Рентгенова снимка на свободата

by Михаела Илиева

„Рентгенова снимка на свободата“ е кратка книга. Кратки са и героите в нея. Животът им прилича на сбъднато предсказание, а времето им е страшно сегашно. Те се държат за него, както се държи дървото за брега на реката. Идват от миналото си със светлите детски спомени, с раните и травмите си.

Михаела Илиева разказва плътно, пестеливо и искрено. Няма щастливи разкази в тази книга, но тя е много светла и топла, защото е човешка.
Иван Станков

„Рентгенова снимка на свободата“ e отличена с Голямата награда на Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев“ – Шумен (2022).

Genres: Bulgarian Literature, Short Stories

112 pages, Paperback

Published April 10, 2023

Reviews

[Zornitsa Grozdeva · Rating 5 out of 5]

На пръв поглед тази книжка е една такава малка и невзрачна, дори разказите вътре са кратки, чете се за няколко часа. На втори прочит е тежка колкото десетки човешки съдби. Михаела Илиева разказва деликатно и пестеливо, удивително е как успява да побере цял един в живот в една-две страници. Би ми било интересно да прочета роман от нея.

[Georgi]

Ако трябва да определя възможно най-пестеливо този кратък сборник с разкази, то бих използвал думите „кондензирано майсторство“. И наистина, няма как иначе да си обясня силния заряд, който носи всеки един от разказите тук, побран в едва 3-4 страници. Михаела Илиева пише много, много овладяно, премерено, без излишни фиксации в стила, без съзнателно полиране на изреченията до свръхблясък. Търся къде е уловката, но не я намирам, това са разкази без очевидни писателски трикове, това е кратка и адски добра литература. Може би завършеците, може би в тях е намигването на Михаела Илиева, която ни е повела по едни пътища в началото, за да свърне рязко преди края и да ни избоде до кръв в трънаците на неочакваните, но наелектризиращи финали. Там вече, целите в драскотини, стъпваме от крак на крак „като нестинар по счупените стъкла“ и преглъщаме трудно. От драматизма на човешките истории, но и от непринудения, също човешки начин на артикулирането им. От съдбовността, от липсите и случайностите, от ударите, които ни повалят и след които се изправяме отново. Историите на хората от периферията, които, макар ситуирани в днешния ден, се родеят по нещо с героите на Йовков и с народните сказания. И свръхестественото го има тук – не буквално, не в сюжета, по-скоро като фон, като една от сламчиците на надеждата, за която се улавяме в моменти на изпитание. Дали в образа на циганката гледачка, врачката или в божията намеса – на Бог или на Буда, свръхестественото по съвсем естествен начин се намества в картината. И пак, колко любопитно наистина, в едва няколко страници!

[Joanna Elmy]

Заслужава прочит. Още една книга от млад автор, в която говорим за България във всички времена през съвременното, извън сантименталното клише, без дъх на соц и романтизъм. В която България пречупва света през себе си, без да се крие от него, да го идеализира или отрича. Кратката форма е изчистена, без да тежи, текстът е есенция, дестилат – получава се въздействието. Чудесна книга, дори пропуските в нея са приятни.

[Иванка Могилска]

Впечатляващ дебют. Историите, които авторката разказва през действие и детайл са много и са силни. Има и такива, в които обясненията са повече от разказа, те са по-слаби, минали са покрай целта, но пък не са много.
Езикът е великолепен. Усетът за детайл, който може да обърне цялата история за секунди, също е отличен.
Много се радвам, че прочетох този сборник, макар че вътре нямаше ни един светъл сюжет, ни една радост - всичко беше болка и драма, което според мен е и една от причините историите да започнат да ми се сливат. Няма го разнообразието на живота и в лошото, и в хубавото. И все пак, чудесна книга. С любопитство ще следя за следващи заглавия от Михаела Илиева.

[Snezhina Milusheva]

Нямаше нито едно изречение, което да е поставено безцелно и да е лишено от смисъл. Първоначално бях скептична към концентрираната дължина на разказите, но авторката съумява да каже много с майсторската си употреба на пълния арсенал на езика. Бих чела още от нея.

[Kristina · Rating 5 out of 5]

Емоционална, силна и въздействаща! Донесе ми същото настроение като разказите на Йорданка Белева.

Определено ще препрочета скоро.

[Ivo Stefanov · Rating 5 out of 5]

Това е книга на световно ниво! Заявявам го с абсолютна убеденост. Майсторството на езика, кратките, но динамични и изключително стойностни житейски истории…всеки един аспект на тези малко над 100 страници ме изуми, накара ме да настръхна и да се замисля.

Творбата на Михаела Илиева е едно многоъгълно огледало, в чийто център стои читателят, а около него са десетки човешки съдби. Казвам десетки човешки съдби, но заради нашата общочовешка „липса на изключителност", това всъщност са съдбите на милиони хора по целия свят. Тук не присъства мотивът за индивида като отделна личност, напротив, той е приобщен към „стадото" и се превръща в един от многото.

Както всяка дума в разказите, така и заглавието на книгата не е случайно, защото авторката, де факто, прави много подробна „рентгенова снимка" и анализирайки всеки един житейски „метастаз", тя поставя тежката диагноза.

[bushka.a · Rating 4 out of 5]

Съветвам ви да грабнете тази книга и да я прочетете, без предварително да се вълнувате много какво пише в нея.

----------------------------------------------------
"... написах речник и цяла граматика, а хартиените им корици заключих с железен катинар."

Силно въздействаща книга. Истории, които те въвличат в себе си по неповторим начин. Без въпроси – просто четеш и вече си част от тях, без излишни описания на героите. Някои истории те връщат към детството ти, чудиш се как така е открадната от личното ти минало, до всяка малка подробност... Изчетох я за няколко часа. Сигурна съм, че довечера ще сънувам поне част от хората присъстващи в тази кратка книга, защото за мен – те са реални и са съвсем наблизо.

Отдавна не съм скачала с такава бързина към калкулатора … в случая за да пресметна 182 : 13, за да разбера точно колко дръпвания от всяка една цигара е поела главната героиня, за да я опозная още повече.

“Рентгенова снимка на свободата” е пълна с истории, в които мислиш, че си вникнал, но чрез следващото изречение ситуацията изцяло се променя, а докато се адаптираш – вихрушката отново е в действие. Има и разкази, за които мечтаеш краят да е друг … но уви, отлистваш страницата и виждаш ново заглавие. Та, оставяш книжката и влизаш в дълги мисли за живота …

… и тъкмо когато си мислиш, че вече си свикнал с изненадите в книгата … попадаш на “Рентгенова снимка на свободата” … четеш, чувстваш и накрая от (не чак толкова) близкото минало попадаш в днешния ден, с едно обръщане на страницата.

На моменти те депресира, на моменти плачеш от умиление.

Начинът по който тази книга те пленява е просто възхитителен.

[Емилия · Rating 5 out of 5]

Много харесах разказите на Михаела! Прекрасен стил и истории, ще препрочитам.

[Tzeck · Rating 2 out of 5]

Харесвам и импресии, и (свръх) къси разкази. Проблемът ми с тези иначе съвсем не слаби тесктове, е че така и не успяват да решат дали да бъдат импресии, или кратки разкази. Някои, особено заглавият разказ, са по-скоро информативни, отколкото повествователни. В други се усеща концентрирана емоция и усет към словобера, понякога успешно до много успешно съчетани, друг път леко до тежко увисващи в пространството. Някак, изненадващо и за мен, не успях да споделя възторга на всички останали мнения, на които попаднах преди прочита. 2.45. Насмалко 3.

[Мари · Rating 5 out of 5]

Е, няма такава книга! Всеки разказ къса парчета кожа! Жестоки са!!!
Истории достоверни, най-вероятно взети от живия живот. Но по такъв начин разказани, че да има смисъл (и то голям!) от написването им. Защото литературата върти едни и същи теми и мотиви, но писателят си личи по способността да разкаже познатата история по нов начин.
А най-любимото ми нещо в книгата е музиката, която блика от всяка страница и която завършва духа на времето (на героя).

[Irina Ivanova · Rating 5 out of 5]

Кратки, но дълбоки. Ежедневни, но човешки. Така чужди колкото и близки.

Има време за всяко нещо. И срок за всяка работа под небето...

[Данила Райчева · Rating 5 out of 5]

Разтърсваща книга! Много психология има в разказите. Герои и истории, болезнено близо до читателя. Многопластова и интригуваща. Човек се изкушава да я прочете на един дъх, но бързо става ясно, че това е една от онези книги, които трябва да отлежат в съзнанието на читателя, за може да им се наслади пълноценно.