Ането

by Ангел Каралийчев, Илия Бешков (Illustrator)

Ти знаеш ли малката бяла къщурка на речния бряг? Тя е положена на четири големи камъка. Има само едно прозорче и то гледа към равната шир на тихата река. Като запалена лула дими високият комин на къщичката. Една снежнобяла ………….

Genres: Childrens, Bulgarian Literature

95 pages, Hardcover

First published January 1, 1938

About the author

Ангел Каралийчев е роден на 21 август 1902 в гр. Стражица, обл. Велико Търново. Писателската му дейност започва, когато е на 17 години. Следва химия в Софийския университет, завършва дипломация в Свободния университет в София (1928). Работи като редактор във в. "Кооперативна просвета" (1932-1944), изд. "Народна младеж" (1947-1952), в. "Литературен фронт" (1952-1953), изд. "Български писател" (1952-1969). Започва да публикува през 1919 г. Сътрудничи на сп. "Нов път", "Червен смях", "Чернозем" и др. След известния разрив на "новопътци" с Г. Бакалов от 1925 г. публикува в сп. "Златорог", "Българска мисъл", "Венец", "Детска радост", "Светулка", "Кооперативна просвета" и др. Пише разкази, пътеписи, приказки, както и авторизирани приказки и легенди от българския и чуждестранния фолклор. Автор е на книгите с разкази "Ръж" (1925), "Жълтици" (1926), "Имане" (1927), "Сребърна ръкойка" (1935), както и на десетки книги за деца и юноши: "Ането" (1938), "Тошко Африкански" (1940), "Житената питка" (1948). Умира на 14 декември 1972 г. в София.

Reviews

[Liliq Nikolova · Rating 5 out of 5]

Нямах много спомени от книжката като малка,затова реших да си прочета пак и не сбърках....толкова миличка и сладичка книжка ,насладих й се докрай :)

[Радост · Rating 5 out of 5]

Отдавна искам да напиша ревю за тази повест, за да достигне до повече хора и, разбира се, ако имат време, да посъбудят детето в себе си.
Чете се точно за един час, но не се забравя никога това мило Ане.
Самият Ангел Каралийчев, доколкото ми е известно, не признава до края на живота си, че съществува литература, предназначена за деца. Въпреки гръмкото име "Мечо", под което издава една книга, отново отказва да разграничи произведенията си за деца или за възрастни.
Той преживява огромна лична драма, загубва собственото си дете, което не е честно да се случи на нито един родител. Естественият развой на събитията е детето да изпрати родителя, но не искам да си представям каква болка е изпитал на плещите си. Същата тази лична драма го прави по-затворен и по-особен човек, но благодарение на упоритостта на Ран Босилек, той успява да го убеди да прати нещо за списанието, на което е редактор.
"Ането" е писана и е посветена на дъщеричката му след нейната загуба.
Благодарности на една много мила дама доцент по литература, която така майсторски ни пързаля из детско-юношеската литература, че няма как да останеш безучастен. И няма как да не ти се прииска пак да си дете.

[Del Delaney · Rating 1 out of 5]

Съвет към колегите филолози - НИКОГА не се опитвайте да превеждате Каралийчев за изпит. Освен ако не държите да танцувате ръченица с говорещите риби.