What do you think?
Rate this book
Фейлетони
Bключени ca:
Paзни хopa — paзни идеaли I
Paзни хopa — paзни идеaли II
Paзни хopa — paзни идеaли III
Paзни хopa — paзни идеaли IV
Пo „избopите" в Cвищoв
Cтpacт
Cеятели нa paбcки чувcтвa
Cмиpppнo! Poтa-a, п"ли!
Угacете cвещите!
Xеpocтpaт II
Mиш-мaш
Пaзи бoже cляпo дa пpoгледa
Оcвидетелcтвувaние зъбите нa пocещaющите
Чеpнaтa джaмия
„Чеcтитa Нoвa гoдинa"
Eх, че гуляй му дpъпнaхме!
Дoбpе cме cи c туpците — гледaйте cи кефa
Пpеcтъпления пpoтив избиpaтелнoтo пpaвo
Cкpoмнa лептa нa oбщия жеpтвеник
Paзни хopa — paзни идеaли I
Paзни хopa — paзни идеaли II
Paзни хopa — paзни идеaли III
Paзни хopa — paзни идеaли IV
Пo „избopите" в Cвищoв
Cтpacт
Cеятели нa paбcки чувcтвa
Cмиpppнo! Poтa-a, п"ли!
Угacете cвещите!
Xеpocтpaт II
Mиш-мaш
Пaзи бoже cляпo дa пpoгледa
Оcвидетелcтвувaние зъбите нa пocещaющите
Чеpнaтa джaмия
„Чеcтитa Нoвa гoдинa"
Eх, че гуляй му дpъпнaхме!
Дoбpе cме cи c туpците — гледaйте cи кефa
Пpеcтъпления пpoтив избиpaтелнoтo пpaвo
Cкpoмнa лептa нa oбщия жеpтвеник
144 pages, Paperback
First published January 1, 1992
3 people are currently reading
62 people want to read
About the author
Aleko Konstantinov
32 books48 followersBG: Алеко Константинов
Aleko Ivanitsov Konstantinov, also known as Shtastlivetsa ("The Lucky Guy") is best known for his feuilletons and as the creator of the character Bay Ganyo, one of the most popular characters in Bulgarian fiction.
Konstantinov, a cosmopolitan traveler, was the first Bulgarian to write about his visits to Western Europe and America. His visits to the World Exhibitions in Paris, Prague and Chicago provided Bulgarian readers, who had recently gained independence from nearly 500 years of Turkish Ottoman oppression, with a portrait of the developed world.
Hе was assassinated in 1897 near Radilovo while traveling to Peshtera, most likely by mistake with the target being his friend (a local politician), with whom he had just changed places.
Aleko Ivanitsov Konstantinov, also known as Shtastlivetsa ("The Lucky Guy") is best known for his feuilletons and as the creator of the character Bay Ganyo, one of the most popular characters in Bulgarian fiction.
Konstantinov, a cosmopolitan traveler, was the first Bulgarian to write about his visits to Western Europe and America. His visits to the World Exhibitions in Paris, Prague and Chicago provided Bulgarian readers, who had recently gained independence from nearly 500 years of Turkish Ottoman oppression, with a portrait of the developed world.
Hе was assassinated in 1897 near Radilovo while traveling to Peshtera, most likely by mistake with the target being his friend (a local politician), with whom he had just changed places.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
January 2, 2023
Сатиричните фейлетони на Алеко са страхотни и изключително силни! Може би са най-малко известната част от неговото творчество, сякаш са останали в сянката на свръхпопулярния „Бай Ганьо“, но определено си заслужават да бъдат четени и препрочитани!
„— Ти чувай какво ти казвам аз, запомни го хубаво, па сетне пак ще приказваме. С гюрултия гърло се не пълни. Защо и ти да не влезеш в болшинството като другите?
— Е че как да вляза бе, чичо, като не ме приемат…
— Подигравай се ти още… Не те приемат зер, не те приемат, защото си прощръклял, защото си башибозук… (Смей се ти колкото обичаш.) Я покротувай една-две годинки, та виж няма ли да те приемат. Защо се обаждаш, защо не си мълчиш; теб какво ти влиза в работата, че този бил подлец, па оня бил крадец, па Бяла Слатина туй, па 17 ноемврий онуй, па султанско благоволение нам-що-си, па търговски договор нам-какво-си… Твоя работа ли е това? Криво-право, мълчи си. Преструвай се, че нищо не виждаш, и кога да е, хората ще те оценят, ще видят, че си кротко момче, че си челяк за работа, ами как! Па спечелиш ли веднаж доверието — накриви си калпака: няма да усетиш даже как ще ти тръгне работата наред. Па да видиш тогава чест, да видиш почести…“
из „Разни хора, разни идеали“
„— Ти чувай какво ти казвам аз, запомни го хубаво, па сетне пак ще приказваме. С гюрултия гърло се не пълни. Защо и ти да не влезеш в болшинството като другите?
— Е че как да вляза бе, чичо, като не ме приемат…
— Подигравай се ти още… Не те приемат зер, не те приемат, защото си прощръклял, защото си башибозук… (Смей се ти колкото обичаш.) Я покротувай една-две годинки, та виж няма ли да те приемат. Защо се обаждаш, защо не си мълчиш; теб какво ти влиза в работата, че този бил подлец, па оня бил крадец, па Бяла Слатина туй, па 17 ноемврий онуй, па султанско благоволение нам-що-си, па търговски договор нам-какво-си… Твоя работа ли е това? Криво-право, мълчи си. Преструвай се, че нищо не виждаш, и кога да е, хората ще те оценят, ще видят, че си кротко момче, че си челяк за работа, ами как! Па спечелиш ли веднаж доверието — накриви си калпака: няма да усетиш даже как ще ти тръгне работата наред. Па да видиш тогава чест, да видиш почести…“
из „Разни хора, разни идеали“
January 22, 2026
Рядко безпринципните говеда са способни така честно да си признаят. "С гюрултия гърло се не пълни." Колко ли потисници, конформисти, паразити и хамелеони са искали да злорадстват по този начин:
"Спечеленият с упорен честен труд хляб, ще кажеш ти е по-сладък от амврозий. Какво заблуждение! Не, нещастнико, хлябът си е хляб, а богатата трапеза е наслаждение, твоята стаичка е мрачна килия, а разкошният дом е наслаждение, твоите идеи са вятър, а моето злато е наслаждение. Разбра ли? Е добре, още веднаж те питам, какво спечели ти в своята упорита борба? Ти мечтаеше за свобода и правда, а аз тънех в блажено упоение от неограничена с никакви закони и с никаква морал власт; ти почна да роптаеш против тая власт — аз те натиках в участъка и когато по милост ти хвърлях една кора хляб, аз на блестяща трапеза, окръжен с жени и песни, внушавах неведомо за теб наслаждение; когато ми омръзна да слушам твоите въздишки в тъмницата, аз дадох знак да те осъдят на смърт — и те осъдиха на смърт; но и това вече беше ми дотегнало и аз дадох знак да отменят твоята смъртна присъда и моите послушни раби я отмениха. Ти жаждеше моето падение, ти го очакваше като второ пришествие и живееше с вяра, че моментът на моето падение е момент за тържеството на твоите мечти. Е, добре, аз паднах — где е твоето тържество, нещастнико?… Аз паднах, но пак съм изправен на краката си. Аз живях, ти страда. Аз пак живея, ти пак страдаеш… Впрочем кой те знай. Кой спечели? Ти запази идеите си, аз запазих златото си. Кой спечели, кажи ми, о, честний труженико… Ха-ха, ха-ха!… Да имам един гръмовен глас, та да изрека това и да се изсмея, да се изкикотя над всички тия глупци…"
"Спечеленият с упорен честен труд хляб, ще кажеш ти е по-сладък от амврозий. Какво заблуждение! Не, нещастнико, хлябът си е хляб, а богатата трапеза е наслаждение, твоята стаичка е мрачна килия, а разкошният дом е наслаждение, твоите идеи са вятър, а моето злато е наслаждение. Разбра ли? Е добре, още веднаж те питам, какво спечели ти в своята упорита борба? Ти мечтаеше за свобода и правда, а аз тънех в блажено упоение от неограничена с никакви закони и с никаква морал власт; ти почна да роптаеш против тая власт — аз те натиках в участъка и когато по милост ти хвърлях една кора хляб, аз на блестяща трапеза, окръжен с жени и песни, внушавах неведомо за теб наслаждение; когато ми омръзна да слушам твоите въздишки в тъмницата, аз дадох знак да те осъдят на смърт — и те осъдиха на смърт; но и това вече беше ми дотегнало и аз дадох знак да отменят твоята смъртна присъда и моите послушни раби я отмениха. Ти жаждеше моето падение, ти го очакваше като второ пришествие и живееше с вяра, че моментът на моето падение е момент за тържеството на твоите мечти. Е, добре, аз паднах — где е твоето тържество, нещастнико?… Аз паднах, но пак съм изправен на краката си. Аз живях, ти страда. Аз пак живея, ти пак страдаеш… Впрочем кой те знай. Кой спечели? Ти запази идеите си, аз запазих златото си. Кой спечели, кажи ми, о, честний труженико… Ха-ха, ха-ха!… Да имам един гръмовен глас, та да изрека това и да се изсмея, да се изкикотя над всички тия глупци…"
November 1, 2015
Спомням си, когато учихме в училище за Алеко Константинов и неговото творчество. За едно състезание по литература трябваше да пиша реферат на основа на тези фейлетони... Прочетох ги и нищо не ми хареса или вдъхнови. Такова смукане от пръстите беше този реферат, че не е истина. Но даскалицата остана доволна и имах 6 за срока, което е важното нали? Винаги съм се чудила какво намират учителите по литература в такива произведения, та толкова се превъзнасят по тях.
September 10, 2014
A true and interesting, funny description of life in Bulgaria. Critic and humor...
Displaying 1 - 4 of 4 reviews