лишила по този начин от още кой знае какви и кой знае колко интересни творби.
Едва преди две години отключила чекмеджето и занесла приказките си отново. И отново се изненадала – пред книгата й внезапно се открил светъл път. Редакторите й казали, че книгата е хубава. А после приказките попаднаха у мен и аз си помислих същото. И написах нещо, което се нарича похвална рецензия, много горд, че съм, ако не първият, то поне вторият човек, благодарение на когото книгата ще стигне до децата.
И ето че Фани Пейчева ми се обади по телефона, развълнувана и щастлива, и ме запита ще имам ли нещо против да ми пише от време на време писма: тогава, когато й се иска да сподели нещо важно. Разбира се, аз се съгласих. Знаех, че ме е почувствала близък, защото съм харесал приказките ѝ, а какво друго е излято в тях освен нейната душа?
Получих една новогодишна картичка, но писмо така и не дойде. Много скоро узнах, че е починала – след два или три месеца и без да дочака появата на книгата си.
Не зная какъв е бил животът на тази жена, но творческата й съдба е нещастна – една книга, излязла преди десет години и ръкописа на “Принцът и девица-звездица”. В творбите ѝ личи голяма дарба на разказвач, която ще остане неосъществена – поне в количествено отношение. Струва ми се, че нейните приказки могат да се нарекат красиви. Това се отнася преди всичко за света на доброто, за природата, за животните и благородните духове, подкрепящи героя, тръгнал да се бори за нечие спасение. Вижте колко много и колко неочаквани са винаги приключенията му, колко леко се преминава от едно събитие към друго. А не ви ли беше интересен и светът на злото? Вярно, магьосниците и вещиците са ви познати, описани са по такъв начин и в други приказки, но какво ще кажете за злите духове – техните помагачи? Какво вътрешно познание е водило ръката на авторката, когато е създавала този тайнствен свят?
Старите български имена, чисто българският бит създават впечатлението, че в книгата се говори не за различни царства, а за едно-единствено – страната на далечните ни прадеди. Направо е чудно – в нашето космическо време един автор е могъл да почувства така дълбоко националната ни старина и така добре е успял да я превъплъти в художествени образи.
Пропуснах да добавя, че красотата в приказките на Фани Пейчева е много поетична, а нерядко и тъжна. Не ви ли изглежда такава и на вас сега, когато научихте нещичко за съдбата на писателката? Зная, че сърцата ви са завладени от големите магьосници на словото – Ангел Каралийчев, Ран Босилек... Но съм сигурен, че ще оставите там едно малко кътче и за нея.

159 pages, Paperback

First published January 1, 1986

About the author

Филогог, славянска филология. Учителка, библиотекарка. Сътрудник в Агенция "София Прес" и Радио София.

Reviews

[Gergana Dimitrova · Rating 5 out of 5]

Самодивско сборище в омагьосаната гора

Ако трябва да назовете няколко имена на българи, които пишат приказки, вероятно те ще са Ангел Каралийчев, Ран Босилек и Николай Райнов. Вероятно ще се сетите и за историите за Хитър Петър. И толкова.

През годините тези приказки се появяваха сред поредиците за деца на издателствата в различни варианти, а на четящите хлапета те най-вероятно отдавна са омръзнали. Все пак не могат да се сравняват с невероятните истории на Андерсен, Братя Грим или Вилхелм Хауф. А си нямаме и гениален поет като Пушкин, който се вълнува от народните предания.

Малко са българите, които се интересуват от родната митология. Може би затова единственият ни писател, който е създал приказки, вдъхновени от българските митове и народни песни, така и си остана неизвестен. А може би защото има само 9 приказки, издадени през 1986 година. Фани Пейчева и нейната единствена книга „Принцът и девица-звездица” си стоят забутани по ъглите в библиотеките из страната и почти никога не напускат местата си. Приказките в това малко томче обаче завинаги са намерили място на лавиците в моята памет.
Пейчева е населила историите си със славянски вълшебни същества, дървесни духове, самодиви, митични животни, зли магьосници, царе и принцеси. Смели принцове спасяват омагьосани девици, а обикновени момци се влюбват нещастно в неземни хубавици. В приключенията помагат диви животни, кърпи, връщащи живота, торби, в които изчезват злите сили или камшици, прогонващи дяволите. Имената на героите пък са като взети от народните песни – Китан, Радол, Веземир, Велян, Заряна, Гюргена, Радой. Лошият човек Фани Пейчева е нарекла Вълчан, закриляният от воден дух се казва Воден, смелият е Храбър, кроткият Мирен, а страстният – Огнен.

От книгата изплуват стари български ритуали, като молебена за дъжд с направеното от кал човече Германчо, погазването на самодивско сборище или даването на име под лунните лъчи, предадени с образния език на народните песни.
от http://alisavchizmi.blogspot.com/2014...

[Ана Хелс · Rating 5 out of 5]

Носталгията по едно време става особено силна в моментите, когато попаднеш при някое разчистване на любимите си детски книжки, и се изпълниш със спомени за това как с часове си гледал илюстрациите им и си въздишал по невъзможно красиви светове. Сега, да се уточним, че преди три – четири десетилетия детските книжки не бяха с особено красиво оформление – последните корици на Хари Потър си бяха съмнителният стандарт за изкуство тогава, и всеки който можеше, молеше близки и далечни роднини и приятели да донесат отнякъде руски книжки, или най-добре – нещо от запада, с гланцирани твърди корици, бели като мляко страници, дебели – поне в очите ни тогава – по един пръст, но най-вече с пълноцветни, красиви, детайлни илюстрации на царкини и юнаци, магьосници и лами, вещици и какви ли не чудеса. Затова и по-познатата книжка на Фани Пейчева – тази за Принцът и Девица Звездица бе едно от рядко красивите издания – гордост за всяка детска библиотека. И чак години по-късно някак цялата лична драма на една талантлива авторка, очевидно без особени връзки във времена на високо тачено бездарие, особено ако същото е било роднина на някой високопоставен, ми изплува между спомените и даде доста повод за размисъл.

Приказките на Фани са напълно авторски, леко базирани на българската митология, болярските времена, старите вярвания и древните магии на природата. Не търсете някакъв мощен патриотизъм или историческа достоверност, това са красиви истории за лека нощ, в които доброто и злото водят своя вечен танц, невинните страдат, за да получат награда, виновните охолстват, за да заслужат наказание, освен когато поемат пътя на изкуплението. Аз лично намирам много паралели с вълшебните руски сказания, които са ми любимият еталон за чиста и топла фантазия, а от думите на Фани просто се лее магия в изобилие. И въпреки цялото това писано чародейство, уникалност и красота – от тази рядка в уменията си думомайсторка са останали само две книжки, за едната от които се разбира единствено и само по случайност, толкова е рядък дебютът ѝ в Козелът със златните рога. Да, едно време явно талантът нито в думите, нито в четката са били винаги тачени, ако не си с правилните познанства. Но изключенията са тези, които завинаги ще останат като част от най-хубавите ни летни ваканции, заедно със спомените за неоспорима свобода, лекота и безгрижие.

Ще ми се някой смел издател да даде нов живот на шепата великолепни сънища за българската митология с авторски, но майсторски, привкус, и този път – с оформление, което ще стане новото задължително съкровище за съвременните библиотеки, и с илюстрации, които няма да са арт, модерни, вървежни, или на племенничката Дженифър, дето е учила някъде рисуване, ами красиви, просто красиви – като тези на Марайа, Бенвенути, Нардини. Да е книга, която се чете по Коледа, през ваканцията, в тишината на последните минути от рожденият ден, и да се завещава в идеално състояние на поколенията, имащи нужда от малко добра магия в технологичните си, и най-вероятно – сиво – тъмни дни. Спомен за красота, мечта за вълшебства, сън за доброта – просто Фани Пейчева. Подарете си я, ако я откриете…

[Renay Saidova · Rating 5 out of 5]

Първата книжка която прочетох сама❤️

[Искра Колева · Rating 5 out of 5]

Уникални вълшебни приказки, съхранили фолклора. Има много малко информация за биографичните данни на Фани Пейчева ,което ме натъжава,тъй като творчеството и е подходящо за всички възрасти според мен и трябва да е много по-популярно. Сега издателство "Лист" преиздава приказките .Респект към издателството.
Време е книгите на Фани Пейчева да видят отново заслужена слава.