Edged Weapons

by William. Goldman

Holly has been brutally raped. Barely conscious, she mouths two The Mex. Alone in a bar, a youngish woman waits for her boyfriend. A big Mexican moves towards her, drunk, but doing a decent job of hiding it. She is not usually frightened...Who is the Mex? What manner of man? Nick Escalante has the answer. Escalante is the master of edged a tough guy a good guy, about to wake up to his five thousandth morning in Las Vegas (and that's long enough for anyone to have luck on the their side). He roams the sleazy underside of the city picking up bucks as a chaperone. His mission is to earn the freedom money he needs to retire, to avenge an appalling rape, and to satisfy the honor of a misjudged an. Along the way he meets an array of bizarre characters.

Genres: Fiction

320 pages, Paperback

First published January 1, 1985

Reviews

[Metodi Markov]

Нищо от това, което харесах в другите два романа на автора, които съм чел до сега. Прилича ми на не особено интересен сценарий за филм.

Остаряло, неискрено и досадно четиво, което няма да довърша! И лош превод естествено…

[Stuart Young]

The story of hitman and knife specialist, Nick Escalante. Slick, stylish prose and lots of twists to the story but considering it's by William "Structure is everything" Goldman the plot feels rather shambolic.

[Penelope Wright]

Okay, I waffled between 3 and 4 stars, because here's the thing. I don't think this book would ever get published today. The language was too problematic and the characterizations of women were pretty terrible. But at the end of the day, the writing was good, and I had to keep reminding myself that this book was not published in 2024 (far from it). I obtained this book on an interlibrary loan to help me answer a research question, and when I realized it hadn't been read since 1997 I totally anthropomorphized the book and began to feel sorry for it. Because books want to be read. So I read it. And like I said, the writing was really good, even if the book's language and themes are not at all to my 2024 tastes.

Finally, I cannot believe that this was written by the same person who wrote The Princess Bride. Now, whenever anyone asks me "what's the most obscure book you've ever read by a really famous author" I will be able to say, without question, Edged Weapons by William Goldman.

[Gost]

Пиша това ревю заради Ел. Тя ме помоли, след като имам профил, да взема и да го обогатя. Така че Ел, следващите редове са посветени на теб. :)
Има книги, които плъзгат нежни страници по струните на душата ми и успяват да изтръгнат от тях онзи предоргазмен писък на папагал, който ознаменува срещата с наистина добро четиво. Редовете трептят, нахлуват в мен, рикошират в дъното на душата ми, после - в стените, срещат се, пресичат се, наслагват се, а накрая се натрупват и издигат до онова кресчендо, което през еоните история на еволюцията е предупреждавало милиони папагалки за близката почивка.
Самата книга е галерия от образи. Едни до други са наредени Златното момиче, Мекс, ДД, Пинки, Принца жаба, Преподобния, Дюк, Планера и още много други. Маргинали, отрепки, неудачници, доста често и престъпници, те всички са деца, живеещи в по детски жесток град и наслаждаващи се на това. Всеки един от тях е особен, различен, откачен може би и много, дяволски даже жив. Голдман се е справил наистина добре и успя да обогати колекцията ми от картички с любими герои, която кътам за особено скучните моменти, в които измъквам някоя от тях и мълчаливо я съзерцавам с вътрешния си взор, изследвайки и припомняйки си характерни черти, забавни моменти и любопитни подробности, които да разсекат мрежите на досадата.
За сюжета няма да разказвам много. Едно, че е разпокъсан и разнопосочен, второ, че наистина е трудно. Книгата започва с едно момиче, което лежи изнасилено, пребито и обезобразено на задните стълби на хотел. Главният герой обаче е един мазен примитив, чието описание по стил и още нещо ми напомни за Артър Дент. По-късно приликата се засили, когато открих, че използва много хитър метод да обиколи, ако не цялата галактика, то поне цялата Земя за по-малко от 30 алтериански долара на ден. Обаче по нищо друго не си приличат. Артър Дент най-малкото не е най-добрият убиец с голи ръце и не получава молби да убие кучето на нечий съсед.
Усещам, че изпускам много да кажа, но няма да сложа цитати, защото те ще са три-четири пъти ревюто, а това вече ще е спам. Който обича шантавите истории, с шантави герои и още по-шантави неща, които им се случват, може да си намери книгата. За останалите - приятно четене на нещо друго. ;)
ПП: Ел, това нещо го пиша след полунощ с непонятно откъде появило се папагалско перо, така че не се учудвай, ако звучи леко смахнато. :)

[Jim Sanderson]

I enjoyed this book. I must say that there is a significant subplot in the novel that I don't remember in the film.

[Gerry Pelser]

Great fun, pure escapism, a crime novel that easily takes the mind away from the foibles of this world, and engages you into the world of the characters on the page.

[Vincent Darkhelm]

Excellent thriller. So good the protagonist's stupidity made me throw the novel against a wall.

[Jonathan]

William Goldman is a genius.

[Carl]

Nostalgia = sharp teeth
me = sore ass
Yet i still keep doing this!?