Дъхът на ближните

by Αντώνης Γεωργίου, Андонис Георгиу, Ирена Алексиева (Translator)

Верен на склонността си да наблюдава света от различна перспектива и да извежда на преден план трудностите и предизвикателствата, пред които са изправени отритнатите и маргиналите, Андонис Георгиу предлага сборник със седемнайсет разказа, посветени на болезнени и често противоречиви социални проблеми. Теми като самота и отчуждение, расизъм срещу имигранти, домашно насилие, неравнопоставеност между половете, заклеймяване на хора с различна сексуална ориентация, отношение към бежанците са разгледани от дълбоко човешка перспектива, с искрена съпричастност към съдбата и чувствата на героите от всеки разказ – нещастна съпруга, обречена да понася тормоз и унижения от съпруга си, бежанци, понесли вечната болка на изкоренените си животи, транссексуален, чието последно желание е да бъде погребан с идентичността, която е избрал за себе си, възрастна дама, която в заника на дните си позволява да се върне към забрнени чувства. Но също и щастливо женен мъж, баща на две деца, който понякога, само понякога, мечтае да остане напълно, безкомпромисно сам. В тези кратки, лаконични разкази, които не се съобразяват с граматически и пункуационни правила, е събрана чувствителност, емпатия, силна обич към Другия. Но и ерудиция, начетеност. Георгиу жонглира свободно с идеи, герои, послания на световната литература, от Сервантес през Сеферис до Олга Токарчук. Истинска наслада за четене, интелектуално и чувствено пиршество.

„Животът е живот, хубав, но и труден, много труден, за някои хора непоносим. Наблюдавам ги и изпитвам необходимост да пиша за тях, за онези, които усещам близки, все едно къде в пространството се намират. Пиша с надеждата, че животът им няма да остане невидим, за да може болката и малките им радости да не бъдат пренебрегвани, но заедно с това и за да може обществото, системата, която подхранва, възпроизвежда и поддържа ценностите, стереотипите и предразсъдъците, причиняващи тази болка, тази агония, а понякога и смъртта на толкова много наши ближни, да не останат слепи и неосъзнали тяхната съдба.“ (Андонис Георгиу)

176 pages, Paperback

First published March 1, 2022

Reviews

[Ина Иванова · Rating 5 out of 5]

Сборникът с кратки разкази на Андонис Георгиу е паноптикум от човешки съдби. Светът, видян отвисоко - откъдето Земята е като пренаселен мравуняк, в който репликите и животите ни се кръстосват, наслагват едни върху други. Но неизбежно се открояват моментите на самотност, личните трагикомични моменти върху тази наша "lonely planet".
Разкази, които нищо не спестяват. Нито ужаса и умората при смъртта на родител, нито алиенацията, нито ксенофобските настроения, които убиват хора, нито кошмарите на въвлечените в гражданска война доскоро мирно живели мъже.
Разкази, които са сърцераздирателни, без обаче да са мрачни.
И родният на автора Кипър се превръща в малък екран, върху който се прожектират съдби, умножени из цял свят. Защото темите са общочовешки.
Бързо, лаконично, кинематографично Андонис Георгиу фиксира нашите мисли. А в тях има и милост, и отчаяние. И умора.
И все пак – това, което ни помага да оцелеем, е ежедневната любов: "ако беше запазил разсъдъка си след всичко, което беше преживял, то се дължеше единствено на това, че беше обичан и обичаше..."

Накрая авторът споменава, че историите, включени в "Дъхът на ближните", са преработени и редактирани след първоначалното си публикуване. За мен това е допълнителен реверанс към читателите. Прочетох книгата с нарастваща благодарност, че А. Георгиу наблюдава внимателно, без илюзии, но с разбиране човешката природа.

[Marieta · Rating 5 out of 5]

Изключително въздействащ, сборникът с разкази „Дъхът на ближните“ представя с дълбока съпричастност, емпатия и разбиране преживяването на „различния“. Андонис Георгиу ни разказва истории, които не спестяват трудностите и понякога ужасите на реалността, но същевременно през очите на героите си, показва колко човешки са тези преживявания. Той ни напомня, че „различният“ е преди всичко човешко същество.

Всеки разказ е добре структуриран, оставяйки след себе си множество въпроси за ценностната ни система като общество: свободата и правото на избор как да живеем живота си, цената, която плащаме за това, какви са идеалите ни и докъде сме способни да стигнем, за да ги защитим, проявата на жестокост и нейните последствия. Може би теми, за които не обичаме да мислим, но които са изключително важни за всеки един от нас.

„Дъхът на ближните“ са красиво написани и емоционално въздействащи разкази, които показват дълбоко разбиране и емпатия към всички, за които животът е труден, непоносим. Бих препоръчала книгата на всеки, който би искал да разбере малко по-добре другия, както и значението и важността от приемането на реалността такава, каквато е, заедно с „различните“.