Професорът ме изпитва дълго и ми писа 6+. Разходи ме из целия Сосюр, доста ме поразпита по разни романски сравнително-граматически въпроси, взе ми книжката, върна ми я, каза да спра да си хапя устните и непременно да продължа с латинския. И той, и асистентката му ми бяха сред най-възхитителните хора в СУ - не просто разбираха и владееха, но и обичаха това, което правеха. (Срам ме е да кажа, че не помня името й, а по нея бях просто луда - страшно умна, естествена, с размах. Красимира?? Ако някой знае, да ми каже, моля.) Не бяха много, но какви.
Прекрасни примери с акадския и ескимоско-алеутския. Единствената полезна информация от този увод в "нагоденознанието" е бъзика за падежите от "Автобиография" на Бр. Нушич.
Не беше кой знае колко полезен за моя изпит, всъщност покриваше точно 3 от темите (от общо около 40). Но за всеки, който се интересува от лингвистика и езикознание, това е добро четиво като за въведение.
За мен много полезно четиво! Не е устроено толкова като учебник, нито се заявява като такъв, макар че представя основни теми и теории по езикознание. Езикът е достъпен, сравнително лек и на места закачлив, звучи повече като свободна мисъл, отколкото като структурирано определяне. Има добри примери, с широк спектър от езици и диалекти, винаги с поне два общопрактикувани езика (все единия ще припознаеш).
Особено набляга на различните гледни точки по спорни въпроси (често много основни за науката, например що е език и реч, как езикът и мисленето си влияят, каква е социалната му значимост) - оставаш с впечатлението, че нищо не е напълно ясно и дефинирано в тези големи въпроси, и е вярно, че много разнообразни учени са се занимавали с тези въпроси и са предлагали решения (не само Сосюр, колкото и да е добър). В този смисъл можем да кажем, че информацията е представена в по-диахронен план ;) Ясно и точно обяснява, че няма ясен отговор и представя полетата с потенциал за развитие в тази наука! А всеки езиковед е редно да дефинира за себе си, да избере коя теза поддържа, както и да следи и да обновява знанията си и мнението си (така както и тези бележити хора). Понеже действително някои неща не са ясни, някои са си чисти хипотези и не е редно да се взимат за чиста монета. Друг въпрос е колко рано в обучението трябва един езиковед да се хвърля в относителността. Във всеки случай са нужни основни понятия, с които да се борави, които тук според мен са си засегнати съвсем порядъчно.
По-конкретната, дефинируема част от материала е представена ясно и структурирано. Понякога с утежняващо много примери, които могат да са полезни на всекиго с по нещо! Беше ми полезен за повечето теми от конспекта, мисля да се връщам да си чета от него като по-свободно четиво и за бъдещи проучвания, чак ми стана приятен с формулировките си и преводите на реплики от езиковеди. (Все пак Живко Бояджиев и Петя Асенова превеждат лекциите на Сосюр, много приятно поднесен тук, а дори не се набляга изключително на него!) Четох в паралел с Увода в ОЕ на Елка Добрева, който даде по-структуриран и ясен поглед над определенията, но ми беше по-сух. Много добре се допълни материалът. Препоръчвам и двете, в зависимост от предпочитанията! За всеки с интерес в лингвистиката и за захваналите се да я учат, особено ако си търсят информация за теориите исторически.