Музите са причината на този свят да има изкуство, мила моя. А принцесите са просто награда.
На какво си готова, за да се пребориш за любовта си?
Теофилия Хедърли мечтае за едно-единствено нещо – да бъде звезда на оперната сцена. Също като майка си. След като майка ѝ се разболява, тя и сестра ѝ Елена са поверени на грижите на техния чичо – лорд Дърам. Макар съпругата му да гледа на Теа като на прислужница, младата жена е подкрепяна от брата на баща си и започва да пее в операта. Всичко върви почти по ноти до момента, в който сестра ѝ Елена не изчезва безследно от пансиона, в който е изпратена. Единствената възможност да я открие, е да се съюзи с известния херцог Роузбъри.
Хенри Ричмънд – херцог Роузбъри, не вярва в любовта. Всъщност не вярва в нищо и в никого. Предаден от жената, с която е мислил, че ще прекара живота си, около него витаят какви ли не слухове за това какво точно се е случило с херцогинята. Неочаквано, непозната млада жена предизвиква интереса му и го привлича все по-силно при всяка тяхна среща. Теа е интелигентна, не се влияе от мнението на околните и не попада в стереотипите на висшето общество.
Любовта не седи на дневен ред пред нито един от двамата, но какво са готови да направят, за да я последват?
Ангелина Ангелова пише, откакто се помни – или по-конкретно – от шестгодишна възраст, когато реши да преразкаже историята „Червената шапчица“. С времето и майчинството „историите“ пораснаха и до момента тя е издала три романтични книги, чието действие се развива във викторианска Англия. Литературният ѝ дебют е през 2022 г. с романа „Сърцето помни“, последван от „Любовта на музата“ (2023) и „Благородството задължава“ (2024). През октомври 2025 излезе четвъртият ѝ роман - "Корона за княгинята".
Ангелина обича да чете точно толкова, колкото обича да пише – затова и домът ù постоянно прелива от книги. Омъжена е и има две прекрасни деца, които най-много от всичко на света обичат да я будят в ранни зори, за да попитат „Колко семки има динята?“ и „Какво има за закуска?“. Може да я откриете в Instagram и ТikTok – @аngelina.blooms
Сядам да пиша само 30 минути след като завърших романа и съм безкрайно развълнувана и емоционална. Признавам си, че малко се притеснявах. Година и половина след “Сърцето помни” с авторката сме много по-близки. Смея да я нарека приятел. Между двете книги се сближихме много и ми беше тревожно дали втората и книжна рожба ще ми хареса, което не само се случи. Романа надмина всичките ми очаквания!!!
“Любовта на музата” вероятно повечето читатели ще свържат с рамките на любовен роман. Аз обаче го прочетох отвъд това жанрово определяне. Не искам да го слагам в каквито и да било рамки. Толкова много изкуство, дързост и свобода има в историята, че за да ме разберете ще трябва да го прочетете. Ани ни потапя в света на оперното изкуство във време, в което на изпълнителите се е гледало с не много добро око, още повече на нежния пол, които извън дом, съпруг или родители нямат право на собствени решения, камо ли да се осмелят да попаднат в операта като артисти. Тази нишка ме заплени и покори сърцето ми вероятно повече от искрите, които пламнаха между главните ни герои Теа и Хенри. Дързостта на Теа да преследва и сбъдва мечтата си ще помня дълго.
Любов разбира се има и тя е нежна, романтична, забранена (поради ред причини), но и много непринудена и хаплива, защото Теа и Хенри са безкрайно различни. Изключително плътни и живи образи. Имаше сърцетуп и вълнения ❤️
Благодаря ти Ани! С нетърпение ще чакам да видя къде ще ни отведе следващата ти книга.
4,5 ⭐ Тази книга, за първи път от известно време насам, ме накара да се почувствам щастлива, че съм такова литературно прасе 😌👌Анджи, винаги си добре дошла да се гавриш с чувствата ми, мила. За мен е удоволствие 🖤
Въпреки всички книги, които чета за Англия Ани успя да ме изненада. Не толкова със сюжета, колко с малките детайли, които ни пренасят във Викторианска Англия. Харесах главните персонажи и идеята зад целия роман. Увлекателно написана книга и нов автор, за който ще се оглеждам и за в бъдеще.
Красота, ефирност и дълбочина на сюжета и героите. Божествена симфония, а не мелодия, както казва героинята в един диалог, където обяснява разликата между двете. Това изречение би описвало подходящо красотата, която авторката е постигнала във висша степен с този текст за женската роля, на сцена и в живота, правото на свободен избор и тежестта върху рамената от последствията от тези избори... И къде в този житейски пъзел се намира любовта, и какво означава изобщо жестът да обичаш някого и да му даваш това от което има нужда... Мисля да прочета с кеф и първата и книга 💕 Благодаря за подарената наслада, Ангелина! 💕 Който може, си го може 💕📚
Харесах! Историята успя да задържи вниманието ми! Определено мога да препоръчам - книгата е прекрасна любовна мелодия. Ангелина Ангелова е успяла много елегантно да вплете тежките и тромави музикални термини и дори аз, която не съм на "ти" с тази специфична терминология, успях да схвана повечето!
"Любовта на музата" е любовен роман за хора, които по принцип не обичат любовни романи (като мен). Авторката има талант да изгражда плътни, достоверни и симпатични герои, които имат лични истории и цели отвъд романса. През цялото време ми пукаше за мечтата на Теа и съпреживявах трънливия път, на който я поставя тази мечта, с интерес се запознавах все повече и повече с образа на Хенри, който е предимно свестен човек, а не принц на бял кон, и ми достави огромно удоволствие да проследя тяхната история. Най-ми хареса, обаче, че (мек) spoiler: Чакам с нетърпение следващата книга на авторката!
Помня, че купих тази книга, както и всичките на Ангелина Ангелова, повече за да подкрепя една българска авторка, нагърбила се да пише в недотам лесен жанр, отколкото, че някога ще имам време да се добера до тези книги. Ама ей ме на.
Прочетох книгата за една лежерна октомврийска събота - повествованието и изказа са прекрасни, останах много приятно изненадана. Бях убедена, че ще оставя поне 4 на книгата почти до самия край. Самата история много ми напомни за Предложение от джентълмен - повече като вайб и няколко други общи неща (да не спойлвам), като завършекът отиде точно в противоположния път от книгата на Джулия Куин (if you know, you know). И в това няма нищо лошо - оценявам опита на авторката да остави финала толкова отворен и различен,но да нямаме поне една затворена финално сюжетна линия много ме бъгна. It's me, знам, че аз съм проблемът. И имаше една сцена към края (май в операта, където почти съм сигурна, че поне 3 пъти стана объркване с фамилиите на дамите, наложи ми се да чета сцената 3 пъти).
Стига мрънкане и финални мисли: Скоро не бях чела книга за по - малко от 24 - часа (даже 12 часа), което само говори за увлекателността на историята и начина на писане. Останах приятно изненадана и само аз съм си виновна, че съм толкова подозрително настроена към новите български автори. Определено няма да е последната книга, която чета от Ангелина, както казах - имам вече всички закупени. Оценката при други случаи, щеше да е 3.49 - заради финала, признавам си. Но само заради всичко изброено дотук, ще дам 3.50 и ще закръгля в ползва на книгата, защото винаги трябва да подкрепяме явния талант на някого.
П.п. Хенри много ми напомняше на Дарси, без нищо определено, просто ей така (it's the епоха, Марийо!). Хареса ми да чета за операта - изкуство толкова далече от мен (ходила съм само на една...).
П.п.п. Поне чичото заслужаваше повече откъм..... you know.
Въпреки трудното начало, доста харесах героите и четях с интерес до самия край. Въпреки че съм изчела буквално стотици исторически любовни романи, тук усетих някои нереалистични ситуации отначало като несъгласувани с времето, в което се развива романа, но после реших, че точно това го отличава. В крайна сметка, за какво ми е да чета едни и същи сюжети и мотиви?
Твърде малко са българските автори, които се осмеляват да пишат в жанр историческа романтика. Още по-малко са тези, на които им се получава. Признавам, че не съм чела "Сърцето помни", който е първият пробив на Ангелина Ангелова в жанра и не мога да направя сравнение, но "Любовта на музата" е прелестен пример за красиво написан роман, който носи достатъчно романтична атмосфера, за да нахрани и най-деликатната читателска душа.
След "трудните" първи 100 стр. си позволих да се насладя на пищните описания на епохата, на музиката/операта, като изкуство и неделима част от живота на главната героиня, позволявайки й да бъде себе си и да се самоизрази. "Влезнах в обувките" на главната героиня и се възхитих за цялата воля да не се прекланя пред съдбата си и за смелостта да следва мечтите си, макар да знае, че няма да бъде лесно и то без подкрепата на собственото й семейство. Тео беше готова да захвърли посредствения, но удобен и сигурен живот под опеката на чичо си и да се хвърли през глава в един нов, изпълнен с жестока конкуренция, завист и снизхождение свят.
Макар в крайна сметка да не се стигна до завършека, на който съм свикнала, все пак ми хареса връзката между главните герои, която се разгърна естествено, следвайки логичното преминаване от неразбирателство, през приятелство и накрая до романтични чувства чупещи обществени прегради и граници. Всъщност останах доволна, че това не беше поредният любовен роман със сладникав, но нереалистичен хепи енд. Краят дори предразполага към интересни читателски спекулации и интерпретации.
Стилът на авторката е емоционално наситен, образно изпъстрен и детайлно пресъздава света на висшето английско общество с всичките му осъдителни несправедливи предразсъдъци, класовите междуособици, фалша зад бляскавите обноски, балове и скъпо облекло. Засягат се темите за дълга и предаността към семейството, за стремежа към независимост, за жертвите които правим, за неразбирането и предразсъдъците с които трябва да се борим в името на полета към мечтите. Препоръчвам "Любовта на музата" на всички, чиято слабост са историческите любовни романи, но все пак търсят нещо различно отвъд вятърните мелници.
Книгата е наистина невероятна💓 Привързах се към главната героиня и много ми хареса, че тя иска да стане оперна певица. Целият сюжет дава royal aesthetic, а аз лично обожавам такъв тип книги или филми. Главният герой- Хенри, също ми допадна. Историята му с Тея е такава история, че да ти задържи вниманието до края на книгата. Смятам, че си заслужава четенето и я препоръчвам!
Авторката минава на следващото ниво! Персонажите са по-коплексни и по-истински във всички аспекти. Това позволява да се разкаже една по-дълбока история и романс изпълнен с нюанси и плътност. Ще се чете отново в очакване на следващата изненада от Ангелина!
Книгите на авторката се четат толкова леко, колкото е и леко да я слушаш как говори. Страхотно умел разказвач, на когото искрено се възхищавам. Описанията и историите, които присъстват в книгите са така живи, че сякаш те пренасят на място.
Героите са интересни, различни. Допадна ми много, че диалозите са добре развити и чрез тях можеш още повече да хванеш същността на дадения персонаж. Теа е страхотна, една упорита такава, с рогата напред, но приемаща развитието и израстването на характера.
Това, което най-много ми хареса е, че накрая .
Единствено сякаш леко прибързан ми се стори края, но може и проблема да си е в моя телевизор. 😄
Книгата е същинско бижу! Нямаше момент, който да е излишен, дума, която да не е на мястото си. Книгата е емоция. Определено имах нужда да я изпитам. Обожавам главните герои. Тръпнех от нетърпение да се запознаят, а после и при всяка тяхна среща. Теа се превърна в един от любимите ми женски персонажи изобщо. Борбена, амбициозна, силна, упорита... все качества, на които се възхищавам.
Определено съм щастлива, че има български автори,които пишат в този жанр. Книгата е написана изключително красиво и увлекателно. Записвам се като верен фен на авторката и се надявам,че скоро ще имам среща с нова нейна творба!
Изключително завладяваща книга! Давам и пет звезди, защото не съм очаквала, че български автор може да напише такава прелест! Наистина Ани има талант и то голям! Тази книга си заслужава да бъде прочетена! ✨Perfect book✨🫶🏻
Изключително пренасяне в географската ширина и времето! Както и при първата книга на авторката, и тук всичко бе написано толкова достоверно, че мозъкът ми автоматично я превеждаше на английски, защото смяташе, че оригиналът е сътворен на него - иначе не би могло да се постигне такава автентичност. Няма да вмъквам спойлери, а само ще кажа, че вниманието към детайлите в историята е толкова въздействащо, че вече не бих могла невинно да бутна чаша с ръка. :)
Винаги е хубаво човек да се завърне към любим жанр. Когато става дума за роман,в който се разказва за Викторианска Англия аз няма как да остана равнодушна. Освен това съм изключителен почитател на английската история и такъв тип четива. Затова и някак почувствах авторката близка до себе си,до моите страсти и хобита,и понеже толкова много обичам този жанр бях много любопитна за това каква история се крие в ''Любовта на Музата". И не останах разочарована. Въпреки,че съм прочела наистина много такива книги и няма нещо,което би ме именадало като сюжет. И може би точно заради това бях и критична. Сюжетът е по-нетипичен,защото оперните певици преминават като неизменна част от тази епоха и романите, писани за нея,но никога те не са били главни героини. Книгата има сходен стил с много други такива,които съм чела, но е написана толкова добре,че да я прочетеш с лекота и също с такава лекотата да се превърне в любими четиво. И се отличава с красив език. Беше ми толкова приятно да я чета. Затова тази книга е като топло одеяло и комфорт,като по��едната възможност да се пренеса в любимото си време,с любими персонажи и сюжети. Героите на пръв поглед да са доста обичайни и типични за такива романи, те се отличават от масовката с очарователен нрав,остроумие и чар. Липсваше ми само малко повече разгръщане на историята между Теа и Хенри. Очаквах шеметната им поява във висшето общество като сгодена двойка и натриване носовете на Ариадне и лейди Корин. Признавам,че очаквах много по-предвидим финал, авторката тук ме изненада. Но,всъщност,точно такъв финал подхождаше на героинята. Дръзкото преследване на една мечта. И сбъдването й.
Мога само да кажа - браво, Ани! Тази ми хареса дори повече от първата ти книга, прочетох я на един дъх! А за тези, които не са запознати със "Сърцето помни" --> това е автор, който ни потапя в едни романтични отминали светове по прекрасен и лек начин, без да е повърхностен или натоварващ. Липсват ни такива книги на българския пазар, и се радвам, че Ангелина Ангелова запълва тази силна нужда от увлекателни исторически романтични романи от родни автори! Успех и айде на следващата!
Великолепна история, която умело съчетава поглед върху някогашната сложна и трудна реалност на жените избрали изкуството, и така и до днес човешка и близка любов и копнеж. Главната героиня е симпатична, борбена и непоклатима - искрено се забавлявах с нея и през цялото време й стисках палци, вярвайки че ще се справи с всичко! ....И за да не spoil-вам повече, само ще кажа, че краят много ми хареса 🥹❤️
Подлудяващ стил на писане. Не ми се беше случвало да приключа книга за 24 часа от доста време. Много бях изненадана да открия Габриел в тази книга и сега искам да се върна към 'Благородството задължава' още веднъж само и само за да проследя какво се споменаваше там за Теа и Хенри. И все пак си личи колко много е надградила писателката с 'Корона за княгинята' и 'Благородството задължава'. Нямам търпение за следващия шедьовър!
Теа и Хенри са просто завладяващи! Любимото ми в "Любовта на музата" е, че Ангелина невероятно преплита любовна история с мистерия и разбира се, музика. Теа и Хенри са такава огнена двойка, и е такова удоволствие да проследиш тяхната история и премеждия... Тук даже второстепенните герои са много интересни. Изобщо, препоръчвам с 2 ръце. Любима 🩷
Време за признание: Дълго отлагах срещата с Ангелина Ангелова и нейните романи „Сърцето помни“ и „Любовта на музата“ – а те ме очакваха кротко и дискретно сред томчетата непрочетени скъпоценности на рафта! И ме дочакаха…или по-точно – напомниха за себе си - чрез обявлението на предстоящия трети роман…Добре, схванах намека, време е! 😊
Откровение: Погълнах ги (да, почти буквално) – за два дни! Толкова леко и неусетно летях по страниците на историята, така увлекателно и лежерно се лееха думите, описанията, емоциите, и сякаш за миг завърших „Сърцето помни“ с усмивка на уста. И с още по-голяма такава, посегнах веднага към „Любовта на музата“. 🎶
Езикът на Ангелина Ангелова е великолепен, богат, разкошен, и същевременно естетично обран като изказ, подхождащ на времето на действие в романите. Пренесох се във Викторианската епоха, преживявах историята с героите, нямаше една дума не намясто, която да ме „изтръгне“ от света, който бе изградила, и да ми напомни, че всъщност не съм там.
Принадлежност, личностно израстване, смелост, приятелска подкрепа, вяра във възможностите и интуицията, свобода да заявиш и отстоиш себе си, увереността, че си на правия път, и разбира се - любовта! Към себе си, към ближния, към призванието ти! Това са немалко от темите, които срещаме сред страниците, и които са актуални и столетие(я) по-късно.
Много харесах историите, обстановката, средата, нравите и особеностите на времето, и разбира се, човешките взаимоотношения и тяхното развитие.
С удоволствие се потопих в увлекателните сюжети на “Сърцето помни” и “Любовта на музата” и с голямо нетърпение очаквам „Благородството задължава“ и поредното блаженство, което ме очаква, сред неговите страници! 🧡