Не към екзотиката на далечни страни, а към безпределно богатата „държава на духа“ ни повеждат творбите на Херман Хесе (1877–1962), включени в този сборник. Те представаляват различни жанрови и стилистични въплъщения на темата за твореца, за страданията и просветленията, от които се раждат произведенията на изкуството. Широкият спектър — от автобиографичните повести „Нюрнбергско пътуване“ и „Курортист“, през мъдро приказните „Лулу“, „Ирис“ и „Сидхарта“, до философската дълбочина на шедьоврите „Пътуване към Изтока“ и „Степния вълк“, признати за върхове в творчеството на Хесе — дава възможност на всеки читател да намери онези идеи, образи, подходи, които най-точно отговарят на личния му житейски и естетически опит. Защото това странстване по стръмни, но примамливи пътеки не само ни предлага нови впечатления, но и ни преобразява, помага ни да се издигнем над въртопа на всекидневието.
Many works, including Siddhartha (1922) and Steppenwolf (1927), of German-born Swiss writer Hermann Hesse concern the struggle of the individual to find wholeness and meaning in life; he won the Nobel Prize for literature in 1946.
Other best-known works of this poet, novelist, and painter include The Glass Bead Game, which, also known as Magister Ludi, explore a search of an individual for spirituality outside society.
In his time, Hesse was a popular and influential author in the German-speaking world; worldwide fame only came later. Young Germans desiring a different and more "natural" way of life at the time of great economic and technological progress in the country, received enthusiastically Peter Camenzind, first great novel of Hesse.
Throughout Germany, people named many schools. In 1964, people founded the Calwer Hermann-Hesse-Preis, awarded biennially, alternately to a German-language literary journal or to the translator of work of Hesse to a foreign language. The city of Karlsruhe, Germany, also associates a Hermann Hesse prize.
Сборникът съдържа няколко пътеписа, приказки, "Сидхарта" и "Степния вълк".
Пътеписите... не съм им фен като жанр. В случая десетки страници бяха посветени на оплаквания колко неприятно е да се пътува, колко неудобни и неприятни са събирането на багажа, седалките, влаковете, ставането сутрин, мъглите. Колко се радвам, че никога няма да ми се наложи да пътувам заедно с Хесе и с постоянното му мрънкане!
Като стигнах до "Сидхарта" и "Степният вълк" с тъга установих, че съвсем сме се разминали с Хесе, явно трябва да се чете, докато си млад, по възможност под 25 г. Това, което тогава ми се е виждало готино, сега ме дразни с ужасяващия си егоцентризъм и патология. Много съм специален, много съм над другите, когото и да срещна - бива очарован и не спира да мисли за мен, дори и след години... Всички мен гледат!
Май вече нямам нерви да чета младежките драми на 50-годишен човек, вторачен в себе си. Оставам с впечатление, че единственото, от което се е вълнувал Хесе, е Хесе, няма място за нищо друго в света му.
„За щастие както мнозинството от децата аз се сдобих с най-ценните и необходими за живота познания още преди да тръгна на училище, учейки се от ябълкови дървета, от дъжд и слънце, реки и гори, пчели и бръмбари, учейки се от бог Пан и от танцуващото божество в съкровищницата на моя дядо. Познавах живота, без страх общувах с животни и звезди, добре се оправях в овощните градини и с рибите в реката, можех и да пея доста песни. Имах умението да омагьосвам, което по-късно за съжаление загубих и трябваше вече немлад отново да усвоявам това изкуство. Но, общо взето, владеех цялата приказна мъдрост на детството.“
"Пътуване към Изтока", Народна култура, 1988 (превод: Недялка Попова)