What do you think?
Rate this book
Професия юнак
Кирил Добрев е роден през 1967 г. в Кърджали. Завършва Икономическия университет във Варна, после се хваща на работа в родния си град. Публикува от 1997 г. в периодиката и в антологии. Валентин Иванов е роден в Бургас през 1967 г. Завършва физика в Софийския университет и като астроном работи в Аризона, сетне в Чили. Първата му публикация е от 2000 г. Съученици от гимназията в Кърджали, те започват още тогава да пишат заедно, ала всеки от тях има и собствени произведения. Тандемът е особено успешен, защото съвместната им работа донася няколко награди. Настоящият сборник, включващ разкази предимно от цикъла им за Приказничеството, е първата им книга.
Кирил Добрев и Валентин Иванов са най-награждаваните автори в конкурсите на „Аргус“!
Съдържание
За юнаците и техните добри дела – Емануел Икономов (предговор) – стр.6
Търси се добър юнак – стр.9
Разказвачът на приказки – стр.38
Непостижимият аромат на любовта – стр.61
Невеликолепната седморка или в търсене на камъка – стр.84
Денят, в който вярата се завърна – стр.106
Дакс се завръща или износ на страх – стр.124
Хартиени времена – стр.145
Горска майка – стр.155
За сърцето на прекрасната дамa – стр.166
Змеят задава неудобни въпроси – Валентин Иванов, Кирил Добрев (интервю) – стр.185
Завидни майстори на хумора и фентъзито, както и на българския фолклор и език, Добрев и Иванов показват, че дори в епохата на Хари Потър родните юнаци има с какво да изненадат и да се похвалят.
Емануел Икономов
Кирил Добрев и Валентин Иванов са най-награждаваните автори в конкурсите на „Аргус“!
Съдържание
За юнаците и техните добри дела – Емануел Икономов (предговор) – стр.6
Търси се добър юнак – стр.9
Разказвачът на приказки – стр.38
Непостижимият аромат на любовта – стр.61
Невеликолепната седморка или в търсене на камъка – стр.84
Денят, в който вярата се завърна – стр.106
Дакс се завръща или износ на страх – стр.124
Хартиени времена – стр.145
Горска майка – стр.155
За сърцето на прекрасната дамa – стр.166
Змеят задава неудобни въпроси – Валентин Иванов, Кирил Добрев (интервю) – стр.185
192 pages, Paperback
First published January 1, 2006
4 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
June 13, 2013
Свеж стил, с много хумор и добро познаване на приказния фолклор. Ако има подобия с други автори - например Пратчет, то те не са натрапчиви и дори може би са умишлено търсени, което говори за голямата ерудиция на авторите.
Много приятна книга.
Много приятна книга.
November 20, 2025
Оценка 4.5
Страхотна книжка - радвам се, че успях да се докопам до електронно издание, защото определено си заслужава четенето!
Хумористичното фентъзи е може би най-любимият ми жанр, а тук са вплетени и елементи от българската митология и фолклор, което прави сборника просто неустоим! Двамата автори са създали един страшно пъстър, неочакван, и в същото време твърде познат свят, който преобръща традиционните ни представи и прочити на до болка познатите приказки и ни сервира една абсурдна алтернативна вселена, в която юнаците закрилят змейове, вместо да ги обезглавяват, а Вълкът пасе седемте козлета и ужасено се крие от Червената барета (пардон, шапчица). Приказната земя е населена с още цял куп (познати и непознати) персонажи, кой от кой по-колоритни, като добрите и лошите най-често са сменили местата си. (Любимият ми герой обаче си остава мухата/слон, четете внимателно! :))
Сюжетите често са приключенско-мистериозни и оплетени в стил Пратчет, като чак до самия край, а понякога и след него, не ти е ясно точно какво и защо се случва, обаче през цялото време не спираш да се хилиш. (Типичен пример: "Непостижимият аромат на любовта", в който няколко привидно несвързани сюжетни линии се менкат толкова начесто, че а си мигнал, а си изпуснал нишката.) Любимите ми два разказа са "Денят, в който вярата се завърна" и "Невеликолепната седморка" (който така и не разбрах защо е кръстен така, но премеждията на случайно попадналите в Приказната земя геймъри и сблъсъците им с местните са просто уникални!).
И да не забравя - отново в стил Пратчет, бележките под линия, които неслучайно са почти стотина, често разказват цели истории и са неустоимо допълнение към основния сюжет. Всеки път страшно им се радвах!
Единствената ми лека критика е, че понякога развръзката идва малко внезапно ("Разказвачът на приказки", "Хартиени времена"), без да стане ясно точно защо и как, но все пак това е Приказната земя, откъде-накъде там ще важат обичайните причинно-следствени връзки.
А, и последните два разказа - "Горска майка" и "За сърцето на прекрасната дама" ми стояха малко като кръпки, защото не са част от основния цикъл, действието не се развива в Приказната земя и - колкото и да са добри сами по себе си - не са написани в същия стил. Което за мен автоматично ги превръща в излишен баласт в конкретно този сборник, колкото и симпатични да ми станаха Пешо и Димчо.
В заключение... мога само да отроня някоя и друга сълза, че страхотният тандем не е публикувал нищичко вече над десет години. Не е ли време да възродят добрата стара Приказна земя? След демокрацията, не е ли редно да я сполети и глобализацията, финансовата криза, змейовете да станат вегани, да поискат оставката на Главния приказник... Материал да искаш!
Страхотна книжка - радвам се, че успях да се докопам до електронно издание, защото определено си заслужава четенето!
Хумористичното фентъзи е може би най-любимият ми жанр, а тук са вплетени и елементи от българската митология и фолклор, което прави сборника просто неустоим! Двамата автори са създали един страшно пъстър, неочакван, и в същото време твърде познат свят, който преобръща традиционните ни представи и прочити на до болка познатите приказки и ни сервира една абсурдна алтернативна вселена, в която юнаците закрилят змейове, вместо да ги обезглавяват, а Вълкът пасе седемте козлета и ужасено се крие от Червената барета (пардон, шапчица). Приказната земя е населена с още цял куп (познати и непознати) персонажи, кой от кой по-колоритни, като добрите и лошите най-често са сменили местата си. (Любимият ми герой обаче си остава мухата/слон, четете внимателно! :))
Сюжетите често са приключенско-мистериозни и оплетени в стил Пратчет, като чак до самия край, а понякога и след него, не ти е ясно точно какво и защо се случва, обаче през цялото време не спираш да се хилиш. (Типичен пример: "Непостижимият аромат на любовта", в който няколко привидно несвързани сюжетни линии се менкат толкова начесто, че а си мигнал, а си изпуснал нишката.) Любимите ми два разказа са "Денят, в който вярата се завърна" и "Невеликолепната седморка" (който така и не разбрах защо е кръстен така, но премеждията на случайно попадналите в Приказната земя геймъри и сблъсъците им с местните са просто уникални!).
И да не забравя - отново в стил Пратчет, бележките под линия, които неслучайно са почти стотина, често разказват цели истории и са неустоимо допълнение към основния сюжет. Всеки път страшно им се радвах!
Единствената ми лека критика е, че понякога развръзката идва малко внезапно ("Разказвачът на приказки", "Хартиени времена"), без да стане ясно точно защо и как, но все пак това е Приказната земя, откъде-накъде там ще важат обичайните причинно-следствени връзки.
А, и последните два разказа - "Горска майка" и "За сърцето на прекрасната дама" ми стояха малко като кръпки, защото не са част от основния цикъл, действието не се развива в Приказната земя и - колкото и да са добри сами по себе си - не са написани в същия стил. Което за мен автоматично ги превръща в излишен баласт в конкретно този сборник, колкото и симпатични да ми станаха Пешо и Димчо.
В заключение... мога само да отроня някоя и друга сълза, че страхотният тандем не е публикувал нищичко вече над десет години. Не е ли време да възродят добрата стара Приказна земя? След демокрацията, не е ли редно да я сполети и глобализацията, финансовата криза, змейовете да станат вегани, да поискат оставката на Главния приказник... Материал да искаш!
Displaying 1 - 2 of 2 reviews