Писмо от Тамагочи е роман за една меко казано пакостница, която израства в свят, изцяло задвижван от въображението - първо на родителите ѝ, а после нейното собствено. Книга за едно беладжийско детство през 90-те - от гърнето та чак до училищните свалки. Цветен свят, който приветства читателите да се посмеят, да си припомнят и да съпреживеят истории с дъх на газ-маз-оцет, миришещи листчета, заплахи от лелки и госпожи в деЦката и незабравимия аромат на първите любовни трепети, В.Н.Л.
( . )( . )
С чувство за хумор, присъщо на автори като Бранислав Нушич и Ярослав Хашек, Анжелина Бъчварова успява да предаде неповторимите трепети и неволи на детето, израснало в София в края на XX век. Тя умело пренася богатата си ерудиция в ума на малкото момиче, което още живее в нея, и с очарователна (само)ирония разглежда света му през детските очи.
Много симпатичнa книжка, която ни връща обратно в нашето детство, детството на 90те години.
Няма как някой на нашата възраст да не се намери в историите на Анжелина Бъчварова - от детската градина, игрите пред блока, пакостите, през започването на училище, детските рождени дни с детско шампанско и франзели с луканка (а за по-готините деца в McDonald’s) та чак до първите любовни трепети, игрите на шише, лексиконите и тайните дневници.
Докато четях ми ставаше хем смешно, хем мило. Припомнях си подобни мои истории с носталгия и си мислех - дали защото е нашето детство, дали защото сме вече друго поколение, но ми се струва, че нашите деца с това развитие на технологии няма да изпитат простите радости, които ние сме. Баба ти да крещи от балкона и да те издирва из квартала (селото). Рождените дни, където викахме Дама Пика в тоалетната. Прословутите сандвичи. Тамагочитата (ох, това постижение на технологията). Миришещите листчета. Дребните лъжи, за да си купиш още една вафла.
Може би просто е носталгия, но беше хубаво време. Благодаря на Анжелина Бъчварова, че ми го напомни. И благодаря, че ми напомни нещата, които ние възрастните забравяме - а именно ежедневно да откриваме света с нови очи и да се радваме именно на тези малки неща, които пропускаме упорито.
Части от съдържанието на бъдещата книга мярках в интернет. Въпреки предварителната нагласа какво да очаквам, като почнах да чета в метрото, се смях на глас! Предполагам съм на годините на родителите на Анджела, тя- вероятно около годините на дъщеря ми. От една страна е забавно да надникнеш в мотивите и душевността на хлапе, от друга - авторката успява с доста усмивки и намигвания към себе си да наниже бит и битие на едно малчуганче с неговите неволи и важни моменти и неща. Учудваща е паметта за дреболии и фрагменти, но, на самото представяне Анджи на няколко пъти използва "не помня" с усмивка към зададени въпроси. Думите се леят с лекота, стилът шари на границата на сериозното и комичното, прекрачва и преплита, сякаш зрялата Анджела и детето непрекъснато си сменят местата, репликите и тълкуванията. Предполагам, със склонноста на авторката да вижда нещата от интересен ъгъл, ще има и следващи книги, и, ще е интересно как ще вижда развитието и ще родителства самата тя с малкото "сурикатче! :-)
Още с представянето на книгата, с разказите за реални събития от живота на автора, беше дадено обещание за едно интригуващо приключение. И то определено е спазено в редовете на тази толкова симпатична книга.
Сред най-големите ѝ достойнства е очертаването на едно споделено пространство от общите съпреживелици и спомени на хората от поколението на 90-те - от материалния свят, до навиците, мечтите, чувствата.
Докато четях книгата искрено се смеех на историите, представени с такава достоверност, че вероятно всеки би поклащал глава, припознвайки себе си, приятел(ка), брат, сестра, братовчед, съученик... учител.
Хронологичността на разказа и изобилието от диалози са истински другари на читателя да съживи и подреди някои поизветрели спомени и тъкмо с последователното преминаване през годините да си каже: да, така беше, тогава беше, а, наистина!
Истински трудно е да бъдат подбрани определени истории и да се пропуснат редица по-малки, но пък Анжелина, освен че ни е направила съпричастна към своя разказ, ни кани приятелски да разгърнем нашите собствени спомени, да допълним фантасмагориите и мечтите, които са ни се въртели в главите, белите, които сме опитали да прикрием, като по този начин ставаме реални учасници и дори съзаклятници в приключението.
А краят на книгата ни кара да зададем въпороса - кога ще дойде следващата част? Тя ще е още по-интересна, все пак идва времето на дисковете, mp3-ките, Winamp и много други! <:3)~~
Благодаря ти, Анджи, че ме пренесе на едно щастливо място, в моето детство. За всички деца на 90-те - задължително прочетете! Доброто настоение и смях са гарантирани! Много лично, много емоционално, много 90-те в БГ! Хареса ми книгата и всички емоции, които изпитах докато я четях! АЗ БЯХ това дете, някои от тези ситуации се случиха и в моето училище, на мен и моите приятели... <3
Наздраве за детството!
Thank you, Angie, for bringing me back to my happy place, my childhood. To all the kids of the 90' - a must read! Good laughs are guaranteed! Very personal, very emotional, very 90's in BG! I loved the book and all the emotions I felt while reading it! I WAS that kid, some of that situations also happened in my school, to me and my friends... <3
Миналото е тема, която родните автори обичат страстно. Пред и следосвобожденска България, иначе казано - героизЪма, комунизЪма и социализЪма - ето това е материалът, това е калта, замесила гордия БГ дух.
Бъчварова не си играе с кал.
Затова пък с огън - охо! Рибки във фантата, търговия с въшки, протекла саламура...да беше саламура... Един очерк на 90-те, поднесен с хирургично прецизен език и обезоръжаващо чувство за хумор. Шапки долу за родителите, пометени от вихрушката на тия големи емоции и дребни коварства. Но няма две мнения откъде са се пръкнали изобретателността и непокорният дух анжелински.
Впечатляващ дебют. Книга, в която всичко си е на мястото. Зачетох като приятел, дочетох от чиста наслада. Браво!
"В моето семейство мухобойката е почти човек!" Ехх... Това е лека, забавна книга, която ще се хареса и ще се стори носталгична на всеки роден през 90-те в България: деЦката, лелките там, игрите пред блока, наблюдателните съседи, наказанията, теленовелите. Разбира се, книгата не трябва да се чете като наръчник за гледане на деца - в това отношение е пълна трагедия: главната героиня Анжелина така и нищо не научава докрая. Книгата също напомня колко неприятни и груби могат да са децата едно към друго и към всички останали. На моменти е малко глупавичка, но за леко четиво за момичетата израстнали в България през 90те не е лоша.
Всеки, който познава Анжелина, знае, че книжката на 100% отразява характера и емоционалността й. От книжката струи радост, носталгия по отминалото ни офлайн детство и характерната детска наивност, която ни е вкарвала в безброй беди. "Писмо от Тамагочи" оставя в мен една приятна свежест от съпреживяното с малката Анжи и нейните оригинални беладжийски идеи. Анжелина пише в много приятен четим стил, без да прекалява с простотата или сложността на езика ни. С нетърпение очаквам да прочета какво се случва след писмото...
✨ “Писмо от тамагочи” е забавна и лека за четене история, за възрастен човек, който си спомня какво е да бъдеш дете - всичките пакости, измислици и приключения, в които се спускаме преди да се сблъскаме с живота. Самата книга носи всичката приятна и стопляща сърцето носталгия и кара читателя да се усмихва и смее с книгата, карайки го да забрави как времето тече, защото просто го спира и те връща към най-далечните приказни места, на които всеки е бил като дете. Тази книга наистина може да те накара да полетиш и да се замечтаеш отново. Силно препоръчвам, ако имате нужда да се “освежите”!!
Макар "Писмо от Тамагочи" да бе избрана на Националния конкурс за дебютна литература "Южна пролет" за най-добра книга в жанра "Детска литература", тя е наслада и за възрастни – аз я прочетох с усмивка от началото до края. Вярвам, че поколения деца ще израснат с роднините, приятелите, съседите, съучениците, учителите… и житейските уроци на родителите на Анжелина Бъчварова, българската Бевърли Клиъри.
Отново и отново препрочитах дадени пасажи. Почувствах как опознавам главната героиня и с порастването й, започнах да влизам все повече в обувките й. Определено има много смях, но има и мъчновати моменти, които ми придаваха чувство за реалност. На последната глава си казах : "Ама как така край! Искам още, искам да опознавам героинята още". Благодаря за прекрасното преживяване, пренесе ме назад във времето.
Детски роман на който се смях с глас и сълзи, а двете ми дъщери се чудеха, какво точно ми е в повече.... Да бъде! Вечно да живее детето във всеки от нас! От това има нужда днешното Човечество. Погледа на чистата детска душа водена от детското сърце жадно за пътешествия и откривателства на нови съкровища! Благодаря Анжи! Благодаря, че направи подарък за нашите деца да преживеят макар и част от нашето детство отново с нас техните родители!
Една различна и забавна книга, която е неизбежно да не ви върне и към вашето детство. Чиста, истинска, непринудена и неподправена, като самите деца. Смееш се от сърце и си спомняш какво дете си бил и ти. И както пише авторката, децата до седем не трябва плачат... Защото първите седем години са Най-важни и трябва да са изпълнени със смях и мечти. Няма да съжалявате. Чете се бързо и с усмивка.
Анжелина успя с първата си книга да ме върне в детските ми години както никой друг автор! Изключително свежо и невероятно поднесено четиво изпълнено с много забава, усмивки и пакости. С търпение очакваме втора част :)
Едно незабравимо изживяване в дебрите на детството, когато душата изследва света около себе си, изпълнена с чистота и неистово желание за приключения! Силно препоръчвам!!!