…малко той, малко аз, малко ние

by Mariya Vasileva

"...в дълбините на душата си
младостта е по-самотна от старостта."
Ане Франк


"това не е книга като книга -
подредена, с жанр и ритъм.
не.
това са думи -
разпръснати и разпилени.
като живота.
и дневник не е.
(макар че прилича.)
и поезия също. нито пък проза.
това е книга с по малко от всичко.
като живота.
това е книга без претенции,
с пропуснати запетаи,
изречения, които започват с малки букви
и някоя правописна грешка тук и там.
като живота.
и истинска като него.

ето, предупредени сте."

...

"имаш красива усмивка, но очите ти са малко тъжни", казаха ми веднъж.
"който трупа знание, трупа тъга", спомних си след това.

Genres: Poetry, Bulgarian Literature

120 pages, Paperback

First published January 1, 2011

About the author

Мария Василева е родена в последния ден на септември 1986 г., в Бургас. Завършва Френска езикова гимназия и МИО в Икономическия Университет – гр. Варна. Следва една година и във Варшавския икономически университет. Страстта ѝ обаче не са икономиката и финансите, затова работи като кариерен консултант, където всеки ден е различен и се чувства истински полезна. Любовта ѝ към думите започва със списването на личния ѝ блог "Разпилени парченца".

Reviews

[NeDa · Rating 5 out of 5]

Необичайна книга/не-книга. Приличаше ми на дълго писмо до приятелка, на моменти тъжно и писано през сълзи, някъде - вълшебно и влюбено, другаде - просто ведро и спокойно ...

[Alexander Krastev · Rating 5 out of 5]

В книгата на Мария не успяваш да се изгубиш - всичко е толкова искрено, без предвзетост и претенциозност. Изненада, да! Например виждаш младо момиче, което се страхува да не избгуби любовта преди още да й се е насладило. И момиче, при което любовта изобщо не идва. Има и такова, което просто съзерцава любовта отблизо…

[Stefani Pashova · Rating 5 out of 5]

Страхотна! Много истинска книга, не исках да свършва..

[Mimi · Rating 5 out of 5]

Тази книга беше болка и утеха. Болка, защото най-накрая чувства, които не бих описала и споделила сама, бяха черно на бяло пред мен. Утеха, заради знанието, че с още някой някъде мислим еднакво. Поздрави за смелостта и красивите думи.