"Книгaтa e нaтpъпнaлa c oбpaзи и бoгaтo oцвeтeни вълнувaщи миcли, нaтeжaлa e кaтo питa, тoку-щo извaдeнa oт кoшepa. И нaй-вaжнoтo - Бoйкa Аcиoвa влaдee имeннo мaгиятa дa paзкaзвa, зaщoтo e зaлoжeнa e нeя. Tя e ecтecтвeн чoвeк, кoйтo нe пpикaзвa, a ce изпoвядвa. Hитo eднo кoзмeтичнo пpиcпocoблeниe нямa в пoвecтвoвaниeтo и. Бoйкa пoднacя нeщaтa c тaкaвa cуpoвa пpeлecт, чe пpoзaтa и e иcтинcкo изпитaниe зa читaтeля."
Бойка Асиова е родена е през 1945 год. По образование е инженер химик, но е работила като журналист в няколко централни всекидневника. Автор е на книгите ”Добрата дума” /1985/-публицистика, сборниците с разкази ”Сребърна пара” /1987/, ”Да излъжеш дявола” /1999/, ”Мир вам сто врабчета” /2001/, ”Приписки” /2003/, ”Време на заем” /2004/, ”Песните на мама” /2005/, ”Мъжко можене” /2002/.
Прекалено мързелива съм, за да отдам на този роман дължимото и да напиша задълбоченото ревю, което замислях. Ще кажа само, че в "Яловата вдовица" Бойка Асиова постига върхове в боравенето с езика. И имаме едно огромно разказваческо майсторство: богатство от истории, богатство от интересни образи и едно напевно, сладкодумно разказване, което ми напомня приказка. Историите са от Двайсети век, а звученето е като на приказка. Една дълга, вълнуваща и прекрасна приказка за възрастни.
Стъписващо заглавие, напомнящо тежка прокоба, и гигантско писане, от което дъхът спира, а очите прескачат по редовете, нетърпеливи да попият още и още от красивото архаично слово, с което са описани чувства, ритуали, случки и образите, които ги изживяват. Бойка Асиова е моето литературно откритие за 2022-ра и опознаването на творчеството й ме очарова с историите си, с разказа без претенция, но в същото време с голямото си въздействие върху читателя. Преплетената сюжетна линия превежда през пъстри светове, в които аромати, краски и звуци отприщват затаени въздишки. Думи, които проникват и не претоварват сърцето напразно...
Много е добра. Харесаха ми подробните описания на живота на дори второстепенните герои, които се преплитаха по чуден начин с главната сюжетна линия. В тази книга открих и може би най-хубавата любовна сцена, която съм срещала наскоро :))
Един от любимите ми романи. Чела съм я три пъти вече и предполагам, че не съм приключила. Бойка Асиова печели читателя с езика си. Не че сюжетът или героите са слаби. Но езикът е това, което те води, хваща те за гушата, пее ти песен, извежда те на хорото. Ароматен, нашенски език, мирише на топъл хляб, на мерудия, на мед. Страхотен начин да си спомниш защо някои неща могат да се кажат само на български.
Прекрасна книга. Авторката има невероятен стил, чрез който с лекота се пренасяш във времето и атмосферата, които разкрива. Осравя те с усещането за това колко красива може да бъде българската литература. Удоволствие е четенето на тази книга.
Страхотна Бойка Асиова! Нямах представа какво да очаквам, не бях чела нищо за сюжета, но бързо ме придърпа към себе си. Толкова многопластова история, толкова човешки съдби.. Как досега не съм попадала на автора, не знам. Както някой е писал по-долу, това е и моето откритие за тази година. И започвам следащата нейна книга.
⭐️⭐️⭐️⭐️⭐️ Каквото и да напиша тук ще е твърде клиширано и дяволски нищожно на фона на емоциите, които връхлитат читателя в този прекрасен, толкова човечен и нашенски роман. Просто искам горещо да го препоръчам на всички. :)