What do you think?
Rate this book
Дивите лебеди и други приказки
Изданието включва приказките:
* Храбрият оловен войник
* Цветята на малката Ида
* Дивите лебеди
* Грозното пате
* Храбрият оловен войник
* Цветята на малката Ида
* Дивите лебеди
* Грозното пате
64 pages, Mass Market Paperback
First published January 1, 1959
6 people are currently reading
48 people want to read
About the author
Hans Christian Andersen
7,792 books3,545 followersHans Christian Andersen (often referred to in Scandinavia as H.C. Andersen) was a Danish author and poet. Although a prolific writer of plays, travelogues, novels, and poems, Andersen is best remembered for his fairy tales. Andersen's popularity is not limited to children; his stories — called eventyr, or "fairy-tales" — express themes that transcend age and nationality.
Andersen's fairy tales, which have been translated into more than 125 languages, have become culturally embedded in the West's collective consciousness, readily accessible to children, but presenting lessons of virtue and resilience in the face of adversity for mature readers as well. Some of his most famous fairy tales include "The Little Mermaid", "The Ugly Duckling", "The Nightingale", "The Emperor's New Clothes" and many more. His stories have inspired plays, ballets, and both live-action and animated films.
Andersen's fairy tales, which have been translated into more than 125 languages, have become culturally embedded in the West's collective consciousness, readily accessible to children, but presenting lessons of virtue and resilience in the face of adversity for mature readers as well. Some of his most famous fairy tales include "The Little Mermaid", "The Ugly Duckling", "The Nightingale", "The Emperor's New Clothes" and many more. His stories have inspired plays, ballets, and both live-action and animated films.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 10 of 10 reviews
October 1, 2022
Отлична е селекцията на приказките в това наистина красиво издание. И четирите избрани приказки са прекрасни и много любими. А илюстрациите към тях са страхотни и историите неповторимо оживяват с тях.
През годините книгата е имала много издания, помня че едно от тях съм притежавал и аз някога (и по-късно изгубено) – ще трябва да е това от средата на 90-те, което тогава си беше в обикновен книжен формат, докато сега изданието на Миранда от 2018 г., с което реших да се сдобия (като част от възстановяването на позагубения домашен библиотечен фонд) е в свръхголям формат и с гланцирани страници, придаващи на илюстрациите още по-разкошен вид.
В приказките на Андерсен винаги съм откривал някаква по-силна магичност, дълбочина и чар, отколкото например в приказките на Шарл Перо или Братя Грим – при все, че и техните са особено добри. Но ако трябва да посоча моя най-добър разказвач на приказки, то това несъмнено е Андерсен.
„Дивите лебеди“ – най-дългата приказка в тази книга – е една невероятна история, която винаги ми е харесвала. Сещам се, че подобна история имат и Братя Грим, четох я миналата година около новото издание на техните приказки, само че тяхната се нарича „Шестте лебеда“. Но версията на Андерсен с Елиза и нейните единайсет братя е много по-добре разказана и изградена. И въпреки своята многопластовост и абсолютно вълшебно обаяние, приказката донякъде е и ощетена спрямо истории като „Снежанка“, „Спящата красавица“ и др., които се радват на по-голяма популярност, макар „Дивите лебеди“ да стои наравно с тях. Иначе за мен „Дивите лебеди“ е една от най-добрите приказки, сътворявани някога и ще си я харесвам винаги.
Останалите истории – другите приказки в изданието – „Храбрият оловен войник“, „Цветята на малката Ида“ и „Грозното патенце“ са също толкова добре разказани и поднесени – неоспорими Андерсенови класики.
Категорични 5 (блестящи) звезди 🌟
През годините книгата е имала много издания, помня че едно от тях съм притежавал и аз някога (и по-късно изгубено) – ще трябва да е това от средата на 90-те, което тогава си беше в обикновен книжен формат, докато сега изданието на Миранда от 2018 г., с което реших да се сдобия (като част от възстановяването на позагубения домашен библиотечен фонд) е в свръхголям формат и с гланцирани страници, придаващи на илюстрациите още по-разкошен вид.
В приказките на Андерсен винаги съм откривал някаква по-силна магичност, дълбочина и чар, отколкото например в приказките на Шарл Перо или Братя Грим – при все, че и техните са особено добри. Но ако трябва да посоча моя най-добър разказвач на приказки, то това несъмнено е Андерсен.
„Дивите лебеди“ – най-дългата приказка в тази книга – е една невероятна история, която винаги ми е харесвала. Сещам се, че подобна история имат и Братя Грим, четох я миналата година около новото издание на техните приказки, само че тяхната се нарича „Шестте лебеда“. Но версията на Андерсен с Елиза и нейните единайсет братя е много по-добре разказана и изградена. И въпреки своята многопластовост и абсолютно вълшебно обаяние, приказката донякъде е и ощетена спрямо истории като „Снежанка“, „Спящата красавица“ и др., които се радват на по-голяма популярност, макар „Дивите лебеди“ да стои наравно с тях. Иначе за мен „Дивите лебеди“ е една от най-добрите приказки, сътворявани някога и ще си я харесвам винаги.
Останалите истории – другите приказки в изданието – „Храбрият оловен войник“, „Цветята на малката Ида“ и „Грозното патенце“ са също толкова добре разказани и поднесени – неоспорими Андерсенови класики.
Категорични 5 (блестящи) звезди 🌟
Read
December 29, 2023"Дивите лебеди и други приказки" засега се класира като любимата книга с приказки на три поколения жени у дома. По-интересното е, че всяка от нас си има различна любима приказка.
Любимата приказка на моята майка е "Цветята на малката Ида". Обожавам начина, по който говори за нея, за изящните лалета, за красивите макове и напетите зюмбюли. Аз, разбира се, още като дете съм видяла сметката на старото издание у дома. Та не бяха останали много от красивите илюстрации. Така че мама ми разказваше приказката и ми описваше картините, толкова живо, че си ги представях как танцуват цяла нощ неуморно и грациозно. Чувах музиката, представях си как цветята изпълват балната зала и превръщат нощта в празник. Вечер като си лягах и светлините у дома угасваха, детското ми въображение се разпалваше и цветята на малката Ида просто не ми излизаха от ума - нарциси, момини сълзи, рози, лалета, божури, всяко цвете, което съм виждала в градината на баба ми, отиваше на бал. Сега, разгръщайки страниците на същата тази книга, нелипсващите страници, си давам сметка за две малко противоречиви неща. Първото е, че красивите издания имат значение. Красивите илюстраци в една книга, в която и да е книга, оставят траен спомен в читателската душа, запечатват се. И доставят огромно удоволствие. Второто е, че никоя илюстрация не може да се сравни с детското въображение. Картините, които то рисува са толкова живи и реалистични, че понякога децата ги бъркат с реалността. Дъщеричката ни понякога споделя разни неща за нейните "неимащи" приятели, както тя ги нарича (въображаеми приятели) или как понякога чува музика. Разбира се, моят обременен от ежедневието мозък, първосигнално запали няколкостотин аларми и не е като да не пробягаха студени тръпки по гръбнака ми, когато посочи къта за игра в стаята си и каза, че всичките й неимащи приятели са там. Но когато разтворих страниците на тази книга, си припомних как самата аз чувах музика, толкова реално, сякаш свиреше от грамофона в стаята ми и изведнъж цветята оживяваха пред очите ми. Все още ме полазват тръпки, като ми каже нещо подобно, но поне успявам да гася пожарите в ума си.
Любимата приказка на нашата дъшеря е "Грозното пате". Прекарахме много вечери обсъждайки всякакви неща. От това как е възможно от яйце на патка да се излюпи лебед. През това, че в приказките всичко е възможно и макар някои от логическите връзки да се късат, емоцията и смисълът им са всъщност това, което има значение, та чак до различни житейски ситуации, които са се случили на нея или на мен и по някакъв начин ги свързваме с грозното пате. Винаги съм харесвала приказката за грозното пате, малко тъжна, много мила и трогателна, но дотам. Сега си давам сметка колко много теми отваря. За различността, за приемствеността, за добротата, за жестокостта, за самотата, за порастването, за изоставянето, за бягството, за страховете, за унижението, за копнежа да бъдем обичани, прегръщани и помилвани. Благодарение на "Грозното патенце" минахме през много на брой и големи по важност теми за едно дете, а и за възрастните. Поговорихме си за това как се чувстваме в определени моменти, къде да търсим утеха, какво да правим със самотата си, как да смелим различните неща и как ги изкомуникираме.
Накрая стигаме до моята любима приказка в тази книга. "Храбрият оловен войник" беше първата тъжна приказка, която прочетох или ми прочетоха, не съм много сигурна вече. После дойдоха "Малката кибритопродавачка" и "Щастливият принц", която и до днес заема специално място в сърцето ми, което не споделя с никоя друга приказка.
Но историята на войника и балерината носи и до ден днешен онази силна емоционална връзка, която едно дете изгражда с първия си опит с нещо. Първият път, когато разбрах, че не всички приказки завършват с "...и заживели дълго и щастливо". Давам си сметка за това едва сега. Когато взех книгата, за да четем двете с малката, нямах никаква нагласа, коя ми е любимата приказка вътре. Осъзнаването на този факт, дойде по-късно, след като тя ме попита. Спомних си също илюстрацията на онзи страшен палячо, който заплашваше войника и му се присмиваше. Една от малкото запазили се илюстрации в старото издание у дома, което обичах да разлиствам като малка. Вкъщи имаше една играчка палячо, не точно като тази в книгата, ами от онези, които имаха тежест в кръглото си дъно и се люлееха като ги бутнеш. Той стоеше върху библиотеката в стаята на нашите и вечер, когато се примъквах да спя при тях, го гледах как хвърля сянката си върху гардероба. И как преминаващите коли я пресичаха зловещо. Та образът на този палячо вероятно е една от причините да изградя толкова силна емоционална връзка с историята на оловния войник.
Нищо не споменах за "Дивите лебеди", но да си призная никога не съм харесвала особено тази приказка. Винаги съм я чувствала малко тежка и тягостна, макар че под това чувство се крият още много пластове - красота, самоотверженост, жертвоготовност, безусловна любов, воля, сила, семейство и дом. И без това много се отплеснах, като седнах да пиша, се зачудих, дали изобщо ще излезе текст от разбърканите ми мисли. Но едно го, чака редакция и споделяне. Приказките на Андерсен са шаблон на думите "за малки и големи". Като, разбира се, вярвам, че човек трябва да подбере подходящо възрастта на детето за различните приказки, за да се изгради емоционалната връка с тях. Но веднъж опъне ли се струната, отварят не просто светове, а вселени с важни въпроси, които понякога се чудим как да подхванем с децата си. Е какъв по-добър начин от приказка.
Към блога
Tchaikovsky – Swan Lake
Любимата приказка на моята майка е "Цветята на малката Ида". Обожавам начина, по който говори за нея, за изящните лалета, за красивите макове и напетите зюмбюли. Аз, разбира се, още като дете съм видяла сметката на старото издание у дома. Та не бяха останали много от красивите илюстрации. Така че мама ми разказваше приказката и ми описваше картините, толкова живо, че си ги представях как танцуват цяла нощ неуморно и грациозно. Чувах музиката, представях си как цветята изпълват балната зала и превръщат нощта в празник. Вечер като си лягах и светлините у дома угасваха, детското ми въображение се разпалваше и цветята на малката Ида просто не ми излизаха от ума - нарциси, момини сълзи, рози, лалета, божури, всяко цвете, което съм виждала в градината на баба ми, отиваше на бал. Сега, разгръщайки страниците на същата тази книга, нелипсващите страници, си давам сметка за две малко противоречиви неща. Първото е, че красивите издания имат значение. Красивите илюстраци в една книга, в която и да е книга, оставят траен спомен в читателската душа, запечатват се. И доставят огромно удоволствие. Второто е, че никоя илюстрация не може да се сравни с детското въображение. Картините, които то рисува са толкова живи и реалистични, че понякога децата ги бъркат с реалността. Дъщеричката ни понякога споделя разни неща за нейните "неимащи" приятели, както тя ги нарича (въображаеми приятели) или как понякога чува музика. Разбира се, моят обременен от ежедневието мозък, първосигнално запали няколкостотин аларми и не е като да не пробягаха студени тръпки по гръбнака ми, когато посочи къта за игра в стаята си и каза, че всичките й неимащи приятели са там. Но когато разтворих страниците на тази книга, си припомних как самата аз чувах музика, толкова реално, сякаш свиреше от грамофона в стаята ми и изведнъж цветята оживяваха пред очите ми. Все още ме полазват тръпки, като ми каже нещо подобно, но поне успявам да гася пожарите в ума си.
Любимата приказка на нашата дъшеря е "Грозното пате". Прекарахме много вечери обсъждайки всякакви неща. От това как е възможно от яйце на патка да се излюпи лебед. През това, че в приказките всичко е възможно и макар някои от логическите връзки да се късат, емоцията и смисълът им са всъщност това, което има значение, та чак до различни житейски ситуации, които са се случили на нея или на мен и по някакъв начин ги свързваме с грозното пате. Винаги съм харесвала приказката за грозното пате, малко тъжна, много мила и трогателна, но дотам. Сега си давам сметка колко много теми отваря. За различността, за приемствеността, за добротата, за жестокостта, за самотата, за порастването, за изоставянето, за бягството, за страховете, за унижението, за копнежа да бъдем обичани, прегръщани и помилвани. Благодарение на "Грозното патенце" минахме през много на брой и големи по важност теми за едно дете, а и за възрастните. Поговорихме си за това как се чувстваме в определени моменти, къде да търсим утеха, какво да правим със самотата си, как да смелим различните неща и как ги изкомуникираме.
Накрая стигаме до моята любима приказка в тази книга. "Храбрият оловен войник" беше първата тъжна приказка, която прочетох или ми прочетоха, не съм много сигурна вече. После дойдоха "Малката кибритопродавачка" и "Щастливият принц", която и до днес заема специално място в сърцето ми, което не споделя с никоя друга приказка.
Но историята на войника и балерината носи и до ден днешен онази силна емоционална връзка, която едно дете изгражда с първия си опит с нещо. Първият път, когато разбрах, че не всички приказки завършват с "...и заживели дълго и щастливо". Давам си сметка за това едва сега. Когато взех книгата, за да четем двете с малката, нямах никаква нагласа, коя ми е любимата приказка вътре. Осъзнаването на този факт, дойде по-късно, след като тя ме попита. Спомних си също илюстрацията на онзи страшен палячо, който заплашваше войника и му се присмиваше. Една от малкото запазили се илюстрации в старото издание у дома, което обичах да разлиствам като малка. Вкъщи имаше една играчка палячо, не точно като тази в книгата, ами от онези, които имаха тежест в кръглото си дъно и се люлееха като ги бутнеш. Той стоеше върху библиотеката в стаята на нашите и вечер, когато се примъквах да спя при тях, го гледах как хвърля сянката си върху гардероба. И как преминаващите коли я пресичаха зловещо. Та образът на този палячо вероятно е една от причините да изградя толкова силна емоционална връзка с историята на оловния войник.
Нищо не споменах за "Дивите лебеди", но да си призная никога не съм харесвала особено тази приказка. Винаги съм я чувствала малко тежка и тягостна, макар че под това чувство се крият още много пластове - красота, самоотверженост, жертвоготовност, безусловна любов, воля, сила, семейство и дом. И без това много се отплеснах, като седнах да пиша, се зачудих, дали изобщо ще излезе текст от разбърканите ми мисли. Но едно го, чака редакция и споделяне. Приказките на Андерсен са шаблон на думите "за малки и големи". Като, разбира се, вярвам, че човек трябва да подбере подходящо възрастта на детето за различните приказки, за да се изгради емоционалната връка с тях. Но веднъж опъне ли се струната, отварят не просто светове, а вселени с важни въпроси, които понякога се чудим как да подхванем с децата си. Е какъв по-добър начин от приказка.
Към блога
Tchaikovsky – Swan Lake
January 23, 2021
Приказките са много хубави. Най-много ми харесаха “Храбрият Оловен войник” и “Цветята на Малката Ида”.
January 7, 2018
Приказките на Ханс Кристиан Андерсен са магия сами по себе си, но когато към тях се добавят и илюстрациите на италианския майстор на четката Либико Марайа магията наистина оживява! След много години една от най-красивите книги с приказки от моето детство отново се завръща в книжарниците и се радвам неимоверно, че имам възможността да я споделя с децата си. Точно преди празниците издат��лство „Миранда” пусна ново-новеничко издание на „Дивите лебеди и други приказки” с класическия превод на Светослав Минков. Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
March 15, 2022
Много се радвам, че наскоро ми се напомни за тези прекрасни приказки на Андерсен. Дивите лебеди винаги ще има специално място в сърцето ми, приказка, толкова силна с образите и посланията си, няма как да се забрави. Изданието ми е много старо, изтъркано, минало през няколко поколения, които са държали книгата в ръцете си и са се вълнували от историите вътре. Истинско богатство.
November 27, 2012
Ех спомени от детството. Прекрасни приказки с още по красиви илюстрации. Един ден и аз от същата книжка ще чета на моите деца :).
February 2, 2018
Любими илюстрации!!!!!!!!
December 15, 2013
Loved this book when I was very little.
June 27, 2015
Ех, тази малка русалка... все така тъжна и красива история...
September 19, 2011
Любима книга
Displaying 1 - 10 of 10 reviews