„Евини дъщери“ е написана под формата на въпроси и отговори и проследява целия живот на жената, от раждането до старостта. Популярно и увлекателно авторката разказва как се изгражда идентичността на момиченцето, как и защо се влюбва девойката, как понася нелеката си съдба зрялата жена, преди да се насочи към финалната права на третата възраст. Към всяка глава е добавена и гледната точка на гинеколога.
Представете си медицината преди няколко века – триони, врящ катран, пиявици… лекарите едва започват да навлизат в научното знание за човешкото тяло, нямат нито обширни знания, нито подходящи инструменти и лекарства. Могат да лекуват по-лесните болести и наранявания, но често се налага сами да си проправят път през непознатото. Ръчкат там нещо със скалпелите и стискат палци пациентът да не умре.
По същия път минава и психологията, с тази разлика, че моментът на ръчкането из непознатото е сега – напреднали сме до момента, в който можем да натъпчем някой с хапчета, колкото да не психяса и не да тръгне да коли наред, или да го караме 4-5 години всеки ден да реве на канапето на психоаналитика, но академиците психолози не отричат, че разбирането ни за процесите на мозъка и личността е все още мноооооого повърхностно …
В този смисъл, аз не мога да приема за чиста монета писанията на който и да е психолог относно мисленето на хората. Прекалено много лични интерпретации има, прекалено много догадки. Дори да говори привидно компетентно за неврози и архетипи, ясно е, че никой психолог всъщност не разполага с конкретни емпирични доказателства – а това, което казва, е просто това, което той си мисли, че вероятно е така. Затова и има толкова много школи в психологията, които си противоречат в твърденията си.
Кристиан Оливие не прави изключение. Книгата й Евини дъщери – психология и сексуалност на жената описва психичното развитие на жената от раждането до смъртта – желанията и преживяванията на бебето, на тийнейджърството, на зрелостта и старостта. Аргументите на авторката звучат в повечето случаи логично и са сравнително убедителни на фона на дългогодишната й практика.
Както всеки психолог от Фройд насам, Кристиан Оливие отделя огромно място на майката и бащата във формирането на личността на детето. Тя дава обяснение защо огромна част от жените са несигурни в себе си, търсят внимание на всяка цена, свързват личния успех основно с външния си вид и т.н.
Накратко, Евини дъщери – психология и сексуалност на жената спира вниманието ни върху начина, по който майките прехвърлят собствените си виждания, комплекси, проблеми и предразсъдъци върху дъщерите си. Според Кристиан Оливие, в психологически и личностен аспект, добри майки няма – има само по-лоши и по-малко лоши майки, в зависимост от това до каква степен са успели да не насадят комплекси и по друг начин да притискат и увредят психиката на дъщерите си – нещо, с което съм горе-долу съгласен, предвид, че почти същото се отнася и за момчетата.
Най-проникновената книга за женската психика и сексуалност, която съм чела до момента. Завърших я преди седмица, а ми се ще да подаря копие на всеки мой познат - мъж или жена. Ако една жена иска да опознае взаимоотношенията с майка си, баща си и партньорите си, същото важи за мъжа, който иска да опознае всяка жена.
Книгата проследява развитието на жената на биологично и психическо ниво. Разглежда поведението на дамите от съвсем малка възраст. Авторът умело лавира през медицински доказаното поведение на хормоните и органите и ги съпоставя с психичното им отражение на женското поведение. Книгата е полезно четиво за жени, но подчертано полезно и за мъже. Тук всички ще открият отговори на много въпроси, успокоение за себе си, за жената до себе си и за дъщерите си!