What do you think?
Rate this book
Der Philosophische Glaube
The text of six lectures in which Karl Jaspers redefines the position of philosophy in the world today, particularly in relation to science and theology, and defines and outlines his own philosophy.
- GenresPhilosophyNonfiction
136 pages
First published January 1, 1948
5 people are currently reading
206 people want to read
About the author
Karl Jaspers
416 books364 followersJaspers was born in Oldenburg in 1883 to a mother from a local farming community, and a jurist father. He showed an early interest in philosophy, but his father's experience with the legal system undoubtedly influenced his decision to study law at university. It soon became clear that Jaspers did not particularly enjoy law, and he switched to studying medicine in 1902.
Jaspers graduated from medical school in 1909 and began work at a psychiatric hospital in Heidelberg where Emil Kraepelin had worked some years earlier. Jaspers became dissatisfied with the way the medical community of the time approached the study of mental illness and set himself the task of improving the psychiatric approach. In 1913 Jaspers gained a temporary post as a psychology teacher at Heidelberg University. The post later became permanent, and Jaspers never returned to clinical practice.
At the age of 40 Jaspers turned from psychology to philosophy, expanding on themes he had developed in his psychiatric works. He became a renowned philosopher, well respected in Germany and Europe. In 1948 Jaspers moved to the University of Basel in Switzerland. He remained prominent in the philosophical community until his death in Basel in 1969.
Jaspers' dissatisfaction with the popular understanding of mental illness led him to question both the diagnostic criteria and the methods of clinical psychiatry. He published a revolutionary paper in 1910 in which he addressed the problem of whether paranoia was an aspect of personality or the result of biological changes. Whilst not broaching new ideas, this article introduced a new method of study. Jaspers studied several patients in detail, giving biographical information on the people concerned as well as providing notes on how the patients themselves felt about their symptoms. This has become known as the biographical method and now forms the mainstay of modern psychiatric practice.
Jaspers set about writing his views on mental illness in a book which he published in 1913 as General Psychopathology. The two volumes which make up this work have become a classic in the psychiatric literature and many modern diagnostic criteria stem from ideas contained within them. Of particular importance, Jaspers believed that psychiatrists should diagnose symptoms (particularly of psychosis) by their form rather than by their content. For example, in diagnosing a hallucination, the fact that a person experiences visual phenomena when no sensory stimuli account for it (form) assumes more importance than what the patient sees (content).
Jaspers felt that psychiatrists could also diagnose delusions in the same way. He argued that clinicians should not consider a belief delusional based on the content of the belief, but only based on the way in which a patient holds such a belief (see delusion for further discussion). Jaspers also distinguished between primary and secondary delusions. He defined primary delusions as autochthonous meaning arising without apparent cause, appearing incomprehensible in terms of normal mental processes. (This is a distinctly different use of the term autochthonous than its usual medical or sociological meaning of indigenous.) Secondary delusions, on the other hand, he classified as influenced by the person's background, current situation or mental state.
Jaspers considered primary delusions as ultimately 'un-understandable,' as he believed no coherent reasoning process existed behind their formation. This view has caused some controversy, and the likes of R. D. Laing and Richard Bentall have criticised it, stressing that taking this stance can lead therapists into the complacency of assuming that because they do not understand a patient, the patient is deluded and further investigation on the part of the therapist will have no effect.
Most commentators associate Jaspers with the philosophy of existentialism, in part because he draws largely upon the existentialist roots of Nietzsche and Kierk
Jaspers graduated from medical school in 1909 and began work at a psychiatric hospital in Heidelberg where Emil Kraepelin had worked some years earlier. Jaspers became dissatisfied with the way the medical community of the time approached the study of mental illness and set himself the task of improving the psychiatric approach. In 1913 Jaspers gained a temporary post as a psychology teacher at Heidelberg University. The post later became permanent, and Jaspers never returned to clinical practice.
At the age of 40 Jaspers turned from psychology to philosophy, expanding on themes he had developed in his psychiatric works. He became a renowned philosopher, well respected in Germany and Europe. In 1948 Jaspers moved to the University of Basel in Switzerland. He remained prominent in the philosophical community until his death in Basel in 1969.
Jaspers' dissatisfaction with the popular understanding of mental illness led him to question both the diagnostic criteria and the methods of clinical psychiatry. He published a revolutionary paper in 1910 in which he addressed the problem of whether paranoia was an aspect of personality or the result of biological changes. Whilst not broaching new ideas, this article introduced a new method of study. Jaspers studied several patients in detail, giving biographical information on the people concerned as well as providing notes on how the patients themselves felt about their symptoms. This has become known as the biographical method and now forms the mainstay of modern psychiatric practice.
Jaspers set about writing his views on mental illness in a book which he published in 1913 as General Psychopathology. The two volumes which make up this work have become a classic in the psychiatric literature and many modern diagnostic criteria stem from ideas contained within them. Of particular importance, Jaspers believed that psychiatrists should diagnose symptoms (particularly of psychosis) by their form rather than by their content. For example, in diagnosing a hallucination, the fact that a person experiences visual phenomena when no sensory stimuli account for it (form) assumes more importance than what the patient sees (content).
Jaspers felt that psychiatrists could also diagnose delusions in the same way. He argued that clinicians should not consider a belief delusional based on the content of the belief, but only based on the way in which a patient holds such a belief (see delusion for further discussion). Jaspers also distinguished between primary and secondary delusions. He defined primary delusions as autochthonous meaning arising without apparent cause, appearing incomprehensible in terms of normal mental processes. (This is a distinctly different use of the term autochthonous than its usual medical or sociological meaning of indigenous.) Secondary delusions, on the other hand, he classified as influenced by the person's background, current situation or mental state.
Jaspers considered primary delusions as ultimately 'un-understandable,' as he believed no coherent reasoning process existed behind their formation. This view has caused some controversy, and the likes of R. D. Laing and Richard Bentall have criticised it, stressing that taking this stance can lead therapists into the complacency of assuming that because they do not understand a patient, the patient is deluded and further investigation on the part of the therapist will have no effect.
Most commentators associate Jaspers with the philosophy of existentialism, in part because he draws largely upon the existentialist roots of Nietzsche and Kierk
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
July 8, 2025
Вместо философията да е вид преводач за явленията и законите на битието, често май имаме по-голяма нужда от преводач за засуканите понятия на самата философия. Най-добрите - и най-рядко срещаните! - философи са тъкмо онези, съумели да въплътят сложни идеи в прости думи (включвам в тяхното число и анонимните автори на народни пословици). Карл Ясперс обаче не е сред тях.
—————————————————————————————-
Шестте лекции в сборника в относително компактна форма поднасят идеите на Ясперс за религия, философия и истина.
Ясперс анализира изцяло от гледната точка, че западната култура, която е контекст на цялото изложение, е плод на гръцката античност и в огромна степен на Библията и християнството. Той се опитва да съчетае и смеси най-доброто от два свята: на разума и на вярата, като ги претопи в любопитен нов конструкт, наречен “философска вяра”, който да е лишен от капаните, заблудите и фиксациите на крайната религия и на крайния рационализъм. Това интригуващо “обновяване” и “актуализация” спрямо неизменна тема от човешкото битие види до куп интригуващи съждения и постановки. В крайна сметка, Ясперс се стреми просто към един познаваем, обясним, но и одушевен свят.
На лов за вечната истина, Ясперс не може са устои на изкушението да се отдаде на (философски) лов на демони, като докрай си остава разкъсан между свободата на индивида (избрал философията) и връзката с общността (която той дефинира чрез обща религия и история). Но пък как само се опълчва срещу заблуди като култа към личността (била тя добра или зла) и като нихилизма, сриващ всичко под мантията на пълното и абсолютно отрицание!
Ясперс се бои, че с отпадането на старите авторитети (един от които е религията) Западът ще се изгуби идентичност. Борбата на идентичности е в основата на новия световен ред и според доста по-късния Самюъл Хънтингтън. Но, от друга страна, наред с опасенията и предупрежденията, Ясперс съвсем не счита бъдещето за непременно безнадеждно, а само за предизвикателно и изискващо много усилия и работа. Но кой исторически период не ги е изисквал?
—————————————————————————————-
Първите три лекции са в типичен германски високопарен философски стил, който докарва главоболие, прозявки и дълбок сън. Вторите три обаче са силно актуални и за днешния читател, навикнал на доста по-стегнат стил:
✔️ “Философия и религия”
✔️ “Философия и нефилософия”
✔️ “Философията в бъдещето”
В тях Ясперс говори предимно разбираемо, изоставяйки сложните, разтегливи и неясни дефиниции.
3,5⭐️
—————————————————————————————-
▶️ Цитати:
🎓"Който знае със сигурност какво Бог знае и иска [...] е на път към суеверието."
📚"Разумът отказва да се примирява, да попада в задънени улици, да бъде доволен от така подвеждащото стеснено пространство, да забравя и да подминава каквото и да е
I...]"
🧠“Разумът настоява за това нищо да не отпадне, да вземе отношение кьм всичко, което е, да търси отвъд всяка граница онова, което е и трябва да бъде, да обхваща противоположностите и винаги да схваща целостта, всяка възможна хармония.”
🧠"Разумът изисква безгранична комуникация, той сам е тоталната воля за комуникация."
🌍"Човекьт намира в света другия човек като единствената действителност, с която той разбираемо и надеждно може да се съюзи."
🎓"Човекът винаги в повече от това, което знае за себе си."
📕"Идеалът рухва, идеята ни води напред."
🛑"Спокойствието, идващо от едно „не" [...] не е достатъчно, то трябва да произлиза от едно позитивно доверие, от една основна устроеност на душата, която следва добрата воля, преодоляваща страха отново и отново."
🙈"...спрямо една нетолерантност (но само спрямо нея) е неизбежна друга нетолерантност, I...] нетолерантност е необходима и спрямо претенцията за изключителност, когато последната [...] иска да я наложи чрез закон [...]"
📖"Претенцията за изключителност е човешко дело,"
📖"Цялата, пълна, чиста истина я няма никъде - в постановката на човешкия език или в определения облик на човешки живот тя не може да съществува. В нашето ограничено схващане всеки път ни се изплъзва другият полюс. До истината се докосваме само когато с ясното съзнание за полярностите преминаваме през тях от край до край, за да се доближим до нея."
🎪"...способността да се приемат тъкмо най-големите абсурди удивително се е увеличила у модерния човек..."
🏠"...никой не може да положи друга основа, освен тази, която е положена отначало..."
⚔️"... злото си остава зло дори когато то се случва като продължение и като противодействие на предшестващо зло..."
🗡️"Истината е проста, заблудата е многообразна. I...] Истината гради себе си, заблудата разрушава сама себе си."
⏳"Присъствието на истината във времето е действително неуловимо, подобно на не задържащия се на едно място поглед - но то е винаги налице."
⌛️“Философията иска да долови вечна истина. Не е ли тази истина по всяко време същата, едната и цялата? Може би, но ние не я получаваме в наше притежание еднозначно в общовалидна форма. Битието се открива за нас само във времето, истинното - във времево явление. Ала във времето съвършената истина не е обективно достъпна. Нито човекът като отделен, нито историята може да я схване по друг начин освен в едно всеки път отново изчезващо явление.”
⏰"Днес задачата е да се обоснове наново истинският разум."
—————————————————————————————-
Шестте лекции в сборника в относително компактна форма поднасят идеите на Ясперс за религия, философия и истина.
Ясперс анализира изцяло от гледната точка, че западната култура, която е контекст на цялото изложение, е плод на гръцката античност и в огромна степен на Библията и християнството. Той се опитва да съчетае и смеси най-доброто от два свята: на разума и на вярата, като ги претопи в любопитен нов конструкт, наречен “философска вяра”, който да е лишен от капаните, заблудите и фиксациите на крайната религия и на крайния рационализъм. Това интригуващо “обновяване” и “актуализация” спрямо неизменна тема от човешкото битие види до куп интригуващи съждения и постановки. В крайна сметка, Ясперс се стреми просто към един познаваем, обясним, но и одушевен свят.
На лов за вечната истина, Ясперс не може са устои на изкушението да се отдаде на (философски) лов на демони, като докрай си остава разкъсан между свободата на индивида (избрал философията) и връзката с общността (която той дефинира чрез обща религия и история). Но пък как само се опълчва срещу заблуди като култа към личността (била тя добра или зла) и като нихилизма, сриващ всичко под мантията на пълното и абсолютно отрицание!
Ясперс се бои, че с отпадането на старите авторитети (един от които е религията) Западът ще се изгуби идентичност. Борбата на идентичности е в основата на новия световен ред и според доста по-късния Самюъл Хънтингтън. Но, от друга страна, наред с опасенията и предупрежденията, Ясперс съвсем не счита бъдещето за непременно безнадеждно, а само за предизвикателно и изискващо много усилия и работа. Но кой исторически период не ги е изисквал?
—————————————————————————————-
Първите три лекции са в типичен германски високопарен философски стил, който докарва главоболие, прозявки и дълбок сън. Вторите три обаче са силно актуални и за днешния читател, навикнал на доста по-стегнат стил:
✔️ “Философия и религия”
✔️ “Философия и нефилософия”
✔️ “Философията в бъдещето”
В тях Ясперс говори предимно разбираемо, изоставяйки сложните, разтегливи и неясни дефиниции.
3,5⭐️
—————————————————————————————-
▶️ Цитати:
🎓"Който знае със сигурност какво Бог знае и иска [...] е на път към суеверието."
📚"Разумът отказва да се примирява, да попада в задънени улици, да бъде доволен от така подвеждащото стеснено пространство, да забравя и да подминава каквото и да е
I...]"
🧠“Разумът настоява за това нищо да не отпадне, да вземе отношение кьм всичко, което е, да търси отвъд всяка граница онова, което е и трябва да бъде, да обхваща противоположностите и винаги да схваща целостта, всяка възможна хармония.”
🧠"Разумът изисква безгранична комуникация, той сам е тоталната воля за комуникация."
🌍"Човекьт намира в света другия човек като единствената действителност, с която той разбираемо и надеждно може да се съюзи."
🎓"Човекът винаги в повече от това, което знае за себе си."
📕"Идеалът рухва, идеята ни води напред."
🛑"Спокойствието, идващо от едно „не" [...] не е достатъчно, то трябва да произлиза от едно позитивно доверие, от една основна устроеност на душата, която следва добрата воля, преодоляваща страха отново и отново."
🙈"...спрямо една нетолерантност (но само спрямо нея) е неизбежна друга нетолерантност, I...] нетолерантност е необходима и спрямо претенцията за изключителност, когато последната [...] иска да я наложи чрез закон [...]"
📖"Претенцията за изключителност е човешко дело,"
📖"Цялата, пълна, чиста истина я няма никъде - в постановката на човешкия език или в определения облик на човешки живот тя не може да съществува. В нашето ограничено схващане всеки път ни се изплъзва другият полюс. До истината се докосваме само когато с ясното съзнание за полярностите преминаваме през тях от край до край, за да се доближим до нея."
🎪"...способността да се приемат тъкмо най-големите абсурди удивително се е увеличила у модерния човек..."
🏠"...никой не може да положи друга основа, освен тази, която е положена отначало..."
⚔️"... злото си остава зло дори когато то се случва като продължение и като противодействие на предшестващо зло..."
🗡️"Истината е проста, заблудата е многообразна. I...] Истината гради себе си, заблудата разрушава сама себе си."
⏳"Присъствието на истината във времето е действително неуловимо, подобно на не задържащия се на едно място поглед - но то е винаги налице."
⌛️“Философията иска да долови вечна истина. Не е ли тази истина по всяко време същата, едната и цялата? Може би, но ние не я получаваме в наше притежание еднозначно в общовалидна форма. Битието се открива за нас само във времето, истинното - във времево явление. Ала във времето съвършената истина не е обективно достъпна. Нито човекът като отделен, нито историята може да я схване по друг начин освен в едно всеки път отново изчезващо явление.”
⏰"Днес задачата е да се обоснове наново истинският разум."
November 6, 2021
How can man in its finitude take realisation of the infinite?
This book is to have an existentialist impression on the reader. Karl Jaspers will always be convincing and moving through his immaculate sincerity of thought. A metaphysical work bridged through methodical and distinctive definitions of transcendence, truth, freedom and Being. The understanding of those definitions alone let one get into Jaspers' mental picture of the world. (Weltanschauung)
He considers philosophical faith as what is left by the purification of Religion from Myth as secularisation goes forth. That is regaining the Aristotelean Monotheistic intellectual movement and making it complete by the non-intellectual experience of God; that is contemplation. In contemplation we make no more God another object of our thought, but only experience of the Being. In that experience we come to also experience ourselves as part of an embracing transcendence. There and only there can we be free, for freedom is defined by him as "giving oneself from transcendence".
In his independency of philosopher he thinks of obedience in itself as an empty value. He considers not to need any other means as his Being for the access of God. I quote: "God must facilitate the question on him, given the fact that he has already lend himself to be questioned"
Jaspers, therefore will not admit Revelation as God's communicative tool.
The existentialist character on the work is identified in reflections like the following: "Man becomes to himself the greatest mystery when he becomes aware of all the possibilities that that are extended from his finitude. "
For him the infinite Being must go beyond the object and the subject, it embraces both. The doubt of the Being is at the same time of the doubter. Its answer must show the being indissoluble from what we ourselves are.
He will make clear that a demonstrated God is not a God. Only he who departs from God can find him. Certainty of God, no matter how incomprehensible or rudimentary, is a prerequisite and not result of philosophising.
We can also say that since philosophy is the search of truth through reason and reason is will of communication; philosophical faith can be defined as the faith on communication.
Incredibility makes man sink into one of the many states of life, there he delivers himself to cognitive necessities and ineluctabilities, to a pessimism of termination. Namely he delivers himself to a diminished conscience. Philosophical faith is in contrast the belief of man as possibility, in that belief man can breathe his freedom.
This book is to have an existentialist impression on the reader. Karl Jaspers will always be convincing and moving through his immaculate sincerity of thought. A metaphysical work bridged through methodical and distinctive definitions of transcendence, truth, freedom and Being. The understanding of those definitions alone let one get into Jaspers' mental picture of the world. (Weltanschauung)
He considers philosophical faith as what is left by the purification of Religion from Myth as secularisation goes forth. That is regaining the Aristotelean Monotheistic intellectual movement and making it complete by the non-intellectual experience of God; that is contemplation. In contemplation we make no more God another object of our thought, but only experience of the Being. In that experience we come to also experience ourselves as part of an embracing transcendence. There and only there can we be free, for freedom is defined by him as "giving oneself from transcendence".
In his independency of philosopher he thinks of obedience in itself as an empty value. He considers not to need any other means as his Being for the access of God. I quote: "God must facilitate the question on him, given the fact that he has already lend himself to be questioned"
Jaspers, therefore will not admit Revelation as God's communicative tool.
The existentialist character on the work is identified in reflections like the following: "Man becomes to himself the greatest mystery when he becomes aware of all the possibilities that that are extended from his finitude. "
For him the infinite Being must go beyond the object and the subject, it embraces both. The doubt of the Being is at the same time of the doubter. Its answer must show the being indissoluble from what we ourselves are.
He will make clear that a demonstrated God is not a God. Only he who departs from God can find him. Certainty of God, no matter how incomprehensible or rudimentary, is a prerequisite and not result of philosophising.
We can also say that since philosophy is the search of truth through reason and reason is will of communication; philosophical faith can be defined as the faith on communication.
Incredibility makes man sink into one of the many states of life, there he delivers himself to cognitive necessities and ineluctabilities, to a pessimism of termination. Namely he delivers himself to a diminished conscience. Philosophical faith is in contrast the belief of man as possibility, in that belief man can breathe his freedom.
November 8, 2023
sehr nützlich für mini MA hahah
August 13, 2019
among the clearer things he wrote (it's six lectures)
Read
April 6, 2020Loved it. Having read this book makes one assume all of Jaspers' books must be read and as brilliant.
Displaying 1 - 5 of 5 reviews