Книгата представя най-богатия досега подбор на автентични текстове за критическото и социалнополитическото битие на романа "Тютюн" от Димитър Димов (1906-1966) - един от най-ярките феномени в българската културна история на XX век. Сборникът изследва уникални документи от фондовете на Централния държавен архив, Националния литературен музей, Къщата-музей "Димитър Димов", лични архиви и спомени от Вълко Червенков, Панталей Зарев, Христо Радевски, Стоян Каролев, Георги Караславов... Очертана е ситуацията в литературното поле от началото на 50-те години: установяването и опитите за реформи в социалистическия реализъм, в литературната критика на БКП и СБП, съсловните битки за признание и награди, принципите на функциониране на литературно-политическата система в Народна република България.
Феноменалната история на един еманципиран от книжното си тяло, следпубликационен "Тютюн", продукт на сложните отношения между дискурса на властта и авторския почерк, между догматизираните норми и конюктурната пластичност на соцреализма това е другият "Тютюн" - роман за романа (П. Дойнов).
Встъпителната студия на доц. д-р Пламен Дойнов (р. 1969) представлява най-цялостното проучване, посветенето на Случая "Тютюн" в националната литературна и културна история. Съчетаващо стила и методите на аналитичната хронология и литературноисторическо разследване, то разкрива както основанията за появяването на този Случай, така и скритите механизми и ходове в него, съществените промени след заглъхването му, белязали Димитър Димов и неговото творчество, личните съдби на имените писатели и критици, посоката на развитие на българската литература в епохата на НРБ.
Пламен Дойнов е роден през 1969 г. в Разград и завършва история и културология в СУ „Свети Климент Охридски“. Поет, драматург и критик.
През 2007 г. придобива титлата Доктор по теория и история на литературата с дисертация на тема „Българската поезия през 90-те години: тенденции, тематични кръгове и поетически почерци“. През годините работи като заместник главен редактор и управител на „Литературен вестник“, директор на Национален студентски дом, асистент и главен асистент в НБУ, където е и хабилитиран доцент от 2010 г. Освен литературна критика пише поезия и драма. Носител на много награди, включително и на наградата „Иван Николов“ за стихосбирката „София-Берлин“ през 2012 г. Той е и един от авторите, съставители (съвместно с Бойко Пенчев, Георги Господинов и Йордан Ефтимов) на сборниците-мистификации „Българска христоматия“ (1995) и „“Българска антология. Нашата поезия от Герова насам”.“ (1998).
Автор на шест книги с поезия, между които “Post Festum. Надгробни надписи и стихотворения” (1992), “Любовникът и Маестрото” (1993), “Висящите градини на България” (1997), “Истински истории. Стихотворения по действителни случаи” (2000).
Автор-съставител на сборниците “Българска христоматия” и “Българска антология. Нашата поезия от Герова насам”.
Автор на пиесите “Една добра жена в една лоша зима” (2000), “Къщата на Иван” (Национална награда за драматургия “Иван Радоев” за 2001 г.), “Жана и Александър или Дон Жуан в старческия дом” (Номинация за наградата на САБ за най-добър драматургичен текст на 2003 г.)
Негови стихотворения и пиеси са превеждани в Германия, Австрия, Унгария, Франция, Хърватска, Сърбия и Черна гора, Македония и др.
Основател на Авторския литературен театър (АЛТ), в който авторите играят по собствените си текстове: по-важни спектакли и демонстрации – “Тела и текстове”, “Смъртта на кръга “Мисъл”, “Резерватът Висящите градини на България”.
Публикува литературоведски и историографски текстове в периодичния печат.
Не виждам смисъл да обяснявам защо “Тютюн” е сред любимите ми романи, едва ли са много хората, останали непокорени от него, въпреки незавидното му положение на “задължителна” литература в училище. Книгата ме грабна от първите си страници и не ме пусна до края, оставяйки в съзнанието ми образи, живи и до днес, което далеч не може да се каже за стотици други романи.
Докато бях ученик, подочух за странната история на творбата, но тогава нямахме мигновен достъп до информация и така и не разчепках въпроса. За да минат много години (е не чак толкова много) и в ръцете ми да лежи великолепният том, озаглавен “Другият ‘Тютюн’”, между чиито корици е сбрана цялата мерзка история на насилието от “идеологически” позиции, оказани върху Димитър Димов и неговите герои. И най-после пред мен да се очертае ясно картината на една гавра с литературата, с таланта, с къртовския писателски труд и творческата свобода.