Иван Мариновски е роден в град Запорожие, днес Украйна. Майка му е украинка, а баща му - българин. Завършил е руска филология в СУ „Климент Охридски“. Работил е като учител в Троян и като журналист във в. „Кремиковски металург“ и в Редакцията на селскостопанските списания. Автор е на сценарии за документални филми и радиопредавания. Той е създател на популярния през осемдесетте години радиогерой Маймунката Шико в един оригинален и весел радиосериал. Написал е и историческия роман „Пладне за света Насташа“. Според Огнян Сапарев, това произведение, останало без полагащото му се внимание от страна на литературната критика у нас, е ярко явление в тогавашната ни литература, със своята динамика на събитията, с човешката си история, както и експресията на повествованието. Умира през 1997 г.
Да не казвам голяма дума, но това може би е най-динамичната и завладяваща българска фантастика, която съм чел през живота си. Чете се на един дъх и те кара да съжаляваш, че няма продължение :( Дълбок поклон за въображението, създало този свят, тези джаджи (единствено Piknik na obochine може да им хвърли ръкавицата...) и тези невероятни, размазващи реалности. Защо никой не се нави да напише продължение...
Това е може би най-силната българска фантастична книга и един от най-силните романи изобщо. Иван Мариновски е известен автор, достатъчно е само да се спомене "Руфо Червенокосия", но в тази книга той стига нови висини. Книгата е написана от първо лице в напевен ритмичен език и има завладяващо и увличащо действие. Има много неща, които могат да се похвалят в нея, но ще се спра на три. Първо - екшъна - Подобен екшън, не фантастичен, без спасявания от Бога от машината и с изглеждаш много истински съм виждал само в ЕЛО - Екип за ликвидиране на опасности (ако помните тая поредица). Светът е разработен невероятно добре, всички фантастични оръжия и други хитри машинки са реалистични и ти си все едно там. Признавам, когато книгата излезе през 1990 г, следих само екшъна - бях едва на 24. Но след снощното препрочитане (за енти път) ми направих впечатление две други сюжетни линии. Първо - бандитското обстановка в света антагонист. Повтарям - книгата е писана преди 10-ти. Но в нея много подробно се описва, как планетата е разделена между различни бандитски групировки (конгрегации). Как те се бият постоянно помежду си, как отглеждат едни анаболни момчета за бойци и най-вече как успяват да превземат официалната власт. Има едни цитати, които ако ги копирам без пояснения всички ще познаят сегашното управление. Но и това е за прах в очите. Истинската сила на книгата е в дъното, в разказите на памфлетистите. Преди 10-ти е нямало как официално да излезе критика на тоталитарната държава. И Иван Мариновски е вградил всичко с един езоповски, поетичен и многозначещ език дълбоко в книгата, в пафлетите на борците срещу тоталитарното управление. Навремето много се ядосвах на дългите откъси от тях, само пречеха на хубавото действие. После разбрах какво всъщност е искал да каже автора и колко добре го е казал. Книгата има само един недостатък - излезе само първа част. Както казах тя излезе малко след 10-ти, втората част се замотала по редакциите и е загубена. За съжаление авторът почина малко след това и въпреки няколкото фалшиви сигнала, че се е появила втората част, така и нищо не се появи. Книгата е задължителна за всички, които обичат хубавата фантастика, а за тези които се опитват да пишат трябва да е настолна. В нея може да се види как с напластяване на думи, с накъсване на фраза и изобщо с фобро писателско майсторство може да се покаже цялата динамика на действието. Реално, в книгата почти няма дълги диалози и извън "памфлетите" няма и нединамично действие.
Съдейки по космическия рейтинг, или аз съм чела друга книга, или наистина фантастиката не е моя жанр. Бих казала обаче, че идеята ми хареса. И то много. За изпълнението, за съжаление, не мога да кажа същото. Твърде претрупана ми беше с изречения, незначещи нищо и термини (разбира се, присъщи за жанра), идеята на които беше сякаш да изглежда още "по-фантастична".
Луда книга. Задъхано темпо, което не те оставя и за миг да скучаеш. Наблъскана с идеи, коя от коя по-щури и интересни. Вкратце, историята е следната: Извънземна раса отвличат земни деца по особено зрелищен начин заради масов стерилитет на родната планета. Екип от специално обучени агенти се заемат със случая и откриват, че това е само върхът на айсберга. Светът е доста интересен, действието се развива на родна почва, но дотолкова променена, че ако не сте почитатели на бг сетинга, няма да ви подразни. За съжаление, героите ми бяха бегло щрихирани, а имат потенциал да са интересни. Пак за съжаление, това е само първа част от нещо повече, останало неиздадено. Не можем да видим накъде ще се развие историята и дали Александър ще се справи с мисията си.
Ако не знаех, че става въпрос за българска книга, щях да кажа, че е превод от руски, стилът твърде много ми напомняше на съветска фантастика. И с това май се изчерпват забележките ми.
Книгата е увлекателна, пълна с оригинални идеи, гарнирани с нонстоп екшън, а загадките и намеците не ти дават мира, докато не ги разкриеш. Мога само да съжалявам, че продължението е останало ненаписано (или неиздадено?).
Докато се колебаех между 3 и 4 звезди, си дадох сметка, че изчетох книгата буквално за един ден, а това не ми се случва при тризвездните. Така че четвъртата звезда си е заслужена, не я давам от патриотизъм.