“Земя забравена от времето” – Едгар Райс Бъроуз. Това е една от най-хубавите изненади това лято. Вече се бях примирил, че едва ли ще видим още нещо, от емблематичните произведения на този култов автор, когато ей тая книга се появи в секцията „предстоящи“ на издателство „Изток-Запад“. Книгата излезе точно на време, за да си я взема и да отпраша с нея към морето на следващия ден. Пясък, море и едно плаване към неоткрит континент
„Сякаш за този кратък период видях със собствените си очи цял космически цикъл, с всичките му промени и еволюции – неща, които никой смъртен не беше виждал, надзървания в отминал свят, мъртъв свят, толкова отдавна изчезнал, че дори най-долният камбрийски пласт не пази остатъци от него. Изгорели в стопената вътрешна кора, те завинаги са изгубени за човешкото знание, освен в това забравено кътче на планетата, където ме запрати съдбата и където бе подпечатана участта ми. Аз съм тук и тук ще остана.“
В това томче е събрана цялата трилогия, което е супер, защото историята е завършена, приключението не свършва в средата на нищото и не се налага да чака човек за следващата книга от поредицата. Това не е друга версия на „Изгубеният свят “ на Конан Дойл. Трилогията на Бъроуз излиза цялата през 1918 г., 6 години след емблематичната книга на бащата на Шерлок Холмс, но в никакъв случай не е нейно копие и не експлоатира същата идея. Да прилича на нея, както и на „Пътешествие до центъра на Земята“ или „Тайнственият остров“ на Жул Верн. Общата рамка е еднаква – неизвестен континент/остров/място на Земята в което е запазена праисторичската флора и фауна, или някаква напълно различна и непозната, и в което героите преживяват невероятни приключения. Смели, силни и галантни мъже и красиви, смели и естествено изпаднали в беда девойки. Клишето е на лице, но тук разликите идват какво от таланта на Бъроуз да увлича читателя в своите приключения, така и от интересната идея която лежи под повърхността на приключения роман.
Бъроуз използва неизвестния континент Каспак и неговите обитатели за да изложи идеята за еволюцията на човека, естествено във вида в който са си представяли хората я началото на 20 век. Това е бурно време за тази млада теория, която все още се бори за своето място, на бял свят излизат редица фосилизирани останки на хоминиди, които учените се пробват да наредят във филогенетичен ред - идея която сега знаем, че е грешна. Точно и тази идея става основа на странния животински свят на който се натъкват откривателите на Каспак. Това континент в който с безумна сила кипи непрестанна битка за оцеляване, както между животните, така и между отделните племена на хората, които Бъроуз представя много интересно – и като език, и като култура, умения и външен вид, подчинение на идеята за еволюцията и идеала за съвършения човек. Изгражда свят в който непрестанно преповтаря по изключително бурен начин еволюцията на животинските видове и човека на Земята, но ускорена милиони пъти.
Много е любопитна и интересна трактовката на Бъроуз в третата книга, на легендата за ангелите, които вземат за невести земните жени. Хареса ми начина по който е подходено към тази идея, от една страна през призмата на еволюцията, а от друга – интерпретирайки мита извън рамките на библейския прочит.
Много, много добро четиво за лятото от един от бащите на жанровата литература!