„Италианското момиче“, Айрис Мърдок, изд. „Рива“, превод Иглика Василева.
В края на натоварената седмица реших да посегна към някоя по-тънка книжка, но не можех да предположа каква вселена се крие в творчеството на Мърдок.
Смятам, че е редно да обърна внимание на личността на Айрис. Тя е високо ценена английска писателка и философка (1919–1999), известна със своите многобройни романи и философски трудове в областта на екзистенциализма. Интересна личност с ирландски произход, тя оставя значително наследство в литературата и философията. Литературната общност създава в нейна чест награда, която се присъжда за изключителни литературни произведения или изследвания върху творчеството на Мърдок, като акцентът е върху иновативни и оригинални подходи.
1. **Iris Murdoch Award for Research** – Награда, която може да бъде присъдена за академични изследвания, свързани с творчеството и философските идеи на Мърдок.
2. **Iris Murdoch Prize for Fiction** – Присъжда се на автори на художествена литература, които демонстрират дълбочина и стил, характерни за писането на Мърдок.
В допълнение, различни университети и институции, занимаващи се с литература и философия, също организират събития и конкурси, посветени на нея.
След всичко това ще разкажа накратко за книгата. „Италианското момиче“ започва със завръщането на Едмънд в родния му дом за погребението на майка му, всъщност Линда, защото тя не е обичала да бъде наричана „мама“. В тази кратка, но изключително наситена книга, с всяка следваща страница Мърдок ни потапя все по-дълбоко в историята на семейството на Едмънд, останало да живее в къщата. В същото време авторката поставя множество теми, свързани със семейството, сексуалността, антисемитизма и още много други въпроси. Действието се развива със специфичен ритъм, а богатата проза на Мърдок издига преживяването на различно ниво, като умело вгражда елементи на приказно и дори магическо повествование.
Ако харесвате силна доза семейна мелодрама, този прекрасен роман, с толкова сложни персонажи, които живеят в реалност, показана сякаш през криво огледало на вещица, определено ще ви допадне. Въпреки целия хаос и разрушенията – едно погребение, една случайна смърт, безброй предателства – когато затворите книгата, остава усещане за спокойствие и удовлетворение.
Това е книга, която задължително трябва да се прочете и „преживее“. Айрис Мърдок е автор, който, докато четете, сякаш тайно успява да надникне в скритите кътчета на душата, там където старателно крием тайни дори и от самите себе си, и ги излага на показ пред нас.
Изключително тъжно е, че макар да има публикувани творби от нея на български, те явно не успяват да достигнат до по-широк кръг читатели. Надявам се творчеството ѝ да не потъне в книжната бездна.