What do you think?
Rate this book
Девет разказа / Семейство Глас
Девет разказа:
Идеален ден за лов на рибка-бананка (A Perfect Day for Bananafish, 1948)
Мече буболече (Uncle Wiggily in Connecticut, 1948)
В навечерието на войната с ескимосите (Just Before the War with the Eskimos, 1948)
Човека, който се смее (The Laughing Man, 1949)
Долу при платноходката (Down at the Dinghy, 1949)
На Есме — с обич и омерзение (For Esmé — with Love and Squalor, 1950)
Устата ми хубава, очите ми зелени (Pretty Mouth and Green my Eyes, 1951)
Синият период на де Домие-Смит (De Daumier-Smith’s Blue Period, 1952)
Теди (Teddy, 1953)
Семейство Глас:
Франи (Franny, 1955)
Зуи (Zooey, 1957)
По-горе билото, майстори! (Raise High the Roof Beam, Carpenters, 1955)
Сиймор, запознаване (Seymour: An Introduction, 1959)
Идеален ден за лов на рибка-бананка (A Perfect Day for Bananafish, 1948)
Мече буболече (Uncle Wiggily in Connecticut, 1948)
В навечерието на войната с ескимосите (Just Before the War with the Eskimos, 1948)
Човека, който се смее (The Laughing Man, 1949)
Долу при платноходката (Down at the Dinghy, 1949)
На Есме — с обич и омерзение (For Esmé — with Love and Squalor, 1950)
Устата ми хубава, очите ми зелени (Pretty Mouth and Green my Eyes, 1951)
Синият период на де Домие-Смит (De Daumier-Smith’s Blue Period, 1952)
Теди (Teddy, 1953)
Семейство Глас:
Франи (Franny, 1955)
Зуи (Zooey, 1957)
По-горе билото, майстори! (Raise High the Roof Beam, Carpenters, 1955)
Сиймор, запознаване (Seymour: An Introduction, 1959)
- GenresShort Stories
499 pages, Paperback
First published January 1, 1959
7 people are currently reading
92 people want to read
About the author
J.D. Salinger
146 books16.2k followersLibrarian Note: There is more than one author by this name in the Goodreads database.
Works, most notably novel The Catcher in the Rye (1951), of American writer Jerome David Salinger often concern troubled, sensitive adolescents.
People well know this author for his reclusive nature. He published his last original work in 1965 and gave his last interview in 1980. Reared in city of New York, Salinger began short stories in secondary school and published several stories in the early 1940s before serving in World War II. In 1948, he published the critically acclaimed story "A Perfect Day for Bananafish" in The New Yorker, his subsequent home magazine. He released an immediate popular success. His depiction of adolescent alienation and loss of innocence in the protagonist Holden Caulfield especially influenced adolescent readers. Widely read and controversial, sells a quarter-million copies a year.
The success led to public attention and scrutiny: reclusive, he published new work less frequently. He followed with a short story collection, Nine Stories (1953), of a novella and a short story, Franny and Zooey (1961), and a collection of two novellas, Raise High the Roof Beam, Carpenters and Seymour: An Introduction (1963). His last published work, a novella entitled "Hapworth 16, 1924", appeared in The New Yorker on June 19, 1965.
Afterward, Salinger struggled with unwanted attention, including a legal battle in the 1980s with biographer Ian Hamilton. In the late 1990s, Joyce Maynard, a close ex-lover, and Margaret Salinger, his daughter, wrote and released his memoirs. In 1996, a small publisher announced a deal with Salinger to publish "Hapworth 16, 1924" in book form, but the ensuing publicity indefinitely delayed the release.
Another writer used one of his characters, resulting in copyright infringement; he filed a lawsuit against this writer and afterward made headlines around the globe in June 2009. Salinger died of natural causes at his home in Cornish, New Hampshire.
Works, most notably novel The Catcher in the Rye (1951), of American writer Jerome David Salinger often concern troubled, sensitive adolescents.
People well know this author for his reclusive nature. He published his last original work in 1965 and gave his last interview in 1980. Reared in city of New York, Salinger began short stories in secondary school and published several stories in the early 1940s before serving in World War II. In 1948, he published the critically acclaimed story "A Perfect Day for Bananafish" in The New Yorker, his subsequent home magazine. He released an immediate popular success. His depiction of adolescent alienation and loss of innocence in the protagonist Holden Caulfield especially influenced adolescent readers. Widely read and controversial, sells a quarter-million copies a year.
The success led to public attention and scrutiny: reclusive, he published new work less frequently. He followed with a short story collection, Nine Stories (1953), of a novella and a short story, Franny and Zooey (1961), and a collection of two novellas, Raise High the Roof Beam, Carpenters and Seymour: An Introduction (1963). His last published work, a novella entitled "Hapworth 16, 1924", appeared in The New Yorker on June 19, 1965.
Afterward, Salinger struggled with unwanted attention, including a legal battle in the 1980s with biographer Ian Hamilton. In the late 1990s, Joyce Maynard, a close ex-lover, and Margaret Salinger, his daughter, wrote and released his memoirs. In 1996, a small publisher announced a deal with Salinger to publish "Hapworth 16, 1924" in book form, but the ensuing publicity indefinitely delayed the release.
Another writer used one of his characters, resulting in copyright infringement; he filed a lawsuit against this writer and afterward made headlines around the globe in June 2009. Salinger died of natural causes at his home in Cornish, New Hampshire.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 14 of 14 reviews
January 8, 2021
Убеден съм, че тези разкази ще успеят да се вплетат в личния живот на всеки читател. Толкова богат на символика текст (сега ще е супер отвлечено) чертае линии, в които неминуемо някъде се пресичаме.
Нека не бъде спойлер това, че в "Сиймор, запознаване" Бъди Глас се асоцира с автора на всички разкази.
За първи път прочетох въпросното издание като тийнейджър, доста отдавна. Жестоко ми пасна, още повече че тогава бях лудо запален по йога, дзен, Кастанеда ... (убеден съм, че Кастанеда липсва в разказите само защото книгите му се появяват на по-късен етап. Освен това в нагуализма има много поезия, един от любимите на брухото дон Хуан Матус е Хуан Рамон Хименес. Само вметка.) Пак по онова време се бях вманячил в текстовете на четирите евангелия. Не бързайте, не съм побъркан религиозен тип, опитвах се да ги чета през погледа на нещо като "независим читател". Опитвах се да гледам на тях непринудено, непредубедено, извън клишето, догмата ..., разбира се, доколкото е възможно. Всъщност Христос е много Дзен и много далече от религията. Защо го споменавам? Защото идеята за дзенски Христос откривам в ключови места при Селинджър. Имам доста цитати от разказите, засега ще "ползвам" един, колкото в подкрепа на горното описание.
Нали няма да е нередно, ако кажа, че Сийморовите и моите корени в източната философия — колебая се дали трябва да ги нарека „корени“ — водят началото си от новия и стария завет, от адвайта веданта и класическия даоизъм?
"Личното" при мен впоследствие стана твърде лично. Стана така, че и аз мога да говоря и пиша до безкрай (като Бъди Глас) за нашия Сиймор.
ПП. Малко отнесени и любопитни аналогии:
Децата Глас (Селинджър би бил доволен от символиката на българската дума ) участват в програмата "Какво умно дете" от 1927г. до 1943г. Детството на Сиймор (него ще определя за нещо като основен персонаж, макар да се появява едва в два от разказите: в Идеален ден за лов на риба-бананка (като себе си) и в Теди (с друго име, в друга версия и по странен начин, хахаха) минава през 20-те години на 20-ти век. Годината на магическото лято от "Вино от глухарчета" на Бредбъри (неговото лято) е 1928г. "Майстора и Маргарита" е започната през същата тази година.
Нека не бъде спойлер това, че в "Сиймор, запознаване" Бъди Глас се асоцира с автора на всички разкази.
За първи път прочетох въпросното издание като тийнейджър, доста отдавна. Жестоко ми пасна, още повече че тогава бях лудо запален по йога, дзен, Кастанеда ... (убеден съм, че Кастанеда липсва в разказите само защото книгите му се появяват на по-късен етап. Освен това в нагуализма има много поезия, един от любимите на брухото дон Хуан Матус е Хуан Рамон Хименес. Само вметка.) Пак по онова време се бях вманячил в текстовете на четирите евангелия. Не бързайте, не съм побъркан религиозен тип, опитвах се да ги чета през погледа на нещо като "независим читател". Опитвах се да гледам на тях непринудено, непредубедено, извън клишето, догмата ..., разбира се, доколкото е възможно. Всъщност Христос е много Дзен и много далече от религията. Защо го споменавам? Защото идеята за дзенски Христос откривам в ключови места при Селинджър. Имам доста цитати от разказите, засега ще "ползвам" един, колкото в подкрепа на горното описание.
Нали няма да е нередно, ако кажа, че Сийморовите и моите корени в източната философия — колебая се дали трябва да ги нарека „корени“ — водят началото си от новия и стария завет, от адвайта веданта и класическия даоизъм?
"Личното" при мен впоследствие стана твърде лично. Стана така, че и аз мога да говоря и пиша до безкрай (като Бъди Глас) за нашия Сиймор.
ПП. Малко отнесени и любопитни аналогии:
Децата Глас (Селинджър би бил доволен от символиката на българската дума ) участват в програмата "Какво умно дете" от 1927г. до 1943г. Детството на Сиймор (него ще определя за нещо като основен персонаж, макар да се появява едва в два от разказите: в Идеален ден за лов на риба-бананка (като себе си) и в Теди (с друго име, в друга версия и по странен начин, хахаха) минава през 20-те години на 20-ти век. Годината на магическото лято от "Вино от глухарчета" на Бредбъри (неговото лято) е 1928г. "Майстора и Маргарита" е започната през същата тази година.
January 17, 2022
Просто разкош!
Отдавна не бях чела Селинджър, чак от младежките ми години. Сега отново се връщам към него, провокирана от биографичната книга на Джоана Рейкоф " Моята година със Селинджър". Исках отново да усетя онази забележителна сигнатура, която авторът оставя в произведенията си.
Тривиално е да говоря колко въздействащо пише Селинджър, но това е самата истина.
Той провокира човек да промени фокуса си на възприятие и му дава различна, уникална гледна точка. В неговата проза има емоция, съпричастност, героите му често са бунтари, които разчупват оковите на ума.
Адмирации за Клео Протохристова, която така умело е събрала едни от култовите произведения на Селинджър в цялост- неговите девет разказа, както и новелите " Франи", " Зуи" , " По- горе билото, майстори", " Сиймор. Запознаване", обединени под заглавието " Семейство Глас". Това има своята логика, защото в някои от разказите се споменават отделни членове от семейство Глас. По този начин се изгражда свързваща линия между произведенията на Селинджър.
Творбите на Селинджър излъчват проницателност, те носят не само художествен елемент, но и философски.
=====
" Причината хората да си мислят, че нещата свършват някъде, е в това, че повечето хора просто не знаят как да гледат на нещата." - из разказа " Теди".
" Ако наистина искаш да знаеш, според мен половината гадости на света ги правят хора, които проявяват истинското си Аз. " - Зуи към Франи от новелата " Зуи"
Отдавна не бях чела Селинджър, чак от младежките ми години. Сега отново се връщам към него, провокирана от биографичната книга на Джоана Рейкоф " Моята година със Селинджър". Исках отново да усетя онази забележителна сигнатура, която авторът оставя в произведенията си.
Тривиално е да говоря колко въздействащо пише Селинджър, но това е самата истина.
Той провокира човек да промени фокуса си на възприятие и му дава различна, уникална гледна точка. В неговата проза има емоция, съпричастност, героите му често са бунтари, които разчупват оковите на ума.
Адмирации за Клео Протохристова, която така умело е събрала едни от култовите произведения на Селинджър в цялост- неговите девет разказа, както и новелите " Франи", " Зуи" , " По- горе билото, майстори", " Сиймор. Запознаване", обединени под заглавието " Семейство Глас". Това има своята логика, защото в някои от разказите се споменават отделни членове от семейство Глас. По този начин се изгражда свързваща линия между произведенията на Селинджър.
Творбите на Селинджър излъчват проницателност, те носят не само художествен елемент, но и философски.
=====
" Причината хората да си мислят, че нещата свършват някъде, е в това, че повечето хора просто не знаят как да гледат на нещата." - из разказа " Теди".
" Ако наистина искаш да знаеш, според мен половината гадости на света ги правят хора, които проявяват истинското си Аз. " - Зуи към Франи от новелата " Зуи"
September 4, 2021
Направо ме отвя този Селинджър, ако скоро се събера ще пиша повече
February 10, 2017
Разказите започват ужасно и тъкмо вече се чудех как ще издържа всичките девет гаври с времето ми - изведнъж сякаш имаше промяна в стила и дори някои от тях бяха доста интересни.
В много от тях се засяга темата за будизма, прераждането и вярата като цяло и впоследствие става ясно защо.Беше интересен елемент, който не очаквах от Селинджър.
Любим ми остава "Синият период на де Домие-Смит" - смяла съм се на глас на този.
Семейство Глас беше интересен поглед върху членовете на това многобройно семейство, всеки с утвърден характер, вкусове и стремежи.Те са коренно различни един от друг и въпреки това има неща, които ги обединяват винаги.Някои от тях опознаваме директно, други - само по бегли описания или спомени, които се промъкват в темите на разговор.
Зуи ми беше интересен като персонаж, също и майката Беси, но главата отделена на Сиймор ме отегчаваше през повечето време и ми се искаше на Бъди, който описва Сиймор, да беше отделено също толкова място в книгата.
В много от тях се засяга темата за будизма, прераждането и вярата като цяло и впоследствие става ясно защо.Беше интересен елемент, който не очаквах от Селинджър.
Любим ми остава "Синият период на де Домие-Смит" - смяла съм се на глас на този.
Семейство Глас беше интересен поглед върху членовете на това многобройно семейство, всеки с утвърден характер, вкусове и стремежи.Те са коренно различни един от друг и въпреки това има неща, които ги обединяват винаги.Някои от тях опознаваме директно, други - само по бегли описания или спомени, които се промъкват в темите на разговор.
Зуи ми беше интересен като персонаж, също и майката Беси, но главата отделена на Сиймор ме отегчаваше през повечето време и ми се искаше на Бъди, който описва Сиймор, да беше отделено също толкова място в книгата.
March 20, 2017
Няма идеален ден за Селинджър, разказите са толкова интензивни, че няма как (поне при мен беше така) да ги изчетеш наведнъж, а дори и само два, един след друг.
"Той погледна към младата жена, заспала на едното легло. После пристъпи към един от куфарите, отвори го и измъкна изпод купа гащета и фланелки пистолет. Извади пълнителя, огледа го и пак го постави. След това отиде до свободното легло, седна на него, погледна жената, вдигна пистолета и пусна един куршум в дясното си слепоочие."
"Той погледна към младата жена, заспала на едното легло. После пристъпи към един от куфарите, отвори го и измъкна изпод купа гащета и фланелки пистолет. Извади пълнителя, огледа го и пак го постави. След това отиде до свободното легло, седна на него, погледна жената, вдигна пистолета и пусна един куршум в дясното си слепоочие."
March 4, 2021
Пак се влюбвам в литературен герой, пак маргинал и психар - и подозирам, че далеч не съм единствен член на този фенклуб. Чудя се защо не съм потърсила по-рано творбите на Селинджър. А може и да не му е било времето и сега да си идва съвсем на място. С възторг открих, че съставител на книгата е очарователната Клео Протохристова - невероятна жена, страшен капацитет, запомнящ се преподавател. Аристократично фина, омайно сладкодумна, заразно вдъхновяваща. Веднъж ни даде задача да съставим списък със сто книги, които сме чели, все още помним - бихме препоръчали другиму или обратното - бихме зачеркнали. Умирам да си намеря моя списък. Толкова го умувах. А колко ли заглавия са се повторили в тези сто - между всички колеги в магистратурата, които изпълнихме заданието...
Но да се върна на книгата - майсторски откачена. От тези, в които се тръгва издалеко, а впоследствие нишките се навързват, героите си идват по местата, даваш си сметка "кой кум, кой сват, кой на булката брат" и току ти просветне - ахааа... или пък не съвсем.
А сърцето ми открадна Сиймор. Грозноват, талантлив, умен за трима, самоуверен, грижовен, състрадателен... амоубиец. На 41 слага край на живота си и остава завинаги в сърцата на голямото си семейство. А така му се иска на човек да види повече (see more), да надникне под покривалото, да си отговори на въпросите. Липсата на отговори е част от чара, разбира се. Привлече ме дисекцията на американските нрави от онова време, на славата, на порядките в обществото, на религията, на преподаването, на човешките взаимоотношения. Малко се обърках от толкова много деца в едно семейство - седем - като всяко от тях със своите таланти, характер и особености. Не ги разбрах докрай. Както единственоте деца не схващат какво им е на другите, които имат брат или сестра, а двете деца са далеч от действителността на три и повече братя и сестри под един покрив. Сякаш сме силно повлияни от забавните американски сериалчета тип "Стъпка по стъпка" и преекспонираната хумористична страна на картинката.
Обикнах Селинджър.
Но да се върна на книгата - майсторски откачена. От тези, в които се тръгва издалеко, а впоследствие нишките се навързват, героите си идват по местата, даваш си сметка "кой кум, кой сват, кой на булката брат" и току ти просветне - ахааа... или пък не съвсем.
А сърцето ми открадна Сиймор. Грозноват, талантлив, умен за трима, самоуверен, грижовен, състрадателен... амоубиец. На 41 слага край на живота си и остава завинаги в сърцата на голямото си семейство. А така му се иска на човек да види повече (see more), да надникне под покривалото, да си отговори на въпросите. Липсата на отговори е част от чара, разбира се. Привлече ме дисекцията на американските нрави от онова време, на славата, на порядките в обществото, на религията, на преподаването, на човешките взаимоотношения. Малко се обърках от толкова много деца в едно семейство - седем - като всяко от тях със своите таланти, характер и особености. Не ги разбрах докрай. Както единственоте деца не схващат какво им е на другите, които имат брат или сестра, а двете деца са далеч от действителността на три и повече братя и сестри под един покрив. Сякаш сме силно повлияни от забавните американски сериалчета тип "Стъпка по стъпка" и преекспонираната хумористична страна на картинката.
Обикнах Селинджър.
October 16, 2021
От книгите, които се превърнаха в мой дом.
Не харесвам “Спасителят в ръжта”. Всъщност харесвам да чета за него, не харесвам да чета него.
Но “Девет разказа. Семейство Глас.” е друго - зрелият Селинджър те помита. Един от разказите - “На Есме - с обич и омерзение” - остава един от любимите ми разкази. А Сиймор, Бъди, Зуи и Франи - приятели до живот.
Докато продължавам да водя вътрешна борба дали смятам, че е редно да се публикуват неиздаваните творби на Селинджър, оставям тук това чудесно интервю със сина му - https://youtu.be/A2iYrFGeT3s
Не харесвам “Спасителят в ръжта”. Всъщност харесвам да чета за него, не харесвам да чета него.
Но “Девет разказа. Семейство Глас.” е друго - зрелият Селинджър те помита. Един от разказите - “На Есме - с обич и омерзение” - остава един от любимите ми разкази. А Сиймор, Бъди, Зуи и Франи - приятели до живот.
Докато продължавам да водя вътрешна борба дали смятам, че е редно да се публикуват неиздаваните творби на Селинджър, оставям тук това чудесно интервю със сина му - https://youtu.be/A2iYrFGeT3s
August 12, 2022
Самите девет разказа ми допадаха, но не ме впечатлиха толкова колкото семейство Глас. Зуи и Франи бяха супер на ниво, обичам ги. Обачее идва нещото, което ме притесняваше в последните два разказа е странното почти хомоеротично напрежение между Бъди и Сиймор(единствено от страна на Бъди). Вие обаче най-вероятно няма да го усетите и всичко е моя измишльотина. Предупредил съм ви все пак
August 1, 2017
Любим ми стана "Идеален ден за лов на рибка-бананка"! А вие виждали ли сте рибки-бананки? :д
September 22, 2017
Amazing read. It has been a while since I've read something that I like so much. Simply a masterpiece. Will definately read some other stuff by Selinger.
January 17, 2022
Много дзен има в тази книга, а не съм се сетила да я отбележа като прочетена.
June 21, 2024
3.5 (5 ⭐️ за Девет разказа)
Read
February 1, 2018Начало!
Displaying 1 - 14 of 14 reviews